-
1 juge
m. (lat. judicem, accus. de judex) 1. съдия; juge d'instruction съдия-следовател, съдебен следовател; juge de paix, juge d'instance мирови съдия; juge suppléant заместник, помощник-съдия; sévérité d'un juge строгостта на съдия; juge-commisaire съдия-следовател; le livre des Juges Съдии (седма книга от Стария завет); 2. арбитър, жури; prendre qqn. pour juge вземам някого за арбитър; les juges d'un concours журито на конкурс; 3. вещо лице; експерт; оценител. Ќ être juge et partie решавам в своя изгода. -
2 jugé
ou juger m. (de juger) обикн. в съчет. bien jugé правилно решение, присъда, преценка; mal jugé неправилна присъда, оценка; au jugé на око, приблизително. -
3 bien-jugé
m. (de bien et jugé, p. p. de juger) юр. съобразеност с правото и закона ( на съдебно решение). Ќ Ant. mal-jugé. -
4 mal-jugé
m. (de mal3 et juger) погрешна присъда. Ќ Ant. bien-jugé. -
5 consulaire
adj. (lat. consularis) консулски; service consulaire консулска служба. Ќ tribunal consulaire търговски съд; juge consulaire член на търговски съд. -
6 corrompre
v.tr. (lat. corrompere) 1. ост. развалям; la chaleur corrompt la viande горещината разваля месото; 2. прен., лит. променям, изопачавам, покварям; 3. развращавам; 4. подкупвам, корумпирам; corrompre un juge подкупвам съдия; se corrompre покварявам се, развалям се. Ќ Ant. assainir, purifier; améliorer, corriger, perfectionner. -
7 corrompu,
e adj. (de corrompre) 1. ост. развален; 2. прен. променен, изопачен; покварен; развратен; 3. прен. подкупен, корумпиран; juge corrompu, подкупен съдия. Ќ Ant. frais; pur, vertueux; intègre. -
8 créer
v.tr. (lat. creare) 1. творя, създавам; créer une théorie създавам теория; 2. причинявам, създавам; créer des soucis причинявам грижи; 3. основавам; créer une ville основавам град; 4. измислям, съчинявам, изобретявам; 5. назначавам на нов пост; créer un juge назначавам съдия; se créer създавам се (си); se créer des ennuis създавам си неприятности. Ќ créer un rôle играя пръв нова роля; rien ne se crée, rien ne se perd погов. в природата нищо не се губи. Ќ Ant. détruire, abolir, anéantir, abroger, annihiler. -
9 départiteur
m. (de départir) 1. департитор; разпределител; 2. adj. който разпределя; juge départiteur съдия-разпределител. -
10 déport
m. (de déporter) 1. юр. отказ; déport d'un juge отказ на съдия на законно основание да разгледа дело; 2. спец. премия ( в борсата). Ќ sans déport веднага, без отлагане. -
11 déporter
v.tr. (lat. deportare) 1. заточавам, интернирам; 2. отклонявам се от определения път (за кола, самолет и под.); 3. se déporter юр. juge qui se déporte съдия, който се отказва да гледа дело. -
12 impartial,
e, aux adj. (de in- et partial) безпристрастен, справедлив; juge impartial, безпристрастен съдия. Ќ Ant. partial, injuste. -
13 inexorable
adj. (lat. inexorabilis, rac. exorare "vaincre par ses prières") 1. лит. неумолим, непреклонен; juge inexorable непреклонен съдия; 2. прен. много строг; loi inexorable строг закон. Ќ c'est inexorable това е неизбежно, фатално. Ќ Ant. clément, indulgent. -
14 inique
adj. (lat. iniquus) несправедлив, пристрастен, juge inique несправедлив, пристрастен съдия; loi inique несправедлив закон. Ќ Ant. équitable, juste -
15 juger2
m. вж. jugé. -
16 kadi
ou cadi m. (arabe gâdi "juge") кадия, мюсюлмански съдия. Ќ Hom. caddie. -
17 paix
f. (lat. pax, pacis) 1. мир, състояние на мир; en temps de paix в мирно време; traité de paix мирен договор; 2. мир, мирен договор; faire conclure la paix сключвам мир; 3. покой, тишина, спокойствие; 4. помирение, мир; juge de paix мирови съдия; 5. задружност, съгласие, мир; 6. paix! interj. paix donc! тихо! Ќ paix fourrée привидно спокойствие, мир; en paix спокойно; avoir la paix спокоен съм; faire la paix avec сдобрявам се с някого. -
18 rapporteur,
euse adj. et n. (de rapporter) 1. докладчик; референт; 2. доносник; 3. m. геом. транспортир, ъгломер; 4. adj. който докладва; juge rapporteur, съдия-докладчик; 5. adj. който прави доноси. -
19 souverain,
e adj. (lat. médiév. superanus, class. superus "supérieur") 1. върховен, най-висш; 2. суверенен, независим; état souverain, независима държава; 3. m. суверенен, независим владетел; 4. m. златна английска монета, равна на една лира стерлинга. Ќ juge souverain, върховен съдия; le souverain, pontif римският папа. -
20 suppléant,
e adj. (de suppléer) 1. който замества; juge suppléant, заместник съдия; 2. m., f. заместник.
- 1
- 2
См. также в других словарях:
juge — juge … Dictionnaire des rimes
jugé — jugé … Dictionnaire des rimes
juge — [ ʒyʒ ] n. • XIIe; lat. judicem, accus. de judex 1 ♦ Magistrat chargé d appliquer les lois et de rendre la justice. Charge de juge. ⇒ judicature. Robe, toque du juge. Juges des tribunaux judiciaires (⇒ magistrature) . Juges administratifs. ⇒ 2.… … Encyclopédie Universelle
jugé — juge [ ʒyʒ ] n. • XIIe; lat. judicem, accus. de judex 1 ♦ Magistrat chargé d appliquer les lois et de rendre la justice. Charge de juge. ⇒ judicature. Robe, toque du juge. Juges des tribunaux judiciaires (⇒ magistrature) . Juges administratifs. ⇒ … Encyclopédie Universelle
juge — JUGE. subst. masc. Officier preposé par authorité publique pour rendre justice aux particuliers. Bon Juge. Juge equitable, integre, incorruptible, desinteressé. mauvais, meschant Juge. Juge corrompu, inique, interessé, préoccupé, passionné. Juge… … Dictionnaire de l'Académie française
jugé — jugé, ée (ju jé, jée) part. passé de juger. 1° Qui a été l objet d un jugement, en parlant des personnes. Les voleurs jugés et condamnés. Substantivement. Les jugés, les condamnés au jugement dernier. • Quand je viens à penser que ces… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
jugé — Jugé, [jug]ée. part. Il a les significations de son verbe. L Autorité des choses jugées. Bien jugé, mal appellé. mal jugé, bien appellé. Ce sont formules d Arrests quand un Juge superieur confirme ou casse la Sentence d un Juge subalterne … Dictionnaire de l'Académie française
Juge — Juge, n. A judge. [Obs.] Chaucer. [1913 Webster] … The Collaborative International Dictionary of English
Juge — Nom surtout porté dans la Corrèze. On le considère en principe comme un sobriquet désignant celui qui a des allures de juge, qui décide de tout. Il semble en fait que ce soit un toponyme, nom de hameaux ou lieux dits à Chanteix et à Albignac (19) … Noms de famille
Juge — (franz., spr. schǖsch ), Richter; J. de paix, Friedensrichter; J. consulaire (früher: J. et consul), Handelsrichter, Mitglied eines Handelsgerichts … Meyers Großes Konversations-Lexikon
jugé (au) — [oʒyʒe] loc. adv. ⇒ Juger (5.) … Encyclopédie Universelle
