-
41 fourchu,
e adj. (de fourche) раздвоен; вилообразен, chemin fourchu, раздвоен път; langue fourchu,e раздвоен език. Ќ pied fourchu, раздвоено копито ( у тревопасните животни). -
42 franc1,
franque adj. (lat. Francus, frq. Frank) 1. франкски; langue franque франкски език; 2. m. pl. ист. франки ( старо германско племе). -
43 glose
f. (bas lat. glosa "mot qui a besoin d'être expliqué", gr. glôssa "langue") 1. обяснение, тълкуване на неясни думи (под линия или встрани от текст); 2. злобна критика; 3. махленска клюка. -
44 glossine
f. (gr. glôssa "langue") зоол. муха цеце, глосина. Ќ Syn. mouche tsé-tsé. -
45 gothique
adj. et n. (bas lat. gothicus "relatif aux Goths") 1. готически; caractères gothiques готически букви; style gothique готически стил (от XII до XVI век); 2. готски; langue gothique готски език; 3. m. готика; готически стил; premier gothique ранен готически стил; 4. f. готическо писмо; 5. ост., негат. средновековен; les siècles gothiques Средните векове, Средновековието. -
46 gras,
se adj. (lat. crassus "épais", avec infl. probable de grossus "gros") 1. който се състои от мазнина, мазен; substances gras,ses мазни вещества; corps gras, хим. мазнини, естери на глицерина; peau gras,se мазна кожа; 2. тлъст, дебел, угоен; un porc gras, угоено прасе; visage gras, подпухнало, тлъсто лице; 3. блЂжен, мазен; bouillon gras, блажен бульон, с мазнина; choux gras, зеле с мазнина от месо; 4. зацапан с мазнина, мазен; avoir les mains gras,ses ръцете ми са мазни; 5. месест, тлъст; plantes gras,ses растения с месести листа; 6. прен., ост. нецензурен; propos gras, нецензурни думи; 7. m. тлъстина, мазнина; мас, лой; avoir du gras, имам тлъстини; 8. adv. мазно; 9. лепкав, който прилича на мас; boue gras,se лепкава гъста кал; 10. m. разг. печалба. Ќ avoir la langue gras,se пелтеча, заеквам; faire la gras,se matinée излежавам се до късно; eaux gras,ses помия; fromage gras, небито сирене; foie gras, гъши дроб (от угоена по специален начин гъска); pavage gras, кален и хлъзгав паваж; chaux gras,se гъста, блажна боя; jeudi gras, последен четвъртък преди Великите пости; jours gras, дни, през които може да се яде блажно; manger (faire) gras, ям блажно; mardi gras, последен ден от карнавала; temps gras, влажно и мъгливо време; toux gras,se кашлица, придружена с храчки; le gras, de la jambe най-дебелата част на крака, прасеца на крака; sol gras, плодородна почва; il n'y a pas gras, а manger няма много нещо за ядене. Ќ Ant. maigre, décharné, étique, pauvre, sec. Ќ Hom. grâce. -
47 idiome
m. (de idiôma "particularité, propre а une langue") 1. език, говор; l'idiome français езикът на французите; 2. наречие, диалект; l'idiome provençal провансалско наречие. -
48 indo-européen,
ne adj. (de indo- et européen) индоевропейски; langue indo-européen,ne индоевропейски език; subst. индоевропеец. -
49 industrie
f. (lat. industria "activité") 1. ост. сръчност, ловкост, майсторство; l'industrie du voleur сръчността на крадеца; 2. професия, занаят; industries d'art художествени занаяти; 3. индустрия, промишленост; industrie lourde тежка индустрия; industrie légère лека промишленост; industrie locale местна индустрия; industrie agricole земеделска промишленост; industrie de consommation хранителна промишленост; industrie du bois дърводобивна промишленост; industrie minière въгледобивна промишленост; industrie du pétrole нефтодобивна и нефтопреработвателна промишленост; industrie du livre полиграфическа промишленост; industrie manufacturière манифактурна индустрия; l'industrie automobile автомобилна индустрия; industrie de la langue лексикография, книгоиздаване, преводи; petites et moyennes industries (P.M.I.) малки и средни производствени предприятия; 4. неодобр. измама, хитруване, хитрост с цел измама; 5. индустриален бранш; 6. рядко индустриално предприятие. Ќ chevalier d'industrie неодобр. измамник; industrie des constructions mécaniques машиностроене; industrie des métaux металообработване; capitaine d'industrie индустриалец. -
50 interlingual,
e, aux adj. (de inter- et lingual "de la langue") междуезиков. -
51 jangada
f. (mot port., d'une langue dravidienne) голям сал с колиба на него ( в Южна Америка). -
52 jeter
v. (lat. pop. °jectare, class. jactare, fréquent. de jacere) I. v.tr. 1. хвърлям, мятам, изхвърлям; jeter une pierre хвърлям камък; jeter une balle хвърлям топка; jeter des dés хвърлям зарове; 2. нахвърлям; jeter ses réflexions sur une feuille de papier нахвърлям размислите си на лист хартия; 3. изхвърлям; jeter qqch. dans la poubelle изхвърлям нещо в кошчето; jeter qqn. dehors изхвърлям някого навън; 4. намятам, обличам; 5. повалям, събарям; 6. поставям, построявам; jeter un pont sur une rivière построявам мост над река; jeter les bases d'une société поставям основите на общество; 7. подхвърлям; jeter des insultes подхвърлям обиди; jeter une note подхвърлям забележка; II. v. pron. se jeter 1. хвърлям се; se jeter а l'eau, dans la revière хвърлям се във водата; se jeter par la fenêtre хвърлям се през прозореца; 2. устремявам се, понасям се; se jeter en avant понасям се напред; 3. свивам, завивам внезапно; 4. вливам се; la rivière se jette dans la mer реката се влива в морето; 5. натъквам се, удрям се; la voiture se jette contre un arbre колата се удря в дърво. Ќ jeter de la poudre aux yeux заблуждавам, хвърлям прах в очите; jeter de profondes racines хващам дълбоки корени; jeter des pierres dans le jardin de qqn. хвърлям камъни в нечия градина, нападам косвено някого; jeter des cris надавам викове; jeter feu et flamme надавам гневни викове, сипя огън и жупел; jeter les yeux sur qqn. спирам се върху някого, избирам някого; jeter l'ancre пускам котва; jeter le grappin sur qqn. правя опити да завладея някого; jeter l'argent par la fenêtre харча лудо, без сметка; jeter l'épouvante сея страх, ужас; jeter par dessus bord захвърлям; jeter qqn. dans l'embarras поставям някого в затруднение; jeter sa langue aux chiens разг. отказвам се, признавам, че не мога да отгатна; jeter tout son venin изливам целия си яд; jeter un coup d'њil хвърлям поглед, поглеждам; jeter un sort правя магия, урочасвам; se jeter dans les bras de qqn. търся убежище, опора в някого; se jeter dans un parti влизам в партия; se jeter dans un couvent постъпвам в манастир; se faire jeter разг. отхвърлен съм, не съм приет някъде; jeter sur le papier написвам набързо; jeter le métal dans le moule техн. наливам метал в калъп за отливане; jeter une figure en moule отливам статуя; le sort est jété всичко вече е решено, жребият е хвърлен; en jeter разг. правя впечатление; jeter bas une maison разрушавам къща. -
53 jocko
m. (mot d'une langue du Congo) разг., ост. орангутан. Ќ pain jocko дълъг хляб. -
54 langage
m. (de langue) 1. говор, език, реч; langage populaire народен говор; langage machine машинен език; 2. вик (за животни); пеене ( за птици). Ќ langage de programmation évolué програмен език от високо ниво ( в информатиката). -
55 languette
f. (de langue) 1. езиче; 2. всичко, което има формата на езиче; клапа; 3. преграда от печка до камина; 4. клапа на мундщук при музикални инструменти; 5. мъжкото при сглобяване на шлиц. -
56 langueyer
v.tr. (de langue) ветер. преглеждам долната страна на езика на прасе за наличие на кисти. -
57 languier
m. (de langue) пушен свински език. -
58 lier
v.tr. 1. връзвам; lier des gerbes връзвам снопи; 2. съединявам; 3. готв. сгъстявам, правя по-гъст; lier la sauce правя соса по-гъст; 4. прен. свързвам; lier les notes муз. свързвам нотите (свиря легато); se lier 1. свързвам се; se lier avec qqn. свързвам се с някого; 2. обвързвам се; se lier par un serment обвързвам се с клетва. Ќ avoir les mains liées ръцете ми са вързани (не мога да действам); avoir la langue liée вързан ми е езикът (не умея или не ми се разрешава да говоря); se lier d'amitié сприятелявам се; avoir partie licé avec qqn. напълно съм съгласен с някого (за общи действия); être fou а lier луд съм за връзване. Ќ Ant. délier, couper, délivrer, rompre, séparer. -
59 linguette
f. (du lat. lingua "langue") фарм. хапче, което се стапя бавно под езика. -
60 maltraiter
v. tr. (de mal3 et traiter) 1. отнасям се грубо, жестоко, малтретирам, измъчвам, изтезавам; 2. увреждам, пакостя; 3. критикувам, злословя срещу някого; 4. maltraiter la langue, la grammaire правя грешки (езикови, граматични). Ќ Ant. flatter, louer.
См. также в других словарях:
langue — [ lɑ̃g ] n. f. • fin Xe; lat. lingua I ♦ 1 ♦ Organe charnu, musculeux, allongé et mobile, placé dans la bouche. La langue, organe du goût. Filet, frein, muqueuse, papilles de la langue. Relatif à la langue. ⇒ lingual; gloss(o) . Avoir la langue… … Encyclopédie Universelle
langué — langue [ lɑ̃g ] n. f. • fin Xe; lat. lingua I ♦ 1 ♦ Organe charnu, musculeux, allongé et mobile, placé dans la bouche. La langue, organe du goût. Filet, frein, muqueuse, papilles de la langue. Relatif à la langue. ⇒ lingual; gloss(o) . Avoir la… … Encyclopédie Universelle
langue-de-bœuf — langue [ lɑ̃g ] n. f. • fin Xe; lat. lingua I ♦ 1 ♦ Organe charnu, musculeux, allongé et mobile, placé dans la bouche. La langue, organe du goût. Filet, frein, muqueuse, papilles de la langue. Relatif à la langue. ⇒ lingual; gloss(o) . Avoir la… … Encyclopédie Universelle
langue — LANGUE. s. f. Cette partie charnuë & mobile qui est dans la bouche de l animal, & qui est le principal organe du goust & de la parole. La langue d un homme, d un oiseau, d un cheval, d un poisson. grosse langue. langue espaisse. langue mince,… … Dictionnaire de l'Académie française
langue — Langue, f. penac. Proprement prins est l instrument ou membre que Dieu a formé tant en la bouche de l homme pour parler, chanter, gouster, lecher, attraire, ramonceler et mettre en bas la boisson et viande, et mondifier la bouche qui sont les… … Thresor de la langue françoyse
Langue — (frz.: langue = ‚Sprache (eines Volkes) ) ist in der Sprachwissenschaft, im Speziellen in der Allgemeinen Linguistik, ein von Ferdinand de Saussure eingeführter Fachbegriff und bezeichnet das (allgemeine, überindividuelle, soziale) Sprachsystem… … Deutsch Wikipedia
Langue — Municipio de Honduras Capital Langue Entidad Municipio • País … Wikipedia Español
Langue — 〈[lã:g] f.; ; unz.; Sprachw.〉 (nach Saussure) das grammat. u. lexikal. System der Sprache; Ggs Parole2 [frz., „Sprache“] * * * Lan|gue [ lã:gə], die; [frz. langue = Sprache; Zunge < lat. lingua] (Sprachwiss.): die Sprache als grammatisches u.… … Universal-Lexikon
langue — langue; langue·do·cian; langue·doc; … English syllables
Langue d'oc — [F., language of oc yes.] The dialect, closely akin to French, formerly spoken south of the Loire (in which the word for yes was oc); Proven[,c]al. [1913 Webster] … The Collaborative International Dictionary of English
Langue d'oc — (spr. lang dock), im Mittelalter Bezeichnung der provenzal. Sprache (provenz. oc = ja); Gegensatz Langue d oïl, die nordfranz. Sprache (oïl = oui) … Kleines Konversations-Lexikon
