-
1 laisser
v.tr. (lat. laxare "relâcher") 1. оставям; laisser dans l'embarras прен. оставям в недоумение; оставям в притеснение, в затруднение (парично); оставям в безпорядък; laisser debout оставям да стои прав; laisser tranquille оставям на спокойствие; 2. изоставям, зарязвам, напускам; laissez cela! оставете това; 3. забравям; 4. проверявам; 5. предоставям; laisser le gâteau а lui оставям му сладкиша; 6. завещавам; 7. загубвам, давам; 8. склонявам, съгласен съм, съгласявам се; 9. прен. оставям; laisser des traces оставям следи; 10. отстъпвам, давам ( сума или предмет), завещавам; laisser une maison а ses enfants завещавам къщата на децата си; 11. продавам с отстъпка (на благоприятна за клиента цена); je vous laisse ce tapis pour 1000 francs давам ви килима за 1000 франка; 12. ост. преставам; nous ne laissions pas d'être amis не преставахме да сме приятели. Ќ cela ne laisse pas d'être vrai все пак това си остава вярно; c'est а laisser ou а prendre твоя воля, ако искаш го вземи; laisser а désirer не напълно завършено, недоизкусурено нещо; laisser а entendre давам да се подразбере; laisser aller qqch. оставям нещо да се развива самостоятелно; laisser а penser давам основание да се мисли; laisser échapper издавам (звук); laisser échapper un mot проговарям; изпускам нетактично дума; laisser échapper une occasion изпускам случай; laisser échapper un soupir въздъхвам; laisser faire оставям на самотек; позволявам; допускам, не се меся; не оказвам съпротива; laisser champ libre а qqn. давам пълна свобода на някого; laisser passer пропускам; давам път; laisser tomber оставям да падне; прен. изоставям (проект, намерение); отървавам се (от нещо); laisser traîner изоставям от днес за утре (за работа, за нещо), протакам; ne laisser rien voir всичко прикривам; ne rien laisser paraître нищо не давам да се разбере, всичко прикривам; se laisser faire par qqn. оставям се някой да ме излъже; se laisser mener par le nez позволявам да ме водят за носа; se laisser prendre арестуват ме, залавят ме; излъгвам се, измамвам се; laisser courir не се меся; se laisser faire не се съпротивлявам; un vin qui se laisser boire вино, което се пие с удоволствие. Ќ Ant. contrôler, empêcher; changer; enlever; s'emparer; conserver; continuer. -
2 laisser-aller
m. (de laisser et aller) 1. небрежност; изоставеност; 2. разпуснатост. Ќ Ant. affectation, discipline; ordre. -
3 laisser-faire
m. inv. (de laisser et faire) поведение на ненамеса. -
4 aller1
v.intr. (aler, alare; réduction mal expliquée du lat. ambulare, syn. de ire "aller" dans la langue fam.; fut. et condit. du lat. ire; vais, vas, va, vont, du lat. vadere) 1. отивам; ходя; aller1 а pied ходя пеша; 2. вървя, напредвам; преуспявам; l'affaire va bien работата върви добре; 3. вървя бързо, бягам; 4. прен. стои добре, отива, прилича (за дреха); подхожда; става; ça vous va bien това ви прилича; 5. сег. вр. на гл. aller в съчет. с друг глагол в infinitif образува futur proche - близко бъдеще; je vais parler (след малко) ще говоря; 6. мин. неопр. вр. на гл. aller в съчет. с друг глагол в infinitif образува futur proche dans le passé - близко бъдеще в миналото; il allait partir той (сега) щеше да тръгне; 7. чувствам се; comment allez-vous? как сте, как се чувствате? 8. вървя, работя, функционирам (за машина, уред и др.); 9. кара, върви; une voiture qui va vite кола, която вдига голяма скорост; 10. aller1 (+ inf. de but) je suis allé me promener отидох да се разходя. Ќ aller1 а l'âme, au cњur трогвам душата, сърцето; aller1 au fond des choses вниквам в същината на нещата; aller1 contre vent et marée пренебрегвам всички опасности; aller1 de mal en pis от трън та на глог; aller1 fort преувеличавам; aller1 loin отивам много далече, прекалявам; allez toujours! не бойте се! гледайте си работата! allez-vous en (va-t'en) идете си, махнете се (иди си, махни се); allez-vous promener вървете по дяволите, махнете се; allons donc хайде де, вие се шегувате; allons, enfants de la patrie вдигнете се, деца на родината; au pis aller1 в краен случай; ça va mal (cela va mal) не съм добре, не ме бива; cela va sans dire (tout seul, de soi) това е безспорно ясно, очевидно; comment ça va? (или ça va?) как сте, как върви работата? comment va votre santé? как сте със здравето си? faire aller1 qqn. изпращам някого за зелен хайвер; il y va а tout vent обръща се накъдето го духне вятърът (оставя се всеки да го води); laisser aller1 отпускам, освобождавам; se laisser aller1 зарязвам работите си, не се грижа никак за нищо; on y va! ида! сега! веднага! s'en aller1 отивам си; разотиваме се; изчезвам; умирам. -
5 emporter
v.tr. (de en porter) 1. отнасям, отвличам; 2. воен. превземам с пристъп; 3. разш. обирам, задигам; 4. премахвам; 5. ост.. включвам, съдържам в себе си, предполагам; s'emporter сърдя се, гневя се, ядосвам се. Ќ emporter le morceau (la pièce) шегувам се язвително; l'emporter преодолявам; l'emporter sur надвивам, вземам връх над; se laisser emporter а la colère поддавам се на гнева; se laisser emporter aux plaisirs отдавам се на удоволствия; vous ne l'emporterez pas au paradis разг. това няма да ви се размине ( рано или късно ще си отмъстя). -
6 réagir
v.tr. (de re- et agir) 1. реагирам; противодействам; réagir contre l'infection противодействам срещу инфекцията; 2. réagir sur оказвам влияние върху; réagir contre реагирам чрез обратна реакция; 3. v.tr.ind. réagir а реагирам на ( събитие). Ќ Ant. se laisser abattre; se laisser aller. -
7 abattre
v.tr. (lat. pop. abattere) 1. събарям ( на земята), повалям, отсичам; abattre un arbre отсичам дърво; abattre du minerai изкъртвам минерал от скала; 2. убивам, доубивам; abattre un cheval blessé доубивам ранен кон; 3. обирам, изчиствам; la pluie abat la poussière дъждът обира праха; 4. отхвърлям; abattre de la besogne отхвърлям много работа; 5. отслабвам, обезсилвам; la grosse fièvre l'a abattu силната температура го обезсили; 6. намалявам, смирявам; abattre l'orgueil смирявам гордостта; 7. слагам в легнало положение; abattre un cheval pour le soigner повалям кон за операция; abattre un navire повалям кораб на една страна за поправка; abattre son jeu откривам картите си, играя с открити карти; 8. откривам плановете си; s'abattre (sur) v. pron. 1. падам изведнъж, срутвам се; 2. стоварвам се; 3. нахвърлям се, нападам; un aigle s'abat sur sa proie орел се нахвърля върху плячката си; 4. връхлетявам; l'homme (la femme) а ne pas se laisser abattre оставам спокоен в трудна ситуация. Ќ Ant. relever, redresser, remonter. -
8 accroire
v.tr. (de а et croire) 1. в съчет. с глаголите faire, laisser accroire qqch. уверявам, убеждавам в нещо невярно; 2. en faire accroire лъжа, измамвам, разправям небивалици. -
9 bien2
adv. et adj. (lat. bene) 1. adv. добре, хубаво; c'est bien2 добре; très bien2 много добре; se conduire bien2 държа се добре; bien2 faire постъпвам добре; bien2 faire et laisser dire погов. постъпвам както трябва, без да се интересувам от хорските приказки; 2. много, твърде, доста; il est bien2 grand той е доста голям; bien2 а propos твърде на място; bien2 sale доста мръсен; c'est bien2 dommage това е много жалко; 3. почти, поне, около; il y a bien2 une heure има поне час; 4. за усилване (обикновено не се превежда): je le vois bien2 аз го виждам; 5. adj. разг. добър; добре; être bien2 avec qqn. в добри отношения съм с някого; faire bien2 предизвиквам добър ефект; un monsieur très bien2 добре изглеждащ, изискан господин; 6. loc.prép. bien2 que (+ subj.) макар че, при все че, ако и да; si bien2 que (+ subj.) така че; тъй че. Ќ bien2 s'en faut още много трябва; tant bien2 que mal горе-долу; tout est bien2 qui finit bien2 погов. всичко е хубаво, което има добър край; bien2 sûr разбира се; bien2 entendu ясно, разбрано; merci bien2 благодаря много; bien2 de много; eh bien2! и какво? е, добре!; добре де!; il n'est pas bien2 той не е добре; той е луд; elle est encore très bien2 тя е още много красива. Ќ Ant. mal. -
10 cérémonie
f. (lat. cærimonia "cerémonie а caractère sacré") 1. тържество, церемония; формалност, учтивост, вежливост; 2. loc. adv. avec cérémonie тържествено, церемониално; sans cérémonie просто, без церемонии, свободно, непринудено; 3. тържественост, с която се чества религиозен култ. Ќ faire des cérémonies правя фасони. Ќ Ant. laisser-aller, sans-façon, sans-gêne, naturel, simplicité, rondeur. -
11 chemise
f. (bas lat. camisia) 1. риза, рубашка; chemise de nuit нощница; en chemise по риза; 2. обвивка; 3. папка; 4. мор. брезент; 5. техн. кожух, обвивка. Ќ chemises noires италианска фашистка полиция; en bras de chemise по риза; разш. облечен съм небрежно; chemise de femme ост. женски сукман; chemise de mailles ист. ризница; chemises brunes членове на нацистки организации; changer de qqch. comme de chemise сменям нещо постоянно; laisser dans une affaire jusqu'а sa dernière chemise разорявам се; être comme cul et chemise разг. като дупе и гащи съм с някого; chemise de cylindres d'automobile цилиндрова риза на буталата на двигател; chemise de maçonnerie слоят от мазилка на къща. -
12 conduire
v.tr. (lat. conducere, rac. ducere "conduire") 1. водя, съпровождам, придружавам; conduire un enfant а l'école водя дете на училище; 2. завеждам, довеждам, докарвам; 3. изкарвам, закарвам, отнасям; conduire qqn. а la gare закарвам някого на гарата; 4. предвождам; conduire une armée предвождам армия; 5. управлявам, карам; conduire une automobile карам автомобил; 6. прен. направлявам, ръководя, упътвам; conduire les pas de qqn. направлявам стъпките на някого; 7. предавам, пренасям, провеждам; conduire la chaleur провеждам топлината; se conduire 1. водя се, придружавам се; 2. отнасям се, държа се; il se conduit mal avec sa mère той се държи зле с майка си. Ќ permis de conduire шофьорска книжка; conduire un orchestre дирижирам оркестър; cela me conduit а vous dire que това ме кара да ви кажа, че. Ќ Ant. abandonner, laisser; obéir. -
13 consigne
f. (de consigner) 1. нареждане, заповед, предписание; парола; donner une consigne издавам нареждане; observer la consigne спазвам нареждането; 2. домашен арест; лишаване от отпуск; 3. багажно отделение, гардероб (на гара); laisser sa valise а la consigne оставям куфара си на гардероб. consigne automatique автоматичен гардероб (на гара и др.); 4. наказание на ученик да стои в училище след часовете; 5. сума, която се заплаща за амбалажа на стоки при покупка, и която може да се възстанови след това при връщането му. Ќ manger la consigne разг. забравям, пропускам да изпълня това, което е поръчано (за войник); brûler la consigne нарушавам нарежданията. -
14 consommer
v.tr. (lat. consummare "faire la somme") 1. употребявам, консумирам, изразходвам; consommer de l'essence изразходвам гориво (за автомобил); cette voiture consomme trop тази кола харчи много бензин; 2. завършвам, довършвам, свършвам, извършвам; consommer un crime извършвам престъпление; 3. използвам; consommer son droit използувам правото си; 4. v.intr. правя консумация в кафене или ресторант; consommer а la terrasse консумирам, поръчвам на терасата; se consommer v. pron. 1. употребявам се, консумирам се, изразходвам се; 2. завършвам се, свършвам се; 3. използвам се. Ќ consommer le mariage консумирам брак. Ќ Ant. produire, commencer, laisser. -
15 contrainte
f. (de contraindre) 1. принуда, принуждение, насилие; user de contrainte contre qqn., а l'égard de qqn. използвам принуда срещу някого; 2. смущение, притеснение; 3. неестественост, престореност; 4. задръжка; pleurer sans contrainte плача без задръжки, на воля; 5. техн. механично напрежение; 6. задължително правило, изискване; les contraintes de la discipline изискванията на дисциплината. Ќ contrainte par corps арестуване с цел плащане на дължими суми. Ќ Ant. affranchissement, libération, liberté; aisance, laisser-aller, naturel. -
16 courir
v. (a remplacé l'a. fr. courre, lat. currere) I. v.intr. 1. тичам, бягам; 2. участвам в надбягване; courir daus une compétition d'athlétisme участвам като бегач в атлетическо състезание; 3. courir а хвърлям се, впускам се в; 4. нося се (за новини, слухове); un bruit court que носи се слух, че; 5. идвам, отивам някъде много бързо; 6. нося се (за вода, вятър); 7. простирам се; минавам (за път); II. v.tr. 1. преследвам, гоня; courir le lièvre гоня заек; 2. скитам се, обикалям; courir les rues скитам се из улиците courir le monde обикалям света; 3. тичам след някого, ухажвам; courir les femmes ухажвам жените; 4. излагам се на риск; courir un danger излагам се на опасност; 5. courir les honneurs прен. стремя се към почести; 6. участвам в надбягване; courir le cent-mètres участвам в надбягването на 100 метра. Ќ courir а toutes jambes бягам презглава; courir le risque рискувам; par les temps qui courent в днешно време; les gens courent а ce spectacle хората се тълпят на този спектакъл; tu peux toujours courir разг. можеш все така да се надяваш; courir au large отправям се в открито море (за кораб); l'intérêt court а partir d'aujourd'hui лихвата тече от днес; laisser courir изоставям нещо; courir les jupons тичам след жените; courir qqn. разг. досаждам на някого. -
17 cramponner
v.tr. (de crampon) 1. прикрепвам, закрепвам, стягам с железни скоби; 2. прен. задържам, вкопчвам се в някого; se cramponner прикрепвам се, закрепвам се, залавям се, вкопчвам се; se cramponner а qqn. вкопчвам се в някого. Ќ Ant. arracher, défaire, détacher, séparer; lâcher, laisser. -
18 délaisser
v.tr. (de dé- et laisser) 1. изоставям; напускам, занемарявам; 2. отказвам се; délaisser un travail ennuyeux отказвам се от скучна работа; 3. юр. отказвам се доброволно от притежанието на нещо; se délaisser изоставям се, напускам се, занемарявам се. Ќ Ant. consever, garder; aider, entourer, secourir. -
19 dent
f. (lat. dens, dentis) 1. зъб; dents incisives резци; dents canines кучешки зъби; dents molaires кътни зъби; dents de lait млечни зъби; dent de sagesse мъдрец (зъб); dent sur pivot зъб на винт; 2. разг. зъб, зъбец; les dents d'un peigne зъбите на гребен; une roue а dents зъбчато колело; 3. назъбеност (на лист); 4. техн. голям гвоздей (за сглобяване на скеле); 5. висок, назъбен планински връх. Ќ les dents du bonheur, de la chance раздалечени горни предни зъби; du bout des dents със съжаление, отвращение; насила, с нежелание; avoir (conserver, garder) une dent contre qqn. имам зъб на някого, злопаметен съм; avoir la dent dure хаплив съм в критиката си; avoir les dents longues амбициозен съм; se casser les dents sur qqch. не успявам в някакво начинание; ne pas desserrer les dents не говоря, не проговорвам; être sur les dents изтощен, изморен съм; montrer les dents заплашвам някого; ne pas laisser rouiller ses dents ям много и лакомо; avoir la dent разг. гладен съм; coup de dent ухапване; злословие; être armé jusqu'aux dents въоръжен съм до зъби; manger а belles dents разг. ям с голям апетит; manger du bout des dents разг. ям без апетит; mordre а belles dents разг. захапвам здраво; њil pour њil, dent pour dent око за око, зъб за зъб; quand les poules auront des dents разг. на куково лято; rire du bout des dents усмихвам се. -
20 déplacer
v.tr. (de dé- et place) 1. премествам; размествам; déplacer des objets премествам предмети; 2. командировам; déplacer un fonctionnaire командировам чиновник; 3. прен. измествам; se déplacer премествам се, измествам се; пътувам; il ne se déplace qu'en avion той пътува само със самолет. Ќ Ant. laisser, maintenir, remettre, replacer, rétablir.
См. также в других словарях:
laisser — [ lese ] v. tr. <conjug. : 1> • XIIIe; laszier fin IXe; lat. laxare « relâcher » I ♦ Ne pas intervenir. 1 ♦ (Suivi d un inf.) Ne pas empêcher de (⇒ consentir, permettre). Laisser partir qqn. Laisse moi rire. « Il ouvre un large bec, laisse… … Encyclopédie Universelle
laisser — LAISSER. v. a. Quitter. Il a laissé son équipage, ses gens en un tel endroit. où avez vous laissé un tel? je l ay laissé chez luy. je l ay laissé en bonne santé. on l a laissé pour mort. laisser une place bien pourveüe, la laisser en bon estat.… … Dictionnaire de l'Académie française
laisser — Laisser, Linquere, Relinquere, Omittere, Semble qu il vient de Laxare. Laisser ou oster toute crainte, Parcere metu, Metum amouere. Laisser sa femme, Dimittere vxorem. Qui m a laissé ici, Qui me hic reliquit ab se. Ceste arbre laisse ses fueilles … Thresor de la langue françoyse
laisser — (lê sé) v. a. Ce verbe, qui, comme on peut le voir à l étymologie, vient de laxare, et signifie proprement lâcher, a deux significations principales qui dérivent de cette étymologie : par l une, il veut dire se séparer de ; par l autre, ne pas … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
LAISSER — v. a. Quitter ; se séparer d une personne ou d une chose qui reste dans l endroit dont on s éloigne. Il a laissé son fils à Paris. Il a laissé ses gens à la porte de la ville. Il avait laissé sa voiture à Lyon. J ai laissé votre ami à la campagne … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
LAISSER — v. tr. Quitter, se séparer d’une personne ou d’une chose qui reste dans l’endroit dont on s’éloigne. Il a laissé son fils à Paris. Je l’ai laissé seul chez lui. J’ai laissé votre père en bonne santé. Laisser sa maison sous bonne garde. Laisser… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
laisser — v.t. Laisser tomber, laisser choir, laisser glisser, abandonner, ne plus s intéresser à quelque chose. / Laisser pisser, laisser faire, ne pas intervenir. / Se laisser glisser, mourir … Dictionnaire du Français argotique et populaire
laisser — n. (French) part of the phrase laisser aller (freedom, lack of restraint) … English contemporary dictionary
laisser — vt. ; délaisser, quitter, abandonner ; prendre congé de (qq.) : lâché (Albertville.021, Beaufort.065, Chambéry.025, Notre Dame Be.214, St Nicolas Cha.125) / ê (Peisey.187) / î (Cordon, Flumet, Magland, Morzine.081b.JCH.), lâkhî (Samoëns.010,… … Dictionnaire Français-Savoyard
laisser-aller — [ leseale ] n. m. inv. • 1786; de laisser et 1. aller 1 ♦ Absence de contrainte dans les attitudes, les manières, le comportement. ⇒ abandon, désinvolture. J aime le laisser aller des gens qui ne s observent pas, ne s étudient pas. 2 ♦ Cour. et… … Encyclopédie Universelle
laisser-courre — ● laisser courre nom masculin invariable Action de lâcher les chiens, en une seule fois, sur l animal chassé à courre. ⇒LAISSER COURRE, subst. masc. inv. VÉNERIE A. 1. Moment (et p. méton. lieu) de la chasse où l on découple les chiens. P. métaph … Encyclopédie Universelle
