-
1 art
m. (lat. ars, artis) 1. изкуство; les règles de l'art правилата на изкуството; l'art poétique поетическо изкуство; les arts décoratifs ou appliqués декоративни или приложни изкуства; les beaux-arts изящни изкуства; њuvre d'art произведение на изкуството; ville d'art град, богат на произведения на изкуството; histoire de l'art история на изкуството; les arts plastiques (arts de l'espace) пластични изкуства (архитектура, изобразително изкуство, скулптура, гравюри; фотография); le septième art киното; le huitième art телевизията; le neuvième art анимационните филми; art déco декоративно изкуство; 2. специалност, професия; занаят, дейност; 3. loc. adv. avec art изкусно, художествено; sans art нехудожествено; 4. pl. ист. arts libéraux духовни занимания; arts mécaniques занимания, изискващи ръчен или механичен труд. Ќ le grand art алхимия; maître ès arts магистър на изкуствата (доктор по философия); le noble art бокс; pour l'amour de l'art върша нещо заради удоволствието от него. -
2 des1
art. déf. plur. contracté (de de, prép. et les, art. déf. au plur.) слят член. -
3 des2
art. partitif exprimant une partie d'une chose au pluriel частичен член. -
4 des3
art. indéf. неопределителен член за множествено число. -
5 la1
art.déf. fém. вж. le. -
6 les
art. et pron. pl. вж. le. -
7 un,
une adj. numér. et qualificatif, m., f., art. et pron. indéf. (lat. unus) I. 1. adj. numér. card. inv. един, една; une ou deux fois par mois веднъж или два пъти на месец; un homme et deux femmes един мъж и две жени; un seul garçon само едно момче; pas une fois нито веднъж; vingt et un двадесет и едно; 2. pronom. един, една; se battre а deux contre un бием се двама срещу един; pas un qui sache écrire няма нито един, който да знае да пише; un par un един по един; II. adj. numér. ord. първи, първа; page un, страница първа; scène un първа сцена; en 1901 през хиляда деветстотин и първа година; habiter au 1, rue de... живея на номер първи, улица...; la une първа телевизионна програма; un, je suis là, deux, je ne veux pas rester първо, тук съм и второ, не искам да оставам; III. m.inv. единица, числото едно, едно; + 1 плюс едно; un est un nombre premier единицата е първото число; 1 - 1 едно минус едно; IV. adj. qualificatif единствен, един, една; la République une et indivisible Републиката - една и неделима; V. art.indéf. един, една, някой, някоя, някакъв, някаква (често не се превежда, използва се за назоваване на предмети, които не са познати на този, който говори); il y a un homme dehors има някакъв човек навън; il a reçu une lettre той получи писмо; un jour някой ден, един ден; un certain garçon някакво си момче; en voilà un qui comprend tout ето някой, който разбира всичко; il fait une chaleur! каква горещина само; VI. pron. indéf. един, една, единият, едната; un des hommes les plus célèbres един от най-известните хора; l'un d'eux est arrivé единия от тях пристигна; ni l'un ni l'autre нито единият, нито другият; les uns sont là едните са там. Ќ Ant. multiple; divers, varié. -
8 abstrait,
e adj. (lat. abstractus) 1. абстрактен, отвлечен; idée abstrait,e абстрактна идея; nombre abstrait, мат. отвлечено число; 2. трудно разбираем; un auteur trop abstrait, трудно разбираем автор; 3. худ. абстрактен, който не е фигуративен; art abstrait, абстрактно изкуство. Ќ Ant. concret, positif; figuratif. -
9 artisan
m. (it. artigiano, de arte "art") 1. занаятчия; atelier, boutique d'artisan занаятчийско ателие, магазин; 2. деец, борец, ратник. Ќ а l'њuvre on connaît l'artisan по работата се съди за човека. -
10 artothèque
f. (de art, par anal. bibliothèque) служба, която дава под наем предмети на изкуството или репродукции. -
11 beaux-arts
m. pl. (de beau et art) изящните изкуства. -
12 chant1
m. (lat. cantus) 1. пеене; l'art du chant1 певческото изкуство; chant1 d'église църковно пеене; chant1 choral хорово пеене; 2. ария, мелодия; le chant1 du violon мелодията на цигулката; 3. песен (в поема); chant1 nuptial сватбена песен, епиталамия; 4. химн; chant1 national национален химн; 5. поет. поезия, поема, стихотворение. Ќ chant1 du cygne лебедова песен; au premier chant1 du coq при първи петли, на разсъмване. Ќ Hom. champ. -
13 cinétique
adj. et f. (gr. kinêmatikos) 1. кинетичен, кинетически; énergie cinétique кинетична енергия; 2. f. физ. кинетика; 3. хим. изучаване на скоростта на химичните и ензимните реакции. Ќ art cinétique вид пластично изкуство, при което творбите се променят постоянно чрез оптични ефекти. -
14 de,
du, de la, des art.part. (de la prép. de) 1. пред нарицателно съществително: boire du vin пия вино; 2. пред бройно съществително, което приема ролята на цял вид, род: manger du lapin ям заешко месо; 3. пред относително съществително: éprouver de la répulsion изпитвам отвращение. -
15 dire1
v.tr. (lat. dicere) 1. казвам, говоря; думам, продумвам; sans mot dire1 без дума да продума; 2. разказвам; чета; декламирам; je vais vous dire1 la nouvelle ще ви разкажа новината; 3. църк. служа, отслужвам; dire1 la messe отслужвам литургия; 4. съобщавам, разкривам, споделям; 5. изказвам; dire1 son respect изразявам почитта си; 6. поет. пея, възпявам; 7. заповядвам, препоръчвам, съветвам; je vous avais dit d'agir autrement посъветвах ви да действате иначе; 8. твърдя; а ce qu'il dit според това, което твърди; 9. посочвам, определям; 10. мисля, съдя; 11. отговарям, възразявам; 12. изразявам; son silence dit beaucoup мълчанието му изразява много неща; 13. харесвам; est-ce que cela vous dit? харесва ли ви това?; 14. означавам; que veut dire ce mot latin? какво означава тази латинска дума?; 15. пиша; je vous ai dit dans ma lettre писах в писмото си; 16. предсказвам; dire1 l'avenir предсказвам бъдещето; 17. възразявам; il n'y a rien а dire1 няма никакви възражения; se dire1 казвам си, казва се. Ќ а l'heure dite в уречения час; autrement dit с други думи; avoir а dire1 (y avoir а dire1) имам да забележа, да възразя; а vrai dire1 право да си кажа, право да говорим; bien faire vaut mieux que bien dire1 погов. по-добре добри дела, отколкото добри думи; ceci dit след като това е било казано; (ceci) soit dit en passant нека (това) бъде казано между другото; cela ne me dit rien това не ме интересува; това не ми харесва; cela va sans dire1 това се разбира от само себе си; cela veut dire1 това значи; c'est-а-dire1 това значи, тоест; c'est dit, c'est bien dit, voilà qui est dit разбрано! c'est tout dit (cela dit tout) няма какво повече да се прибави към това; dire1 а qqn. son fait, dire1 а qqn. ses (quatre) vérités казвам някому истината право в очите; dire1 dans le dos говоря зад гърба (на някого); dire1 des douceurs а qqn. ухажвам жена; умилквам се около някого; dire1 d'un, puis d'un autre говоря ту едно, ту друго; dire1 la bonne aventure гадая, врачувам; dire1 pis que pendre de qqn. погов. говоря много лошо за някого; dire1 son mot казвам си мнението; правя забележка; il n'y a pas а dire1 няма какво да се говори по това (то е сигурно; то е необходимо); l'art de bien dire1 (parler) ораторско изкуство; les qu'en dira-t-on хорски приказки; ne pas se le faire dire1 (deux fois) бързам да извърша онова, което ми се казва; on dirait като че ли; proprement dit в същинския смисъл, точно да говорим; quelque chose me dit que; mon cњur me dit que имам предчувствието, че; qui dirait, qui aurait dit? кой би повярвал? qui ne dit mot, consent мълчанието е знак на съгласие; se le faire dire1 чакам да ми заповядат да направя това; se le tenir pour dit запомням добре нещо; si le cњur vous en dit ако желаете, ако ви харесва; soi-disant който има претенцията; мним, така наречен, уж; tout est dit (cela dit tout) всичко е свършено, няма какво повече да се прибави към това; trouver а dire1 намирам, че нещо липсва; имам нещо против; comme on dit както се казва; comme qui dirait приблизително, горе-долу; pour ainsi dire1 така да се каже; avoir beau dire1 et beau faire напразно говоря, правя нещо; en dire1 de belles, de bonnes, de fortes, de raides, de vertes, de toutes les couleurs говоря небивалици; ne pas l'envoyer dire1 а qqn. не се стеснявам да кажа нещо неприятно (за някого); ne pas se le faire dire1 deux fois правя нещо с удоволствие, въодушевление; ça dit bien ce que ça veut dire1 напълно ясно, разбираемо; cela est bientôt dit по-лесно е да се каже, отколкото да се направи; c'est beaucoup dire1, trop dire1 това е прекалено; ce n'est pas assez dire1 трудно е да се каже (опише) с думи; j'aime autant te dire1 уверявам те, че. Ќ Ant. omettre, taire, cacher, dissimuler. -
16 du
(de l', de la, pl. des) art. partitif (contracté de la prép. de et de l'article défini le) означава, че се взема част от нещо: boire de l'eau пия вода; manger du pain ям хляб. -
17 ès
prép. (de en et de l'art. plur. les) ост. (употребява се с дума в мн. число); docteur ès lettres доктор по литература; docteur ès sciences доктор по естествени науки. -
18 estimation
f. (lat. њstimatio "évaluation") оценяване, оценка, преценка; estimation d'une њuvre d'art par un expert оценяване ( експертиза на художествено произведение от експерт). -
19 figuratif,
ve adj. (lat. figurativus) образен, изобразителен; картинен; art figuratif, фигуративно изкуство. -
20 grammaire
f. (dér. irrég. du lat. grammatica, gr. grammatikê, proprem. "art de lire et d'écrire") 1. граматика; grammaire historique историческа граматика; 2. съвкупност от правила за правилно говорене и писане на даден език; 3. книга или учебник по граматика; 4. правилата на дадено изкуство. Ќ grammaire générale ост. лингвистика.
См. также в других словарях:
Art history — is the academic study of objects of art in their historical development and stylistic contexts, i.e. genre, design, format, and look. [ [http://wordnet.princeton.edu/perl/webwn?s=art%20history Art History] . WordNet Search 3.0, princeton.edu]… … Wikipedia
Art Contemporain — Cet article fait partie de la série Art contemporain Artistes … Wikipédia en Français
Art Contemporain Africain — L’Art contemporain africain est très dynamique. Il s inspire aussi bien des traditions du continent que, et c est de plus en plus le cas, des réalités urbaines contemporaines d une Afrique en mutation, qui se cherche encore une identité. Les… … Wikipédia en Français
Art Médiéval — Les mosaïques des églises monumentales ont été le couronnement de l art byzantin. Une des mosaïques les plus célèbres subsistant est dans l Église de la Sainte Sagesse dans l ancienne Constantinople l image du Christ sur les murs de la galerie… … Wikipédia en Français
Art Sacré Médiéval — Art médiéval Les mosaïques des églises monumentales ont été le couronnement de l art byzantin. Une des mosaïques les plus célèbres subsistant est dans l Église de la Sainte Sagesse dans l ancienne Constantinople l image du Christ sur les murs de… … Wikipédia en Français
Art athée — Art contemporain Cet article fait partie de la série Art contemporain Artistes … Wikipédia en Français
Art medieval — Art médiéval Les mosaïques des églises monumentales ont été le couronnement de l art byzantin. Une des mosaïques les plus célèbres subsistant est dans l Église de la Sainte Sagesse dans l ancienne Constantinople l image du Christ sur les murs de… … Wikipédia en Français
Art sacre medieval — Art médiéval Les mosaïques des églises monumentales ont été le couronnement de l art byzantin. Une des mosaïques les plus célèbres subsistant est dans l Église de la Sainte Sagesse dans l ancienne Constantinople l image du Christ sur les murs de… … Wikipédia en Français
Art sacré médiéval — Art médiéval Les mosaïques des églises monumentales ont été le couronnement de l art byzantin. Une des mosaïques les plus célèbres subsistant est dans l Église de la Sainte Sagesse dans l ancienne Constantinople l image du Christ sur les murs de… … Wikipédia en Français
art — [ ar ] n. m. • Xe, d ab. « science, savoir », puis « moyen, méthode »; lat. ars, artis; souv. fém. jusqu au XVIe I ♦ Ensemble de moyens, de procédés réglés qui tendent à une fin. 1 ♦ (1160) Vx Moyen d obtenir un résultat (par l effet d aptitudes… … Encyclopédie Universelle
Art theft — is the theft of art. This is usually done for the purpose of resale or ransom; occasionally thieves are also commissioned by dedicated private collectors. Stolen art is also often used between criminals in an underworld banking system as… … Wikipedia
