-
21 désirer
v.tr. (lat. desirare) желая, пожелавам; копнея. Ќ laisser а désirer не съм безупречен, съвършен, липсва ми нещо; se faire désirer закъснявам, карам да чакат; n'avoir rien а désirer напълно задоволен съм. -
22 détenir
v.tr. (d'apr. lat. detinere) 1. задържам (в затвор); 2. присвоявам, обсебвам. Ќ Ant. donner, laisser, perdre; délivrer, libérer. -
23 diriger
v.tr. (lat. dirigere) 1. карам, водя, направлявам, управлявам; diriger une usine управлявам завод; 2. планирам; diriger le travail планирам работата; 3. отправям, насочвам; изпращам; diriger son regard насочвам погледа си; se diriger водя се, карам се; направлявам се, отправям се, насочвам се. Ќ Ant. obéir, suivre; abandonner, laisser. -
24 dos
m. (lat. pop. dossum) 1. гръб; être large de dos имам широк гръб; 2. горна част, опака страна; 3. облегало (за гърба); 4. страна (на риза, дреха), която покрива гърба; 5. loc. adv. de dos отзад, откъм гърба; 6. loc. prép. а dos de на гърба на. Ќ а dos след себе си, съвсем близо; se mettre qqn. а dos настройвам враждебно някого; le même, vu de dos нещо съвсем различно; dans le dos изотзад; derrière le dos de qqn. върша нещо зад гърба на някого; avoir bon dos поемам отговорността за някаква грешка; en avoir plein le dos измъчен, уморен; l'avoir dans le dos излъган, измамен съм; avoir froid dans le dos страх ме е; avoir le dos au feu et le ventre а table наслаждавам се на всички удобства; вниманието ми се отвлича; battre qqn. dos et ventre удрям някого, където намеря; bête а dos товарно животно; en avoir plein le dos до гуша ми е дошло (от някого или от нещо); être sur le dos легнал съм, лежа; être sur le dos de qqn. следя постоянно някого; faire le gros dos издувам си гърба (за котка и други животни); faire le dos rond изчаквам да отмине някаква опастност; faire un enfant dans le dos а qqn. излъгвам доверието на някого; le dos lui démange гърбът го сърби (за бой); mettre qqch. sur le dos de qqn. стоварвам някому нещо (за работа); passer la main dans le dos нар. лаская; scier le dos страшно досаждам някому; se laisser manger la laine sur le dos оставям се да ме използват, без да протестирам; tomber sur le dos de qqn. нападам някого да го бия; tourner (montrer) le dos а обръщам гръб на; избягвам; изоставям, отказвам се от. -
25 droppage
m. (de to trop "laisser tomber") воен. хвърляне с парашут на муниции или персонал. -
26 eau
f. (lat. aqua) 1. вода; eau claire бистра вода; eau douce сладка вода; eau courante течаща вода; eau potable питейна вода; eau dormante (stagnante) застояла вода; eau de pluie дъждовна вода; eau souterraine подпочвена вода; eau gazeuse газирана вода; eaux industrielles индустриални води; château d'eau голям воден резервоар; eau bénite светена вода; eau dure твърда вода (със съдържание на калциеви и магнезиеви соли); eau croupie застояла вода; eau de mer морска вода; eaux salées морски, солени води; eau de source изворна вода; eau de rose розова вода; 2. море; река; езеро; блато; hautes, basses eaux прилив, отлив; l'eau descend има отлив; 3. секреции на човешкото тяло (сълзи, пот, урина); j'étais tout en eau целият бях облян в пот; être tout en eau вир вода съм; 4. в съчет. с имена на плодове и др.: ракия; eau de marc джиброва ракия; eau de prunes сливова ракия; 5. сок (от плодове, растения); 6. pl. минерални извори, бани; eaux thermalers минерални извори; aller aux eaux отивам на минерални бани; 7. прен. бистрота, прозрачност ( на скъпоценен камък). Ќ eau bénite de cave вино; gens de delà l'eau наивни, глупави хора; de la même eau от един и същи род, вид; dans ces eaux-là нещо такова; що-годе; приблизително; а fleur d'eau на еднакво равнище с водата; battre l'eau правя си напразен труд; c'est une goutte d'eau dans la mer капка в морето, маловажно нещо; chambre а eau парен котел (на пералня); c'est un escroc de la plus belle eau първокласен мошеник; coup d'épée dans l'eau дупка в морето; несполучлив опит; eau ardente терпентиново масло; eau de Cologne одеколон; eau de Javel белина; eau de vaisselle помия; eau ferrée вода, в която е потапяно нажежено или ръждясало желязо и която се дава на анемични хора; eau oxygénée кислородна вода; eau régale царска вода; eau rouge вода, размесена с вино; eau seconde разредена азотна киселина; eaux fermées замръзнала част от море; eaux ouvertes незамръзнала част от море; eaux vives (marée de vive eau) най-големи приливи и отливи във време на пълнолуние и новолуние; être dans les eaux de qqn. следвам някого; споделям мнението на някого; n'avoir pas inventé l'eau chaude глупав съм; être comme l'eau et le feu с противоположни характери сме; être comme un poisson dans l'eau чувствам се като риба във вода; faire de l'eau пълня се с вода (за кораб); faire de l'eau уринирам; faire qqch. les pieds dans l'eau дълбоко съм загазил в нещо; faire venir l'eau au moulin de qqn. работя в полза на някого; il ne gagne pas l'eau qu'il boit неспособен и мързелив човек; il n'est pire eau que l'eau qui dort тихата вода е най-опасна; jeter de l'eau а la mer правя в морето дупка; много труд за нищо; l'affaire est tombée dans l'eau работата отиде по дяволите; laisser couler l'eau не преча, не спъвам; оставам нещата да се развиват свободно; l'eau m'en vient а la bouche лигите ми протичат; l'eau va toujours а la rivière пари при пари отиват; les grandes eaux de Versailles версайските водоскоци; manger de l'eau намокря ме дъжда; marin d'eau douce слаб, лош моряк; mettre de l'eau dans son vin намалявам претенциите си; nager dans les grandes eaux заемам високо положение; nager entre deux eaux държа средно положение между две противни страни; pêcher en eau trouble ловя риба в мътна вода; petites eaux слаб алкохол; revenir sur l'eau изплувам, връщам си загубеното; se jeter а l'eau de peur de la pluie от трън та на глог; s'en aller en eau de boudin изчезвам като дим; se noyer dans une goutte d'eau неспособен съм да реша и най-малкия проблем; и най-малката трудност ме обърква; (dans un verre) se ressembler comme deux gouttes d'eau приличаме си като две капки вода; se tenir dans les eaux de qqn. навъртам се около някого; suer sang et eau излиза ми душата (от умора); suivre le fil de l'eau вървя по течението; une tempête dans un verre d'eau силно вълнение за нищо и никакво; tant va la cruche а l'eau qu'а la fin elle se casse веднъж стомна за вода, втори път стомна за вода, най-сетне се счупва. -
27 échapper
v. (lat. pop. °excapare "sortir de la chape", bas lat. cappa "capuchon") I. v.intr. 1. избягвам, изплъзвам се, избавям се, спасявам се; échapper а la mort спасявам се от смърт; 2. падам, изпадам, изплъзвам се; objet qui échappe des mains изпускам предмет; 3. разпарям се, разшивам се; 4. излизам навън, показвам се; 5. промъквам се; провирам се; 6. не се виждам, не се забелязвам, не се долавям; 7. оставам неоткрит, изплъзвам се; rien ne lui échappe нищо не му се изплъзва; 8. не съм забелязан, схванат, разбран, доловен; изплъзвам се; le sens m'échappe не долавям смисъла; 9. изчезвам, изплъзвам се; не си спомням, забравям; son nom m'échappe не си спомням името му; 10. изпускам се неволно, по невнимание, необмислено, изтървавам се; 11. ост. изплъзвам се, изчезвам, загубвам се, изпарявам се; II. v.tr. 1. изпускам; 2. отбягвам, избягвам; échapper un danger избягвам опасност; 3. в съчет. laisser échapper изпускам, изтървавам, пропускам; s'échapper избягвам, изплъзвам се; отървавам се, спасявам се, изчезвам; падам; промъквам се, провирам се; l'échapper belle изплъзвам се от неприятности. Ќ Ant. entrer, rester. -
28 emmener
v.tr. (de en- et mener) отвеждам, завеждам, откарам, закарвам. Ќ Ant. amener, laisser. -
29 émouvoir
v.tr. (lat. e(x)movere) вълнувам, трогвам, възбуждам, смущавам; se laisser émouvoir отдавам се на вълнение; s'émouvoir вълнувам се, трогвам се, смущавам се. Ќ Ant. calmer. -
30 espace1
m. (lat. spatium) 1. пространство, простор; espace1s verts зелена зона в град (където няма автомобили); 2. разстояние; laisser de l'espace1 entre оставям разстояние между; 3. муз. интервал, промеждутък между линиите на петолинието; 4. в съчет. dans l'espace1 de в продължение на, в разстояние на, в течение на; dans l'espace1 d'un an в продължение на една година; 5. pl. ост. небе, небеса; 6. мат. пространство; l'espace1 a trois dimensions пространството има три измерения; 7. физ. espace1-temps пространство, време; 8. лит. област; l'espace1 littéraire литературна област. -
31 faculté
f. (lat. facultas "capacité") 1. способност, възможност; laisser, accorder а qqn. la faculté de choisir давам възможност на избор; 2. свойство; 3. средство, източник; dépenser au delà de ses facultés изразходвам свръх средствата, с които разполагам; 4. факултет; faculté des lettres филологически факултет; 5. pl. способности, дарба; facultés intellectuelles умствени способности. -
32 glisser
v. (a. fr. glicier, du frq. °glidan, par infl., de glacier, a. forme de glacer) I. v.intr. 1. пързалям се, плъзгам се, хлъзгам се; glisser sur la neige avec des skis пързалям по снега със ски; le verre m'a glissé des mains чашата ми се изплъзна от ръцете; 2. прен. промъквам се (незабелязано); 3. прен. изплъзвам се; le pouvoir glisse entre les mains du roi властта се изплъзва от ръцете на краля; 4. прен. променям се, еволюирам; l'opinion glisse vers la droite общественото мнение еволюира към идеите на десницата; 5. пропускам, без да се задълбоча; glisser sur un détail не се задълбочавам в подробност; glisser sur qqn. не произвеждам никакво впечатление върху някого; II. v.tr. 1. поставям, пускам нещо незабелязано, крадешком; glisser une enveloppe sous la porte de qqn. пъхвам плик под вратата на някого; 2. прен. подхвърлям; glisser une idée а qqn. подхвърлям идея на някого; glisser une remarque dans une conversation вмъквам забележка в разговор; 3. подпъхвам; glisser un levier sous une pierre подпъхвам лост под камък; se glisser 1. промъквам се; 2. прониквам; un soupçon se glisse en moi подозрение се промъква в мен; il s'est glissé quelques fautes dans ce livre в тази книга са се промъкнали няколко грешки. Ќ se laisser glisser разг. умирам. Ќ Ant. approfondir, appuyer, enfoncer, frotter, insister. -
33 guinder
v.tr. (scand. winda "hausser") 1. издигам с макара или кран; 2. мор. вдигам мачта; 3. прен. придавам изкуственост, правя изкуствен, прекалено стегнат, надут; se guinder важнича, надувам се, ставам помпозен. Ќ Ant. abaisser, laisser (aller). -
34 jour
m. (bas lat. diurnum, pour dies "jour") 1. ден; jour ouvrable работен ден; jour férié празничен ден; l'autre jour онзи ден, завчера; chaque jour всеки ден; jour de fête празник; ces derniers jours тези дни, напоследък; jour de repos почивен ден; en plein jour посред бял ден; travailler de jour работя през деня; de nos jours в наши дни, в наше време; vivre au jour le jour живея ден за ден; а ce jour в този ден; tous les jours всеки ден; du jour днешен, съвременен; ordre du jour дневен ред; quatre fois par jour четири пъти на ден; de tous les jours всекидневен; а jour fixe точно в определен ден; а partir de ce jour от днес нататък; quelques jours après няколко дена след това; de jour en jour от ден на ден; jour et nuit ден и нощ, денонощно; 2. живот; donner le jour раждам; ravir le jour отнемам живота; 3. светлина, дневна светлина; а contre-jour срещу светлината ( при снимка), в контражур; demi-jour слаба светлина; faux jour лошо осветление; se présenter sous un jour favorable представям се в благоприятна светлина; laisser entrer le jour dans une pièce оставям светлината да влезе в стаята; а la lumière du jour на дневна светлина; le jour d'une lampe светлината на лампа; 4. jour de réception приемен ден; aujourd'hui c'est mon jour de reception днес е приемният ми ден; 5. отвор, прозорец, дупка; percer un jour dans une muraille пробивам отвор в стена; 6. le jour, les jours поет. времето; 7. момент от живота; notre dernier jour момента на смъртта; vieux jours старостта. Ќ au point du jour, au petit jour рано сутринта, призори; au premier jour в най-скоро време; а jour в порядък, в изправност; осъвременен; ажурен (за чорапи и др.); au lever du jour на разсъмване; c'est son mauvais jour днес той е в лошо настроение; d'un jour а l'autre постепенно, постоянно, всеки ден; du jour au lendemain за кратко време; un jour някога, веднъж; un jour ou l'autre рано или късно; le jour de Pâques Великден; jours de deuil период на траур; ennuyeux comme un jour de pluie много отегчителен; être de jour дежурен съм; il fait jour съмнало се е; les beaux jours прен. младостта; време на благоденствие; le jour de l'An Нова година; l'astre du jour слънцето; mettre au jour издавам, публикувам; раждам; изкарвам наяве; mettre а jour поставям в изправност; актуализирам, осъвременявам; percé а jour пробит от край до край; явен, разкрит; se faire jour пробивам си път; разкривам се; voir le jour раждам се; être beau comme le jour много съм красив; le jour воен. денят, фиксиран за начало на атака. Ќ Ant. nuit, obscurité. -
35 laine
f. (lat. lana) 1. вілна; 2. влакна на някои растения. Ќ se laisser manger la laine sur le dos оставям се да ме ограбят; bas de laine вълнени чорапи. -
36 laissé(e)-pour-compte
adj. (de laisser pour compte) търг. отказан (за стока, която получателят отказва да приеме поради дефекти и др.); нежелан от никого ( за човек или предмет). -
37 laisse1
f. (de laisser) шнур, повод ( за куче). Ќ tenir (mener) qqn. en laisse1 прен. водя някого за носа. -
38 laisse2
f. (de laisser) 1. мор. суша, която остава след отлива непокрита с вода; 2. линията, до която достига морето на плаж; 3. нанос; 4. тирада на епична песен. -
39 laissé(e)-pour-compte
adj. (de laisser pour compte) търг. отказан (за стока, която получателят отказва да приеме поради дефекти и др.); нежелан от никого ( за човек или предмет). -
40 laissées
f. pl. (de laisser) изпражнения от глиган.
См. также в других словарях:
laisser — [ lese ] v. tr. <conjug. : 1> • XIIIe; laszier fin IXe; lat. laxare « relâcher » I ♦ Ne pas intervenir. 1 ♦ (Suivi d un inf.) Ne pas empêcher de (⇒ consentir, permettre). Laisser partir qqn. Laisse moi rire. « Il ouvre un large bec, laisse… … Encyclopédie Universelle
laisser — LAISSER. v. a. Quitter. Il a laissé son équipage, ses gens en un tel endroit. où avez vous laissé un tel? je l ay laissé chez luy. je l ay laissé en bonne santé. on l a laissé pour mort. laisser une place bien pourveüe, la laisser en bon estat.… … Dictionnaire de l'Académie française
laisser — Laisser, Linquere, Relinquere, Omittere, Semble qu il vient de Laxare. Laisser ou oster toute crainte, Parcere metu, Metum amouere. Laisser sa femme, Dimittere vxorem. Qui m a laissé ici, Qui me hic reliquit ab se. Ceste arbre laisse ses fueilles … Thresor de la langue françoyse
laisser — (lê sé) v. a. Ce verbe, qui, comme on peut le voir à l étymologie, vient de laxare, et signifie proprement lâcher, a deux significations principales qui dérivent de cette étymologie : par l une, il veut dire se séparer de ; par l autre, ne pas … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
LAISSER — v. a. Quitter ; se séparer d une personne ou d une chose qui reste dans l endroit dont on s éloigne. Il a laissé son fils à Paris. Il a laissé ses gens à la porte de la ville. Il avait laissé sa voiture à Lyon. J ai laissé votre ami à la campagne … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
LAISSER — v. tr. Quitter, se séparer d’une personne ou d’une chose qui reste dans l’endroit dont on s’éloigne. Il a laissé son fils à Paris. Je l’ai laissé seul chez lui. J’ai laissé votre père en bonne santé. Laisser sa maison sous bonne garde. Laisser… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
laisser — v.t. Laisser tomber, laisser choir, laisser glisser, abandonner, ne plus s intéresser à quelque chose. / Laisser pisser, laisser faire, ne pas intervenir. / Se laisser glisser, mourir … Dictionnaire du Français argotique et populaire
laisser — n. (French) part of the phrase laisser aller (freedom, lack of restraint) … English contemporary dictionary
laisser — vt. ; délaisser, quitter, abandonner ; prendre congé de (qq.) : lâché (Albertville.021, Beaufort.065, Chambéry.025, Notre Dame Be.214, St Nicolas Cha.125) / ê (Peisey.187) / î (Cordon, Flumet, Magland, Morzine.081b.JCH.), lâkhî (Samoëns.010,… … Dictionnaire Français-Savoyard
laisser-aller — [ leseale ] n. m. inv. • 1786; de laisser et 1. aller 1 ♦ Absence de contrainte dans les attitudes, les manières, le comportement. ⇒ abandon, désinvolture. J aime le laisser aller des gens qui ne s observent pas, ne s étudient pas. 2 ♦ Cour. et… … Encyclopédie Universelle
laisser-courre — ● laisser courre nom masculin invariable Action de lâcher les chiens, en une seule fois, sur l animal chassé à courre. ⇒LAISSER COURRE, subst. masc. inv. VÉNERIE A. 1. Moment (et p. méton. lieu) de la chasse où l on découple les chiens. P. métaph … Encyclopédie Universelle
