-
61 fleur
f. (lat. flol, floris) 1. цвят; la calice, la corolle d'une fleur чашката, венчето на цвят; pollinisation, fécondation d'une fleur опрашване на цвят; 2. цвете; marché aux fleurs пазар на цветя; 3. разш. рисунка или предмет, представляващ цветя; 4. бял прашец, мъх по повърхността на някои плодове; 5. прен., поет. младо, хубаво и деликатно същество; 6. най-хубавата част, цветът на нещо; 7. елит, цвят; la fine fleur de la société най-отбраната част на обществото; украшение (за език, стил и под.); 8. разцвет; mourir а la fleur de l'âge умирам в разцвета на годините си; 9. pl. плесен по повърхността на вино, бира и под.; fleur bleu adj. сантиментален; 10. loc. prép. а fleur de на едно равнище с, на едно ниво с, на самата повърхност на. Ќ couvrir de fleurs обсипвам с хвалби; combler de fleurs обсипвам с ласки; en fleurs във време на цъфтене; цъфнал; fleur d'argent хим., минер. калциев карбонат на прах; fleur de soufre хим. серен цвят; jeter (semer, répandre) des fleurs sur la tombe de qqn. възхвалявам някого след смъртта му; la fleur de lis емблема на монархията във Франция; comme une fleur много лесно; une vie semée de fleurs безгрижен щастлив живот; les fleurs de rhétorique поетични украси. -
62 fleuve
m. (lat. fluvius) 1. голяма река; fleuve qui se jette, débouche dans la mer река, която се влива в морето; 2. прен. голямо количество от течност, поток, река; un fleuve de larmes река, потоци от сълзи; 3. поет. течение, ход; le fleuve de la vie течението на живота. -
63 galérien
m. (de galère) 1. човек, който е осъден да гребе на галера; 2. разг. каторжник; vie de galérien извънредно тежък живот. -
64 garage
m. (de garer) 1. гараж; rentrer sa voiture au garage вкарвам колата си в гаража; 2. гариране; 3. автомобилен сервиз; 4. закарване на вагони на глух коловоз. Ќ vie de garage глуха линия; прен., разг. дейност, служба без бъдеще. -
65 garnison
f. (de garnir) 1. гарнизон, войскова част на гарнизон; 2. гарнизон; град, където има войскова част на гарнизон; changer de garnison отивам на служба в друг гарнизонен град; vie de garnison гарнизонен живот. -
66 genre
m. (lat. genus, generis "origine, naissance") 1. род; le genre humain човешкия род; 2. начин; genre de vie начин на живот; 3. лит. жанр, литературен род; стил; genres en vers стихотворни жанрове; genre dramatique драматичен жанр; 4. мода, вкус; ce n'est pas mon genre това не е по моя вкус; costume d'après le dernier genre костюм според последната мода; 5. бот., зоол., лог. род; 6. грам. род; le genre masculin мъжки род; le genre féminin женски род; genre marqué женски род; 7. живоп. бит, битова сцена; 8. вид, тип, стил; du même genre от същия вид; avoir bon genre имам изискан стил; le genre bohème човек от бохемски тип; c'est dans son genre това е в негов стил. -
67 guides
f. pl. (de guider) поводи на кон; mener la vie а grandes guides ост. прахосвам парите си. -
68 ingérence
f. (de ingérer) вмешателство, намеса; ingérence dans la vie politique d'un pays намеса в политическия живот на държавата. Ќ Ant. non-ingérence, non-intervention. -
69 ingérer
v.tr. (lat. ingerere "porter dans") карам, правя някой да погълне нещо; s'ingérer v. pron. 1. вмъквам се, вмествам се; 2. намесвам се; s'ingérer dans la vie des autres намесвам се в живота на другите. -
70 insuffler
v.tr. (bas lat. insufflare) 1. вкарвам въздух, газ (чрез вдухване); 2. прен. вдъхвам (ентусиазъм, доверие и под.); insuffler du courage вдъхвам смелост; Dieu insuffla la vie а sa créature Господ вдъхна живот на своето творение. -
71 jaja
m. (de jarret "coup d'eau de vie") арго 1. вино; 2. чаша. -
72 jamais
adv. (de ja, lat. jam "déjà", et mais, lat. majis "plus") 1. никога (в отрицателно изречение); on ne sait jamais ce qui peut arriver човек никога не знае какво може да се случи; je n'accepterai jamais няма никога да приема; jamais plus! никога повече; mieux vaut tard que jamais по-добре късно, отколкото никога; 2. някога; la plus belle chose que l'aie jamais vu най-красивото нещо, което някога съм виждал; aujourd'hui, plus que jamais днес повече от всякога; si jamais ако някога; в случай, че; 3. loc. adv. au grand jamais никога; а (tout) jamais, pour jamais завинаги, навеки; plus que jamais повече откогато и да било; je l'aime plus que jamais обичам го повече откогато и да било; jamais de la vie никога, за нищо на света. Ќ Ant. constamment, toujours. -
73 jouissance
f. (de jouir) 1. притежаване, ползване; avoir la jouissance de certains privilèges ползвам се с известни привилегии; avoir la jouissance de ses droits ползвам се от правата си; 2. утеха; je suis la jouissance de ma grand-mère аз съм утехата на баба ми; 3. наслаждение; наслада; les jouissances de l'âme насладите на душата; les jouissances de la vie насладите на живота; 4. владение, ползване; entrer en jouissance влизам във владение; avoir la jouissance d'une propriété ползвам имение; jouissance d'une rente използване приходите от рента; 5. сексуално удоволствие; parvenir а la jouissance достигам до оргазъм. Ќ Ant. abstinence, ascétisme, non-jouissance, privation. -
74 langueur
f. (lat. languor, languoris) слабост, вялост, изнемощялост, умора, отпадналост, униние, апатия; langueur du style апатичен стил. Ќ Ant. activité, animation, ardeur, chaleur, vie, vivacité, force. -
75 large
adj. (lat. largus "abondant, généreux") 1. широк, обширен; de larges épaules широки рамене; 2. прен. важен, значителен, голям; dans une large mesure в голяма степен; 3. либерален, щедър; homme large щедър човек; 4. луксозен, богат, широк; vie large охолен живот; 5. безскрупулен; conscience large необременено от нравствени предразсъдъци; 6. m. ширина; 7. m. открито море; prendre le large излизам в открито море; избягвам, офейквам; vent du large вятър, който духа от открито море; 8. adv. с широта; приблизително; calculer large смятам приблизително; 9. loc. adv. en long et en large, de long en large на дължина и ширина; надлъж и нашир. Ќ Ant. étroit; serré; borné; restreint, rigoureux, strict. -
76 macrobiotique
f. ("hygiène de vie assurant la longévité"; du gr. makrobiotês "longévité") хранителен режим на базата на зърнени храни, плодове и зеленчуци, без никаква химическа обработка. -
77 matin
m. (lat. matutinus, qui a éliminé le lat. class. mane, resté dans demain) 1. утро, утрин, сутрин, пред обед; de bon matin сутрин рано; de grand matin в ранни зори; au matin в началото на деня; 2. adv. рано. Ќ étoile du matin зорница; tel rit le matin qui le soir pleurera погов. никой не може да каже сутринта това, което ще се случи вечерта; le matin de la vie началото на живота; être du matin ранобуден съм; un beau matin, un de ces quatre matins някой ден; du matin au soir цял ден, du soir au matin цяла нощ; непрекъснато, постоянно. -
78 mauvais,
e adj. et n. (lat. pop. malifatius "qui a un mauvais sort") 1. лош, недоброкачествен; mauvais, produit недоброкачествен продукт; 2. лош, зъл, свадлив; mauvais, caractère свадлив характер; 3. неталантлив, лош, бездарен; mauvais, poète лош поет; 4. зловещ, гибелен, лош, злокобен; 5. вреден, лош; развратен, коромпиран; 6. m. лош, проклет човек; лошотия, зло; 7. adv. лошо, зле; il fait mauvais, времето е лошо. Ќ avoir mauvais, air имам лош вид; avoir l'air mauvais, имам вид на лош човек; de mauvais,e grâce неохотно, принудително; homme de mauvais,e foi лош, вероломен човек; de mauvais,e grâce недружелюбно; mauvais,e foi злонамереност, вероломство; mauvais, garnement, mauvais, sujet разг. негодник, злосторник; mauvais,e herbe бурен, плевел; mauvais,e langue злословец; mauvais,e santé разклатено здраве, болнавост; mauvais,e tête вироглавство; луда глава; prendre en mauvais,e part или prendre qqch. en mauvais, лошо изтълкувам нещо, взамам нещо от лошата му страна; filer un mauvais, coton намирам се в опасно положение; être dans de mauvais, draps намирам се в опасно положение, което става още по-лошо; prendre la mauvais,e route, direction сбърквам, излъгвам се; faire un mauvais, repas нахранвам се недостатъчно, лошо; faire un mauvais, rêve сънувам кошмар; être de mauvais, poil в лошо настроение съм; femme de mauvais,e vie проститутка; ça sent mauvais, нещата вземат лош обрат; le Mauvais изкушителят, Демон. Ќ Ant. bon, excellent; adroit; réussi; favorable; brave, charmant; droit, honnête, louable. -
79 microbe
m. (gr. mikrobios "dont la vie est courte") микроб. -
80 mode2
m. (lat. modus "manière, mesure") 1. способ, начин, вид, форма метод; mode2 de vie начин на живот; 2. грам. наклонение; 3. муз. строй. Ќ mode2 dialogué инф. диалогов режим.
См. также в других словарях:
VIE — «Qui sait si la première notion de biologie que l’homme a pu se former n’est point celle ci: il est possible de donner la mort.» Cette réflexion de Valéry dans son Discours aux chirurgiens (1938) va plus loin que sa destination première. Peut… … Encyclopédie Universelle
vie — 1. (vie) s. f. 1° En général, état d activité de la substance organisée, activité qui est commune aux plantes et aux animaux. Chez les plantes, la vie est constituée par deux fonctions, la nutrition et la génération ; chez les animaux, il y a… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
vie — VIE. s. f. L union de l ame avec le corps. L action de l ame unie avec un corps organisé. Vie animale. vie sensitive. vie vegetative. longue vie. courte vie. les principes de la vie. ceux dont nous tenons la vie, qui nous ont donné la vie. Dieu… … Dictionnaire de l'Académie française
Vie apres la mort — Vie après la mort Timbre poste des Îles Féroé représentant Baldur et Hodur revenant de Hel (royaume des morts) La question du prolongement ou de l anéantissement de la conscience après la mort est ancienne. L ori … Wikipédia en Français
Vie de l'homme — Vie Pour les articles homonymes, voir Vie (homonymie). Les trois âges de la Vie et la Mort, peinture de Hans Baldung … Wikipédia en Français
Vie humaine — Vie Pour les articles homonymes, voir Vie (homonymie). Les trois âges de la Vie et la Mort, peinture de Hans Baldung … Wikipédia en Français
Vie privee — Vie privée Pour les articles homonymes, voir Vie privée (film). La vie privée est une notion impliquant celle de « respect de la vie privée », inconnue des Anciens[Qui ?] et ignorée au Moyen Âge est une catégorie de pensée moderne, qui… … Wikipédia en Français
Vie rêvée — Vie Pour les articles homonymes, voir Vie (homonymie). Les trois âges de la Vie et la Mort, peinture de Hans Baldung … Wikipédia en Français
Vie spirituelle — Vie Pour les articles homonymes, voir Vie (homonymie). Les trois âges de la Vie et la Mort, peinture de Hans Baldung … Wikipédia en Français
Vie terrestre — Vie Pour les articles homonymes, voir Vie (homonymie). Les trois âges de la Vie et la Mort, peinture de Hans Baldung … Wikipédia en Français
Vie extra-terrestre — Vie extraterrestre Pour les articles homonymes, voir ET. La vie extraterrestre désigne toute forme de vie existant ailleurs que sur la planète Terre. Son existence reste hypothétique. En effet, aucune vie extraterrestre n’a été découverte à ce… … Wikipédia en Français
