-
1 dernier,
ère adj. (lat. pop. °deretranus) 1. последен, окончателен; dernier,ère édition последно издание; 2. минал; l'an dernier, миналата година; 3. най-малък; Jean est son dernier, Жан е най-малкото Ј дете; 4. краен; au dernier, degré в крайна степен; 5. най-долен; une marchandise de dernier,ère qualité стока от най-долно качество; 6. прен. последен, най-долен. Ќ au dernier, mot без пазарене; en dernier, lieu в края на краищата, на последно място, в заключение; rendre le dernier, soupir издъхвам, умирам; а la dernier,ère extrêmité в крайна степен; en dernier, последен, най-последен от всички. Ќ Ant. initial, premier, futur, prochain. -
2 dernier-né,
dernière-née m., f (de dérnier et né) последното родено дете в семейство. -
3 dernier cri
{dεənie:'kri:}
n фр. последна мода* * *{dЁъnie:'kri:} n фр. последна мода.* * *n фр. последна мода -
4 avant-dernier,
ère adj. (de avant et dernier) предпоследен. -
5 jugement
m. (de juger) 1. разсъдък, разум; avoir le jugement droit разсъждавам правилно; homme de jugement разсъдлив, предвидлив човек; 2. лог. съждение; jugement analytique аналитично съждение; jugement de valeur съждение, с което се прави преценка на нещо; 3. мнение; donner son jugement sur давам мнението си за; soumettre un livre au jugement de qqn. подлагам книга на преценката на някого; 4. съдене; poursuivre qqn. en jugement изправям някого пред съда, съдя някого; jugement par défaut съдене задочно, при отсъствие на обвиняемия; 5. присъда, съдебно решение; en vertu d'un jugement по силата на съдебно решение; jugement en premier ressort неокончателна присъда, от първа инстанция; jugement en dernier ressort окончателна присъда; minute de jugement оригинал на съдебно решение; le jugementde l'histoire присъдата на историята. Ќ jugement dernier (ou le Jougement) рел. Страшният съд. -
6 mot
m. (bas lat. muttum, rad. muttire "souffler mot, parler", proprem. "dire mu") 1. дума, слово, реч; 2. бележка; écrire un mot а qqn. написвам бележка на някого; 3. сентенция, мъдрост; 4. инф. единица за обем памет; 5. loc. adv. en un mot с една дума; накратко; mot а mot дума по дума, дословно. Ќ bon mot остроумие; dernier mot последна дума; fin mot същина, същност, истина; grand mot надута фраза, голяма дума; gros mot хула; jouer sur les mots създавам игра на думи, говоря двусмислици; mot de passe парола; mots croisés кръстословица; prendre au mot ловя се за думата (за да се възползвам от даден случай); sur ces mots при това, като казах това; trancher le mot говоря направо, без заобикалки; dernier mot последен дефинитивен отговор; le fin mot de l'histoire обяснение, което се крие зад външността; а mots couverts двусмислено; au bas mot най-малко; en deux mots накратко; sans mot dire мълчаливо; avoir des mots avec qqn. в пререкание съм с някого; dire deux mots а qqn. мъмря някого; se donner le mot съгласявам се с някого; manger la moitié des mots говоря неразбрано. -
7 an
m. (lat. annus) година; l'an dernier, prochain миналата, следващата година; tout les ans всяка година; par an на година, годишно; dans un an след една година. Ќ le jour de l'an, le Nouvel an Нова година; pendant sept cent ans много дълго време; s'en moquer, s'en ficher comme de l'an quarante не се интересувам от нещо, не ме засяга. -
8 arrivé
m. (de arriver) 1. пристигнал; premier, dernier arrivé първият, последният пристигнал; 2. adj. който е забогатял (издигнал се професионално) случайно и незаслужено. -
9 coqueluche
f. (o. i., p.-к. rattaché а coque, coquille "coiffe" et dernier élément de capuche) мед. коклюш, магарешка кашлица. Ќ être la coqueluche des femmes разг. човек, обичан от всички жени. -
10 cri
m. (de crier) 1. вик, крясък; cri de guerre боен вик; pousser de cris издавам викове, викам; cri de joie вик от радост; 2. вик, рев, крясък на животно; 3. остър звук, скърцане. Ќ le dernier cri de la mode разг. последна мода; pousser les hauts cris протестирам шумно. Ќ Ant. chuchotement, murmure; silence. -
11 depuis
prép. (de de et puis) 1. от, след; depuis le 15 mars след 15 март; depuis le premier jusqu'au dernier от първия до последния; 2. откакто; 3. adv. оттогава; il est parti et nous ne l'avons pas revu depuis замина и оттогава не сме го виждали; 4. loc. conj. depuis que откакто, откогато; 5. loc. adv. depuis peu неотдавна; depuis longtemps отдавна; depuis toujours винаги. Ќ Ant. jusqu'а, auparavant. -
12 dernièrement
adv. (de dernier) неотдавна, напоследък, наскоро. -
13 exhaler
v.tr. (lat. exhalare, de halare "souffler") 1. изпускам (пЂри, миризми), изпарявам; 2. прен. изливам, изразявам (яд, злоба); exhaler sa colère изливам яда си; s'exhaler изпускам се, изпарявам се. Ќ exhaler son dernier soupir предавам богу дух, умирам. -
14 genre
m. (lat. genus, generis "origine, naissance") 1. род; le genre humain човешкия род; 2. начин; genre de vie начин на живот; 3. лит. жанр, литературен род; стил; genres en vers стихотворни жанрове; genre dramatique драматичен жанр; 4. мода, вкус; ce n'est pas mon genre това не е по моя вкус; costume d'après le dernier genre костюм според последната мода; 5. бот., зоол., лог. род; 6. грам. род; le genre masculin мъжки род; le genre féminin женски род; genre marqué женски род; 7. живоп. бит, битова сцена; 8. вид, тип, стил; du même genre от същия вид; avoir bon genre имам изискан стил; le genre bohème човек от бохемски тип; c'est dans son genre това е в негов стил. -
15 initial,
e, aux adj. et f. (lat. initialis, de initium "commencement") 1. начален, първоначален, инициален; syllabe initial,e начална сричка; vitesse initial,e d'un projectile начална скорост на снаряд; 2. f. начална буква, инициал. Ќ Ant. final, terminal, dernier. -
16 jour
m. (bas lat. diurnum, pour dies "jour") 1. ден; jour ouvrable работен ден; jour férié празничен ден; l'autre jour онзи ден, завчера; chaque jour всеки ден; jour de fête празник; ces derniers jours тези дни, напоследък; jour de repos почивен ден; en plein jour посред бял ден; travailler de jour работя през деня; de nos jours в наши дни, в наше време; vivre au jour le jour живея ден за ден; а ce jour в този ден; tous les jours всеки ден; du jour днешен, съвременен; ordre du jour дневен ред; quatre fois par jour четири пъти на ден; de tous les jours всекидневен; а jour fixe точно в определен ден; а partir de ce jour от днес нататък; quelques jours après няколко дена след това; de jour en jour от ден на ден; jour et nuit ден и нощ, денонощно; 2. живот; donner le jour раждам; ravir le jour отнемам живота; 3. светлина, дневна светлина; а contre-jour срещу светлината ( при снимка), в контражур; demi-jour слаба светлина; faux jour лошо осветление; se présenter sous un jour favorable представям се в благоприятна светлина; laisser entrer le jour dans une pièce оставям светлината да влезе в стаята; а la lumière du jour на дневна светлина; le jour d'une lampe светлината на лампа; 4. jour de réception приемен ден; aujourd'hui c'est mon jour de reception днес е приемният ми ден; 5. отвор, прозорец, дупка; percer un jour dans une muraille пробивам отвор в стена; 6. le jour, les jours поет. времето; 7. момент от живота; notre dernier jour момента на смъртта; vieux jours старостта. Ќ au point du jour, au petit jour рано сутринта, призори; au premier jour в най-скоро време; а jour в порядък, в изправност; осъвременен; ажурен (за чорапи и др.); au lever du jour на разсъмване; c'est son mauvais jour днес той е в лошо настроение; d'un jour а l'autre постепенно, постоянно, всеки ден; du jour au lendemain за кратко време; un jour някога, веднъж; un jour ou l'autre рано или късно; le jour de Pâques Великден; jours de deuil период на траур; ennuyeux comme un jour de pluie много отегчителен; être de jour дежурен съм; il fait jour съмнало се е; les beaux jours прен. младостта; време на благоденствие; le jour de l'An Нова година; l'astre du jour слънцето; mettre au jour издавам, публикувам; раждам; изкарвам наяве; mettre а jour поставям в изправност; актуализирам, осъвременявам; percé а jour пробит от край до край; явен, разкрит; se faire jour пробивам си път; разкривам се; voir le jour раждам се; être beau comme le jour много съм красив; le jour воен. денят, фиксиран за начало на атака. Ќ Ant. nuit, obscurité. -
17 lieu1
m. (lat. locus) (pl. lieu1x) 1. място, местност, кът; lieu1 public обществено място; lieu1 retiré отдалечено, усамотено място; 2. прен. място, произход; повод, основание; de haut lieu1 от знатен произход; s'il y a lieu1 ако има основание, смисъл (ако има защо, ако е уместно); donner lieu1 а давам повод за; 3. в съчет. avoir lieu1 ставам, провеждам се; 4. loc.adv. en premier lieu1 на първо място (най-напред); en dernier lieu1 в края на краищата (най-после); en ces lieu1x ост. тук; 5. loc. prép. au lieu1 de вместо; au (en) lieu1 et place de юр. на мястото на (за); 6. loc. conj. au lieu1 que докато, а пък. Ќ en temps et lieu1 когато трябва, когато му дойде времето; état des lieu1x протокол за състоянието на дадена квартира при наемане или напускане; lieu1x d'aisances отходно място; lieu1 d'asile убежище за преследван човек (през средните векове); les lieu1x saints Ерусалим (Божигроб); mauvais lieu1 къща с лошо име; tenir lieu1 de служа като, замествам; vider les lieu1x освобождавам мястото, измитам се, обирам си парцалите; adverbe de lieu1 наречие за място; être sans feu ni lieu1 немил-недраг, бездомен и беден съм; en son lieu1 на свой ред; lieu1 commun прен. баналност, клише. -
18 période
f. (lat. periodus, du gr. periodus "circuit") 1. период; période romantique, classique период на романтизма, класицизма; 2. епоха; 3. мед. стадий; période de l'ovulation овулационен стадий; période menstruelle менструален период; 4. воен. временно повикване на запасняк; 5. m. ост. степен; au dernier période в най-висша степен. -
19 pinceau
m. (lat. pop. °pincellum, class. penicillus, de penis "queue") 1. четка за рисуване; 2. прен. начин, маниер на рисуване; художник; 3. тънък светлинен сноп; 4. сноп косми; 5. нар. крак. Ќ donner le dernier coup de pinceau довършвам картина. -
20 point2
m. (lat. punctum) 1. грам. точка; point2-virgule точка и запетая; deux point2s двоеточие; point2 d'interrogation въпросителна; point2 d'exclamation удивителна; point2s de suspension многоточие; 2. геом. точка, място, положение; point2s géométriques геометрични точки (А, В, С...); 3. муз. точка (знак за удължаване на нота или пауза); 4. точка, място, пункт; point2 de mire прицелна точка; point2s de repère ориентир; point2 d'appui опорна точка; point2s cardinaux астрон. четирите посоки на света; point2 mort мъртва точка; 5. физ., мех. точка, градус, температура; point2 de fusion температура, точка на топене; 6. бройка, стойност, точка (при игра на карти, спортна игра и др.); compter les point2s броя точките (на карти); amener deux point2s бележа две точки ( в спорта), прибавям ги към резултата; marquer un point2 отбелязвам точка (в спорта); 7. бележка на ученик; bon, mauvais point2 добра, лоша оценка; 8. бод (при бродиране); au petit point2 гъст бод; 9. печ. пункт; 10. остра болка; бодеж; 11. прен. въпрос, точка; les différents point2s d'une dissertation отделните точки на дисертация; point2 capital основен въпрос; 12. loc. adv. а point2 достатъчно, колкото трябва; au dernier point2 крайно, до краен предел; de point2 en point2 точно както трябва, буквално; en tout point2 (de tout point2) изцяло, във всяко отношение; 13. loc. conj. au point2 que дотолкова, че. Ќ au point2 de vue de от гледна точка на; au point2 du jour на разсъмване; être sur le point2 de (sortir) готов съм да изляза; mettre au point2 привършвам, довършвам, дотъкмявам, изглаждам; point2 de vue възглед, гледна точка; point2 chaud воен. гореща точка (на боеве); point2 faible слабо място; frères trois point2s масони; un point2 c'est tout край, точка на дискусията; point2 а la ligne да не говорим повече за това; а point2 nommé в подходящия момент; au point2 de qqn. според желанието на някого; jusqu'а un certain point2 до известна степен; point2 de côté болка в гърба, ребрата.
- 1
- 2
См. также в других словарях:
dernier — dernier, ière [ dɛrnje, jɛr ] adj. et n. • derrenier fin XIIe; a. fr. derrain, refait sur premier; lat. pop. °deretranus, class. de retro → 1. derrière I ♦ (Temporel, spatial) A ♦ 1 ♦ Adj … Encyclopédie Universelle
dernier — dernier, ière (dèr niê, niê r ) adj. 1° Qui vient après tous les autres. Le dernier soldat de la file. La dernière année de son règne. Les derniers rangs d une troupe. • Le sort m y réservait le dernier de ses coups, RAC. Bérén. I, 4. • La… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
dernier-né — [ dɛrnjene ], dernière née [ dɛrnjɛrne ] n. • 1691; de dernier et né ♦ Enfant qui, dans une famille, est né le dernier. ⇒ benjamin, cadet, dernier. « Poil de Carotte... Elle donne ce petit nom d amour à son dernier né » (Renard). Les derniers nés … Encyclopédie Universelle
dernier — DERNIER, ÈRE. adject. Qui est après tous les autres, ou après quoi il n y a plus rien. Il arrive toujours le dernier. Il étoit assis le dernier à la table. Il est le dernier de la classe. C est le dernier de sa race. Dans les derniers temps de sa … Dictionnaire de l'Académie Française 1798
dernier — DERNIER, [derni]ere. adj. Ce qui est aprés tous les autres, ou aprés quoy il n y a plus rien. Il estoit assis le dernier à la table. il est le dernier de la classe. c est le dernier de sa race. dans les derniers temps. je vous le dis pour la… … Dictionnaire de l'Académie française
Dernier train pour Washington — 12e album de la série La Jeunesse de Blueberry Scénario François Corteggiani Dessin Michel Blanc Dumont Couleurs Claudine Blanc Dumont Genre(s) franco belge … Wikipédia en Français
dernier — Dernier, m. ac. Est fait par syncope de ce mot entier Derrenier, usité non seulement par les anciens François, mais par les modernes aussi, comme se peut voir en la missive de l Admiral de Bryon, escrite au Roy François detenu à Madrid. Le… … Thresor de la langue françoyse
Dernier Homme — Le dernier homme (der letzte Mensch) est une expression utilisée par le philosophe allemand Friedrich Nietzsche, dans Ainsi parlait Zarathoustra, pour désigner l extinction à venir du dépassement de soi de l homme. Il représente l état passif du… … Wikipédia en Français
dernier né — ⇒DERNIER( )NÉ, DERNIÈRE( )NÉE, (DERNIER NÉ, DERNIER NÉ, DERNIÈRE NÉE, DERNIÈRE NÉE)subst. Enfant qui, dans une famille, est né après tous les autres. Synon. benjamin, (petit) dernier : • ... il se surprend à s attendrir devant le tableau toujours … Encyclopédie Universelle
Dernier Ancêtre Commun — En biologie de l évolution, le concept de dernier ancêtre commun à deux lignées d êtres vivants correspond à l organisme le plus récent que ces deux taxons ont en commun. Il s agit d une entité théorique qui correspond au dernier noeud de l arbre … Wikipédia en Français
Dernier ancetre commun — Dernier ancêtre commun En biologie de l évolution, le concept de dernier ancêtre commun à deux lignées d êtres vivants correspond à l organisme le plus récent que ces deux taxons ont en commun. Il s agit d une entité théorique qui correspond au… … Wikipédia en Français
