-
1 jambe
f. (bas lat. gamba "jarret du cheval; patte"; gr. kampê) 1. крак (от коляното до глезена); jambes minces тънки крака; croiser les jambes кръстосвам крака; 2. крак на четириного животно; 3. част от постройка, която служи за подпиране, заздравяване, подпора. Ќ courir а toutes jambes тичам с всички сили; jambe de force архит. колонка (в стена); faire qqch. par dessous la jambe разг. правя нещо през куп за грош; jouer des jambes разг. офейквам; jeter un chat aux jambes de qqn. правя спънки на някого; l'affaire ne va que d'une jambe работата куца; n'avoir plus de jambes капнал съм от умора; passer la jambe а qqn. разг. подлагам крак, спъвам някого; prendre les jambes а son cou разг. търтя да бягам; se dégourdir les jambes разтъпквам се; avoir les jambes en coton подгъват ми се краката; jeu de jambes игра с крака (движения в бокса); en avoir plein les jambes изморен съм от много ходене; tirer dans les jambes de qqn. вредя на някого; partie de jambes en l'air разг. сексуални игри; rond de jambe движение на крака при танц във форма на полукръг; faire des ronds de jambe прен. кланям се ниско на някого; jambe d'un pantalon крачол на панталон; les jambes d'un compas двете подвижни оси на пергел. -
2 allumette
f. (de allumer) 1. кибрит; кибритена клечка; une boîte d'allumettes кутия кибрит, кибритена кутия; 2. сух дълъг сладкиш от многолистно тесто, полят със захарен крем; allumette au fromage малки сиренки (от многолистно тесто и сирене); 3. pommes allumettes чипс, ситно нарязани пържени картофки. Ќ fille aux jambes comme des allumettes момиче с дълги слаби крака. -
3 arqué,
e adj. (de arquer) дъговиден, дъгообразен; jambes arqué,es изкривени навън крака. Ќ Ant. droit. -
4 bras
m. (lat. pop. °bracium, class. bracchium, gr. brakhion) 1. мишница (от рамото до лакътя); 2. мишница на коня (частта от предните крака на кон между коляното и плешката); 3. ръка (от рамото до края на пръстите); porter entre, dans ses bras нося в ръце; tenir, serrer qqn. entre ses bras прегръщам някого; offrir le bras а qqn. давам ръка на някого (за помощ); 4. геогр. ръкав (на река); bras de mer пролив; 5. подпори за ръцете на фотьойл; 6. техн. рамо; bras d'un levier рамо на лост; подвижна част от кран, семафор; 7. прен. работна ръка; помощ; 8. закрила, покровителство; сила, могъщество; bras séculier светската власт; 9. pl. обятия; 10. зоол. пипало на мекотело; les bras d'une pieuvre пипалата на октопод; 11. издължена част, дръжка на количка, носилка; 12. мор. корабно въже за ориентиране на платната според вятъра. Ќ а tour de bras с всички сили; bras dessus, bras dessous под ръка; bras d'une balance рамо на везни; en bras de chemise по риза; moulin а bras ръчна мелница; prendre qqn. а bras lе corps хващам някого през кръста; prendre qqn. sous le bras вземам някого под ръка; se donner le bras улавяме се под ръка; подкрепяме се; faire un bras d'honneur а qqn. показвам среден пръст на някого; couper bras et jambes а qqn. отнемам възможностите за действие на някого; обезкуражавам някого; les bras m'en tombent аз съм смаян; baisser les bras отказвам се да продължавам; rester les bras croisés оставам бездеен; avoir du bras long имам влияние, връзка; tendre les bras vers qqn. моля някого за помощ; se refugier dans les bras de qqn. под покровителството съм на някого; recevoir qqn. а bras ouverts приемам някого с разтворени обятия; être dans les bras de Morphée спя; s'endormir dans les bras du seigneur умирам; cela me reste sur les bras трябва да се заема с това; avoir un bras de fer имам силна воля и желязна ръка; le bras de la justice ръката на закона; а bras ръчно. -
5 cliques
f. pl. (du région. cliques "jambes", d'apr. les onomat. clis et clac) разг., в съчет. prendre ses cliquess et ses claques обирам си парцалите. Ќ Hom. clic, clique. -
6 couper
v. (de coup "diviser d'un coup") I. v.tr. 1. режа, отрязвам, нарязвам, изрязвам, подрязвам; couper qqch. avec un couteau режа нещо с нож; couper la garge а qqn. режа гърлото на някого; couper en morceaux режа на парчета; 2. стрижа, подстригвам; couper les cheveux подстригвам коса; 3. кроя; couper un habit кроя дреха; 4. смесвам питиета, напитки; couper son vin добавям вода към виното си; 5. прекъсвам, отнемам; couper la parole а qqn. прекъсвам някого; couper la communication прекъсвам телефонна връзка; on a coupé le courant прекъснали са електрическия ток; couper son travail прекъсвам работата си; 6. пресичам, заграждам; couper une pièce преграждам стая; le chemin coupe un autre пътят пресича друг; 7. скопявам; couper un chat скопявам котка; 8. сковавам, режа (за студ); 9. couper un jeu de cartes сека тесте с карти; 10. вземам с коз; II. v.intr. 1. минавам напреки, пресичам (пътя); couper а travers (les) champs напреки през нивите; 2. режа; les éclats de verre coupent парчетата стъкло режат; III. v.tr. ind. couper а избягвам; couper а une corvée избягвам от тежка работа; IV. v. pron. se couper 1. порязвам се; 2. разг. противореча си; 3. режа се; la viande se coupe facilement месото се реже лесно; 4. se couper de qqn. разделям се, губя контакт с някого. Ќ couper bras et jambes разг. подкосяват ми се краката; couper а une corvée разг. изскубвам се (измъквам се) от неприятна работа; couper court прекъсвам; отсичам; couper court а qqch. слагам край на нещо; couper dans le vif режа живо месо; вземам решителни мерки; couper les ponts а qqn. пресичам (отрязвам) пътя за отстъпление; je n'y coupe pas нар. не се излъгвам (няма го майстора); couper les cheveux en quatre цепя косъма на две; couper un virage сека завой (от вътрешната страна); ça te la coupe разг. това те учудва; couper la fièvre свалям температурата; couper le chemin а qqn. минавам преди някого; couper le crédit а qqn. спирам парите на някого; couper le mal а la racine изрязвам злото от корен; coupez! спирайте телевизора (или касетофона, радиото и др.); couper une balle (в тениса) връщам топка така, че да забави инерцията си. Ќ Ant. lier, rassembler, réunir; rapprocher, unir. -
7 courir
v. (a remplacé l'a. fr. courre, lat. currere) I. v.intr. 1. тичам, бягам; 2. участвам в надбягване; courir daus une compétition d'athlétisme участвам като бегач в атлетическо състезание; 3. courir а хвърлям се, впускам се в; 4. нося се (за новини, слухове); un bruit court que носи се слух, че; 5. идвам, отивам някъде много бързо; 6. нося се (за вода, вятър); 7. простирам се; минавам (за път); II. v.tr. 1. преследвам, гоня; courir le lièvre гоня заек; 2. скитам се, обикалям; courir les rues скитам се из улиците courir le monde обикалям света; 3. тичам след някого, ухажвам; courir les femmes ухажвам жените; 4. излагам се на риск; courir un danger излагам се на опасност; 5. courir les honneurs прен. стремя се към почести; 6. участвам в надбягване; courir le cent-mètres участвам в надбягването на 100 метра. Ќ courir а toutes jambes бягам презглава; courir le risque рискувам; par les temps qui courent в днешно време; les gens courent а ce spectacle хората се тълпят на този спектакъл; tu peux toujours courir разг. можеш все така да се надяваш; courir au large отправям се в открито море (за кораб); l'intérêt court а partir d'aujourd'hui лихвата тече от днес; laisser courir изоставям нещо; courir les jupons тичам след жените; courir qqn. разг. досаждам на някого. -
8 écarquillement
m. (de écarquiller) 1. разг. облещване, опулване; écarquillement des yeux опулване на очите; 2. разкрачване, разчекване; écarquillement des jambes силно разкрачване на краката. -
9 écarquiller
v.tr. (altér. de écartiller, de quart) 1. опулвам, облещвам; écarquiller les yeux опулвам очи; 2. ост. разкрачвам, разчеквам, разтварям широко; écarquiller les jambes разкрачвам широко крака. Ќ Ant. fermer. -
10 écarté,
e adj. (de écarter1) 1. отдалечен, отстранен, отбит, отклонен; 2. уединен, усамотен; lieu écarté, уединено място; 3. разкрачен; les jambes écarté,es с разкрачени крака; 4. m. екарте (вид игра на карти, при която някои карти се заменят с други при раздаването). -
11 écarter1
v.tr. (lat. pop. °exquartare) 1. разкрачвам, разпервам, разтварям; écarter1 les jambes разкрачвам крака; écarter1 les doigts разтварям, разпервам пръсти; écarter1 la foule pour passer пробивам си път през тълпата, за да мина; 2. отстранявам, отдалечавам, отбивам, отклонявам; prenez ce chemin, cela ne vous écartera pas beaucoup поемете по този път, той няма да ви отклони много; 3. прен. пропъждам, разкъсвам, разсейвам; écarter1 les mauvaises pensées пропъждам лошите мисли; 4. отклонявам; изтръгвам; 5. (Канада) загубвам; écarter1 un livre загубвам книга; s'écarter1 dans une ville inconnue загубвам се в непознат град; s'écarter1 разкрачвам се; отстранявам се; отбивам се, отклонявам се. Ќ Ant. comprimer, presser, serrer. -
12 étendre
v.tr. (lat. extendere) 1. разтягам, разпъвам; étendre ses jambes разпъвам, разтягам краката си; 2. постилам, разстилам; étendre un tapis sur le parquet разстилам килим върху паркета; 3. мажа, намазвам; étendre du beurre намазвам масло; 4. простирам, разпростирам; étendre du linge простирам пране; 5. протягам; étendre les bras протягам ръце; 6. обтягам, поставям; 7. разпервам; étendre les ailes разпервам крила; 8. прен. разширявам, разпростирам; увеличавам; étendre les limites d'un pays разширявам границите на държава; étendre son pouvoir разширявам властта си; 9. разредявам, разреждам; étendre du vin разреждам вино; 10. скъсвам (на изпит); 11. просвам (в цял ръст); слагам да легне; étendre un blessé sur le lit слагам да легне ранен; s'étendre 1. разтягам се; 2. постилам се, разстилам се; 3. se faire étendre късат ме на изпит; 4. простирам се, достигам, разпростирам се; разширявам се, разпространявам се; увеличавам се; 5. изтягам се. Ќ Ant. limiter, borner, restreindre; abréger; diminuer. -
13 fuir
v. (lat. pop. fugire) I. v.tr. отбягвам; fuir le monde отбягвам хората; II. v.intr. 1. бягам, избягвам; fuir а toutes jambes бягам с всичка сила; fuir devant ses responsabilités избягвам от отговорностите си; 2. летя (за времето); 3. тека, пропускам (за съд); se fuir отбягваме се взаимно. Ќ Ant. approcher, rester; affronter, endosser. -
14 fuseau
m. (lat. fusus "fuseau") 1. вретено; 2. кука за плетене на дантели; 3. макара на плетачна машина; 4. клин ( вид панталони). Ќ avoir des jambes en fuseau имам крака като клечки; fuseau horaire геогр. часова зона. -
15 galbé,
e adj. (de galbe) 1. архит. извит, изпъкнал; colonne galbé,e изпъкнала на една трета от височината си колона; 2. разш. добре сложен, с красива форма; des jambes bien galbé,es крака с красива форма. -
16 grêle1
adj. (lat. gracilis "gracile") 1. дълъг и тънък, слаб, мършав; jambes grêle1s тънки и дълги крака; 2. тънък ( за глас). Ќ l'intestin grêle1 анат. тънки черва. Ќ Ant. épais, fort. -
17 jouer
v. (lat. jocare, class. jocari "badiner, plaisanter") I. v.intr. 1. играя, забавлявам се; jouer aux cartes играя на карти; les enfants jouent dans la rue децата играят на улицата; jouer avec une poupée играя с кукла (за дете); jouer avec le feu играя си с огъня; jouer а cache-cache играя на криеница; jouer au tennis играя на тенис; jouer а la Bourse играя на борсата; jouer а la baisse играя на понижение на борсата; jouer а la hausse играя на повишение на борсата; 2. театр. играя на сцена; jouer dans une pièce играя в пиеса; 3. свиря; jouer du violon свиря на цигулка; jouer du piano свиря на пиано; 4. движа се свободно, имам хлабина; la clé joue dans la serrure ключът се движи свободно в ключалката; 5. в съчет. faire jouer пускам в ход, в действие; faire jouer les grandes eaux пускам фонтаните; 6. не прилепвам плътно; 7. задействам се, влизам в ход; l'instinct joue en elle инстинктът Ј се задейства; 8. рискувам; jouer avec sa vie рискувам живота си, играя с живота си; 9. спекулирам; jouer sur les cours des devises спекулирам с валутните курсове; 10. възползвам се; jouer de l'infirmité de qqn. възползвам се от недъгавостта на някого; II. v.tr. 1. играя; jouer une partie d'échecs играя една партия шах; jouer la finale играя финална среща; 2. свиря; jouer une valse свиря валс; jouer du Mozart свиря произведение от Моцарт; 3. театр. играя, изпълнявам, представям; jouer la comédie играя комедия на сцената; прен. изигравам комедия; jouer du Shakespeare играя пиеса от Шекспир; 4. преструвам се; jouer la surprise преструвам се на изненадан; jouer le héros правя се на герой; 5. играя (на карти); проигравам; хвърлям, залагам; jouer la dernière carte играя, хвърлям последната карта; jouer sa fortune проигравам състоянието си; jouer mille francs sur un cheval залагам хиляда франка на кон; 6. изигравам, измамвам; on vous a joué изиграха ви; 7. прен. рискувам jouer sa vie рискувам живота си; jouer toute sa fortune рискувам цялото си богатство; 8. имитирам; 9. прожектирам; jouer un film прожектирам филм; se jouer 1. играя си, забавлявам се; 2. свиря се; cette sonate se joue facilement тази соната се свири лесно; 3. играя се; ce jeu se joue а quatre тази игра се играе от четирима души. Ќ c'est un jeu joué на тази работа е сложен край; jouer du bâton майсторски, умело си служи с пръчката; jouer des coudes служа си с лактите, за да си пробия път; barque qui joue sur son ancre мор. закотвена лодка, която се люлее силно; jouer а l'imbécile правя се на глупав; jouer d'adresses надхитрям, излизам по-ловък; jouer sur les mots употребявам двусмислени думи, играя си със смисъла на думите; jouer un jeu serré играя внимателно; прен. действам предпазливо; jouer un mauvais tour а qqn. изигравам номер на някого; faire jouer les canons откривам огън с оръдията; jouer des jambes избягвам, офейквам; jouer de la prunelle гледам предизвикателно; le vent joue вятърът мени посоката и силата си; mon sort se joue ici тук се решава съдбата ми; qui a joué jouera погов. където е текло, пак ще тече, старо дърво мъчно се превива; se jouer de qqn. подигравам се с някого; играя си с някого; c'est joué d'avance резултатът е известен предварително. Ќ Hom. jouée. -
18 maître-à-danser
m. (de maître et danser, par anal. de forme des branches avec les jambes) (pl. maîtres-а-danser) пергел за измерване на дебелината на дадено тяло. -
19 manche2
f. (lat. manica, de manus "main") 1. ръкав; retrousser ses manche2s запретвам ръкави; 2. техн. ръкав, тръба, маркуч; manche2 а vent вентилационна тръба; 3. спорт. тур, партида; premiére manche2, seconde manche2 първи, втори тур; 4. пролив, канал; La Manche Ламанш. Ќ avoir qqn. dans sa manche2 ост. държа някого в ръцете си; c'est une autre paire de manche2s това е съвсем друга работа; être en manche2s de chemise по жилетка съм; jambes en manche2s de veste мършави и криви крака; tirer la manche2 а qqn. привличам вниманието на някого. -
20 parenthèse
f. (lat. parenthesis) 1. изречение в скоби; вметнато изречение; 2. скоби; 3. разг. отклонение; 4. loc. adv. entre parenthèses в скоби; прен. между другото, покрай другото; par parenthèse между другото, покрай другото; avoir les jambes en parenthèses имам криви крака.
Страницы
- 1
- 2
См. также в других словарях:
Jambes — Jambes, Jambeux Jam beux, n. pl. [From F. jambe a leg: cf. OF. jambiere. See {Jamb}, n.] (Ancient Armor) In the Middle Ages, armor for the legs below the knees, usually having front and back pieces; called also {greaves}. [Written also {giambeux} … The Collaborative International Dictionary of English
Jambes — (spr. Schangp), Dorf u. Vorstadt der belgischen Stadt Namur, an der Maas, Kohlen u. Eisenbergwerke; 2450 Ew … Pierer's Universal-Lexikon
Jambes — Pour les articles homonymes, voir Jambe (homonymie). Ne doit pas être confondu avec Gembes. Jambes … Wikipédia en Français
jambes — (n.f.) Les jambes représentent, dans la plupart des milieux fétichistes, un symbole de désir considérable. *** Classiquement, c’était le mollet. Aujourd’hui, l’étalage désinvolte des genoux et des cuisses, le port du pantalon pour les filles,… … Dictionnaire de Sexologie
Jambes, mollets de coq — ● Jambes, mollets de coq très grêles … Encyclopédie Universelle
Jambes sans repos — Syndrome des jambes sans repos Le syndrome des jambes sans repos se caractérise par le besoin impérieux de bouger les membres inférieurs. Lorsqu il est d origine iatrogène, ce syndrome se nomme akathisie voire tasikinésie. Dans le cas d un… … Wikipédia en Français
Jambes lourdes — Le syndrome des jambes lourdes est la manifestation la plus connue du dysfonctionnement du système veineux qui porte le nom des insuffisances veineuses. Pour comprendre d où vient exactement cette sensation désagréable de douleur et de lourdeur,… … Wikipédia en Français
Jambes — voir Larmes … L'Abécédaire du Vin
Gare de Jambes-Est — Jambes Est Localisation Pays Belgique Ville Namur Section Jambes Adresse Montage Saint Barbe 5100 Jambes Coordonnées géographiques … Wikipédia en Français
Gare de Jambes — Jambes Localisation Pays Belgique Ville Namur Quartier Jambes Coordonnées géographiques … Wikipédia en Français
Ladislas III Aux Jambes Grêles — Ladislas III de Pologne Ladislas III aux Jambes Grêles Règne … Wikipédia en Français
