-
1 binden
bínden (band, gebunden) unr.V. hb tr.V. 1. връзвам, завързвам (an etw. (Akk) за, към нещо); (um etw. (Akk) около нещо); (zu etw. (Dat) в нещо); 2. подвързвам (книга); 3. сгъстявам (ядене); стягам (цимент); sich binden обвързвам се (an etw. (Akk) с нещо); itr.V. слепва се, стяга се; ein Tuch um den Kopf binden завързвам кърпа на главата си; einen Kranz binden вия венец; einem Kind die Schuhe binden връзвам обувките на дете; die Suppe mit Mehl binden сгъстявам супата с брашно.* * ** (а, и) tr 1. връзвам., das Pferd an den Baum, Blumen zu e-m StrauЯ връзвам коня о дървото, цветя на букет; =de Zusage обвързващо обещание; gebundene Rede отмерена реч, стихове; 2. подвързвам; 3. e-e SoЯe = сгъстявам сос (с брашно, яйца); 4. Leim bindet gut лепилото държи, лепи добре; r обвързвам се. -
2 binden
връзвам -
3 fest binden
fest binden unr.V. hb tr.V. завързвам здраво (an etw. (Dat) за нещо). -
4 jdn. an jdn./etw. binden [verpflichten]
обвързвам нкг. с нкг./нщ.Deutsch-Bulgarisch basis Wörterbuch > jdn. an jdn./etw. binden [verpflichten]
-
5 festbinden
fést|binden fest binden unr.V. hb tr.V. завързвам здраво (an etw. (Dat) за нещо).* * ** tr завързвам здраво; -
6 abbinden
áb|binden unr.V. hb tr.V. 1. развързвам (забрадка, вратовръзка); 2. Med стягам (крак, ръка с превръзка); 3. сгъстявам (супа с добавяне на брашно), стягам (разтвор с добавяне на цимент и др.); itr.V. втвърдявам се (бетон, лепило).* * ** tr развързвам: -
7 anbinden
án|binden unr.V. hb tr.V. завързвам (an etw. (Akk)/(Dat) за нещо); itr.V. umg заяждам се с някого; man kann die Kinder nicht anbinden не можеш да вържеш децата за себе си; er wagt es nicht, mit mir anzubinden не смее да се заяде с мен.* * ** tr привързвам, завързвам; itr (mit) гов заяждам се; kurz angebunden sein гов отговарям рязко, лаконично; -
8 aufbinden
auf|binden unr.V. hb tr.V. 1. развързвам, отвързвам (престилка, чувал); 2. завързвам нагоре (нещо висящо: лоза, косата си); 3. umg (jmdm. etw. aufbinden) връзвам, баламосвам някого; den Rock aufbinden запретвам полата си; umg jmdm. einen Bären aufbinden пращам някого за зелен хайвер.* * ** tr 1. развързвам; 2. завързвам, пристягам (лози, фасул); e-m e-n Bдren aufbinden гов излъгвам нкг; -
9 einbinden
ein|binden unr.V. hb tr.V. 1. връзвам, увивам; превързвам; 2. подвързвам (книга); 3. интегрирам (in etw. (Akk) в нещо).* * ** /= 1. (in А) подвързвам (C); 2. връзвам, обвивам (в нщ); -
10 kranz
* * *der, " е венец. -
11 losbinden
lós|binden unr.V. hb tr.V. отвързвам, развързвам.* * ** tr отвързвам, освобождавам; -
12 seele
Seele f, -n душа; das tut mir in der Seele weh от това ме боли душата; eine treue Seele верен приятел; mit ganzer Seele с цялата си душа, от все сърце; etw. liegt mir auf der Seele нещо ми тежи на душата.* * *die, -n 1. душа; e-m etw auf die = binden моля нкг настоятелно да се заеме с нщ; das geht mir an die = това мe трогва; 2. гов човек; keine = war da нямаше никакъв човек. -
13 zubinden
-
14 zusammenbinden
zusámmen|binden unr.V. hb tr.V. връзвам, свързвам; das Haar zusammenbinden връзвам си косата; blumen zu einem Strauß zusammenbinden правя букет от цветя.* * ** tr свързвам; -
15 vorbinden
vór|binden unr.V. hb tr.V. връзвам отпред; sich (Dat) eine Schürze vorbinden връзвам си, слагам си престилка. -
16 zurückbinden
zurǘck|binden unr.V. hb tr.V. връзвам назад (коса).
См. также в других словарях:
Binden — Binden, verb. irreg. act. Imperf. ich band, Supin. gebunden. 1. In der eigentlichsten Bedeutung, biegen, krümmen, besonders einen langen schmalen biegsamen Körper um die Oberfläche eines andern biegen und daselbst befestigen. Ein Tuch um den Kopf … Grammatisch-kritisches Wörterbuch der Hochdeutschen Mundart
Binden-Ameisenwürger — Binden Ameisenwürger, Männchen Systematik Klasse: Vögel (Aves) Ordnung … Deutsch Wikipedia
Binden-Wollbeutelratte — Systematik Unterklasse: Beutelsäuger (Metatheria) Überordnung: Ameridelphia Ordnung: Beutelrattenartige (Didelphimorphia) Familie … Deutsch Wikipedia
binden — binden: Das gemeingerm. Verb mhd. binden, ahd. bintan, got. bindan, engl. to bind, schwed. binda beruht mit verwandten Wörtern in anderen idg. Sprachen auf der idg. Wurzel *bhendh »binden«, vgl. z. B. aind. badhnā̓ti, bandhati »er bindet,… … Das Herkunftswörterbuch
binden — Vst. std. (8. Jh.), mhd. binden, ahd. bintan, as. bindan Stammwort. Aus g. * bend a binden auch in gt. bindan, anord. binda, ae. bindan, afr. binda; dieses aus ig. * bhendh binden , auch in ai. badhnāti bindet , in den anderen Sprachen nur… … Etymologisches Wörterbuch der deutschen sprache
binden — V. (Grundstufe) jmdn., etw. fesseln, etw. knüpfen Synonym: zusammenbinden Beispiele: Der Gefangene wurde an Händen und Füßen gebunden. Er hat sich eine Krawatte um den Hals gebunden. binden V. (Grundstufe) mit einem Seil o. Ä. an etw. befestigen… … Extremes Deutsch
Binden [2] — Binden (Fasciae, Chir.), 2–16 Ellen langes 2–4 Finger breite, am liebsten aus schon gebrauchter, doch hinlänglich fester, in Ermangelung derselben aus weich gemachter neuer, weder zu seiner, noch zu grober, nach der Länge der Fäden geschnittener … Pierer's Universal-Lexikon
Binden [1] — Binden, 1) (B. der Zähne), Befestigung loser Zähne mittelst Seide, Gold od. Platinafäden, auch zum Geraderichten schief gewachsener Zähne angewendet; 2) (Fechtk.), die Klinge des Gegners beim Beginn des Fechtens fassen, um sie zu belegen, s.… … Pierer's Universal-Lexikon
Binden — Binden, ein Erntebrauch, s. Schnüren … Meyers Großes Konversations-Lexikon
Binden der Klinge — Binden der Klinge, s. Fechtkunst … Meyers Großes Konversations-Lexikon
binden, — binden, ich: engagieren, sich … Das große Fremdwörterbuch
