-
101 suspendu,
e adj. (de suspendre) 1. увиснал, висящ; suspendu, en l'air увиснал във въздуха; les jardins suspendu,s de Babylone висящите градини във Вавилон; 2. прен. преустановен, отложен, висящ; jugement suspendu, висящо решение на съд. -
102 tenir
v. (lat. pop. °tenire, class. tenere) I. v.tr. 1. държа; tenir son chapeau а la main държа шапката си в ръка; tenir un enfant par la main държа дете за ръката; 2. държа под наем; наемам; 3. задържам; le médecin m'a tenu là pendant une demi-heure лекарят ме задържа тук за половин час; 4. съдържател съм, съдържам; bouteille qui tient le litre бутилка, която съдържа цял литър; 5. пазя, запазвам; ses cheveux tenaient la frisure косите Ј запазваха фризурата си; 6. поддържам; tenir un plat chaud поддържа ястие топло; 7. заемам; tenir une position воен. заемам позиция; 8. произнасям (реч, беседа); 9. провеждам; tenir une assemblée (une réunion) провеждам събрание; 10. ръководя, управлявам; tenir qqn. ръководя някого; tenir un hôtel управлявам хотел; 11. прен. считам, смятам; tenir un fait pour certain считам даден факт за сигурен; 12. наследявам; il tient cela de son père наследил го е от баща си; 13. поемам (за посока); движа се; conducteur qui tient sa droite шофьор, който кара от дясната страна; 14. извършвам изпълнявам; tenir une charge изпълнявам задължение; tenir un emploi изпълнявам дадена длъжност; 15. удържам, държа; tenir parole удържам на думата си; tenir un pari изпълнявам облога си; 16. в съчет. tenir а jour държа в изправност (дневник, търговски книги и др.); tenir compagnie държа, правя компания; tenir compte (note) държа сметка (бележка) tenir conseil съвещавам се; tenir en respect държа в респект, страх (подчинение); tenir en secret пазя в тайна; tenir l'affiche не слизам от афиша; tenir l'air, le vol ав. държа се във въздуха; tenir les livres счетоводител съм; tenir la mer плавам в открито море (за кораб); tenir lieu de замествам; tenir rigueur сърдя се; tenir tête противопоставям се; II. v.intr. 1. държа, устоявам; tenir bon, tenir ferme държа (се) здраво; 2. задържам се, стоя; n'y tenant plus, il est parti не можейки да стои повече, той си тръгна; 3. побирам; nous ne tiendrons pas tous dans la voiture няма да можем да се поберем всички в колата; 4. продължавам, трая; leur union tient toujours връзката им все още продължава; 5. поддържам; tenir pour une opinion поддържам дадено мнение; III. v.tr.ind. 1. tenir а qqn., а qqch. прикрепен съм; държа за; желая много; 2. произлизам, произтичам; а quoi donc tient son illusion? откъде произлиза тази му илюзия? 3. tenir de qqn., de qqch. приличам, имам общи черти с; il a de qui tenir има на кого да прилича; IV. v. pron. se tenir 1. стоя държа се; se tenir les bras croisés стоя със скръстени ръце (безделнича); se tenir sur ses gardes (sur le qui-vive) стоя нащрек; 2. държим се (хванали сме се); 3. считам се, смятам се; je me tiens pour insulté считам се за обиден; 4. s'en tenir а задоволявам се с; ограничавам се с; s'en tenir là спирам се ( ограничавам се за нещо). Ќ а l'impossible nul n'est tenu погов. от никого не може да се иска нещо невъзможно; en tenir pour qqn. държа за някого, влюбен съм в някого; faire tenir qqch. а qqn. изпращам, доставям, връчвам нещо на някого; mieux vaut tenir que courir ou un tiens vaut mieux que deux tu l'auras погов. по-добре да притежаваш, отколкото да имаш да вземаш; tenir la main а une chose внимавам зорко за нещо; tenir son rang държа се достойно на поста, който заемам; tenir table ouverte обичам да каня (приемам) гости на трапезата си; tenir un pari хващам се на бас; tiens! а! я гледай! я виж! как така! en tenir une bonne пиян съм; se tenir bien а table имам добър апетит. -
103 tiédir
v. (de tiède) I. v.intr. 1. ставам хладен, охлаждам се, разхлаждам се; изстудявам се; l'eau tiédit водата изстива, охлажда се; 2. затоплям се леко; II. v.tr. леко затоплям; tiédir l'air затоплям въздуха (с печка и др.). -
104 toucher1
v. (lat. pop. °toccare, rad. onomat. tokk-) I. v.tr. 1. пипам, докосвам; toucher1 un objet пипам предмет; toucher1 du bout des doigts докосвам с върха на пръстите; 2. спорт. засягам, удрям; toucher1 l'adversaire удрям съперника си; toucher1 la balle de sa raquette удрям топката с палката си; 3. бутам с остен, подтиквам; toucher1 les bњufs бутам с остена волове; 4. получавам, печеля (пари, заплата); 5. прен. засягам; трогвам; ce reproche l'a touché този упрек го засегна; 6. намирам се до, съседен съм на; la maison touchait l'église къщата се намираше до църквата; 7. имам роднинска връзка с някого; 8. мор. допирам леко дъното (за кораб); II. v.tr.ind. 1. пипам, посягам на; cet enfant touche а tout това дете пипа всичко; 2. стигам до, достигам; toucher1 а sa fin стигам до края си, свършвам; 3. допирам се; 4. прен. приближавам се, достигам, попадам; засягам; toucher1 au but достигам целта; cette question touche au centre son intérêt този въпрос засяга точно нейния интерес. Ќ les extrémités se touchent погов. крайностите се допират; n'avoir pas l'air d'y toucher1 правя се, като че ли нещо не ме засяга, като че ли нямам пред вид никаква цел; toucher1 la corde sensible (toucher1 qqn. au vif) засягам някого на болното място; toucher1 un mot а qqn. а propos de qqch. казвам две-три думи на някого по някакъв въпрос ( обикновено за ходатайство). -
105 tourbillonnaire
adj. (de tourbillon) въртелив, завихрящ, турбулентен; mouvement tourbillonnaire de l'air, de l'eau завихрено движение на въздуха, на водата. -
106 transport
m. (de transporter) 1. пренос, пренасяне, превозване; transport d'un blessé sur un brancard пренасяне на ранен върху носилка; transport du courant électrique пренос на електрически ток; transport des voyageurs превозване на пътници; 2. транспорт, превоз, превозно средство; transport par voie d'eau воден транспорт; transport par air (aérien) въздушен транспорт; transport par terre сухоземен транспорт; 3. юр. прехвърляне, предаване права; 4. прен. възторг, силно чувство; 5. мед. transport au cerveau гръбначно възпаление; 6. pl. транспортни средства; 7. ост., лит. израз на страст. -
107 trompe
f. (frq. °trumba, trumpa, p.-к. d'o. expressive) 1. вид ловджийски рог; sonner а la trompe свиря с ловджийски рог; 2. муз. тромпета; 3. свирка, клаксон, звънец (на автомобил, велосипед и др.); 4. тех. всмукателна помпа; trompe а l'air хидравличен вентилатор; 5. зоол. хобот; хоботче; 6. архит. издаден свод; 7. нар. голям нос ( стърчащ напред). Ќ trompe d'Eustache анат. евстахиева тръба. -
108 trou
m. (lat. pop. °traucum, lat. médiév. attesté traugum, probabl. d'o. prélatine) 1. дупка; отвор, отверстие; tomber dans un trou падам в дупка; creuser un trou dans la terre издълбавам дупка в земята; 2. леговище, където живее животно; 3. яма; trou d'air въздушна яма; 4. прен. дупка, много тясно жилище; 5. гроб, дупка; aller au trou умирам; 6. празнина, пропуск; њuvre où il y a des trous произведение, в което има празнини; 7. кабина, дупка (на суфльор в театър); 8. липса, липсваща сума; il y a un trou dans sa comptabilité има липса в неговото счетоводство; 9. забравяне; avoir un trou de mémoire забравил съм нещо, не си спомням за нещо; 10. разг. скромна селска къща; 11. малко отдалечено селце; 12. нар. затвор; être au trou в затвора съм; 13. дупка, скъсано място (върху дреха); 14. отвор; trous du nez дупка на нос. Ќ а petit trou petite cheville погов.простирай си краката според чергата; boire comme un trou наливам се като бъчва, пия много; boucher un trou плащам стар дълг; faire un trou а la lune избягвам бързо, без да платя дълга си; trou du cul (de balle) анус; faire le trou normand пия чашка алкохол между две ястия, за да си отворя място в стомаха; yeux en trou de bite много малки очи. -
109 vague2
adj. et m. (lat. vagus) 1. неопределен, неясен, смътен; sens vague2 неясен смисъл; un vague espoir неясна, слаба надежда; 2. худ. неясен, мътен, мъгляв; 3. m. празно пространство; неяснота, неопределеност; 4. ост. бродещ, скитащ; 5. разсеян, реещ се, отнесен; air vague2 разсеян, отнесен вид; 6. широк ( за дреха), свободен; 7. незначителен; un vague2 journaliste незначителен журналист. Ќ vague2 а l'âme чувство на безпричинно неудовлетворение и тъга, меланхолия. Ќ Ant. défini, déterminé, distinct, précis; précision. -
110 vainqueur
m. (de vaincre) 1. победител; 2. adj. победоносен, поб?ден; 3. победител, шампион, лауреат; le vainqueur de l'Everest победителят на Еверест. Ќ air vainqueur самодоволен, победоносен вид. Ќ Ant. vaincu. -
111 varier
v. (lat. variare) I. v.tr. видоизменям; разнообразявам; varier son alimentation разнообразявам храненето си; II. v.intr. 1. меня се, променям се, варирам; 2. движа се, варирам (за цена); 3. на различно мнение съм; les opinions varient sur ce point мненията се различават по този въпрос; 4. муз. правя вариации; varier un air правя вариации на ария. Ќ Ant. se fixer. -
112 ventouse
f. (lat. méd. ventosa (cucurbita) "(courge) pleine d'air") 1. вентуза; 2. зоол. смукало (на пиявица и др.); 3. каучуково кръгче, което се закрепя чрез създаване на вакуум към гладка повърхност (използвано за закачалки и др.); 4. (du lat. ventus "vent") тех. отдушник (в тунел и др.); 5. тех. отвор в стена, за да изтича дъждовната вода и влагата. -
113 vif,
vive adj. et m. (lat. vivus) 1. жив; il est encore vif, той е още жив; poids vif, живо тегло; 2. прен. жив, бодър, буден, пъргав; enfant vif, живо, пъргаво дете; rythme vif, жив, бърз ритъм; 3. рязък, избухлив; 4. ярък, свеж; rouge vif, яркочервен цвят; 5. силен; vive imagination силно въображение; feu vif, силен, буен огън; émotions vives силни емоции; 6. m. живо месо, плът; couper dans le vif, режа жива плът; 7. стръв; pêcher au vif, ловя риба със стръв от жива риба; 8. прен. същност, същина, живец; най-същественото, най-важното от нещо; 9. m. жив човек; donation entre vif,s дарение между живи лица; 10. loc. adv. de vif,ve voix устно; de vif,ve force със сила. Ќ haie vif,ve жив плет; bois vif, гора, която всяка година дава клони и листа; peindre sur le vif, рисувам от натура; според жив модел; chaux vif,ve негасена вар; eau vif,ve изворна вода; les nerfs sont а vif, нервите са много обтегнати; piquer au vif, дълбоко жегвам, обиждам; prendre sur le vif, подражавам умело; sceau а vif,(s) рибарски живарник за стръв; entrer dans le vif, du sujet засягам основния въпрос; vif, de l'eau прилив и отлив при новолуние и пълнолуние; а vif, оголен; pierre vive оголен камък; air vif, свеж и чист, животворен въздух; mémoire vive комп. RAM памет на компютър. Ќ Ant. mou, endormi, paresseux, nonchalant, indolent, apathique; mort; mesuré, patient; faible, pâle.
Страницы
См. также в других словарях:
Air New Zealand — IATA NZ ICAO ANZ Callsign NEW ZEALAND … Wikipedia
Air Canada — IATA AC ICAO ACA Callsign AIR CANADA … Wikipedia
Air Algérie — Aeriverdan idzayriyen IATA AH ICAO DAH Callsign AIR ALGERIE … Wikipedia
Air Europe — was a wholly privately owned, independent British airline, established in 1978 under the working title Inter European Airways.cite book| author=Simons, Graham M. | title=It was nice to fly with friends! The story of Air Europe | publisher=GMS… … Wikipedia
Air Berlin — PLC Co. Luftverkehrs KG … Deutsch Wikipedia
Air France — Faire du ciel le plus bel endroit de la Terre. Codes AITA OACIL Indicatif d appel … Wikipédia en Français
Air France Europe — Air France AITA AF OACI AFR Indicatif d appel Air France Repères historiques Date de création … Wikipédia en Français
Air actualités — Pays France Langue Français Périodicité mensuel Genre militaire Diffusion 40 000 … Wikipédia en Français
Air France Flight 447 — F GZCP, the aircraft involved in the accident Accident summary Date 1 June 2009 … Wikipedia
Air Fan — Pays France Langue Français Périodicité Mensuel Format A4 … Wikipédia en Français
AIR — Le globe terrestre est entouré d’une atmosphère constituée d’un mélange gazeux nommé air, qui s’étend de la surface du sol jusqu’à une altitude d’environ 150 kilomètres. La pression de l’air au niveau de la mer a longtemps servi d’unité de… … Encyclopédie Universelle
