-
21 jaillir
v.intr. (probabl. rad. gaul. °gali- "bouillir") 1. бликвам, избликвам, извирам; 2. прен. изниквам внезапно, появявам се неочаквано. Ќ de la discussion jaillit la lumière погов. в спора се ражда истината. -
22 jour
m. (bas lat. diurnum, pour dies "jour") 1. ден; jour ouvrable работен ден; jour férié празничен ден; l'autre jour онзи ден, завчера; chaque jour всеки ден; jour de fête празник; ces derniers jours тези дни, напоследък; jour de repos почивен ден; en plein jour посред бял ден; travailler de jour работя през деня; de nos jours в наши дни, в наше време; vivre au jour le jour живея ден за ден; а ce jour в този ден; tous les jours всеки ден; du jour днешен, съвременен; ordre du jour дневен ред; quatre fois par jour четири пъти на ден; de tous les jours всекидневен; а jour fixe точно в определен ден; а partir de ce jour от днес нататък; quelques jours après няколко дена след това; de jour en jour от ден на ден; jour et nuit ден и нощ, денонощно; 2. живот; donner le jour раждам; ravir le jour отнемам живота; 3. светлина, дневна светлина; а contre-jour срещу светлината ( при снимка), в контражур; demi-jour слаба светлина; faux jour лошо осветление; se présenter sous un jour favorable представям се в благоприятна светлина; laisser entrer le jour dans une pièce оставям светлината да влезе в стаята; а la lumière du jour на дневна светлина; le jour d'une lampe светлината на лампа; 4. jour de réception приемен ден; aujourd'hui c'est mon jour de reception днес е приемният ми ден; 5. отвор, прозорец, дупка; percer un jour dans une muraille пробивам отвор в стена; 6. le jour, les jours поет. времето; 7. момент от живота; notre dernier jour момента на смъртта; vieux jours старостта. Ќ au point du jour, au petit jour рано сутринта, призори; au premier jour в най-скоро време; а jour в порядък, в изправност; осъвременен; ажурен (за чорапи и др.); au lever du jour на разсъмване; c'est son mauvais jour днес той е в лошо настроение; d'un jour а l'autre постепенно, постоянно, всеки ден; du jour au lendemain за кратко време; un jour някога, веднъж; un jour ou l'autre рано или късно; le jour de Pâques Великден; jours de deuil период на траур; ennuyeux comme un jour de pluie много отегчителен; être de jour дежурен съм; il fait jour съмнало се е; les beaux jours прен. младостта; време на благоденствие; le jour de l'An Нова година; l'astre du jour слънцето; mettre au jour издавам, публикувам; раждам; изкарвам наяве; mettre а jour поставям в изправност; актуализирам, осъвременявам; percé а jour пробит от край до край; явен, разкрит; se faire jour пробивам си път; разкривам се; voir le jour раждам се; être beau comme le jour много съм красив; le jour воен. денят, фиксиран за начало на атака. Ќ Ant. nuit, obscurité. -
23 lidar
m. (acronyme angl. de Light Detecting And Ranging "détection et repérage par la lumière") техн. уред, излъчващ лазерен лъч и улавящ отражението му, за определяне на разстояния. -
24 lucarne
f. (frq. °lukinna "flambeau, lumière") 1. прозорец на стряха, капандура; 2. малък отвор в стена. -
25 lucimètre
m. (du lat. lux, lucis "lumière" et mètre) уред за измерване силата на светлинния поток. -
26 luciole
f. (du l'it. luce "lumière") светулка, Luciola. -
27 luminophore
m. (du lat. lumen "lumière" et -phore) техн. луминофор. -
28 lux
m. (mot lat. "lumière") физ. лукс ( единица мярка за светлина). Ќ Hom. luxe. -
29 obscurité
f. (lat. obscuritas) 1. тъма, тъмнина, мрак; 2. прен. непонятност, неясност, неяснота; неизвестност; 3. посредственост; простота; всекидневие. Ќ Ant. clarté, lumière; évidence. -
30 phosgène
m. (du gr. phôs "lumière" et -gène) хим. фосген. -
31 phosphore
m. (gr. phôsphoros "lumineux", de phôs "lumière") хим. фосфор. -
32 refléter
v.tr. (de reflet) 1. отразявам; le miroir reflète la lumière огледалото отразява светлината; 2. прен. отразявам, изразявам, представлявам; les paroles reflètent les sentiments думите изразяват чувствата; se refléter 1. отразявам се; 2. se refléter dans, sur изразявам се, лича, отразявам се; son trouble de reflétait sur son visage смущението личеше на лицето му. -
33 ruisseler
v.intr. (de ruissel, var. a. de ruisseau) 1. тека, шуртя, струя, бликам; лея се; l'eau ruisselait par terre водата шуртеше по земята; 2. обливам се, потънал съм, плувнал съм; la salle ruisselait de lumière стаята се обливаше в светлина; son visage ruisselait de sueur лицето му се обливаше в пот; 3. блестя ( за скъпоценен камък). -
34 solaire
adj. (lat. solaris, de sol "soleil") 1. слънчев; année solaire слънчева година; cadran solaire слънчев часовник; système solaire астр. слънчева система; lumière solaire слънчева светлина; énergie solaire слънчева енергия; 2. който предпазва от слънцето; crème solaire крем, който предпазва от слънчевите лъчи; 3. анат. plexus solaire слънчев сплит. -
35 source
f. (fém. de so(u)rs, anc. p. p. de sourdre) 1. извор; source thermale термален извор; capter une source каптирам извор; eau de source изворна вода; 2. прен. начало, източник, първоизточник; оригинален текст; source de chaleur, d'énergie, de lumière източник на топлина, на енергия, на светлина; savoir de bonne source зная нещо от сигурен източник; langue source лингв. език, от който се прави превод на друг език; 3. loc.adv. de source лесно, без усилие, по вода. Ќ chose qui coule de source нещо, което става естествено, представлява логична последица от нещо. -
36 tamiser
v. (de tamis) I. v.tr. 1. пресявам; 2. прецеждам; 3. смекчавам; tamiser la lumière смекчавам светлината; II. v.intr. който се пресява, прецежда; poudre qui tamise bien прах, който се пресява лесно. -
37 ténèbres
f. pl. (lat. tenebrњ) 1. мрак; dans les ténèbres d'un cachot в мрака на килията; 2. прен. невежество; несигурност, неувереност. Ќ l'ange (le prince, l'esprit) des ténèbres демонът; l'empire des ténèbres ад, пъкъл, преизподня. Ќ Ant. lumière. -
38 tourner
v. (lat. tornare "façonner au tour, tourner") I. v.tr. 1. въртя, завъртвам; tourner une manivelle въртя манивела; tourner la clef завъртам ключа; 2. обръщам; tourner le dos а qqch. обръщам гръб на нещо (вървя в противоположна посока); 3. изработвам, изглаждам на струг; 4. обхождам; заобикалям; tourner l'obstacle заобикалям препятствие; 5. изкривявам, изхабявам от носене (за токове на обувки); 6. кино снимам; tourner un film снимам филм; 7. прен. разглеждам, разследвам, изследвам; tourner un problème разглеждам даден проблем; 8. насочвам; plante qui tourne ses feuilles vers la lumière растение, което насочва листата си към светлината; tourner son regard vers насочвам погледа си към; 9. заобикалям; не спазвам; tourner les règlements не спазвам регламента; 10. обръщам; tourner une chose en plaisanterie обръщам нещо на шега; 11. изказвам, казвам; tourner un compliment изказвам комплимент; 12. бъркам, разбърквам; tourner une pâte, une sauce бъркам тесто, сос; 13. преобръщам; tourner le fourrage преобръщам фуража; 14. в изрази: tourner bride връщам се, тръгвам в обратна посока (за конник); tourner court избягвам, офейквам; tourner de l'њil умирам; tourner les talons отдалечавам се; II. v.intr. 1. въртя се; La Terre tourne autour du Soleil Земята се върти около Слънцето; 2. работя (за машина); le moulin tourne мелницата работи; 3. замайвам, завъртам главата; ça me fait tourner la tête това ми замайва главата; 4. завивам; tourner dans une rue завивам в дадена улица; 5. вкисвам; elle a laissé tourner le lait тя остави млякото да вкисне; 6. кино снимам филм; играя във филм; 7. прен. насочвам се, вземам добър или лош обрат; si les choses avaient tourné autrement ако нещата бяха взели друг обрат; se tourner 1. обръщам се; se tourner vers qqn. обръщам се към някого; 2. застъпвам, вземам страна; se tourner contre qqn. настройвам се против някого; 3. ост. превръщам се; son enthousiasme se tourna en pessimisme ентусиазмът му се превърна в песимизъм. Ќ affaire qui tourne rond работа, която върви гладко; il tourne cњur (pique, carreau, trèfle) пада се купа (пика, каро, спатия); la tête me tourne вие ми се свят; tourner du pot не пристъпвам направо към въпроса, а говоря със заобикалки; tourner casaque променям възгледите си; tourner la tête а qqn. завъртвам главата (ума) на някого; tourner le dos а qqn. обръщам някому гръб; tourner qqn. а son gré въртя някого както си искам; tourner qqn. en ridicule осмивам, подигравам някого. -
39 trait
m. (lat. tractus et pour certains sens, substantivation du p. p. de traire "tirer") 1. стрела; décocher, lancer un trait пускам стрела; 2. страничен ремък (въже) в хамута на впрегнат добитък; 3. глътка; количество питие, изпито наведнъж; boire un verre d'alcool d'un trait изпивам чаша алкохол на един дъх; 4. черта; щриха; trait d'union грам. чертичка, тире; barrer d'un trait задрасквам с черта; 5. муз. бърз пасаж; 6. прен. черта; trait de caractère характерна черта; 7. остра дума, острота; lancer un trait contre qqn. засягам някого с остра дума; 8. мисъл, изказана живо; духовитост; оригиналност; un trait d'esprit духовитост; постъпка, начин на постъпване; 9. pl. черти на лицето; traits réguliers, fins правилни, фини черти на лицето. Ќ avoir trait а имам общо с, имам връзка с; trait de lumière внезапно просветление, озаряваща мисъл; trait de génie внезапно възникнала добра идея. -
40 trembler
v.tr. (lat. pop. °tremulare, de tremulus "tremblant", de tremere "trembler") 1. клатя се, люлея се; треперя, потрепервам; tout son corps tremble цялото Ј тяло трепери; une sauce qui tremble comme une gelée сос, който потреперва като желе; voix qui tremble глас, който потреперва; la terre trembla земята потрепери; 2. трептя; lumière qui tremble светлина, която трепти; 3. прен. страхувам се; боя се; je tremble qu'il ne l'apprenne страхувам се той да не разбере. Ќ trembler comme une feuille силно треперя.
См. также в других словарях:
lumière — [ lymjɛr ] n. f. • 1080 au sens III; lat. luminaria « flambeau », en lat. ecclés. « lumière », de lumen, luminis « lumière » I ♦ (XIIe) A ♦ Cour. Agent physique capable d impressionner l œil, de rendre les choses visibles. 1 ♦ Ce par quoi les… … Encyclopédie Universelle
Lumiere — Lumière Pour les articles homonymes, voir Lumière (homonymie). Décomposition de la lumière par un prisme La lumière désigne les … Wikipédia en Français
LUMIÈRE - Optique — Il est difficile de séparer nettement les notions de lumière et d’optique. La lumière, évidence sensible, apparaît communément comme première par rapport à l’optique, science dont l’objet est l’étude de la lumière et qui englobe toutes les… … Encyclopédie Universelle
LUMIÈRE - Histoire des idées — La lumière est facilement associée à une notion d’évidence et de simplicité dont elle reste le symbole. La Genèse affirme que la lumière fut créée le premier jour, précédant ainsi largement une complexité du monde sans cesse accrue. Pourtant ce… … Encyclopédie Universelle
lumiere — Lumiere. s. f. Clarté, splendeur, ce qui esclaire, ce qui rend les objets visibles. Grande lumiere. lumiere esclatante, vive, douce, foible. lumiere blaffarde. Dieu est l autheur, est la source de la lumiere. l Escriture dit que Dieu habite une… … Dictionnaire de l'Académie française
LUMIÈRE ET TÉNÈBRES — LUMIÈRE & TÉNÈBRES L’opposition lumière ténèbres constitue un symbole universel. Pour en esquisser l’enjeu symbolique, on peut introduire trois grandes acceptions de la lumière sur le plan de l’imaginaire: la lumière séparation, la lumière… … Encyclopédie Universelle
LUMIÈRE - Polarisation — Les phénomènes lumineux peuvent, selon la théorie électromagnétique (cf. LUMIÈRE Optique), être considérés comme liés à la propagation simultanée d’un champ électrique つ et d’un champ magnétique H, constamment perpendiculaires entre eux ainsi… … Encyclopédie Universelle
Lumiere Astrale — Lumière Astrale La vierge de l apocalypse, représentation allégorique de la Lumière Astrale. Le terme de Lumière Astrale est une notion occulte ou magique qui remonte à Paracelse. Mais l origine même de ce qu englobe ce terme semble commune à de… … Wikipédia en Français
Lumiere noire — Lumière noire Pour les articles homonymes, voir Lumière noire (homonymie). Ampoule émettant de la lumière noire (la lumière tire plus sur le violet ou le … Wikipédia en Français
Lumière Noire — Pour les articles homonymes, voir Lumière noire (homonymie). Ampoule émettant de la lumière noire (la lumière tire plus sur le violet ou le … Wikipédia en Français
Lumière astrale — La vierge de l apocalypse, représentation allégorique de la Lumière Astrale. Le terme de Lumière Astrale est une notion occulte ou magique qui remonte à Paracelse. Mais l origine même de ce qu englobe ce terme semble commune à de nombreuses… … Wikipédia en Français
