-
1 lance
f. (lat. lancea, probabl. d'or. celtique) 1. копие; jeter une lance хвърлям копие; rompre des lances pour qqn. защитавам някого; fer de lance острие на копие; 2. прът (на знаме); 3. маркуч; 4. струя; 5. сонда (за изследване на почвата); 6. хир. ланцетка. -
2 lance-bombes
m.inv. (de lancer et bombe) 1. воен. бомбохвъргач; 2. ав. бомбодържател ( уред за прикрепване на бомби на самолет). -
3 lance-engins
m.inv. (de lancer et engin) установка за изстрелване на ракети. -
4 lance-flammes
m.inv. (de lancer et flamme) воен. огнехвъргачка. -
5 lance-fusées
m.inv. (de lancer et fusée) воен. катюша. -
6 lance-grenades
m.inv. (de lancer et grenade) воен. гранатохвъргачка. -
7 lance-mines
m.inv. (de lancer et mine) воен. миномет. -
8 lance-missiles
m. (de lancer et missile) воен. ракетна установка. -
9 lance-pierres
m.inv. (de lancer et pierre) прашка ( за изхвърляне на камък). -
10 lance-roquettes
m.inv. (de lancer et roquette) воен. базука. -
11 lance-torpilles
m.inv. (de lancer et torpille) воен. апарат за изхвърляне на торпеда. -
12 lancer2
v.tr. (bas lat. lanceare "manier la lance") 1. хвърлям, мятам; lancer2 une flèche хвърлям стрела; 2. отпускам; отправям; 3. техн. пускам в ход; 4. пускам в продажба; 5. въвеждам (мода, обръщение); лансирам; lancer2 un artiste лансирам артист; 6. пускам във водата (за плавателен съд); 7. изхвърлям; volcan qui lance des pierres вулкан, който изхвърля камъни; 8. движа силно, мятам; lancer2 des bras en marchant мятам ръце докато вървя; lancer2 une gifle удрям шамар; 9. пускам напред, хвърлям напред; lancer2 son cheval пускам коня си да препуска; lancer2 les soldats а l'assaut хвърлям войниците в атака; se lancer2 хвърлям се, нахвърлям се, втурвам се, навлизам. -
13 ante1
f. (du lat. hasta "lance") дръжка на четка. -
14 canon1
m. (it. cannone, augment. de canna "tube", de canne) 1. воен. артилерийско оръдие, топ; gros canon1 тежко оръдие; canon1 rapide скорострелно оръдие; canon1 de siège обсадно оръдие; canon1 paragrêle оръдие против градушка; canon1 lance-harpon оръдие, изстрелващо харпун (на китоловен кораб); canon1 а neige оръдие за производство на сняг; 2. цев (на огнестрелно оръдие); 3. дупка на ключ; 4. водосточна тръба; 5. стара мярка за вино (1/8 от литъра); 6. зоол. свирка (кост на крайника на кон); 7. ост. дантелена лента, която се е връзвала под коленете през ХVII в.; 8. разг. оръдеен; service canon1 оръдеен сервис ( много силен). Ќ canon1 а dévider масур; chair а canon1 разг. пушечно месо (за войници, които ще бъдат убити); canon1 а électrons усторител на електрони. -
15 gerfaut
m. (p.-к. du nord. geirfalki, de geiri "lance" et folk "faucon") зоол. полярен сокол ( използван за лов), Hierofalco. -
16 lancéolé,
e adj. (de lance) бот. копиевиден (за лист); feuille lancéolé,e копиевиден лист. -
17 lancer1
m. (bas lat. lanceare "manier la lance") 1. мятане, спускане, насъскване (куче на дивеч); 2. спорт. тласкане, мятане; 3. замятане с въдица. -
18 lancette
f. (de lance) 1. хир. ланцет; 2. архит. островърха удължена аркада. -
19 lancier
m. (de lance) 1. кавалерист-копиеносец; 2. лансие (танц, вид кадрил). -
20 lanciforme
adj. (de lance et forme) копиеобразен; копиевиден; feuille lanciforme копиевиден лист.
- 1
- 2
См. также в других словарях:
lance — [ lɑ̃s ] n. f. • XIe; lat. lancea, probablt o. celt. 1 ♦ Arme d hast à longue hampe terminée par un fer pointu. ⇒ javelot, pertuisane, 1. pique. Être tué d un coup de lance. Bois, manche d une lance. (Moyen Âge) Lance de combat, de tournoi.… … Encyclopédie Universelle
lance — LANCE. s. f. Arme d hast, ou à long bois qui a un fer pointu & qui est fort grosse vers la poignée. Lance de combat. lance à fer emoulu. lance de jouste. lance de tournoy. mettre la lance en arrest. coucher la lance. baisser la lance. rompre une… … Dictionnaire de l'Académie française
lance — Lance, f. penac. Est la piece des armes offensives que l homme d armes porte, laquelle est de bois en longueur de douze à quinze pieds, peu plus peu moins, grosse à l empoignure et au bas bout, et allant en amenuisant jusques au haut bout, qui… … Thresor de la langue françoyse
Lance — (l[a^]ns), n. [OE. lance, F. lance, fr. L. lancea; cf. Gr. lo gchh. Cf. {Launch}.] 1. A weapon of war, consisting of a long shaft or handle and a steel blade or head; a spear carried by horsemen, and often decorated with a small flag; also, a… … The Collaborative International Dictionary of English
Lance — ist: Familienname folgender Personen: Bert Lance (* 1931), US amerikanischer Bankmanager und Politiker George Lance (1802–1864), englischer Maler Leonard Lance (* 1952), US amerikanischer Politiker Sylvia Lance Harper (1895–19**), australische… … Deutsch Wikipedia
lancé — lancé, ée (lan sé, sée) part. passé de lancer. 1° Jeté avec la main. • Un dard lancé d une main sûre, RAC. Phèdre, V, 6. 2° Fig. Qui est dirigé contre, en parlant d un arrêt, décret, etc. • La bulle d excommunication lancée contre ce… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
lance — 1. m. Acción y efecto de lanzar (ǁ arrojar). 2. Acción de echar la red para pescar. 3. Pesca que se saca de una vez. 4. Trance u ocasión crítica. 5. En el poema dramático, o en cualquier otro análogo, y en la novela, suceso, acontecimiento,… … Diccionario de la lengua española
lance — sustantivo masculino 1. Acción o suceso interesante: En las películas de aventuras hay lances emocionantes. Es una novela aburrida, sin ningún lance divertido. Sinónimo: episodio. 2. Situación difícil: No sabía cómo salir de aquel lance, mientras … Diccionario Salamanca de la Lengua Española
Lance — Lance, v. t. [imp. & p. p. {Lanced}; p. pr. & vb. n. {Lancing}.] 1. To pierce with a lance, or with any similar weapon. [1913 Webster] Seized the due victim, and with fury lanced Her back. Dryden. [1913 Webster] 2. To open with a lancet; to… … The Collaborative International Dictionary of English
lance — LÁNCE, lănci, s.f. Veche armă de atac, formată dintr o vergea lungă de lemn prevăzută cu un vârf metalic ascuţit; suliţă. – Din it. lancia. Trimis de LauraGellner, 17.05.2004. Sursa: DEX 98 LÁNCE s. v. suliţă. Trimis de siveco, 13.09.2007.… … Dicționar Român
lance — [lans, läns] n. [OFr < L lancea, light spear, lance, orig. Spanish lance < Celt] 1. a thrusting weapon consisting of a long wooden shaft with a sharp metal spearhead 2. LANCER 3. any sharp instrument resembling a lance, as a fish spear 4. a … English World dictionary
