-
1 latin,
e adj. (lat. latinus) et n. 1. латински; la grammaire latin,e латинска граматика; 2. католически; église latin,e католическа църква; 3. m. латински език; latin, vulgaire простонароден латински език; latin, classique класически латински език; latin, de cuisine лош латински; 4. m., f. латинец. Ќ perdre son latin, разг. нищо не разбирам, намирам се в недоумение; Quartier latin, Латински квартал (в Париж); voile latine мор. триъгълно платно, използвано в Средиземноморието. -
2 greco-latin,
e adj. (de gréco- et latin) (pl. gréco-latin(e)s) гръцко-латински. -
3 néo-latin,
e adj. (de néo- et latin) новолатински. -
4 abiétinées
f. pl. (de abies, nom latin du sapin) група иглолистни дървесни видове, обхващаща бора, елата, лиственицата (в ботаниката се използва и формата "abiétacées" f. pl.). -
5 bas1,
se adj. (bas lat. bassus) 1. нисък; bas1, prix ниска цена; salle bas1,se ниска стая; 2. малоценен, долнокачествен; 3. долен; au bas1, étage на долния етаж; le bas Rhin долен Рейн; 4. муз. нисък, тих (за глас); 5. слаб; vue bas1,se слабо зрение; 6. прен. низък, долен, подъл; 7. нисък, по-слаб; bas1,se pression ниско налягане; bas1,se température ниска температура; а voix bas1,se с нисък, слаб глас. Ќ bas1,se marée, bas1,se mer отлив; faire main bas1,se обирам, плячкосвам; le jour est bas1, денят преваля; un ciel bas1, мрачно небе; messe bas1,se литургия по време на която не се пее, а само се четат молитви; faire des messes basses разг. говоря така, че другите да не могат да чуят; bas morceaux парчета месо с по-ниско качество и цена; Chambre basse Камарата на общините (в Англия); enfant en bas âge дете в ранна възраст; le Bas Moyen Age Късно Средновековие; le bas latin късен латински; le Bas-Empire Късната Римска империя (след Константин); au bas de в долната част на. Ќ Ant. haut, élevé, rélevé, noble, sublime. -
6 cuisine
f. (lat. cocina, de coquina, de coquere "cuire") 1. кухня, готварница; 2. готвене, приготвяне на ястия; recette de cuisine готварска рецепта; faire la cuisine готвя; 3. обзавеждане на кухня; 4. разг. интрига, далавера; 5. ядене, храна; cuisine légère лека храна; 6. разш. кухненски персонал. Ќ latin de cuisine неправилен латински; batterie de cuisine кухненска посуда; разг. всички отличия на военен. -
7 dire1
v.tr. (lat. dicere) 1. казвам, говоря; думам, продумвам; sans mot dire1 без дума да продума; 2. разказвам; чета; декламирам; je vais vous dire1 la nouvelle ще ви разкажа новината; 3. църк. служа, отслужвам; dire1 la messe отслужвам литургия; 4. съобщавам, разкривам, споделям; 5. изказвам; dire1 son respect изразявам почитта си; 6. поет. пея, възпявам; 7. заповядвам, препоръчвам, съветвам; je vous avais dit d'agir autrement посъветвах ви да действате иначе; 8. твърдя; а ce qu'il dit според това, което твърди; 9. посочвам, определям; 10. мисля, съдя; 11. отговарям, възразявам; 12. изразявам; son silence dit beaucoup мълчанието му изразява много неща; 13. харесвам; est-ce que cela vous dit? харесва ли ви това?; 14. означавам; que veut dire ce mot latin? какво означава тази латинска дума?; 15. пиша; je vous ai dit dans ma lettre писах в писмото си; 16. предсказвам; dire1 l'avenir предсказвам бъдещето; 17. възразявам; il n'y a rien а dire1 няма никакви възражения; se dire1 казвам си, казва се. Ќ а l'heure dite в уречения час; autrement dit с други думи; avoir а dire1 (y avoir а dire1) имам да забележа, да възразя; а vrai dire1 право да си кажа, право да говорим; bien faire vaut mieux que bien dire1 погов. по-добре добри дела, отколкото добри думи; ceci dit след като това е било казано; (ceci) soit dit en passant нека (това) бъде казано между другото; cela ne me dit rien това не ме интересува; това не ми харесва; cela va sans dire1 това се разбира от само себе си; cela veut dire1 това значи; c'est-а-dire1 това значи, тоест; c'est dit, c'est bien dit, voilà qui est dit разбрано! c'est tout dit (cela dit tout) няма какво повече да се прибави към това; dire1 а qqn. son fait, dire1 а qqn. ses (quatre) vérités казвам някому истината право в очите; dire1 dans le dos говоря зад гърба (на някого); dire1 des douceurs а qqn. ухажвам жена; умилквам се около някого; dire1 d'un, puis d'un autre говоря ту едно, ту друго; dire1 la bonne aventure гадая, врачувам; dire1 pis que pendre de qqn. погов. говоря много лошо за някого; dire1 son mot казвам си мнението; правя забележка; il n'y a pas а dire1 няма какво да се говори по това (то е сигурно; то е необходимо); l'art de bien dire1 (parler) ораторско изкуство; les qu'en dira-t-on хорски приказки; ne pas se le faire dire1 (deux fois) бързам да извърша онова, което ми се казва; on dirait като че ли; proprement dit в същинския смисъл, точно да говорим; quelque chose me dit que; mon cњur me dit que имам предчувствието, че; qui dirait, qui aurait dit? кой би повярвал? qui ne dit mot, consent мълчанието е знак на съгласие; se le faire dire1 чакам да ми заповядат да направя това; se le tenir pour dit запомням добре нещо; si le cњur vous en dit ако желаете, ако ви харесва; soi-disant който има претенцията; мним, така наречен, уж; tout est dit (cela dit tout) всичко е свършено, няма какво повече да се прибави към това; trouver а dire1 намирам, че нещо липсва; имам нещо против; comme on dit както се казва; comme qui dirait приблизително, горе-долу; pour ainsi dire1 така да се каже; avoir beau dire1 et beau faire напразно говоря, правя нещо; en dire1 de belles, de bonnes, de fortes, de raides, de vertes, de toutes les couleurs говоря небивалици; ne pas l'envoyer dire1 а qqn. не се стеснявам да кажа нещо неприятно (за някого); ne pas se le faire dire1 deux fois правя нещо с удоволствие, въодушевление; ça dit bien ce que ça veut dire1 напълно ясно, разбираемо; cela est bientôt dit по-лесно е да се каже, отколкото да се направи; c'est beaucoup dire1, trop dire1 това е прекалено; ce n'est pas assez dire1 трудно е да се каже (опише) с думи; j'aime autant te dire1 уверявам те, че. Ќ Ant. omettre, taire, cacher, dissimuler. -
8 ergo
conj. (mot latin) ост. следователно и така. -
9 ladin
m. (du lat. latinus "latin") общо название на рето-романските говори. -
10 latinisme
m. (de latin) латинизъм (особеност, типична за латинския език). -
11 latiniste
m., f. (de latin) латинист (човек, който владее добре латински език и познава латинската култура). -
12 latino-américain,
e adj. (de latin et américain) латиноамерикански. -
13 parler1
v. (lat. ecclés. parabolare) I. v.intr. 1. говоря, приказвам; parler1 du nez говоря през носа, гъгна; parler1 а tort et а travers говоря както ми дойде на ума; faire parler1 de soi правя да се говори за мен, ставам известен, прочувам се; parler1 en public говоря пред хора, на събрание; а proprement parler1 собствено казано; а parler1 franc откровено казано; а parler1 sérieusement ако говорим сериозно; 2. затрогвам; грабвам, унасям; parler1 au cњur затрогвам сърцето; 3. в съчет. parler1 de (+ inf.) имам намерение, възнамерявам; il parlait d'émigrer en France смяташе, имаше намерение да емигрира във Франция; 4. loc. prép. sans parler1 de като не се смята, без да смятаме; II. v.tr. говоря; parler1 le français владея, говоря френски; parler1 musique, littérature, politique говоря на музикални, литературни, политически теми; se parler1 1. говоря си; 2. говорим си. Ќ une façon de parler1 така се казва, така е думата; parler1 français comme une vache espagnole говоря развалено френски; parler1 mal de qqn. клеветя, критикувам някого; parler1 а un sourd говоря на някого, който нищо не разбира; parler1 comme un livre, parler1 d'or говоря умно; parler1 pour ne rien dire говоря празни думи; vous parlez (tu parles) d'or! златна ви (ти) уста! parler1 d'abondance говоря свободно, като импровизирам; en parler1 а son aise говоря, дискутирам за нещо вяло, понеже не съм засегнат, заинтересован; parler1 par B et F груб, недодялан съм; parler1 а son bonnet говоря си сам; parler1 boutique говоря за работа, по професионални въпроси; parler1 cheval говоря неправилно; parler1 de choses et d'autres говоря на различни теми, за това-онова; parler1 а cњur ouvert говоря открито, искрено; parle а mon cul, ma tête est malade отказвам да слушам някого, който ме отегчава; parler1 entre ses dents говоря тихо, за да не ме чуят; parler1 dans le désert говоря без да ме слуша някой; parlez а votre écot не се меси в чужда работа, гледай си работата; parler1 français прен. говоря ясно, разбираемо, без двусмислици; parler1 dans son gilet говоря тихо; parler1 au goulot пия колкото искам (вино); parler1 gras говоря неприлично; parler1 latin devant les Cordeliers ост. на краставичар краставици продавам; parle (parlez) pas de malheur! в никакъв случай; parler1 petit nègre говоря лошо френски; parler1 de la pluie et du beau temps говоря за незначителни неща; parler1 aux rochers говоря пред безразлични слушатели. Ќ Ant. taire (se). -
14 perdre
v. (lat. perdere) I. v.tr. 1. губя, изгубвам, загубвам; perdre au jeu губя в игра; perdre sa place губя мястото си; perdre son père, son mari изгубвам баща си, мъжа си (умират); 2. изпускам, пропускам, изтървавам; ne perdre aucune occassion de не изпускам случай да; 3. погубвам, уронвам престижа, опозорявам; губя от качествата си; претърпявам загуба; II. v.intr. мор. спадам, губя, намалявам; la marée perd настъпва отлив; se perdre 1. губя се, изгубвам се, загубвам се; изчезвам; 2. se perdre dans, en потъвам, вглъбявам се; 3. погубвам себе си; 4. развращавам се. Ќ perdre le latin обърквам се (губя ума и дума); perdre contenance губя самообладание; perdre du terrain отстъпвам, губя; perdre du poids отслабвам; perdre la parole онемявам, ставам безмълвен; perdre le souffle задъхвам се; perdre la vie умирам; perdre connaissance припадам; perdre courage загубвам смелост; perdre la tête (la boule, la boussole, la tramontane) полудявам; perdre pied в затруднение съм; se perdre en conjectures губя се в догадки, много съм озадачен. Ќ Ant. gagner. -
15 prélatin,
e adj. (de pré- et latin) предхождащ латинската цивилизация, латинския език. -
16 venir
v. (lat. venire) I. v.intr. 1. идвам; пристигам; venez avec moi елате с мен; il va venir той ще дойде; venez près de moi елате до мен; il vint а Genève un homme célèbre в Женева пристигна един прочут човек; venir а qqn. идвам при някого, към някого; 2. идвам, настъпвам, сполетявам; quand vint son tour когато дойде, настъпи неговият ред; 3. идвам, хрумвам; une idée me vient а l'esprit хрумва ми идея; il me vient а l'esprit de идва ми на ума да; 4. никна, раста; le blé vient bien житото расте добре; 5. образувам се, излизам; des boutons lui viennent sur le visage излизат му пъпки по лицето; 6. достигам; votre fils me vient а l'épaule синът ви достига до рамото ми (на ръст); venir а ses fins ост. достигам целите си; 7. излизам, тека (за течност); 8. просъществувам, трая; les vestiges sont venus jusqu'а notre siècle останките са просъществували до наше време; 9. в съчет. с предл.: а venir който трябва да дойде; бъдещ; les générations а venir бъдещите поколения; с нареч. venir а bout справям се, преодолявам; стигам до края; venir а point идвам навреме, на място; venir de идвам, донесен съм от; произхождам от; venir de Sofia идвам от София; venir de la part de qqn. идвам от името на някого; ce mot vient du latin тази дума идва от латински; cela vient de ce que (+ ind.) това идва от факта, че; de là vient que оттам следва, че; d'où vient que ето защо, следователно; venir après следвам след; en venir а достигам до дадена точка, до дадено действие, до даден резултат; en venir aux coups стигаме до юмруци; venir en идвам, съм в; venir en abondance идвам (съм) в изобилие (за реколта и др.); y venir стигам там (до дадена точка, до дадено развитие); vous-y venez? достигате ли до моето мнение? qu'il y vienne нека само да дойде; 10. в съчет. faire venir заръчвам, поръчвам, заставям, нареждам; faire venir un livre поръчвам книга; 11. в съчет. laisser venir, voir venir не бързам да действам, очаквам спокойно; 12. раждам се; venir au monde раждам се; 13. venir bien ставам сполучлив (за отпечатване на нещо); l'épreuve vient bien копието се отпечата добре; II. като спомагателен глагол, следван от инфинитив; 1. venir + inf. дава оттенък в значението на инфинитива и следващите глаголи; venir se placer заставам; on vient vous chercher търсят ви; vous venez prétendre que вие претендирате, че; 2. в предл. констр. venir de + inf. означава близко минало време: току-що, преди малко; je viens de sortir току-що излязох; venir а + inf. при условно изречение със si означава евентуално бъдеще, хипотеза: ако случайно; s'il venait а me perdre ако ме изгубеше, в случай, че ме беше изгубил. Ќ de quel pays venez-vous? d'où venez-vous? от небето ли падате? il vient que случва се че; les maladies viennent а cheval et s'en vont а pied посл. болестите лесно идват, но трудно си отиват; se faire bien venir de qqn. правя някого да ме приеме радушно; venir comme tambourin а noce (comme violon en danse) явявам се тъкмо навреме, на място; venons au fait да дойдем на думата си; venu а point назрял; je ne fais qu'aller et venir разг. връщам се веднага; faire venir qqn. извиквам, привиквам някого; je te vois venir avec tes gros sabots отгатвам намеренията ти; la nuit venue щом настъпи нощта; s'en venir ост., диал. идвам. -
17 vulgaire
adj. et m. (lat. vulgaris, de vulgus "le commun des hommes") 1. ост. обикновен, общодостъпен; банален; nom vulgaire d'une plante обикновено, общоупотребимо име на растение; lecteur vulgaire обикновен читател; un vulgaire passant някакъв си минувач (когато vulgaire е пред съществителното име, има лек негативен нюанс); 2. вулгарен, просташки; expression vulgaire циничен, вулгарен израз; 3. m. лит. вулгарност; 4. m. обикновеният, простонародният език; 5. m. ост. тълпата, простолюдието; 6. m. сган, сбирщина ( от хора). Ќ le latin vulgaire простонародният латински език; langues vulgaires основните романски езици, произлезли от латинския. Ќ Ant. distingué, fin; original, remarquable; aristocratie, élite.
См. также в других словарях:
latin — latin, ine [ latɛ̃, in ] adj. et n. • 1160; lat. latinus I ♦ Adj. 1 ♦ Antiq. Du Latium. 2 ♦ Des provinces ou des peuples soumis à la domination de Rome et auxquels elle a imposé sa langue et sa civilisation. ⇒ romain. Les peuples latins, et n.… … Encyclopédie Universelle
latin — latin, ine (la tin, ti n ) s. m. et f. 1° Nom d un ancien peuple de l Italie, qui habitait le Latium, contrée située entre l Étrurie et la Campanie, et que Rome finit par conquérir et s associer. Plus tard, Latin est devenu le nom de tous… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
latin — LATÍN, Ă, latini, e, s.m. şi f., adj. 1. s.m. şi f. Persoană care făcea parte din populaţia de bază a vechiului ţinut Latium din Italia sau era originară de acolo. 2. adj. Care aparţine latinilor (1) sau Latiumului, privitor la latini sau la… … Dicționar Român
latin — LATIN. adv. On ne met point icy ce mot comme un nom de peuple & de pays, mais seulement à cause des autres usages qu il a dans nostre Langue. On appelle, l Université, Le Pays Latin: Et ainsi on dit, Cela sent le Pays Latin, pour dire, Cela sent… … Dictionnaire de l'Académie française
latín — (Del lat. Latine, en latín). 1. m. Lengua del Lacio hablada por los antiguos romanos, de la cual derivan las actuales lenguas romances. 2. Voz o frase latina empleada en escrito o discurso español. U. m. en pl. U. m. en sent. peyor.) latín… … Diccionario de la lengua española
Latin — Lat in, n. 1. A native or inhabitant of Latium; a Roman. [1913 Webster] 2. The language of the ancient Romans. [1913 Webster] 3. An exercise in schools, consisting in turning English into Latin. [Obs.] Ascham. [1913 Webster] 4. (Eccl.) A member… … The Collaborative International Dictionary of English
latín — sustantivo masculino 1. Área: linguística Lengua hablada en el Imperio Romano de la cual proceden las lenguas románicas: Del latín proceden las lenguas de España, excepto el vasco. latín clásico Latín en que escribían los grandes escritores como… … Diccionario Salamanca de la Lengua Española
Latin — Lat in, a. [F., fr. L. Latinus belonging to Latium, Latin, fr. Latium a country of Italy, in which Rome was situated. Cf. {Ladin}, Lateen sail, under {Lateen}.] 1. Of or pertaining to Latium, or to the Latins, a people of Latium; Roman; as, the… … The Collaborative International Dictionary of English
Latin — [lat′ n] adj. [L Latinus < Latium, Latium (in which Rome was included), orig. ? “flat land” < IE * tletiom < base * (s)tel , to spread out > L latus, broad] 1. of ancient Latium or its people 2. of ancient Rome or its people 3. of or… … English World dictionary
Latin — ► NOUN 1) the language of ancient Rome and its empire. 2) a person from a country whose language developed from Latin, e.g. a Latin American. ► ADJECTIVE 1) relating to the Latin language. 2) relating to countries using languages that developed… … English terms dictionary
latín — latín, saber latín expr. astuto, listo. ❙ «La Amparito, que sabía mucho latín, dio las gracias...» Jose Vicente Torrente, Los sucesos de Santolaria. ❙ «El gachó ése sabe latín.» Pedro Casals, Disparando cocaína … Diccionario del Argot "El Sohez"
