-
1 français,
e adj. (de France, bas lat. Francia, proprem. "pays des Francs") 1. френски; la République français,e френската република; 2. m. френски език; 3. m., f. французин. Ќ а la français,e съобразно с френските нрави, обичаи; en bon français, ясно, точно. -
2 parler1
v. (lat. ecclés. parabolare) I. v.intr. 1. говоря, приказвам; parler1 du nez говоря през носа, гъгна; parler1 а tort et а travers говоря както ми дойде на ума; faire parler1 de soi правя да се говори за мен, ставам известен, прочувам се; parler1 en public говоря пред хора, на събрание; а proprement parler1 собствено казано; а parler1 franc откровено казано; а parler1 sérieusement ако говорим сериозно; 2. затрогвам; грабвам, унасям; parler1 au cњur затрогвам сърцето; 3. в съчет. parler1 de (+ inf.) имам намерение, възнамерявам; il parlait d'émigrer en France смяташе, имаше намерение да емигрира във Франция; 4. loc. prép. sans parler1 de като не се смята, без да смятаме; II. v.tr. говоря; parler1 le français владея, говоря френски; parler1 musique, littérature, politique говоря на музикални, литературни, политически теми; se parler1 1. говоря си; 2. говорим си. Ќ une façon de parler1 така се казва, така е думата; parler1 français comme une vache espagnole говоря развалено френски; parler1 mal de qqn. клеветя, критикувам някого; parler1 а un sourd говоря на някого, който нищо не разбира; parler1 comme un livre, parler1 d'or говоря умно; parler1 pour ne rien dire говоря празни думи; vous parlez (tu parles) d'or! златна ви (ти) уста! parler1 d'abondance говоря свободно, като импровизирам; en parler1 а son aise говоря, дискутирам за нещо вяло, понеже не съм засегнат, заинтересован; parler1 par B et F груб, недодялан съм; parler1 а son bonnet говоря си сам; parler1 boutique говоря за работа, по професионални въпроси; parler1 cheval говоря неправилно; parler1 de choses et d'autres говоря на различни теми, за това-онова; parler1 а cњur ouvert говоря открито, искрено; parle а mon cul, ma tête est malade отказвам да слушам някого, който ме отегчава; parler1 entre ses dents говоря тихо, за да не ме чуят; parler1 dans le désert говоря без да ме слуша някой; parlez а votre écot не се меси в чужда работа, гледай си работата; parler1 français прен. говоря ясно, разбираемо, без двусмислици; parler1 dans son gilet говоря тихо; parler1 au goulot пия колкото искам (вино); parler1 gras говоря неприлично; parler1 latin devant les Cordeliers ост. на краставичар краставици продавам; parle (parlez) pas de malheur! в никакъв случай; parler1 petit nègre говоря лошо френски; parler1 de la pluie et du beau temps говоря за незначителни неща; parler1 aux rochers говоря пред безразлични слушатели. Ќ Ant. taire (se). -
3 azerty
adj. inv. (suite des lettres des six premières touches d'une machine а écrire conçue pour le français) в съчет. clavier azerty клавиатура с френско подреждане на клавишите (за разлика от клавиатура QWERTY). -
4 basique2
adj. (de l'amér. basic, sigle de British American Scientific International Commercial) базов, фундаментален, основен; le français basique2 основната част от френския език. -
5 battre
v. (lat. battuere, puis battere, d'o. gaul.) I. v.tr. 1. бия, удрям, набивам; battre qqn. а coups de poing бия някого с юмруци; 2. разбивам, побеждавам; battre l'ennemi разбивам, побеждавам неприятеля; battre qqn. aux échecs побеждавам някого на шахмат; il s'est fait battre aux élections той изгуби изборите; battre un record правя нов рекорд; 3. тупам, отупвам, пухам; battre un tapis изтупвам килим; 4. чукам, разбивам; battre les њufs разбивам яйца; 5. отъпквам, трамбовам; battre la terre отъпквам, трамбовам земя; 6. сплесквам, разплесквам, правя на тънки листове (метал); кова; 7. дрънкам; battre de la laine дрънкам вълна; 8. бруля; 9. вършея, очуквам; battre le blé вършея жито; 10. сека; battre du bois сека дърва; battre monnaie сека пари; 11. бутам, бия; battre du beurre бия масло; 12. воен. обстрелвам с артилерийски огън; II. v.tr.ind. et v.intr. 1. бия, пулсирам; le tombour bat барабанът бие; son cњur bat сърцето му бие; 2. пляскам, ръкопляскам; battre des mains ръкопляскам; 3. удрям, блъскам; чукам; battre contre разбивам се в (за вълнЂ); 4. затръшвам, блъскам се; la porte bat вратата се блъска; III. se battre v. pron. 1. бия се; se battre en duel бия се на дуел, дуелирам се; 2. карам се; 3. мъча се; se battre une heure avec cette serrure мъча се цял час с тази ключалка; 4. удрям се, блъскам се; очуквам се; вършея се. Ќ avoir les yeux battus имам кръгове около очите; battre le pays разг. обхождам страната; battre en retraite воен. отстъпвам в ред, в порядък; battre froid а qqn. разг. отнасям се студено с някого; battre la campagne воен. разузнавам; отклонявам се от темата си; battre la mesure тактувам; battre la semelle удрям крак (при маршируване); battre l'air, le vent, l'eau разг. правя дупка в морето; battre le pavé разг. скитам се безцелно, безделнича; battre les cartes размесвам карти; battre les oreilles а qqn. разг. проглушавам ушите някому; battre qqn. сразявам някого (с доводи); il faut battre le fer pendant qu'il est chaud погов. желязо се кове, докато е горещо; le cњur (le pouls) me bat много ме е страх; le soleil bat d'aplomb слънцето жари; rien ne lui bat разг. той е безсърдечен човек; battre les buissons бия храстите с пръчка, за да вдигна дивеча; battre la semelle тропам с крака, за да се стопля; battre un entrechat удрям краката си един в друг при скок на танц; battre sa coulpe ост. признавам грешката си публично; se battre les flancs правя безполезни усилия; battre pavillon français плувам под френски флаг (за кораб); battre son plein достигам разцвет, най-високата си точка; battant neuf разг., ост. съвсем нов, чисто нов. -
6 bon1,
ne adj. (lat. bonus) 1. добър; bon1, remède добро лекарство; bon1, enfant добро дете; 2. благ, любезен; 3. добродушен, простодушен; un bon1, homme добродушен човек; 4. здрав, силен; une bon1,ne gifle силен шамар; 5. прав, справедлив; une bon1,ne cause право дело; 6. голям, значителен; bon1, nombre de gens голям брой хора; 7. цял; attendre une bon1,ne demi-heure чакам цял половин час; il y a 3 bon1,s kilomètres има цели три километра; 8. скъп, мил; mon bon1, ami! скъпи ми приятелю!; 9. сигурен; un bon1, témoin сигурен свидетел; 10. точен; un bon1, compte точна сметка; bon1,ne réponse точен, верен отговор; 11. честит, щастлив; bon1,ne année! честита Нова година! 12. благоприятен; bon1, vent благоприятен вятър; 13. чист, правилен; bon1, français правилен френски език; 14. полезен; c'est un sport bon1, pour la santé това е спорт, който е полезен за здравето; 15. доходен, изгоден; une bon1,ne transaction изгодна сделка; 16. loc. adv. а bon1, compte на добра цена; а bon1, droit справедливо; а bon1, escient съзнателно; при добро познаване на работата; а la bon1,ne чистосърдечно, искрено; а la bon1,ne franquette просто, искрено, приятелски; а la bon1,ne heure! чудесно! прекрасно! а quoi bon1,? каква полза? а bon1, marché евтино; de bon1,ne foi чистосърдечно, искрено; de bon1,ne heure рано; pour (tout) de bon1, сериозно, не на шега, наистина; 17. interj. bon1,! така, браво, добре (за задоволство); ah, bon1,? така ли?; (за неудоволствие) allons bon1,! хайде де; е... е...; 18. приятен, добър; de bon1,s moments приятни моменти; bon1, voyage! добър път!, приятен път. Ќ а bon1, chat bon1, rat погов. каквото повикало, такова се обадило; а bon1, entendeur salut погов. умният от малко разбира; а bon1, vin point d'enseigne погов. добрата стока сама се хвали; а qqch. malheur est bon1, погов. всяко зло за добро; avoir bon1,ne mine добре изглеждам, в добро здраве съм; bon1, а tirer може да се печата; bon1, courage! успех! приятна работа! bon1, diable добър човек; bon1, Dieu! боже мой! bon1, mot остроумие; bon1, office помощ, съдействие; bon1, ton добри маниери, благоприличие; bon1, vivant гуляйджия; cela est bon1, а savoir това трябва да се знае, да се има предвид; c'est bon1,! добре! c'est un homme de bon1, compte почтен човек е; comme bon1, vous semble (semblera) както намерите за добре; dire la bon1,ne aventure гадая, врачувам; en conter de bon1,nes разказвам бабини деветини; en voilà une bon1,ne! и таз добра! и таз хубава! être bon1, а tout за всичко ме бива; être dans les bon1,nes grâces de qqn. ползвам се от благоволението на някого; faire bon1,ne chère добре се храня, добре си похапвам; il fait bon1, времето е хубаво; il fait bon1, vivre животът е хубав; il fait bon1, (+ inf.) добре е да...; il faut avoir bon1, pied bon1, њil! отваряй си очите добре! j'y fais bon1,ne garde отварям си добре очите; la bailler bon1,ne говоря празни приказки; les bon1,s comptes font les bon1,s amis погов. добри сметки - добри приятели; main bon1,ne здрава ръка; ръка, която носи щастие; mon bon1, ami! драги мой!; n'être bon1, а rien за нищо не ме бива; prendre pour bon1, вземам за чиста монета, за истина; quel bon1, vent vous amène? какъв добър случай ви води насам?; sur un bon1, pied в благоприятно положение; tenir le bon1, bout de l'affaire вземам работата откъм добрата Ј страна; une bon1,ne fois pour toutes веднъж завинаги; il serait bon1, de би било добре да; avoir tout bon1, имам право, успявам; avoir bon1, а un problème намерих добро решение (в детския език); être bon1, en добър съм в (дадена област); être bon1, pour добър съм за, ставам за; bon1, pour le service годен за военна служба; on est bon1,! ние сме печени, опитни; bon1, а добър за (някаква употреба); c'est bon1, а savoir добре е да се знае; а quoi bon1, и защо, защо ли; c'est bon1, това е достатъчно; faire une bon1,ne action извършвам добро дело ( за скаутите). Ќ Ant. méchant, mauvais, petit. Ќ Hom. bond. -
7 bournonite
f. (de Bournon, minéralogiste français 1751 - 1825) бурнонит ( оловен сулфат). -
8 cahier
m. (bas lat. quaternio "groupe de quatre feuilles", de quaterni) 1. тетрадка, книга; cahier des frais книга за вписване на разходи; cahier de recommandations et de réclamations книга за препоръки и оплаквания; cahier de notes бележник; cahier de français тетрадка по френски език (в училище); cahier de musique нотна тетрадка; cahier des charges списък с тръжни условия; списък с условия за сключване на договор; 2. периодично издание. Ќ Ant. caillé, cailler. -
9 chaptalisation
f. (de Chaptal, chimiste français) прибавяне на захар към гроздова ширЂ преди ферментацията. -
10 chaptaliser
v.tr. (de Chaptal, chimiste français) лоз. прибавям захар към гроздова ширЂ преди ферментацията. -
11 créoliser
v.tr. (de créole) придаване на креолски черти (при езикова употреба); créoliser le français придавам на френския език черти, типични за креолския. -
12 écorcher
v.tr. (bas lat. excorticare) 1. дера, одирам (кожа); 2. беля, обелвам (кора); écorcher un arbre обелвам кората на дърво; 3. драскам, одрасквам; съдирам, разкъсвам; 4. прен. обирам, оскубвам; 5. прен. действам неприятно, дразня; 6. прен. произнасям лошо, говоря неправилно; écorcher le français имам лошо френско произношение; 7. воен. повреждам повърхностно (за стена на укрепление); s'écorcher одрасквам се, ожулвам се. Ќ crier comme si on l'écorchait крещи като луд, като че ли го дерат жив. -
13 en1
prép. (lat. in) I. служи за означаване на: 1. място, където се намира нещо (някой) или се развива действие: в, на, по; en1 voyage на път; 2. време, епоха, времетраене: през, за; en1 hiver през зимата; en1 1914 през 1914 г.; 3. състояние, положение: в, на, по, с; être en1 danger в опасност съм; en1 bras de chemise по риза; en1 bonne santé в добро здраве; 4. материя, от която е направено нещо: от; pièce en1 argent сребърна монета; 5. начин, по който се извършва действието: като, в, на, с, от; conseiller en1 ami съветвам като приятел; parler en1 français говоря на френски; voyager en1 train пътувам с влак; 6. причина, цел: в, за; en1 l'honneur de в чест на; en1 souvenir за спомен; 7. деление, разделяне: diviser en1 trois morceaux разделям на три парчета; 8. кръг на действие, дейност: по; docteur en1 droit доктор по право; étudiant en1 philologie студент по филология; II. служи за образуване на деепричастие (gérondif); en1 disant казвайки; III. употребява се при образуване на някои възвратни глаголи: s'en1 aller отивам си; s'en1 retourner връщам се; s'en1 tenir (а) придържам се (към); s'en1 venir идвам, пристигам; IV. loc. prép. en1 fait de вместо, в замяна на; що се отнася, що се касае до. Ќ c'en1 est fait всичко е свършено, загубено; c'en1 est trop това е прекалено; c'est а n'en1 pas croire ses yeux просто да не повярваш на очите си; donner qqn. en1 jugement давам някого под съд; en1 tenir pour qqn. (qqch.) много държа за някого (за нещо); en1 venir aux mains стига се до бой; il s'en1 faut de peu малко остава; il s'en1 faut de beaucoup още много трябва; il n'est pas en1 moi de le faire не зависи от мене да направя това; il ne sait où il en1 est той не знае какво прави; je n'en1 reviens pas не мога да дойда на себе си (от изненада); je n'en1 puis plus не мога повече (не издържам повече); où veut-il en1 venir? какво цели с това? portrait en1 pied цял портрет (в цял ръст); s'en1 aller en1 fumée не стигам до някакъв резултат; s'en1 prendre а qqn. обвинявам (нападам) някого. -
14 franciser
v.tr. (de français) 1. пофренчвам; придавам френски характер; 2. придавам френски облик на дума; 3. мор. признавам правото на кораб да плава под френски флаг. -
15 franglais
m. (de français et anglais) френска реч изпълнена с много английски заемки. -
16 fransquillon
m. (de français) 1. (Белгия) който говори френски с превземки; 2. франкофон ( във фламандската част на Белгия). -
17 gallicisme
m. (du lat. gallicus "gaulois, français") 1. галицизъм - израз, типичен за френския език (по отношение на други езици); 2. заемка от френския език, използвана в друг език. -
18 garde-française
m. (de garde2 et français) (pl. gardes-françaises) ист. войник от френската гвардия. -
19 idiome
m. (de idiôma "particularité, propre а une langue") 1. език, говор; l'idiome français езикът на французите; 2. наречие, диалект; l'idiome provençal провансалско наречие. -
20 idiotisme
m. (lat. idiotismus, gr. idiôtismos "langage courant") грам. езикова особеност, идиотизъм; (израз, който не може да се преведе буквално на друг сроден език) les gallicismes sont des idiotismes français галицизмите са особеностите на френския език.
Страницы
- 1
- 2
См. также в других словарях:
Francais — Français Wikipédia … Wikipédia en Français
Francais quebecois — Français québécois Ne pas confondre avec le français acadien, une autre variété du français parlée au Canada. Pour l’article homonyme, voir Québécois. Français québécois … Wikipédia en Français
Français-québécois — Ne pas confondre avec le français acadien, une autre variété du français parlée au Canada. Pour l’article homonyme, voir Québécois. Français québécois … Wikipédia en Français
Français (langue) — Français Wikipédia … Wikipédia en Français
Français Québécois — Ne pas confondre avec le français acadien, une autre variété du français parlée au Canada. Pour l’article homonyme, voir Québécois. Français québécois … Wikipédia en Français
Français du Québec — Français québécois Ne pas confondre avec le français acadien, une autre variété du français parlée au Canada. Pour l’article homonyme, voir Québécois. Français québécois … Wikipédia en Français
Français moderne — Français Wikipédia … Wikipédia en Français
Français simple — Français Wikipédia … Wikipédia en Français
français — français, aise [ frɑ̃sɛ, ɛz ] adj. et n. • 1080; de France, bas lat. Francia, proprt « pays des Francs » 1 ♦ Qui appartient, est relatif à la France et à ses habitants. Avoir la nationalité française. « Il n y a pas de race française, mais il y a … Encyclopédie Universelle
Francais de France — Français de France Le français de France, appelé parfois français métropolitain ou français hexagonal, est la variété nationale de français appartenant à la France. Dans le contexte des comparaisons entre variétés nationales, on pense… … Wikipédia en Français
Français De France — Le français de France, appelé parfois français métropolitain ou français hexagonal, est la variété nationale de français appartenant à la France. Dans le contexte des comparaisons entre variétés nationales, on pense habituellement au… … Wikipédia en Français
