-
81 timbale
f. (altér., d'apr. cymbale, de tamballe, lui-même altér. de l'esp. atabal, d'apr. tambour) 1. муз. тимпан (ударен инструмент); 2. метална чаша; 3. съдържанието на такава чаша; 4. готв. форма за печене; 5. ястие, печено в такава форма и обвито в тесто. Ќ décrocher la timbale спечелвам нещо, оспорвано от много хора. -
82 tirer
v. (p.-к. réduction de l'a. fr. martirier "torturer") I. v.tr. 1. тегля, дърпам; tirer les cheveux дърпам косите; tirer les rideaux дърпам пердетата; tirer une remorque тегля ремарке; 2. изваждам, изтеглям; tirer l'épée du fourreau изваждам сабята от калъфа; tirer un numéro de loterie изтеглям номер от лотария; tirer du métal en fils изтеглям метал на нишки; 3. опъвам, дърпам; издърпвам; tirer ses chaussettes опъвам чорапите си (нагоре); tirer une corde опъвам въже; 4. освобождавам, измъквам; tirer qqn. du lit измъквам някого от леглото; 5. изтръгвам; tirer une plante de terre изтръгвам растение от земята; 6. чертая; tirer une perpendiculaire чертая перпендикуляр; tirer une ligne чертая линия; 7. печатам, отпечатвам; tirer un livre а tant d'exemplaires отпечатвам книга в определен брой екземпляри; 8. стрелям, изстрелвам, застрелвам; tirer une flèche, une balle изстрелвам стрела, куршум; tirer un feu d'artifice изстрелвам заря; tirer un oiseau au vol застрелвам птица по време на полет; 9. добивам, доставям си; 10. прен. изваждам, измъквам, извличам; tirer qqn. d'embarras измъквам някого от затруднение; tirer une conclusion извличам (вадя) заключение; 11. ритам, стрелям; tirer la boule ритам топката; 12. прен. привличам; tirer l'attention, le regard привличам вниманието, погледа; II. v.intr. 1. дърпам, тегля; tirer de toutes ses forces дърпам с всичките си сили; 2. тегля (за комин); poêle qui tire bien печка, която тегли добре; 3. стрелям; tirer bien, mal стрелям добре, зле; 4. търг. издавам (полица, менителница); 5. опъвам; la peau lui tire кожата му опъва; 6. tirer sur дърпам (се); бия на (за цвят); наближавам (за възраст); 7. tirer а тегля на; водя към; приближавам се до, отивам към; tirer au sort тегля на жребий; le spectacle tire а sa fin спектакълът наближава края си; tirer en longueur протакам се; 8. стрелям, ритам; tirer au but стрелям във вратата (при футбол); se tirer 1. измъквам се; je me suis tiré en douce измъкнах се незабелязано; 2. избягвам, офейквам; s'en tirer измъквам се, отървавам се (от затруднено положение); преодолявам (трудност, болест). Ќ être а couteaux tirés (avec qqn.) на нож сме (с някого); le vin est tiré, il faut le boire хванали сме се на хорото, трябва да го играем; tirer la carote разг. върша мошеничества; tirer le diable par la queue влача тежък живот (едва свързвам двата края); tirer les vers du nez разпитвам ловко, за да узная нещо; tirer sa flemme арго лентяйствам; tirer son épingle du jeu измъквам се ловко от затруднено положение; tirer une épine du pied измъквам от голямо затруднение; tirer des plans съставям планове; tirer l'aiguille шия; tirer l'њil привличам вниманието; tirer la langue плезя се, изплезвам се; tirer satisfaction получавам удовлетворение за; tirer vanité de гордея се с. Ќ Ant. détendre, relâcher; pousser; éloigner, repousser; enfoncer. -
83 traiter
v. (lat. tractare) I. v.tr. 1. третирам, отнасям се; traiter qqn. très mal третирам лошо някого; traiter qqn. d'égal а égal отнасям се с някого като с равен; 2. приемам, угощавам; traiter qqn. en lui offrant un bon repas угощавам някого, като му предлагам добра храна; 3. разисквам; разглеждам; traiter une question обсъждам въпрос; 4. тех. обработвам, преработвам; traiter un minerai преработвам руда; 5. преговарям, водя преговори; 6. лекувам; 7. инф. подлагам информация на обработката на програма; traiter les résultats d'un sondage обработвам резултати от проведен сондаж; 8. окачествявам, наричам; третирам; il l'a traité de tous les noms той го наруга (нарече го с поредица от обидни думи); II. v.intr. 1. водя преговори; j'ai traîté pour trente mille francs преговарях за тридесет хиляди франка; 2. ост. обсъждам, говоря за; излагам вижданията си върху дадена тема, сюжет; se traiter 1. обсъждам се (предмет на обсъждане съм); 2. лекувам се; 3. обръщаме се един към друг, наричаме се. -
84 troubler
v.tr. (lat. pop. °turbulare, de °turbulus) 1. мътя, размътвам; troubler l'eau размътвам водата; 2. вълнувам, развълнувам; le spectacle troubla le public спектакълът развълнува публиката; 3. прен. смущавам, нарушавам, безпокоя, внасям раздор; troubler l'ordre public смущавам обществения ред; troubler le silence нарушавам тишината; troubler le sommeil de qqn. нарушавам съня на някого; 4. развалям, обърквам; troubler les plans, les projets de qqn. обърквам плановете, намеренията на някого; 5. слисвам, хвърлям някого в недоумение; il y a un détail qui me trouble има един детайл, който ме хвърля в недоумение; 6. правя неясен, замъглявам; l'émotion lui troublait la vue емоцията замъгляваше зрението му; 7. развълнувам, вълнувам любовно; se troubler 1. размътвам се; 2. заоблачавам се, потъмнявам; 3. затъмнявам се; замъглявам се; 4. отслабвам, загубвам предишните си способности; 5. прен. смущавам се, обърквам се. Ќ Ant. clarifier, purifier; calmer, apaiser, tranquilliser. -
85 venir
v. (lat. venire) I. v.intr. 1. идвам; пристигам; venez avec moi елате с мен; il va venir той ще дойде; venez près de moi елате до мен; il vint а Genève un homme célèbre в Женева пристигна един прочут човек; venir а qqn. идвам при някого, към някого; 2. идвам, настъпвам, сполетявам; quand vint son tour когато дойде, настъпи неговият ред; 3. идвам, хрумвам; une idée me vient а l'esprit хрумва ми идея; il me vient а l'esprit de идва ми на ума да; 4. никна, раста; le blé vient bien житото расте добре; 5. образувам се, излизам; des boutons lui viennent sur le visage излизат му пъпки по лицето; 6. достигам; votre fils me vient а l'épaule синът ви достига до рамото ми (на ръст); venir а ses fins ост. достигам целите си; 7. излизам, тека (за течност); 8. просъществувам, трая; les vestiges sont venus jusqu'а notre siècle останките са просъществували до наше време; 9. в съчет. с предл.: а venir който трябва да дойде; бъдещ; les générations а venir бъдещите поколения; с нареч. venir а bout справям се, преодолявам; стигам до края; venir а point идвам навреме, на място; venir de идвам, донесен съм от; произхождам от; venir de Sofia идвам от София; venir de la part de qqn. идвам от името на някого; ce mot vient du latin тази дума идва от латински; cela vient de ce que (+ ind.) това идва от факта, че; de là vient que оттам следва, че; d'où vient que ето защо, следователно; venir après следвам след; en venir а достигам до дадена точка, до дадено действие, до даден резултат; en venir aux coups стигаме до юмруци; venir en идвам, съм в; venir en abondance идвам (съм) в изобилие (за реколта и др.); y venir стигам там (до дадена точка, до дадено развитие); vous-y venez? достигате ли до моето мнение? qu'il y vienne нека само да дойде; 10. в съчет. faire venir заръчвам, поръчвам, заставям, нареждам; faire venir un livre поръчвам книга; 11. в съчет. laisser venir, voir venir не бързам да действам, очаквам спокойно; 12. раждам се; venir au monde раждам се; 13. venir bien ставам сполучлив (за отпечатване на нещо); l'épreuve vient bien копието се отпечата добре; II. като спомагателен глагол, следван от инфинитив; 1. venir + inf. дава оттенък в значението на инфинитива и следващите глаголи; venir se placer заставам; on vient vous chercher търсят ви; vous venez prétendre que вие претендирате, че; 2. в предл. констр. venir de + inf. означава близко минало време: току-що, преди малко; je viens de sortir току-що излязох; venir а + inf. при условно изречение със si означава евентуално бъдеще, хипотеза: ако случайно; s'il venait а me perdre ако ме изгубеше, в случай, че ме беше изгубил. Ќ de quel pays venez-vous? d'où venez-vous? от небето ли падате? il vient que случва се че; les maladies viennent а cheval et s'en vont а pied посл. болестите лесно идват, но трудно си отиват; se faire bien venir de qqn. правя някого да ме приеме радушно; venir comme tambourin а noce (comme violon en danse) явявам се тъкмо навреме, на място; venons au fait да дойдем на думата си; venu а point назрял; je ne fais qu'aller et venir разг. връщам се веднага; faire venir qqn. извиквам, привиквам някого; je te vois venir avec tes gros sabots отгатвам намеренията ти; la nuit venue щом настъпи нощта; s'en venir ост., диал. идвам. -
86 vouloir1
v.tr. (lat. pop. °volere, sur le rad. de certaines formes du lat. class. velle) 1. искам; желая; je veux partir искам да тръгвам; j'aurais voulu savoir бих искал да знам; je voudrais parler avec vous бих искал да говоря с вас; le feu ne veut pas prendre огънят не иска да се разгори; vouloir1 que (+ subj.) искам да; qu'est-ce que vous voulez que je fasse? какво искате да направя? sans le vouloir1 без да искам; vouloir1 du mal а qqn. желая зло на някого; 2. изисквам, налагам; les règles veulent que правилата изискват да; 3. пожелавам сексуално някого; 4. съгласен съм, давам съгласие; demande-lui s'il veut venir avec moi питай го дали е съгласен да дойде с мен; 5. твърдя, допускам; il voulut que les animaux fussent des machines той твърдял, че живите същества са машини; je veux bien qu'il se soit trompé допускам, че той се е излъгал; 6. благоволявам (обикн. в съчет. bien vouloir1); vouloir1 agréer благоволете да приемете; 7. изисквам, имам нужда от; tout cela vaudra beaucoup de temps това ще изисква много време; 8. в съчет. vouloir1 dire искам да кажа, означавам, знача; 9. (за образуване на близко бъдеще време вм. aller + inf.) диал. il veut pleuvoir ще вали; se vouloir1 1. желая си, искам си; желаем си един друг; 2. претендирам че съм, искам да съм; une analyse qui se veut objective анализ, който претендира за обективност. Ќ Dieu le veuille дай боже; en vouloir1 а qqn. желая зло на някого; сърдя се на някого; s'en vouloir1 de яд ме е на себе си; разкайвам се за; vouloir1 bien благоволявам; приемам, съгласен съм; vouloir1 de qqn. приемам, искам някого; vous l'avez voulu сам си го търсите; ne m'en veuille pas не ми се сърди; cela veut dire que това означава, че; le malheur a voulu que нещастието пожела да, направи така, че. Ќ Ant. refuser.
См. также в других словарях:
lui — [ lɥi ] pron. pers. • XIe; lat. pop. illui, class. illi, datif de ille ♦ Pron. pers. de la 3e pers. du sing. I ♦ Pron. pers. des deux genres, représentant un nom de personne ou d animal (plur.⇒ 1. leur). 1 ♦ (Énon … Encyclopédie Universelle
lui-même — lui [ lɥi ] pron. pers. • XIe; lat. pop. illui, class. illi, datif de ille ♦ Pron. pers. de la 3e pers. du sing. I ♦ Pron. pers. des deux genres, représentant un nom de personne ou d animal (plur.⇒ 1. leur) … Encyclopédie Universelle
lui — 1. (lui) 1° Pronom de la 3e personne qui est des deux genres et qui sert de régime indirect. Vous connaissez cette dame ; parlez lui. Vous lui remettrez cet argent, signifie également vous remettrez à un homme ou à une femme. • Il fallut le… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
Lui (magazine) — Lui Pays France Langue Français … Wikipédia en Français
Lui Seng Chun — (Chinese: 雷生春) is a historical 4 story building on 119 Lai Chi Kok Road, Hong Kong. It was built in 1931 by Mr. Lui Leung and the architect of the building was Mr. W. H. Bourne. Lui Seng Chun not only bears witness to the history of a well known… … Wikipedia
Lui ou rien ! — Lui ou rien ! 絶対彼氏。 (Zettai Kareshi) Type Shōjo Genre Comédie romantique Thèmes Androïde Manga Auteur Yū Watase … Wikipédia en Français
Lui Ou Rien ! — Lui ou rien ! 絶対彼氏。 (Zettai Kareshi) Type Shōjo Genre comédie romantique, science fiction Manga Type Shōjo Auteur Yuu Watase Édite … Wikipédia en Français
Lui ou rien! — Lui ou rien ! Lui ou rien ! 絶対彼氏。 (Zettai Kareshi) Type Shōjo Genre comédie romantique, science fiction Manga Type Shōjo Auteur Yuu Watase Édite … Wikipédia en Français
Lui — (Französisch ihm) ist ein französisches Männermagazin. Geschichte Lui wurde vom Fotografen Daniel Filipacchi gegründet, der auf dem Prinzip des Playboy Magazins aufbauend ein Männermagazin mit französischem Charme entwickeln wollte. Der… … Deutsch Wikipedia
Luí na Gréine Holiday Home — (Doonbeg,Ирландия) Категория отеля: Адрес: 7 Luí na Gréine, Creegh, Doo … Каталог отелей
Lui Ming Wah — Lui Ming Wah, SBS, JP, (born 8 April 1938 in Weihai, Shandong) was the member of the Legislative Council of Hong Kong (Legco), representing industrial (second) industry in functional constituencies seats. He was the member of the Alliance in… … Wikipedia
