-
1 jugé
ou juger m. (de juger) обикн. в съчет. bien jugé правилно решение, присъда, преценка; mal jugé неправилна присъда, оценка; au jugé на око, приблизително. -
2 apparence
f. (bas lat. apparentia) 1. външен вид, външност, изглед; juger d'après les apparences съдя по външността, по външния вид; 2. вероятност; il y a apparence que вероятно е, че; selon toute apparence по всяка вероятност; 3. признак, привидност; sauver les apparences запазвам благоприличието; 4. разш. следа; 5. loc.adv. en apparence привидно, наглед, външно. -
3 appel
m. (de appeler) 1. зов, призив, повикване; 2. възвание, апел; appel au peuple възвание към народа; 3. проверка; appel nominal поименна проверка; 4. сигнал за сбор; 5. юр. обжалване; апелация; juger en appel решавам дело в апелационна инстанция; 6. привличане на вниманието (с поглед, знак и др.). Ќ appel d'air тяга; cour d'appel апелативен съд; faire appel а позовавам се на, предизвиквам, обръщам се към; sans appel безвъзвратно, безапелационно. -
4 bien-jugé
m. (de bien et jugé, p. p. de juger) юр. съобразеност с правото и закона ( на съдебно решение). Ќ Ant. mal-jugé. -
5 censé,
e adj. (du lat. censere "estimer, juger") считан, смятан за; предположен; il est censé, être а Paris счита се, че той е в Париж. Ќ Hom. sensé. -
6 critique
adj. et n. (bas lat. criticus, gr. kritikos, de krinein "juger comme décisif") 1. f. критика; critique littéraire литературна критика; faire la critique de qqch. критикувам нещо; 2. m., f. критик (литературен); 3. adj. критичен, разсъдлив; esprit critique критичен ум; който подлага на съмнение; 4. решителен, опасен, критичен; moment critique решителен момент; phase critique критична фаза, момент (на болест); masse critique физ. критична маса (необходима за започване на ядрена реакция; 5. f. статия на критик за художествена творба; 6. adj. критичен, който се отнася отрицателно към нещо. Ќ âge critique критическа възраст ( за жена). Ќ Ant. crédulité, naïveté; admiration, éloge, louange; admirateur; crédule, naif; admiratif, flatteur, élogieux, laudatif; constructif. -
7 daigner
v.intr. (lat. dignari "juger digne") благоволявам. -
8 déjuger
v.tr. (de dé- et juger) отменям решение; se déjuger вземам решение, противно на предишното си решение; опровергавам се. Ќ Ant. persévérer, persister. -
9 écorce
f. (lat. scortea "manteau de peau") 1. кора (на дърво); 2. кора, обвивка; écorce d'orange портокалова кора; écorce terrestre земна кора; 3. прен. външност, външен вид; un paysan d'écorce assez rude селянин с груба външност. Ќ entre l'arbre et l'écorce il ne faut pas mettre le doigt не се меси там, където не ти е работа; juger du bois par l'écorce погов. съдя за нещо по външния му вид. -
10 étiquette
f. (de l'a. v. estiquer "attacher, ficher", frq. °stikkan) 1. етикет; mettre, attacher une étiquette поставям етикет; 2. етикет, церемониал. Ќ juger sur l'étiquette съдя по външния вид. -
11 judicature
f. (lat. médiév. judicatura, de judicare "juger") ост., ист. съдийска длъжност, звание. -
12 jugeable
adj. (de juger) юр. който може да бъде разрешен по съдебен път. -
13 jugement
m. (de juger) 1. разсъдък, разум; avoir le jugement droit разсъждавам правилно; homme de jugement разсъдлив, предвидлив човек; 2. лог. съждение; jugement analytique аналитично съждение; jugement de valeur съждение, с което се прави преценка на нещо; 3. мнение; donner son jugement sur давам мнението си за; soumettre un livre au jugement de qqn. подлагам книга на преценката на някого; 4. съдене; poursuivre qqn. en jugement изправям някого пред съда, съдя някого; jugement par défaut съдене задочно, при отсъствие на обвиняемия; 5. присъда, съдебно решение; en vertu d'un jugement по силата на съдебно решение; jugement en premier ressort неокончателна присъда, от първа инстанция; jugement en dernier ressort окончателна присъда; minute de jugement оригинал на съдебно решение; le jugementde l'histoire присъдата на историята. Ќ jugement dernier (ou le Jougement) рел. Страшният съд. -
14 jugeote
f. (de juger) разг. разсъдък, ум, акъл; avoir de la jugeote имам ум. -
15 jugeur,
euse m., f. (de juger) негат. некомпетентно лице, което дава преценка, съди повърхностно. -
16 mal-jugé
m. (de mal3 et juger) погрешна присъда. Ќ Ant. bien-jugé. -
17 méjuger
v.intr. (de mes- et juger) мамя се, не преценявам добре, криво съдя; se méjuger излъгвам се. -
18 sentence
f. (lat. sententia, de sentire "juger") 1. сентенция, максима; 2. присъда; 3. разш. решение, декрет. -
19 sur1
prép. (la forme sur vient d'un croisement avec sus; lat. super et supra) изразява: 1. място, положение: на, над, върху, по; poser un objet sur1 une table поставям предмет върху маса; 2. отношение: над, върху, по, в; juger les gens sur1 les apparences съдя хората по външния им вид; avoir des droits sur1 qqn. имам права върху някого; 3. направление, посока: по, край, към; donner (s'ouvrir) sur1 un jardin гледам (разположен съм) към градината; 4. време: през, към, около; sur1 les onze heures към (около) единадесет часа; être sur1 son départ ще тръгна след малко. -
20 valeur
f. (lat. valor) 1. стойност, цена; valeur d'achat покупна цена; valeur nominale номинална стойност; valeur d'un terrain цена на парцел; objet de valeur предмет с голяма цена; mettre un capital en valeur правя така, че капиталът да носи доходи; valeur ajoutée принадена стойност; taxe а la valeur ajoutée данък добавена стойност; juger qqch. au-dessous de sa valeur подценявам нещо; les valeurs morales d'une société моралните ценности на общество; valeur déclarée обявена стойност; 2. скъпо нещо; 3. ценни книжа; valeur mobilières ценни книжа; cours d'une valeur курс на ценни книжа; portefeuille de valeurs инвестиционен портфейл (съставен от ценни книжа); 4. валута; valeurs disponibles ликвидности, пари в наличност; 5. прен. важност, значение, достойнство; porter un jugement de valeur sur qqch. изразявам високото си мнение за нещо; 6. лит. доблест, храброст, мъжество; 7. мат. стойност, величина; 8. зем. доходност (за земя); 9. муз. трайност; valeur d'une note трайността на нота; 10. изключителен човек, много ценен; 11. ефикасност; la valeur d'une méthode ефикасността на метода; 12. смисъл (на термин или дума); 13. худ. качество на по-наситена или по-бледа багра, цвят, използвани от художник. Ќ homme de valeur ценен човек; homme sans valeur човек без никаква стойност; de première valeur най-ценен; se mettre en valeur изтъквам се, показвам всичките си достойнства; valeur agréйe мор. фиксиране цената на кораб; échelle des valeurs скЂла на моралните ценности; valeur d'une carte стойност на карта за игра; valeurs incorporelles нематериални активи; valeurs corporelles материални активи. Ќ Ant. médiocrité, nullité; non-valeur, lâcheté.
См. также в других словарях:
juger — Juger, Iudicium facere, Iudicare. Juger et arrester, Adiudicare, Decernere. Juger et estimer, Arbitrari, Autumare, Computare, Decernere, Diiudicare, Interpretari, Iudicare, Opinari, Putare. On l estimoit et jugeoit on estre un autre Timarchides,… … Thresor de la langue françoyse
juger — Juger. v. act. Decider une affaire, un different en Justice. Juger un procés. quand jugerez vous cette affaire? bien juger, mal juger. juger definitivement. juger precipitamment. juger sur les pieces. juger avec connoissance de cause. juger… … Dictionnaire de l'Académie française
Juger — Ju ger, n. [L. jugerum.] A Roman measure of land, measuring 28,800 square feet, or 240 feet in length by 120 in breadth. [1913 Webster] … The Collaborative International Dictionary of English
juger — júger, jugéri, s.n. (înv.) v. iúgăr. Trimis de blaurb, 13.09.2007. Sursa: DAR … Dicționar Român
juger — jùger m DEFINICIJA pov. zast. rimska jedinica za površinu zemlje (veličine o. 2520 m2) ETIMOLOGIJA lat. iugerum … Hrvatski jezični portal
juger — jugé ou juger [ ʒyʒe ] n. m. • XIIIe jugié; de 1. juger ♦ Loc. adv. AU JUGÉ ou AU JUGER : en devinant, en présumant. « Chasseriau tira au jugé » (Sartre). Fig. D une manière approximative, à l estime. Il avait pris l habitude « de peindre au jugé … Encyclopédie Universelle
juger — (ju jé. Le g prend un e devant a et o : je jugeais, nous jugeons) v. a. 1° Prononcer, en qualité de juge, sur une affaire ou sur une personne. Juger un procès, une personne. • L affaire est prête à juger, Dict. de l Académie. • Et vous,… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
JUGER — v. a. Décider une affaire, un différend en qualité de juge. Juger un procès. Quand jugerez vous cette affaire ? Bien juger. Mal juger. Juger définitivement. Juger précipitamment. Juger impartialement. Juger sur les pièces. Juger avec connaissance … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
JUGER — v. tr. T. de Jurisprudence Décider une affaire, un différend en qualité de juge. Juger un procès. Juger définitivement. Juger précipitamment. Juger impartialement. Juger sur les pièces. Juger avec connaissance de cause. Juger contre droit et… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
Juger en premier ressort — ● Juger en premier ressort juger une affaire susceptible d appel … Encyclopédie Universelle
Juger quelque chose sur pièces, pièces à l'appui — ● Juger quelque chose sur pièces, pièces à l appui juger directement la chose considérée au lieu de s en rapporter à autrui ; se faire une opinion de quelqu un d après son travail, ses actes … Encyclopédie Universelle
