-
21 fournir
v. (frq. °frumjan "exécuter") I. v.tr.dir. 1. снабдявам; доставям; 2. давам, предавам; fournir des renseignements а qqn. предавам сведения на някого; 3. извършвам; fournir un effort considérable извършвам значимо усилие; 4. произвеждам, създавам; école qui fournit des spécialistes училище, което създава специалисти; II. v.tr. ind. прен. притичвам се; fournir aux besoins de qqn. притичвам се на нуждите на някого; se fournir снабдявам се, доставям си. -
22 gardien,
ne n. et adj. (de garder) 1. m., f. пазач, надзирател; gardien, de prison затворнически надзирател; gardien, de la paix полицейски агент; gardien, d'immeuble портиер; gardien, de nuit нощен пазач; gardien, de troupeaux овчар, пазач на стада; 2. човек, който пази, спазва; 3. m. в съчет. gardien, de but спорт. вратар (във футбола); 4. adj. който пази; ange gardien, ангел-пазител; 5. (Белгия) école gardien,ne детска градина. -
23 guerre
f. (frq. °werra) 1. война; état de guerre състояние на война; mutilé de guerre военноинвалид; la guerre éclate избухва война; la guerre de Cent Ans Стогодишната война; guerre éclair светкавична война; guerres de Religion религиозните войни през XVI и XVII век във Франция между католици и протестанти; guerre de propagande пропагандна война; la guerre froide студената война; guerre civile гражданска война; guerre mondiale световна война; guerre de positions позиционна война; guerre de tranchées окопна война; guerre chimique химическа война; guerre atomique, nucléaire атомна война; déclaration de guerre обявяване на война; honneurs de la guerre военни почести; guerre sainte кръстоносен поход; entrer en guerre започвам война; 2. борба; faire la guerre а qqn. боря се срещу някого; 3. военно дело; étudier la guerre изучавам военното дело; Ministère de la Guerre Министерство на отбраната, Военно министерство; conseil de guerre военен съвет; Ecole de guerre Военно училище. Ќ homme de guerre човек, изкусен във военното дело, воин; un foudre de guerre голям, прославен военачалник; а la guerre comme а la guerre погов. на война като на война; prisonnier de guerre военнопленник; guerre de plume ост. писателски спор; de guerre lasse отказвайки се от съпротива; de bonne guerre без лукавство и притворство, честно. Ќ Ant. paix; concorde, entente. Ќ Hom. guère. -
24 impressionniste
m. et adj. (mot créй par dérision d'apr. le titre d'un tableau de Monet "Impression, soleil levant") 1. импресионист; 2. adj. импресионистичен; école impressionniste импресионистична школа. -
25 intégrer
v. (lat. integrare, lat. médiév. "rendre complet, achever") I. v.tr. 1. мат. интегрирам; 2. включвам; интегрирам; II. v.tr. ou v.tr.ind. intégrer (а) une école арго издържал съм кандидатстудентски изпит; s'intégrer включвам се; интегрирам се. Ќ Ant. détacher. -
26 lakiste
adj. et n. (de l'angl. lake "lac") лит. английски поет-романтик, член на "Езерната школа" (L'Ecole des lacs). -
27 leur1
(pl. leurs) adj. poss. m., f. (lat. illorum "d'eux") 1. техен; j'ai acheté leur1 voiture купих тяхната кола; 2. свой, си; ils ont quitté leur1 école те напуснаха своето училище; 3. le leur1, la leur1, les leur1s pron. poss. техният, своят; 4. m. le leur1 тяхното, своето; 5. les leur1s m. pl. роднините им, близките им, приятелите им; être des leur1s разш. у тях, в компанията на. Ќ Hom. leurre. -
28 maternel,
le adj. (du lat. maternus, de mater "mère") 1. майчин, майчински; langue maternel,le майчин език; 2. който е от майчина страна; parents maternel,s роднини по майчина линия; 3. f. забавачница; детска градина. Ќ école maternel,le детска градина. -
29 médecine
f. (lat. medicina, de medicus "médecin") 1. медицина; médecine clinique клиническа медицина; médecine opératoire хирургична медицина; médecine mentale психиатрична медицина; médecine infantile детска медицина; médecine générale обща медицина; médecine interne медицина по вътрешните болести; médecine du travail медицина за професионални болести; médecine en groupe медицина, практикуване от група лекари в един кабинет; médecine légale съдебна медицина; médecine vétérinaire ветеринарна медицина; faculté de médecine факултет по медицина; Ecole de Médecine медицинска академия (в Париж); faire sa médecine следвам медицина; 2. лекарска практика; en médecine в терапевтично отделение; 3. ост. лекарство, целебно средство; médecine de cheval силно лекарство; дрога. -
30 mixte
adj. (lat. mixtus) смесен, сборен; mariage mixte смесен брак (на хора от различни религии); école mixte смесено училище. -
31 navire
m. (lat. pop. °navilium) кораб, плавателен съд; navire de guerre военен кораб; navire de commerce търговски кораб; navire-citerne танкер, кораб, цистерна; navire-école учебен кораб; navire-hôpital болничен кораб; navire-jumeau кораб от еднакъв тип като друг; navire transbordeur ферибот. -
32 normal,
e, aux adj. et f. (lat. normalis) 1. нормален, правилен, редовен, обикновен; état normal, нормално състояние; homme normal, нормален човек; c'est bien normal, това е съвсем нормално, естествено, разбираемо; Ecole normal,e Висш педагогически институт; 2. f. мат. ligne normal,e нормала (перпендикуляр към допирателна линия или към повърхността, която минава през точката на допирането; 3. f. нормалното, общото; intelligence au-dessus de la normal, висока интелигентност. Ќ Ant. anormal; bizarre; exceptionnel; particulier. -
33 normalien,
ne m., f. (de école Normale) студент от Педагогическия институт в Париж. -
34 primaire
adj. (lat. primarius) 1. начален, първоначален; първичен; école primaire начално училище; élections primaires първични избори; 2. некултурен човек. Ќ esprit primaire ограничен ум; époque primaire геол. палеозойска ера; terrains primaires геол. почва, която е получена при утаяване на водата. -
35 privé,
e adj. (lat. privatus) 1. частен, личен, интимен, вътрешен; propriété privé,e частна собсвтеност; école privé,e частно училище; correspondance de caractère privé, лична кореспонденция; 2. дресиран; опитомен; 3. m. частен, личен живот. Ќ séance privé,e закрито заседание. -
36 pythagoricien,
ne adj. (de pythagorique) 1. питагорийски; école pythagoricien,ne питагорийска школа; 2. m., f. питагориец. -
37 reconvertir
v.tr. (de re- et conventir) преобразувам; reconvertir un bâtiment en école преобразувам сграда в училище; se reconvertir преобразувам се; променям професията си. -
38 récupérer
v.tr. (lat. recuperare) 1. възстановявам, възвръщам; récupérer une chose perdue възвръщам нещо изгубено; 2. получавам обратно; 3. възобновявам (силите си); 4. наваксвам; 5. вземам обратно; récupérer un enfant а la sortie de l'école вземам дете на излизане от училище; 6. променям първоначалната политическа ориентация на нещо поради някакъв интерес; 7. récupérer des heures отработвам часове, които съм пропуснал да отработя преди. Ќ Ant. perdre. -
39 retourner
v. (de re- et tourner) I. v.tr. 1. обръщам отново; retourner un matelas обръщам дюшек; retourner une carte обръщам карта; retourner la situation обръщам положението; 2. обръщам, пластя; retourner du foin обръщам сено; 3. оглеждам, изучавам от всички страни; retourner une idée оглеждам от всички страни идея; 4. развълнувам; шокирам; cette nouvelle l'a retourné тази новина го шокира; 5. връщам; retourner une lettre връщам писмо; 6. обръщам, обработвам (земя); 7. обръщам дреха; II. v.intr. 1. възвръщам се, преминавам отново в ръцете на; връщам се на; la maison retourne а sa sњur къщата се връща в ръцете на сестра му; 2. връщам се, завръщам се; retourner а l'école връщам се в училище; retourner sur ses pas връщам се по стъпките си; il est retourné chez той се върна у тях; 3. връщам се към, възвръщам се към; retourner а la vie sauvage връщам се към дивия живот; retourner а son ancien métier връщам се към стария си занаят; se retourner 1. обръщам се; преобръщам се; se retourner sur le dos обръщам се по гръб; la voiture se retourne колата се преобръща; se retourner dans sa tombe обръщам се в гроба си; 2. прен. служа си с хитрости, изплъзвам се; 3. в съчет. s'en retourner връщам се ( отнякъде), отивам си; 4. обръщам се ( назад), поглеждам назад; 5. se retourner contre qqn. обръщам се срещу някого; 6. se retourner vers qqn. обръщам се за помощ към някого. Ќ sans se retourner без да съжалявам за това, което оставям; de quoi il retourne за какво става дума; retourner sa veste променям внезапно мнението си; retourner qqn. карам някого да си промени мнението. -
40 revenir
v.intr. (de re- et venir) 1. идвам отново; revenir le soir идвам отново вечерта; 2. връщам се, завръщам се revenir sur ses pas връщам се назад, по стъпките си; je reviens tout de suite връщам се веднага; revenir de l'école връщам се от училище; 3. идва ми на ума, спомням си; ce nom revient souvent dans ma mémoire това име се появява често в паметта ми; ça me revient! спомням си! 4. връщам се на; започвам отново, подновявам, възобновявам; revenir sur une question връщам се отново на някакъв въпрос; la conversation revient sur ce sujet разговорът се връща на тази тема; revenir а de meilleurs souvenirs връщам се към по-приятни спомени; 5. прен. успокоявам се; 6. избавям се, отърсвам се; revenir de ses illusions отърсвам се от илюзиите си; 7. оправям се, опомням се, съвземам се, идвам на себе си; revenir а soi идвам на себе си; 8. падам се, принадлежа; la couronne revient а lui короната се пада на него; 9. отказвам се; променям; revenir sur sa promesse отказвам се от обещанието си; 10. свеждам се, означавам; cela revient au même това означава едно и също; 11. излиза ми, струва; cela m'est revenu très cher това ми излезе много скъпо; 12. оздравявам; revenir d'une maladie оздравявам от болест; 13. в съчет. faire revenir леко запичам, запържвам; 14. ост. подхождам; cette nappe revient bien а cette table тази покривка подхожда на масата; 15. разг. ставам отново чист; après le lavage les rideaux sont revenus след изпирането завесите са чисти. Ќ il m'est revenu que узнах, че; revenons а nos moutons! да се върнем на темата! revenir sur le compte de qqn. променям мнението си за някого; il n'y a plus а y revenir не настоявайте повече; n'en pas revenir крайно съм учуден; revenir aux oreilles de qqn. достигам до ушите на някого, узнавам.
См. также в других словарях:
école — [ ekɔl ] n. f. • escole XIe; lat. schola, gr. skholê 1 ♦ Établissement dans lequel est donné un enseignement collectif (général ou spécialisé). École maternelle, primaire ou élémentaire. École normale d instituteurs. École commerciale. École de… … Encyclopédie Universelle
Ecole Nationale des Chartes — École nationale des chartes Pour les articles homonymes, voir ENC. L École nationale des chartes est une grande école située dans le 5e arrondissement de Paris dans le quartier de la Sorbonne, spécialisée dans les sciences auxiliaires de l… … Wikipédia en Français
Ecole Polytechnique (France) — École polytechnique (France) Pour les articles homonymes, voir École polytechnique. École polytechnique Devise … Wikipédia en Français
Ecole Supérieure d'Optique — École supérieure d optique Pour les articles homonymes, voir ESO. SupOptique Nom original Institut d optique/Ecole supérieure d optique … Wikipédia en Français
Ecole des Chartes — École nationale des chartes Pour les articles homonymes, voir ENC. L École nationale des chartes est une grande école située dans le 5e arrondissement de Paris dans le quartier de la Sorbonne, spécialisée dans les sciences auxiliaires de l… … Wikipédia en Français
Ecole des chartes — École nationale des chartes Pour les articles homonymes, voir ENC. L École nationale des chartes est une grande école située dans le 5e arrondissement de Paris dans le quartier de la Sorbonne, spécialisée dans les sciences auxiliaires de l… … Wikipédia en Français
Ecole nationale des chartes — École nationale des chartes Pour les articles homonymes, voir ENC. L École nationale des chartes est une grande école située dans le 5e arrondissement de Paris dans le quartier de la Sorbonne, spécialisée dans les sciences auxiliaires de l… … Wikipédia en Français
Ecole normale superieure (Ulm) — École normale supérieure (rue d Ulm Paris) Pour les articles homonymes, voir Ulm (homonymie) et École normale supérieure. École normale supérieure rue d Ulm Paris … Wikipédia en Français
Ecole normale supérieure (rue d'Ulm) — École normale supérieure (rue d Ulm Paris) Pour les articles homonymes, voir Ulm (homonymie) et École normale supérieure. École normale supérieure rue d Ulm Paris … Wikipédia en Français
Ecole polytechnique (France) — École polytechnique (France) Pour les articles homonymes, voir École polytechnique. École polytechnique Devise … Wikipédia en Français
Ecole superieure d'optique — École supérieure d optique Pour les articles homonymes, voir ESO. SupOptique Nom original Institut d optique/Ecole supérieure d optique … Wikipédia en Français
