-
1 jouer
v. (lat. jocare, class. jocari "badiner, plaisanter") I. v.intr. 1. играя, забавлявам се; jouer aux cartes играя на карти; les enfants jouent dans la rue децата играят на улицата; jouer avec une poupée играя с кукла (за дете); jouer avec le feu играя си с огъня; jouer а cache-cache играя на криеница; jouer au tennis играя на тенис; jouer а la Bourse играя на борсата; jouer а la baisse играя на понижение на борсата; jouer а la hausse играя на повишение на борсата; 2. театр. играя на сцена; jouer dans une pièce играя в пиеса; 3. свиря; jouer du violon свиря на цигулка; jouer du piano свиря на пиано; 4. движа се свободно, имам хлабина; la clé joue dans la serrure ключът се движи свободно в ключалката; 5. в съчет. faire jouer пускам в ход, в действие; faire jouer les grandes eaux пускам фонтаните; 6. не прилепвам плътно; 7. задействам се, влизам в ход; l'instinct joue en elle инстинктът Ј се задейства; 8. рискувам; jouer avec sa vie рискувам живота си, играя с живота си; 9. спекулирам; jouer sur les cours des devises спекулирам с валутните курсове; 10. възползвам се; jouer de l'infirmité de qqn. възползвам се от недъгавостта на някого; II. v.tr. 1. играя; jouer une partie d'échecs играя една партия шах; jouer la finale играя финална среща; 2. свиря; jouer une valse свиря валс; jouer du Mozart свиря произведение от Моцарт; 3. театр. играя, изпълнявам, представям; jouer la comédie играя комедия на сцената; прен. изигравам комедия; jouer du Shakespeare играя пиеса от Шекспир; 4. преструвам се; jouer la surprise преструвам се на изненадан; jouer le héros правя се на герой; 5. играя (на карти); проигравам; хвърлям, залагам; jouer la dernière carte играя, хвърлям последната карта; jouer sa fortune проигравам състоянието си; jouer mille francs sur un cheval залагам хиляда франка на кон; 6. изигравам, измамвам; on vous a joué изиграха ви; 7. прен. рискувам jouer sa vie рискувам живота си; jouer toute sa fortune рискувам цялото си богатство; 8. имитирам; 9. прожектирам; jouer un film прожектирам филм; se jouer 1. играя си, забавлявам се; 2. свиря се; cette sonate se joue facilement тази соната се свири лесно; 3. играя се; ce jeu se joue а quatre тази игра се играе от четирима души. Ќ c'est un jeu joué на тази работа е сложен край; jouer du bâton майсторски, умело си служи с пръчката; jouer des coudes служа си с лактите, за да си пробия път; barque qui joue sur son ancre мор. закотвена лодка, която се люлее силно; jouer а l'imbécile правя се на глупав; jouer d'adresses надхитрям, излизам по-ловък; jouer sur les mots употребявам двусмислени думи, играя си със смисъла на думите; jouer un jeu serré играя внимателно; прен. действам предпазливо; jouer un mauvais tour а qqn. изигравам номер на някого; faire jouer les canons откривам огън с оръдията; jouer des jambes избягвам, офейквам; jouer de la prunelle гледам предизвикателно; le vent joue вятърът мени посоката и силата си; mon sort se joue ici тук се решава съдбата ми; qui a joué jouera погов. където е текло, пак ще тече, старо дърво мъчно се превива; se jouer de qqn. подигравам се с някого; играя си с някого; c'est joué d'avance резултатът е известен предварително. Ќ Hom. jouée. -
2 bonheur
m. (de bon et heur) 1. щастие, благополучие, благоденствие, блаженство; cela porte bonheur това носи щастие; le bonheur d'aimer щастието да обичаш; 2. щастливо събитие, благоприятен случай; 3. радост, удоволствие; quel bonheur de vous voir! какво удоволствие е да ви видя! 4. успех, сполука, благо; 5. loc. adv. par bonheur за щастие; avec bonheur лит. успешно, с успех, сполучливо; le vin allie avec bonheur des arômes différents виното съчетава сполучливо различни ухания. Ќ au petit bonheur каквото ще да става, според случая; être en bonheur; jouer avec bonheur върви ми в играта; l'argent ne fait pas le bonheur погов. парите не са всичко; le malheur des uns fait le bonheur des autres погов. един гледа сватба, друг - брадва; faire le bonheur de qqn. доставям удоволствие на някого, полезен съм на някого. Ќ Ant. adversité, calamité, désastre, infortune, malheur, malchance; échec. -
3 feu
m. (lat. focus "foyer, feu") (pl. feux) 1. огън; allumer le feu (faire du feu) паля огън; 2. пожар, пламъци; au feu! пожар!; 3. огнище; s'installer près du feu сядам до огнището; 4. разш. къща, дом; hameau de cinquante feux село с петдесет къщи; 5. воен. огън, стрелба; feux croisés кръстосан огън; feu de barrage преграден огън; feu roulant барабанен огън; feu! огън! (команда); arme а feu огнестрелно оръжие; 6. клада; condamné au feu осъден за изгаряне на кладата; 7. огън, възпаление, раздразване; 8. прен. огън, жар, страст, възторг, ентусиазъм; 9. разгар, битка; dans le feu du combat в разгара на битката; aller au feu влизам в битката; 10. pl. светлина, заря, сияние; les feux de la rampe театр. светлините на рампата; 11. pl. горещини; 12. блясък; les feux d'un diamant блясъкът на диамант; 13. фар, прожектор; feux d'atterrisage ав. лампи, прожектори на летище за нощно кацане; feux de gabarit авт. габаритни светлини; 14. огънче (за запалване на цигара); avez-vous du feu? имате ли огънче? 15. нар. пистолет, револвер; 16. поет. звезда; 17. огнен, ярък цвят. Ќ avoir le visage en feu пламнало ми е лицето; coup de feu изстрел; cuire qqn. а petit feu разг. пека някого, пека го на ръжен (измъчвам); être entre deux feux между два огъня се намирам; employer le fer et le feu употребявам крайни средства; faire feu стрелям; faire long feu задържам се дълго време на някаква работа; feu d'artifice фойерверк; feu de bengale бенгалски огън; feu follet блуждаещ огън; feu de joie голям огън, запален на площад или на някоя височина по случай празник, увеселение; feu de la St-Jean огън, запален на полето на Еньовден; jeter feu et flamme бълвам огън и жупел; jeter de l'huile sur le feu наливам масло в огъня; jouer avec le feu играя си с огъня; mettre le feu а подпалвам, опожарявам; le feu du ciel поет. небесният огън, светкавицата; mettre tout а feu et а sang превръщам всичко в прах и пепел; n'avoir ni feu ni lieu немил-недраг съм; n'y voir que du feu нищо не разбирам (от дадена работа); prendre feu ядосвам се, пламвам; влюбвам се внезапно; Terre des Feux Огнена земя. -
4 bouchon
m. (a. fr. bousche "touffe de feuillage pour boucher") 1. запушалка, тапа; bouchon de liège коркова тапа; 2. поплавък на въдица; 3. временно запушване, задръстване; bouchon de cérumen запушване (на ухо) с ушна кал; 4. ост. зеленина или клонки за указание, че заведението е селска кръчма; 5. селска кръчма; 6. задръстване (на улица); 7. ост. стиска слама; frotter un cheval avec un bouchon разтривам кон със стиска слама; 8. mon bouchon! прен. мили мой, миличък! Ќ bouchon de carafe разг., прен. голям, неестествен, фалшив диамант; vêtement en bouchon измачкана дреха; bouchon allumeur d'une grenade взривател на граната; c'est plus fort que de jouer au bouchon! разг. това е прекалено!; pousser le bouchon un peu trop loin прекалявам, отивам твърде далеч. -
5 couteau
m. (lat. cultellus, de culter même o. que coutre) 1. нож; couteau suisse джобно ножче с много приспособления; couteau а légumes нож за белене на зеленчуци; planter un couteau dans le ventre забивам нож в корема; couteau а papier нож за разрязване на хартия; 2. рамо на кантар, на везни и др., върху което се движи кобилицата; 3. шпатулка на художник за нанасяне на боите; 4. зоол. дяволски нокът ( вид мида). Ќ avoir le couteau sur la gorge принуден съм, нямам друг изход; être а couteaux tirés avec qqn. на нож съм с някого; jouer du couteau браня се или нападам с нож; visage en lame de couteau много изпито лице; deuxième (second) couteau фигурант. -
6 mot
m. (bas lat. muttum, rad. muttire "souffler mot, parler", proprem. "dire mu") 1. дума, слово, реч; 2. бележка; écrire un mot а qqn. написвам бележка на някого; 3. сентенция, мъдрост; 4. инф. единица за обем памет; 5. loc. adv. en un mot с една дума; накратко; mot а mot дума по дума, дословно. Ќ bon mot остроумие; dernier mot последна дума; fin mot същина, същност, истина; grand mot надута фраза, голяма дума; gros mot хула; jouer sur les mots създавам игра на думи, говоря двусмислици; mot de passe парола; mots croisés кръстословица; prendre au mot ловя се за думата (за да се възползвам от даден случай); sur ces mots при това, като казах това; trancher le mot говоря направо, без заобикалки; dernier mot последен дефинитивен отговор; le fin mot de l'histoire обяснение, което се крие зад външността; а mots couverts двусмислено; au bas mot най-малко; en deux mots накратко; sans mot dire мълчаливо; avoir des mots avec qqn. в пререкание съм с някого; dire deux mots а qqn. мъмря някого; se donner le mot съгласявам се с някого; manger la moitié des mots говоря неразбрано. -
7 sabot
m. (probabl. de savate et bot, var. de botte) 1. дървена обувка, налъм; 2. копито; ferrer le sabot d'un cheval подковавам копитото на кон; 3. ренде с извит нож; 4. метална гривна, обков (за дърво, дървени мебели и др.); 5. пумпал, дървен конус; 6. прен. лош музикален инструмент; кораб, лодка (с лошо качество); 7. baignoire sabot малка вана, в която човек се къпе седнал. Ќ dormir comme un sabot разг. спя като заклан; jouer comme un sabot разг. свиря лошо (на музикален инструмент); avoir cassé son sabot изгубвам девствеността си; avoir du foin dans ses sabots богат съм; voir qqn. venir avec ses gros sabots усещам, предусещам намеренията на някого; sabot de Denver полицейска скоба, която се слага на колелото на неправилно спрял автомобил. -
8 vrai,
e adj. m. et adv. (lat. pop. °veracus, class. verus, verax) 1. верен, истински; un récit vrai, верен, истинен разказ; c'est la vérité vrai,e това е самата истина; il est vrai, que истина е, че; c'est vrai, това е истина; наистина; incroyable, mais vrai, невероятно, но факт; 2. ост. искрен, прям; un homme vrai, искрен човек; 3. действителен, истински; une poupée avec de vrai,s cheveux кукла с истински коси; de vrai,es perles истински перли; c'est un vrai, imbécile той е истински глупак; vrai, de vrai, разг. съвсем автентичен, истински; 4. m. правда, истина; реалност (в изкуството); 5. adv. вярно, истинно, точно, справедливо; jouer vrai, играя точно, справедливо; 6. adv. наистина; vrai,, nous n'avons pas pensé а cela наистина, ние не бяхме помислили за това. Ќ а vrai, dire (а dire le vrai,) да си кажа право; право да си кажа; au vrai, (pour vrai,, dans le vrai,) всъщност, в действителност; vous êtes dans le vrai, вие имате право; bien vrai, разг. съвсем истина, самата истина; de vrai,! нима! хайде де! pas vrai,? разг. нали? не е ли истина? c'est pas vrai,! не може да бъде! Ќ Ant. erroné, faux, inexact, mensonger; artificiel, factice; feint; imaginaire; illusoire; forcé, imité; erreur.
См. также в других словарях:
Jouer avec le feu — ● Jouer avec le feu en parlant d un enfant, manier des matières combustibles dangereuses ; s exposer imprudemment ou par défi à un danger … Encyclopédie Universelle
Jouer avec les pieds de quelqu'un — ● Jouer avec les pieds de quelqu un en Belgique, se moquer de lui, l abuser … Encyclopédie Universelle
Jouer avec la mort — The Game (film) Pour les articles homonymes, voir the Game. The Game (connu sous le nom de Jouer avec la mort au Canada) est un film américain réalisé par David Fincher, sorti en 1997. Sommaire 1 Synopsis 2 … Wikipédia en Français
Viens jouer avec nous — ist ein französischer Sprachkurs in Form einer 39 teilige Fernsehserie, der vom Bayerischen Fernsehen produziert wurde und sich an Kinder ab 5 Jahren richtet. Die Marionetten Kinder Marc und Sarah erleben kindgerechte Geschichten, die vom… … Deutsch Wikipedia
Voulez-vous jouer avec Moa ? — Voulez vous jouer avec moâ ? Voulez vous jouer avec moâ ? est une pièce de théâtre de Marcel Achard, créée au Théâtre de l Atelier le 18 décembre 1923. Théâtre de l Atelier, 1923 Mise en scène : Charles Dullin Personnages et… … Wikipédia en Français
Voulez-vous jouer avec moâ ? — Voulez vous jouer avec moâ ? est une pièce de théâtre de Marcel Achard, créée au Théâtre de l Atelier le 18 décembre 1923. Sommaire 1 Description 2 Théâtre de l Atelier, 1923 3 Théâtre des Bouffes Pa … Wikipédia en Français
jouer — [ ʒwe ] v. <conjug. : 1> • 1080 joer; lat. jocare, class. jocari « badiner, plaisanter » I ♦ V. intr. A ♦ 1 ♦ Se livrer au jeu. ⇒ s amuser. Écoliers qui jouent pendant la récréation; gamins qui jouent dans la rue. ⇒ s ébattre, s ébrouer. «… … Encyclopédie Universelle
joüer — Joüer. v. n. Se recréer, s esbattre, folastrer, se divertir. Ces enfants joüent ensemble. menez les joüer, ils ne font que joüer. ils joüent l un avec l autre. vous joüez un peu rudement, vous m avez blessé. ne sçauriez vous joüer sans vous… … Dictionnaire de l'Académie française
avec — [ avɛk ] prép. et adv. • 1284; avoc, avuec fin XIe; lat. pop. apud hoc, de apud « auprès de » et hoc « cela » I ♦ 1 ♦ (Marque le rapport : présence physique simultanée; accord moral, entre une personne et qqn ou qqch.) … Encyclopédie Universelle
moufles (jouer avec des) — loc. Jouer sans finesse (musique) … Dictionnaire du Français argotique et populaire
jouer — (jou é) 1° V. n. Se livrer à un amusement. 2° Plaisanter, badiner. 3° Se divertir à un jeu quelconque. 4° Avoir l habitude de jouer de l argent. 5° Jouer aux écus. 6° Se servir de l instrument nécessaire pour jouer à tel ou tel jeu.… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
