-
1 envie
f. (lat. invidia "jalousie, désir") 1. завист, завистливост; 2. желание, прищявка; avoir l'envie de qqch. иска ми се нещо, имам желание за нещо; 3. в съчет. avoir envie de + inf. изразеното от инфинитива действие: avoir envie de manger яде ми се; avoir envie de boire жаден съм; avoir envie de dormir спи ми се. Ќ faire passer l'envie d'une chose а qqn. отнемам, убивам желанието на някого за нещо; il vaut mieux faire envie que pitié погов. по-добре да ти завиждат, отколкото да те съжаляват. -
2 affrioler
v.tr. (de l'a. v. frioler "frire, griller d'envie", var. mérid. de frire) рядко привличам, примамвам. -
3 avoir1
v.tr. (lat. habere) I. 1. имам, притежавам; 2. доставям си, снабдявам се; il est difficile d'avoir1 un logement трудно е да си набавиш жилище; 3. получавам, спечелвам; avoir1 un prix получавам награда; 4. avoir1 а (+ inf.) трябва да; j'ai а vous reppeler трябва да ви напомня; 5. n'avoir1 plus qu'а (+ inf.) остава само; 6. avoir1 beau (+ inf.) напразно; 7. en avoir1 (contre, а) сърдя се на, яд ме е на; II. 1. il y a безл. има; il y a du monde dans les rues има хора по улиците; 2. преди; avoir1 quelques mois преди няколко месеца; 3. il y en a qui има хора, които; III. спом. гл. (служи за образуване на сложните времена): il a dit той каза; IV. loc. verbales (avoir + съществително, обикн. нечленувано, изразява състояние): avoir1 besoin нуждая се (имам нужда); avoir1 chaud топло ми е; avoir1 droit имам право; avoir1 des droits имам права; avoir1 du plaisir а приятно ми е, радвам се да; avoir1 de l'espoir надявам се; avoir1 envie желая, иска ми се; avoir1 froid студено ми е; avoir1 faim гладен съм; avoir1 foi (en) вярвам, имам доверие; avoir1 honte срамувам се; avoir1intérêt (а) имам интерес (да); avoir1 lieu състоя се, ставам; avoir1 l'air имам вид, изглеждам; avoir1 l'occasion имам случая; avoir1 la fièvre тресе ме; avoir1 pitié (de) имам жалост към, жал ми е за; avoir1 peine (а) мъчно (трудно) ми е (да); avoir1 peur страхувам се; avoir1 raison имам право; avoir1 soif жаден съм; avoir1 soin грижа се; avoir1 sommeil спи ми се; avoir1 tort не съм прав; avoir1 du mal а faire qqch. трудно се справям с нещо; avoir1 qqn. en grande estime много уважавам някого; avoir1 qqn. (qqch.) en aversion (en horreur) мразя, ненавиждам, не мога да понасям някого (нещо); en avoir1 long а raconter имам много да разказвам за това; il a cela de bon това му е хубавото; j'en ai assez (j'en ai marre)! разг. стига ми толкова, дошло ми е до гуша; je l'ai eu, je l'aurai падна ми в ръцете, ще ми падне в ръцете; il y a bien de quoi има защо; tu auras de mes nouvelles разг. ще ти дам да разбереш. -
4 bouffer
v. (de °buff- onomat. désignant ce qui est gonflé) I. v.tr. 1. разг. гълтам, харча (за колЂ); la voiture bouffe de l'huile колата гълта масло; 2. нар. лапам лакомо, тъпча се; II. v.intr. 1. надувам се, издувам се, подпухвам; 2. бухвам; 3. разг. обземам, поглъщам напълно; son travail le bouffe complètement работата му го поглъща изцяло; 4. разг. плюскам, тъпча се; se bouffer надувам се. Ќ avoir envie de bouffer qqn. много ме е яд на някого; bouffer du curé настроен съм враждебно към поповете; se bouffer le nez карам се; bouffer des kilomètres пътувам много с колЂ. Ќ Ant. s'aplatir; jeûner. Ќ Hom. bouffée. -
5 brûler
v. (probabl. altér. de l'a. fr. usler, lat. ustulare, sous l'infl. de l'a. fr. bruir) I. v.tr. 1. горя, изгарям; обгарям; brûler des mouvaises herbes изгарям плевели; brûler vif qqn. изгарям някого жив; brûler du charbon горя въглища; brûler de l'électricité горя (харча) ток; brûler une verrue изгарям брадавица; 2. паря, опарвам, попарвам; 3. пропускам, не спирам; brûler l'arrêt пропускам спирка (преминавам, без да спра (за автобус)); brûler un feu rouge преминавам на червено; 4. изсушавам, изгарям (за растение); 5. преварявам; brûler de l'eau-de-vie преварявам (пека) ракия; 6. зем. прегарям, изтощавам почвата (от прекомерно торене или от култури, които изсмукват хранителните Ј сокове); 7. раздразвам; la fumée brûle les yeux димът дразни очите; 8. разг., в съчет. brûler qqn. убивам някого с огнестрелно оръжие; II. v.intr. 1. горя; изгарям; загарям; le bois brûle bien дървото гори добре; le rôti a brûlé печеното изгоря; brûler de soif прен. изгарям от жажда; brûler d'envie изгарям от желание; 2. пека; le soleil brûle très fort слънцето пече много силно; 3. ост., в съчет. brûler pour qqn. влюбен съм в някого; 4. tu brûles! горещо! (в игрите за откриване на предмет, когато човек е близо до целта); se brûler v. pron. изгарям се (си), опарвам се (си); se brûler avec de l'eau bouillante изгарям се с вряла вода. Ќ brûler а petit feu разг. пека се на бавен огън (на голямо изпитание съм); se brûler la cervelle пръскам си черепа с огнестрелно оръжие; brûler la chandelle par les deux bouts прахосвам парите си (здравето си); brûler une étape отминавам набързо, не спирам; brûler la leçon разг. бягам от урок, от час; brûler le pavé тичам много бързо; brûler les planches театр. играя с жар; brûler la politesse а qqn. разг. напускам някого без да му се обадя, без да му кажа сбогом; brûler ses vaisseaux разг. правя решителна крачка, след която връщане няма; l'argent lui brûle les doigts той не може да спести пари. -
6 dégoût
m. (de dégoûter) отвращение; липса на охота. Ќ Ant. goût, appétit, attrait, désir, envie, plaisir. -
7 envier
v.tr. (de envie) 1. завиждам; 2. силно желая, силно искам; s'envier завиждаме си един на друг. Ќ n'avoir а envier а personne имам всичко, каквото желая. -
8 griller1
v. (de gril) I. v.tr. 1. пека на скара, пека; griller1 de la viande пека месо; griller1 du café пека кафе; 2. пърля; 3. разг. изгарям; 4. изсушавам, изгарям; la chaleur grille les bourgeons горещината изгаря пъпките на растенията; 5. попарвам; la gelée grille les plantes сланата попарва растенията; 6. текст. обгарям на пламък, пърля (за тъкани); 7. техн. обгарям руда, преди да се разтопи; 8. изгарям електрически уред (при късо съединение); 9. разг. надминавам (конкурент); II. v.intr. 1. пека се (на скара); 2. изгарям, препичам се, прегарям; 3. в съчет. griller1 de разг. горя ( от желание), пламенно желая; griller1 d'impatience горя от нетърпение; griller1 d'envie изгарям от желание; nous grillons de vous entendre изгаряме от желание да ви чуем; 4. топло; горещо ( в игрите за откриване на предмети - близо съм до целта). Ќ affaire grillée изпусната работа; griller1 une sèche изпушвам цигара; griller1 un feu rouge минавам на червено; être grillé дискредитиран съм ( в очите на някого). -
9 mourir
v. intr. (lat. class. mori, lat. pop. morire) 1. умирам, загивам; изсъхвам (за растение); 2. прен. измъчвам се, страдам много; 3. постепенно отслабвам, замирам; se mourir лит. умирам, угасвам. Ќ mourir d'envie страстно желая; tirer un pet d'un âne mort постигам нещо невъзможно; mourir sur son coffre чакам безкрайно дълго; mourir debout умирам напълно активен, в добра форма; mourir de faim умирам от глад; mourir idiot не научавам, оставам без опит и познания; mourir au lit d'honneur убит съм на война; mourir dans son lit умирам у дома си по естествен път. Ќ Ant. vivre, naître; continuer, durer; renaître. -
10 porter1
v. (du lat. portare) I. v.tr. 1. нося; porter1 une valise а la main нося куфар в ръка; 2. имам, нося върху себе си, нося; понасям; porter1 la responsabilité нося отговорността; porter1 des lunettes нося очила; 3. облечен съм, обут съм в нещо, нося; porter1 un costume bleu облечен съм в син костюм; 4. белязан съм, имам, нося белег; porter1 la marque d'un coup нося следа от удар; 5. занасям, донасям, пренасям; porter1 un paquet занасям пакет; 6. прен. съобщавам, известявам, нося; 7. нося, държа в определено положение; porter1 la tête haute държа изправена главата си; 8. притежавам, имам, нося; le chameau porte deux bosses тази камила има две гърбици; 9. произвеждам, давам, раждам; 10. отправям; porter1 une accusation отправям обвинение; 11. произнасям, формулирам, декларирам; 12. удрям, нанасям; porter1 un coup нанасям удар; 13. в съчет. с предлога а означава: поднасям, приближавам, доближавам; достигам, довеждам; porter1 au pouvoir достигам до властта; 14. в съчет. с предлога sur означава: записвам, нанасям върху, регистрирам; porter1 une somme sur le registre вписвам сума в регистър; II. v.tr. ind. 1. крепя се, почивам върху нещо, подпирам се на нещо; 2. имам ефект върху; 3. прен. отнасям се до, засягам; 4. сблъсквам се, закачам; se porter1 1. нося се; 2. увличам се; 3. отивам, отправям се; 4. поставям кандидатурата си; 5. чувствам се (за здравословно състояние); se porter1 bien (mal) чувствам се добре ( зле). Ќ porter1 amitié а qqn. изпитвам приятелски чувства към някого; porter1 aux nues възхвалявам, превъзнасям; porter1 des cornes нося рога; porter1 envie а qqn. завиждам някому; porter1 en terre погребвам; porter1 la culotte за жена, която командва мъжа си; porter1 l'eau au moulin d'autrui погов. наливам вода във воденицата на някого; porter1 la main sur qqn. посягам върху някого, удрям някого; porter1 la soutane духовник съм; porter1 plainte подавам жалба; porter1 qqn. dans son cњur имам най-добри чувства към някого; porter1 respect а qqn. храня уважение към някого; porter1 sur les nerfs действам на нервите; досаждам, дразня; porter1 une santé (un toast) вдигам наздравица; se porter1 а отдавам се на. -
11 puisque
conj. (de puis et que) за въвеждане на подчинено обстоятелствено изречение за причина: защото, тъй като, понеже; щом; prends le puisque tu en as envie вземи го, щом го искаш. -
12 répulsion
f. (lat. tardif. repulsio, de repellere "repousser") 1. физ. отблъскване; 2. прен. отвращение, отблъскване; avoir de la répulsion pour, а l'égard de qqn. изпитвам отвращение към някого. Ќ Ant. attirance, attraction, désir, envie, goût. -
13 vomir
v.tr. (lat. pop. °vomire, class. vomere) 1. повръщам, бълвам; vomir du sang повръщам кръв; avoir envie de vomir повръща ми се, повдига ми се; 2. прен. бълвам, изхвърлям, изригвам; vomir des injures бълвам ругатни; le volcan vomit de la vapeur вулканът изхвърля пара; 3. прен. отхвърлям с отвращение. Ќ Ant. absorber, manger.
См. также в других словарях:
envie — [ ɑ̃vi ] n. f. • XIIe; enveia Xe; enveie 980; lat. invidia « jalousie, désir » I ♦ 1 ♦ L envie. Sentiment de désir mêlé d irritation et de haine qui anime qqn contre la personne qui possède un bien qu il n a pas. ⇒ jalousie. « Devant la richesse… … Encyclopédie Universelle
envie — ENVIE. s. f. Deplaisir que l on a du bien d autruy. Envie maligne, secrette. avoir une mortelle envie contre quelqu un. porter envie à quelqu un. estre rongé d envie. l envie le devore. secher d envie. sa bonne fortune est digne d envie, luy… … Dictionnaire de l'Académie française
Envie personnelle — Envie Pour les articles homonymes, voir Envie (homonymie). L envie est un désir qui échappe à la raison. Par opposition, le désir raisonné se nomme la volonté … Wikipédia en Français
envie — Envie, Inuidia. Ancienne envie, Inuidia inueterata. L envie qui est entre deux compagnons aimans une mesme fille, Riualitas. Avoir envie, AEmulari, Liuere, Liuescere, Inuidere. Ils n ont point d envie l un sur l autre, Neuter vtri inuidet. A l… … Thresor de la langue françoyse
Envie (Homonymie) — Cette page d’homonymie répertorie les différents sujets et articles partageant un même nom … Wikipédia en Français
Envie (Psychanalyse) — Pour les articles homonymes, voir Envie (homonymie). L envie est un concept de psychanalyse de Mélanie Klein qu elle associe à la gratitude et qu elle définit comme : « Le sentiment hargneux que l autre possède et jouit de quelque… … Wikipédia en Français
Envie (psychanalyse) — Pour les articles homonymes, voir Envie (homonymie). L envie est un concept de psychanalyse de Mélanie Klein qu elle associe à la gratitude et qu elle définit comme : « Le sentiment hargneux que l autre possède et jouit de quelque… … Wikipédia en Français
Envie (Album) — Pour les articles homonymes, voir Envie (homonymie). Envie Album par Rose Laurens Sortie 1996 Enregistrement 1996 … Wikipédia en Français
Envie Du Pénis — L envie du pénis est selon Freud le pendant féminin du complexe de castration masculin. La fillette, au cours de jeux avec ses camarades, se rend compte que son propre sexe est tronqué, qu elle ne possède pas de pénis et vit cette découverte… … Wikipédia en Français
Envie du penis — Envie du pénis L envie du pénis est selon Freud le pendant féminin du complexe de castration masculin. La fillette, au cours de jeux avec ses camarades, se rend compte que son propre sexe est tronqué, qu elle ne possède pas de pénis et vit cette… … Wikipédia en Français
envié — envié, ée (an vi é, ée) part. passé. 1° À qui l on porte envie. • Ceux qui font bien mériteraient seuls d être enviés, s il n y avait encore un meilleur parti à prendre, qui est de faire mieux, LA BRUY. IV. • Chacun brille d un faux éclat… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
