-
1 tête
f. (lat. méd. testa "boîte crânienne", sens spécialisé de "coquille dure") 1. глава; avoir mal а la tête, avoir des maux de tête боли ме глава; lever la tête повдигам глава; baisser la tête навеждам глава; courber la tête прекланям глава; mal de tête главоболие; la tête lui tourne вие му се свят; 2. глава (бройка); partage par tête разпределение на глава (на човек); cent têtes de bétail сто бройки добитък; 3. глава, ум, разум, разсъдък, памет; avoir toute sa tête с всичкия си разум съм; avoir qqch. en tête имам нещо наум (нещо ми се върти в главата); se mettre qqch. en tête наумявам си, втълпявам си нещо; n'avoir rien dans la tête нямам нищо в главата си, нямам идеи; une grosse tête разг. много умен човек; 4. предна част, начало, чело; а la tête de начело на; prendre la tête du cortège заставам начело на кортежа; être а la tête de sa classe пръв в класа съм (по успех); personne а la tête d'une entreprise човек, който управлява предприятие, шеф, директор; 5. връх, глава (на предмет); couper la tête d'un arbre отрязвам върха на дърво; tête d'ail глава на чеснов лук; tête de clou глава на гвоздей; tête d'un missile глава на ракета, совалка; 6. лице, физиономия, вид; une tête sympathique симпатично лице; 7. човек, личност; une mauvaise tête опърничав, инат човек; une forte tête човек, който прави каквото си иска. Ќ coup de tête необмислена, безразсъдна постъпка; crier а tue-tête викам колкото ми глас държи; en avoir par-dessus la tête до гуша ми е дошло; perdre la tête изпадам в ужас, изгубвам самообладанието си; rompre la tête досаждам; se tête jeter tête baissée (la tête la première) хвърлям се безразсъдно (слепешката); se mettre (avoir) martel en tête създавам си (имам) повод за голямо безпокойствие; tenir tête противопоставям се, съпротивявам се; tête de mort мъртвешка глава (череп); tête de mur тех. долна, разширена основа на стена; tourner la tête а qqn. подлудявам някого, завъртам му главата; tête chaude, brûlée луда глава (смел, безразсъден човек); avoir la tête fêlée пернат, луд съм; faire la tête сърдя се, цупя се; se payer la tête de qqn. подигравам се на някого; avoir la grosse tête горделив, надут съм. -
2 conscience
f. (lat. conscientia "connaissance") 1. съвест; en conscience, en toute conscience по съвест; en bonne conscience с чиста съвест; avoir une faute sur la conscience тежи ми грешка на съвестта; mauvaise conscience нечиста съвест, чувство за вина; 2. добросъвестност, съвестност; conscience professionnelle добросъвестност в работата; 3. съзнание; avoir conscience de qqch. имам съзнание за нещо; perdre conscience губя съзнание (syn. perdre connaissance); 4. вероизповедание; liberté de conscience свобода на вероизповеданието; 5. нар. стомах. Ќ avoir qqch. sur la conscience виновен съм; prendre conscience давам си сметка за нещо; directeur de conscience изповедник; par acquit de conscience за свое успокоение; objecteur de conscience човек, който отказва да служи в армията по религиозни причини. Ќ Ant. inconscience; malhonnêteté. -
3 foi
f. (lat. fides "confiance, croyance") 1. честна дума; 2. ост. вярност; foi conjugale съпружеска вярност; 3. вярване, доверие, надежда, вяра; avoir foi en qqn. имам вяра в някого; avoir foi а (des paroles) вярвам на нещо; 4. дадена дума, обещание; 5. клетва; jurer sa foi кълна се; 6. вяра (в дадена религия, убеждение). Ќ bonne foi добросъвестност, сърдечност, искреност; digne de bonne foi достоен за вярване; en foi de quoi в уверение на което; faire foi свидетелствам; foi de charbonnier наивна вяра (в нещо); homme de foi верен човек; ma foi! par ma foi! sur ma foi! interj. разг. честна дума! Бога ми! наистина! mauvaise foi злонамереност; n'avoir ni foi ni loi не спазвам никакви правила; sur la foi de въз основа на. Ќ Ant. infidélité, trahison; incrédulité, incroyance, athéisme. Ќ Hom. foie, fois. -
4 langue
f. (lat. lingua) 1. анат. език; 2. език, реч, говор; langue vivante жив език; 3. в съчет. langue de terre геогр. дълга ивица суша, вдадена във водата. Ќ ne pas savoir tenir sa langue не знам да си държа езика зад зъбите, недискретен съм; avoir un bњuf sur la langue говоря много, недискретен съм; délier la langue развързвам си езика; langue de bois неодобр. език на политическа пропаганда; une mauvaise langue човек, който много злослови; bain de langue потапяне в чуждоезикова среда (при езиково обучение); langue verte арготичен говор, арго; avoir la langue bien pendue умея да говоря; много говоря; avoir la langue trop langue не мога да пазя тайна; avaler sa langue мълча, не говоря нищо; langue de vipère зъл език; coup de langue клевета, клюкарство; se mordre la langue прехапвам си езика, замълчавам; il faut tourner sept fois sa langue dans sa bouche avant de parler много пъти помисли, преди да говориш; qui langue a, а Rome va с питане до Цариград се стига. -
5 mine1
f. (p.-к. bret. min "bec, museau") 1. израз на лицето, вид; външност, външен израз; 2. pl. гримаса; faire des mine1s правя гримаси, преструвам се. Ќ faire la mine1 муся се, сърдя се; faire mauvaise mine1 правя кисела физиономия; faire mine1 de давам вид, че; avoir bonne (mauvaise) mine1 имам здрав (болнав) вид; mine1 de rien безучастно лице; faire grise mine1 имам тъжен вид. -
6 lune
f. (de luna) 1. луна, месечина; nouvelle lune новолуние; pleine lune пълнолуние; clair de lune лунна светлина; 2. астр., ост. лунен месец; месец; 3. лунна светлина; 4. ост. естествен спътник на планета; les lunes de Saturne спътниците на Сатурн; 5. кръгло бузесто лице. Ќ avoir la lune, avoir un quart de lune dans la tête разг. хлопа ми едната дъска; demander la lune искам невъзможното; faire voir monter la lune en plein midi свалям звездите от небето; il est dans sa mauvaise lune разг. хванали са го дяволите; lune d'eau бот. водна роза, Nymphaea; lune de miel меден месец; lune rousse мартенско време, баба Марта; vieilles lunes поет. минало време, забравено време; vous demandez la lune искате невъзможни неща. -
7 colère
adj. et f. (lat. choler, gr. khôlê "bile" et fig. "colère") 1. гняв, ярост; se mettre en colère разгневявам се; colère froide, blanche гняв, който не се показва, не избухва; être en colère contre qqn. изпитвам гняв към някого; 2. adj. разг., ост. гневен, гневлив; 3. пристъп на гняв; avoir des colères terribles имам ужасни пристъпи на гняв. Ќ la colère céleste божият гняв; la colère des éléments бушуването на стихиите; la colère est mauvaise conseillère погов. гневът е лош съветник. Ќ Ant. calme, modération, douceur. -
8 impression
f. (lat. impressio) 1. натиск, натискане; наблягане; 2. отпечатване, клеймо, печат; l'impression d'un cachet sur de la cire отпечатване на печат върху восък; 3. печатане, напечатване; отпечатване; l'impression d'un livre печатане на книга; 4. издание; 5. прен. въздействие, чувство; impression du froid въздействието на студа; 6. прен. впечатление; импресия; effacer une mauvaise impression заличавам лошо впечатление; faire une bonne impression правя добро впечатление; donner l'impression правя впечатление; avoir l'impression que имам впечатление, че; 7. техн. основа ( на картина с маслени бои). -
9 opinion
f. (lat. opinio) 1. мнение; braver l'opinion publique пренебрегвам общественото мнение; avoir bonne (mauvaise) opinion de... имам добро (лошо) мнение за...; être de l'opinion de qqn. споделям мнението на някого; faire prévaloir son opinion налагам своето мнение; 2. pl. доктрина, теза, теория; opinions philosophiques философска доктрина. Ќ l'opinion est la reine du mode погов. хората се ръководят от общественото мнение. -
10 presse
f. (de presser) 1. ост. тълпа, блъсканица; 2. бързане, спешност; 3. репутация; avoir bonne (mauvaise) presse имам добра (лоша) репутация; 4. преса; presse mécanique механична преса; 5. прен. преса, периодичен печат, журналистика; mettre sous presse започвам да печатам издание; ouvrage sous presse произведение под печат; l'agence France-Presse агенция "Франспрес"; attaché de presse пресаташе. Ќ la presse y est това е на мода; fendre la presse пробивам си път сред тълпата. -
11 vie
f. (du lat. vita) 1. живот; être en vie жив съм, живея; donner la vie а qqn. раждам някого; la vie humaine човешкият живот; revenir а la vie възкръсвам, съживявам се; signe de vie признак на живот; sa vie ne tient qu'а un fil животът му виси на косъм; ôter la vie а qqn. отнемам живота на някого; devoir la vie а qqn. дължа живота си на някого; vie organique органичен живот; mener une double vie водя двойствен живот; vie d'un volcan животът на вулкан; 2. живот, жизненост, живост; plein de vie пълен с жизненост, с жажда за живот; la fabrique donne la vie au village фабриката дава живот на селото; 3. начин на живеене; живот; бит; la vie des Romains животът на римляните; la vie citadine градският живот; vie conjugale брачен, съпружески живот; vie sédentaire уседнал начин на живот; 4. поминък, прехрана; gagner sa vie изкарвам прехраната си; 5. житие; 6. loc. adv. а vie до живот; пожизнено; pension а vie пожизнена пенсия; а la vie, а la mort до смърт, за цял живот. Ќ vie de bohème безгрижен живот; vie de château, la grande vie безделнически, охолен живот; mener la vie dure а qqn. измъчвам някого, правя живота му черен; faire la vie разг., ост. ударил съм го на живот; femme de mauvaise vie ост. жена с леко поведение; проститутка; jamais de la vie никога; la vie durant докато съм жив; vivre sa vie живея си живота; passer de vie а trépas умирам; tant qu'il y a de la vie, il y a de l'espoir погов. докато човек е жив, има надежда; avoir la vie sauve спасен съм; la bourse ou la vie парите или живота; question de vie ou de mort въпрос на живот и смърт; amis pour la vie приятели завинаги; vie de chien кучешки живот; niveau de vie élévé високо жизнено равнище; ça ne se passe pas comme ça dans la vie в живота не става така. Ќ Ant. mort.
См. также в других словарях:
Avoir mauvaise conscience — ● Avoir mauvaise conscience se sentir fautif … Encyclopédie Universelle
Avoir mauvaise grâce à, de — ● Avoir mauvaise grâce à, de faire quelque chose contre la raison ou la convenance, être mal placé pour … Encyclopédie Universelle
Avoir mauvaise haleine — ● Avoir mauvaise haleine sentir mauvais de la bouche … Encyclopédie Universelle
L'avoir mauvaise, l'avoir sec — ● L avoir mauvaise, l avoir sec être indigné, contrarié, vexé … Encyclopédie Universelle
Avoir une mine de déterré — ● Avoir une mine de déterré avoir mauvaise mine, être pâle, défait … Encyclopédie Universelle
Mauvaise humeur — est une nouvelle d’Anton Tchekhov. Sommaire 1 Historique 2 Résumé 3 Notes et références 4 Édition française … Wikipédia en Français
Avoir une mauvaise passée — ● Avoir une mauvaise passée en Suisse, être dans une mauvaise passe … Encyclopédie Universelle
avoir — 1. (a voi. Au XVIe s. on écrivait aurai, auras, etc. mais on prononçait, d après Bèze, arai, aras, etc. Au XVIIe s. d après Dangeau, ayant, ayons, ayez se prononçaient a iant, a ions, a iez. Aujourd hui, c est une prononciation fautive : il faut… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
Avoir bonne, mauvaise bouche — ● Avoir bonne, mauvaise bouche avoir un goût agréable, désagréable dans la bouche … Encyclopédie Universelle
Avoir (Vente) — Pour les articles homonymes, voir Avoir. Un avoir est un document commercial émis par un vendeur à un acheteur, reconnaissant une dette à ce dernier. L avoir est un document qui atteste que l acheteur peut faire valoir un droit auprès du vendeur… … Wikipédia en Français
Mauvaise base — Auteur Harlan Coben Genre policier Version originale Titre original … Wikipédia en Français
