-
81 coryphée
m. (gr. koruphaios, de koruphê "tête") 1. ист. корифей, ръководител на античен гръцки театрален хор; 2. водач ( на партия), корифей; 3. видна личност. -
82 coup
m. (lat. pop. colpus, class. colaphus, gr. kolaphos) 1. удар; coup de pied ритник; coup de soleil слънчев удар; coup violent силен удар; se donner un coup contre un meuble удрям се в мебел; donner un coup удрям; coup de bâton удар с пръчка; coup sur les fesses удар по задника; coup bas удар под пояса (в бокса); coup d'épée удар със сабя; un coup au cњur прен. удар в сърцето; coup du sort удар на съдбата, нещастие; 2. звънтене, удряне; coup de gong звън на гонг; 3. изстрел, гърмеж; coup de canon топовен изстрел; tirer des coups de fusil стрелям с пушка; coup double лов. изстрел, който поваля едновременно две животни; 4. път; du premier coup от пръв път; encore un coup още веднъж; 5. loc. adv. а coup sûr несъмнено, сигурно; а coup de с помощта на; après coup много късно (след като му мине времето); а tous les coups, а tous coups всеки път; coup sur coup едно след друго, последователно; du coup веднага, изведнъж; разг. в последствие, вследствие на което; du même coup едновременно с това, същевременно; pour le coup колкото за това; tout а coup изведнъж, неочаквано; tout d'un coup изведнъж, на един път, наведнъж; au coup par coup едно след друго, последователно; sur le coup незабавно; 6. loc. prép. sous le coup de под напора на, под влиянието на; sur le coup de точно в ( за час). Ќ bon coup добър ход; coup d'air простудяване от течение; coup de bourse голяма печалба; coup de chapeau поздрав със сваляне на шапка; coup d'épingle остра, язвителна подигравка; coup d'essai пръв опит; coup d'Etat държавен преврат; coup de feu изстрел; coup de force насилие; coup de fortune превратност на съдбата; coup de foudre гръм; неочаквано събитие, гръм от ясно небе; внезапно влюбване; coup de frein внезапно забавяне, задържане; внезапна спирачка; coup de gueule нар. наругаване, псувня; coup de grâce последен смъртоносен удар; coup de grisou експлозия на газ гризу; coup de Jarnac удар, който е непредвиден, но честен; вероломен удар; coup de langue злословие; coup de l'étrier последна чашка (при изпращане); coup de main внезапна, неочаквана дръзка атака; coup de maître майсторски похват; coup de mer голяма вълна, която залива кораб; coup d'њil бърз поглед; coup de sang кръвоизлив; coup de téléphone (de fil) обаждане по телефона; coup de tête безразсъдна постъпка; coup de tonnerre гръм, трясък; coup de théвtre неочаквана промяна; coup de vent силен внезапен вятър; coup du ciel неочаквано (щастливо) събитие; coup dur тежко изпитание; coup monté предварително нагласена измама; c'est un coup d'épée dans l'eau това е безсмислена постъпка; donner un coup de brosse изчетквам набързо; donner un coup de balai измитам набързо; donner un coup de peigne сресвам; être aux cent coups не зная какво да правя (много съм разтревожен); faire les quatre cents coups водя разгулен, разпуснат живот; manquer son coup не успявам; mauvais coup престъпно дело; monter le coup а qqn. нар. мамя, залъгвам някого; sans coup férir без съпротива; tenir le coup устоявам, държа се здраво; tirer son coup разг. правя любов много набързо (за мъж); faire un coup double получавам двоен резултат с едно усилие; sur le coup de midi в 12 часа; към обяд; coup d'aile мах с крило; donner un coup de main (d'épaule, de pouce) а qqn. помагам на някого; en ficher un coup разг. работя здраво; coup de fer изглаждане набързо с ютия; coup de chien внезапна морска буря; coup de dés хвърляне на зарове; coup franc свободен удар (във футбола); boire un coup изпивам чаша; être dans le coup участвам в нещо; прен. в течение съм на нещо; в течение съм на това, което е модно; être hors du coup не съм засегнат от нещо, не се интересувам от нещо. Ќ Hom. cou, coût. -
83 coûter
v. (lat. constare "être fixé" en lat. pop. "avoir pour prix") 1. v.intr. et v.tr.ind. coûter а струвам; ce livre coûte cher тази книга струва скъпо; combien vous coûte cette voiture колко ви струва тази кола; 2. v.tr. причинявам (мъка, усилие), струвам; ce travail me coûte beaucoup d'efforts тази работа ми струва много усилия; cela lui coûte la vie това му струва живота; 3. v.impers. il mi en coûte de vous l'avouer трудно ми е да ви го призная. Ќ cela coûte les yeux de la tête това струва извънредно скъпо; c'est le premier pas qui coûte първата стъпка е трудна; coûte que coûte на всяка цена; ça coûte chaud нар. това струва скъпо; l'hôtel ça coûte нар. хотелът е скъп, струва пари. -
84 couvre-chef
m. (de couvrir et chef "tête") (pl. couvre-chefs) разг. всичко, което се слага на главата (шапка, кърпа и др.). -
85 creuser
v. (de creux) I. v.tr. 1. копая, ровя, разкопавам; creuser un trou dans la terre копая дупка в земята; 2. дълбая, издълбавам; creuser un abîme entre deux personnes издълбавам пропаст между двама души; 3. прен. изследвам основно; creuser un projet изследвам основно проект; 4. хлътвам; des joues creusées хлътнали бузи; II. v.intr. копая дупка; creuser dans la terre копая дупка в земята; III. v. pron. se creuser 1. дълбая се, копая се; 2. разг. размишлявам, блъскам си главата; 3. хлътвам ( за бузи). Ќ se creuser l'esprit (le cerveau, la tête) блъскам си главата; creuser l'estomac ост. възбуждам апетита; creuser un décolleté изрязвам дълбоко деколте; creuser son sillon следвам делото си с упоритост и добросъвестност. Ќ Ant. bomber, combler. -
86 crier
v. (lat. pop. °critare, contract. de quiritare "appeler les citoyens au secours") I. v.intr. 1. викам, крещя; пискам; crier au secours викам на помощ; crier а tue-tête викам с цяло гърло; 2. оплаквам се, протестирам; 3. викам силно, карам се; 4. скърцам, издавам неприятен звук; II. v.tr. 1. разгласявам, обявявам високо; crier une nouvelle разгласявам новина; 2. крещя, извиквам, изкрещявам; crier un ordre изкрещявам заповед; crier а qqn. de se taire извиквам на някого да млъкне; 3. рекламирам стока, като викам по улиците ( за амбулантен търговец). Ќ sans crier gare разг. без предупреждение; crier des meubles юр. продавам мебели на публичен търг; crier famine оплаквам се от глада; crier misère оплаквам се от мизерията. Ќ Ant. chuchoter. -
87 dresser
v.tr. (lat. pop. °directiare) 1. вдигам, повдигам, изправям; dresser la tête вдигам глава; 2. строя, издигам; dresser un monument издигам паметник; 3. отправям, насочвам; 4. чертая, начертавам; 5. съставям, пиша, написвам; dresser un plan съставям план; 6. изглаждам, рендосвам (камък и др.); 7. техн. сглобявам; 8. слагам, нареждам (маса и др.); 9. дресирам, обучавам; 10. прен. изострям, наострям; 11. настръхвам; se dresser 1. вдигам се, повдигам се; 2. въставам, бунтувам се. Ќ Ant. abaisser, baisser, coucher, plier; abattre; gauchir; coucher (se); obéir, soumettre (se). -
88 emploi
m. (de employer) 1. употреба, употребяване; l'emploi des temps употреба на глаголните времена; mode d'emploi начин на употреба; 2. разпределение; emploi du temps разпределение на времето (на работното време); 3. служба; il cherche de l'emploi търси си работа; offres, demandes d'emploi обяви, търсене на работа; 4. театр. амплоа. Ќ double emploi излишно повторение; plein emploi пълна заетост на работната ръка; avoir le physique (la tête, la gueule) de l'emploi външността ми отговаря на това, което съм. -
89 entêter
v.tr. (de en- et tête) 1. ост. зашеметявам; причинявам главоболие чрез силна миризма; удрям в главата; ce vin entête това вино удря в главата; 2. прен. възгордявам; s'entêter 1. упорствам; 2. s'entêter de qqn., qqch. пристрастявам се; 3. възгордявам се. Ќ Ant. dégoûter; céder, changer. -
90 envers2
m. (lat. inversum, de invertere "retourner") 1. обратната, отвъдната, опаката страна, опако; 2. loc.adv. а l'envers2 de противно, противоположно на; а l'envers2 наопаки; в безредие, в безпорядък. Ќ avoir la tête а l'envers2 липсва ми разсъдливост, много съм смутен. -
91 étêter
v.tr. (de й- et tête) 1. махам главичка на гвоздей, карфица и др.; 2. изрязвам горните клони на дърво ( при присаждане). -
92 farci,
e adj. (de farcir) 1. пълнен (за домати, прасенце, заек и др.); 2. препълнен с; avoir la tête farcie de bêtises главата ми е пълна с глупости. -
93 fêlé,
e adj. (de fêler) 1. пукнат, спукан; цепнат; 2. прен. смахнат; avoir la tête, le cerveau fêlé, малко съм смахнат; 3. тъп, глух (за глас); son fêlé, тъп звук ( който наподобява звука на пукнато гърне). -
94 fer
m. (lat. ferrum) 1. желязо; fer natif самородно желязо; fer doux ковко, меко желязо; fer battu ковано желязо; fer en barres желязо на пръчки; fer fondu лято желязо, чугун; paille de fer железни стружки, отпадъци; 2. поет. меч, сабя, кама; croiser le fer дуелирам се със сабя; 3. техн. желязна част на сечиво; le fer de la charrue лемежа на плуга; le fer d'une flèche желязната част, острието на стрела; 4. pl. окови, вериги, белезници; 5. поет. затвор; плен, робство; porter des fers роб съм; 6. pl. форцепс; accouchement avec les fers раждане с форцепс; 7. fer а repasser ютия; coup de fer бързо гладене; 8. разш. sels de fer железни соли; les épinards contiennent du fer спанакът съдържа желязо. Ќ battre le fer quand il est chaud погов. желязото се кове, докато е горещо; chemin de fer железница; discipline de fer желязна, строга дисциплина; fer а cheval подкова; fer а friser маша за къдрене на коси; tête de fer твърдоглав, упорит човек; une volonté de fer желязна, твърда воля; un homme de fer твърд, непоколебим човек; rideau de fer желязната завеса. -
95 fourgon2
m. (p.-к. de fourgon1 "voiture а ridelles") 1. фургон; fourgon2 de tête вагон за багаж; 2. воен. обозна кола (за превозване на храна, снаряди и др.); 3. fourgon2 funéraire катафалка. Ќ fourgon2 d'ambulance санитарна линейка. -
96 froid1,
e adj. (lat. frigidus) 1. студен; chambre froid1,e хладилно помещение, хладилна камера; un repas froid1, студено ястие; viandes froid1,es студено месо ( което се консумира студено), мезета; 2. прен. студен, хладнокръвен, флегматичен, равнодушен; homme froid1, студен човек; garder la tête froid1,e запазвам хладнокръвие; 3. froid1, adv. студено; il fait froid1, студено е (времето е студено); 4. loc. adv. а froid1, прен. безстрастно, неискрено; rire а froid1, смея се неискрено. Ќ opération а froid1, хир. операция, след като са престанали силните болки и температурата; humeurs froid1,es мед. скрофули. Ќ Ant. chaud, bouillant, ardent, torride; affectueux; généreux; animé, expressif. -
97 genou
m. (lat. pop. °genuculum, class. geniculum, dimin. de genu) 1. коляно; а genoux на колене; prier а genoux моля се паднал на колене; 2. техн. коляно; 3. разг. голо теме; avoir la tête comme un genou темето ми е съвсем голо; 4. pl. бедра на седнал човек, скут; assieds-toi sur mes genoux седни в скута ми. Ќ couper comme un genou не мога да режа (за инструмент); fléchir le genou унижавам се; se mettre а genoux коленича; être sur les genoux разг. много съм изморен. -
98 gratter
(frq. °krattôn) I. v.tr. 1. стържа, остъргвам; gratter un mur остъргвам стена; la plume gratte le papier перото стърже по хартията; 2. чеша, чопля, дращя, одрасквам; gratter son front чеша челото си; gratte-moi le dos почеши ме по гърба; gratter un vernis qui s'écaille чопля лак, който се лющи; 3. ровя с нокти; le chat gratte la terre котката рови с нокти земята; 4. изтривам, изстъргвам, заличавам, като стържа; 5. нар. работя, чопля; gratter la terre чопля земята; 6. разг., ост. надминавам някого (за колоездач); 7. сърбя; ça me gratte terriblement страшно ме сърби; 8. прен., разг. събирам, остъргвам всичко, което може да бъде използвано; 9. вземам в своя полза по незаконен начин; 10. прен. дращя; la boisson gratte la gorge питието дращи гърлото; II. v.intr. 1. чукам леко, драскам; gratter а la porte леко чукам на вратата; 2. разг. работя; se gratter чеша се; se gratter la tête чеша се по главата. Ќ gratter le papier изкарвам прехраната си с перото; gratter d'un instrument а corde свиря лошо на някакъв струнен инструмент; tu peux toujours te gratter разг. ти няма да постигнеш нищо. -
99 grison1,
ne adj. et m. (de gris) 1. ост. прошарен, побелял; tête grison1,ne прошарена, побеляла глава; 2. m., f. ост. посивял, поостарял човек; 3. m. нар. магаре, сивчо. -
100 groupe
m. (it. gruppo "nњud, assemblage", d'o. germ. °kruppa "masse arrondie") 1. група; un groupe de touristes група туристи; le groupe de tête челна група (в състезание); thérapie de groupe групова терапия; groupe parlementaire парламентарна група; 2. групировка; les groupes politiques политически групировки; 3. воен. отделение, група, взвод; groupe d'étude учебна група; groupe de combat боева група; 4. музикална група; 5. воен. група от две въздушни ескадрили; 6. стадо, глутница; 7. муз. групето. Ќ groupe de pression лоби; groupe frigorifique хладилен агрегат; groupe а risque рискова група; groupe sanguin кръвна група. Ќ Hom. group.
См. также в других словарях:
tête — [ tɛt ] n. f. • teste, test « crâne », opposé à l a. fr. chef « tête », 1050; lat. méd. testa « boîte crânienne », sens spécialisé de « coquille dure » → 1. test I ♦ 1 ♦ Partie, extrémité antérieure (et supérieure chez les animaux à station… … Encyclopédie Universelle
tête-de-mort — tête [ tɛt ] n. f. • teste, test « crâne », opposé à l a. fr. chef « tête », 1050; lat. méd. testa « boîte crânienne », sens spécialisé de « coquille dure » → 1. test I ♦ 1 ♦ Partie, extrémité antérieure (et supérieure chez les animaux à station… … Encyclopédie Universelle
tête-à-tête — [ tɛtatɛt ] n. m. inv. • 1636; de tête(I, 2o) 1 ♦ Situation de deux personnes qui se trouvent seules ensemble, et spécialt qui s isolent ensemble. Un tête à tête amoureux. Elle essaya de nous ménager un tête à tête. ⇒ entrevue. « j évite le tête… … Encyclopédie Universelle
tête à tête — ou tête à tête n. m. inv. et loc. adv. d1./d n. m. inv. Situation de deux personnes seules l une avec l autre. d2./d Loc. adv. (Sans trait d union.) être tête à tête ou en tête à tête avec qqn, seul avec lui. Repas en tête à tête. ⇒TÊTE( )À(… … Encyclopédie Universelle
Tête (homonymie) — Tête Cette page d’homonymie répertorie les différents sujets et articles partageant un même nom … Wikipédia en Français
tête-bêche — [ tɛtbɛʃ ] adv. • 1820; altér. de à tête béchevet, renforcement de béchevet, proprt « double tête », de bes, bis « deux fois » et chevet, qui n était plus compris ♦ Dans la position de deux personnes dont l une a la tête du côté où l autre a les… … Encyclopédie Universelle
tête-de-nègre — [ tɛtdənɛgr ] adj. inv. et n. • 1818; par anal. d aspect avec la tête d un nègre 1 ♦ De couleur marron foncé. N. m. inv. « d un brun tirant sur le tête de nègre et le chocolat » (Robbe Grillet). 2 ♦ N. f. Pâtisserie composée d une meringue… … Encyclopédie Universelle
tête-à-queue — [ tɛtakø ] n. m. inv. • 1872; de tête et queue 1 ♦ Mouvement du cheval qui pivote brusquement sur lui même. 2 ♦ Brusque changement de direction d un véhicule qui se retrouve en sens contraire. L automobile a dérapé et fait un tête à queue. Des… … Encyclopédie Universelle
Tête — Tête, head in French, may refer to : * Je danse dans ma tête, a song from the Dion chante Plamondon album by Céline Dion * Tête bêche, a joined pair of stamps in philately * Tête Jaune (d. 1828), an Iroquois Métis trapper/furtrader/explorer *… … Wikipedia
Tete humaine — Tête humaine Pour les articles homonymes, voir Tête. La tête humaine, aussi appelée caboche en language courant, est la tête de l’être humain. C’est la partie de l’anatomie du corps humain portée par le cou. L’homme, comme tous les primates, a… … Wikipédia en Français
TÊTE ET COU — La tête superpose un étage supérieur, le crâne, qui contient l’encéphale, un étage moyen, sensoriel, avec les fosses nasales, les orbites, les oreilles, et un étage inférieur, viscéral, ou aéro digestif (en avant, fosses nasales et cavité buccale … Encyclopédie Universelle
