-
1 marché
m. (lat. mercatus, de merx, mercis "marchandise") 1. пазар, тържище, борса; marché couvert покрит пазар; marché а ciel ouvert открит пазар; marché de contrats а terme фючърсен пазар; marché des valeurs mobilières пазар на ценни книжа; marché haussier пазар на повишение на борсовите котировки; 2. голям търговски център, пазар; 3. пазаруване, покупки; faire son marché, aller au marché пазарувам; 4. сделка, търговия; marché а terme срочна сделка; 5. спазаряване, договаряне; 6. adj.inv. евтин, на добра цена; изгоден; articles bon marché евтини продукти. Ќ avoir bon marché de qqn. лесно се разправям с някого; bon marché, а bon marché евтино; être quitte а bon marché с малко се отървавам; faire un bon marché купувам нещо евтино; продавам нещо скъпо; faire bon marché de qqch. не отдавам голямо значение; marché а terme сделка, платима по курса в деня на изплащането; marché au comptant продажба в брой; marché noir черна борса; par-dessus le marché отгоре на всичко; marché aux puces битпазар; économie de marché пазарна економика; marché des actions пазар на акции; marché de la zone franc свободен (безмитен) пазар; marché commun общият пазар (между Франция, Германия, Италия, Холандия и т. н.); étude, analyse de marché маркетингово проучване; l'offre et la demande sur un marché предлагане и търсене на пазара; marché du travail трудов пазар, трудова борса; marché de dupes пазар, при който единият от договарящите е ощетен; marché des capitaux капиталов пазар; marché de produits, de services пазар на стоки и услуги. -
2 commun1,
e adj. (lat. communis) 1. общ; intérêts commun1,s общи интереси; le Marché commun1, общият пазар; mettre en commun1, qqch. правя общо нещо; 2. съвместен; travail commun1, съвместна работа; 3. еднакъв; 4. обществен; des biens commun1,s обществени блага, имоти; salle commun1,e обществена зала; transport en commun1, обществен транспорт; 5. обикновен; тривиален; attitude commun1,e обикновено, обичайно поведение; 6. loc. adv. en commun1, заедно; vivre en commun1, живеем заедно. Ќ d'un commun1, accord по взаимно съгласие, d'une voix commun1,e с обикновен, груб глас; faire bourse commun1,e живеем на обща сметка; faire cause commun1,e водим борба с общи усилия; genre commun1, общ род; nom commun1, съществително нарицателно; съществително, което има една и съща форма за мъжки и женски род; maison commun1,e кметство; le commun1, des hommes по-голямата част от хората. Ќ Ant. rare, exceptionnel, distingué; singulier, original, particulier, différent. -
3 commencer
v. (lat. pop. °cominitiare, de cum et initium "commencement") I. v.tr. почвам, започвам, начевам; commencer un travail започвам работа; commencer le combat започвам битка; commencer un élève ост. давам първи уроци на ученик; II. v.tr.ind. commencer de (littér.), а (et l'inf.) 1. започвам; commencer а faire qqch. започвам да правя нещо; commencer de parler започвам да говоря; il commence а pleuvoir започва да вали; 2. commencer par започвам най-напред с; le film commence par l'arrivée du personnage а Paris филмът започва с пристигането на героя в Париж; III. v.intr. започвам; le spectacle commence представлението започва. Ќ Ant. aboutir, accomplir, achever, conclure, continuer, finir, terminer. -
4 dormir
v.intr. (lat. dormire) 1. спя; dormir d'un profond sommeil спя дълбоко; 2. стоя неподвижен, застоял съм; 3. дремя, задремвам; 4. почивам (за умрели); 5. крия се, спотайвам се; 6. върша бавно, неохотно; dormir sur son travail върша бавно работата си. Ќ dormir comme un loir, comme une marmotte спя като ангел; dormir comme une souche, dormir comme un sabot спя като заклан; dormir comme une toupie хъркам, когато спя; dormir debout (tout debout) страшно ми се спи, умирам за сън; dormir (faire) la grasse matinée спя сутрин до късно, излежавам се; belle au bois dormant спящата красавица; dormir en chien спя, лягам си гладен; dormir en chien de fusil спя свит на кълбо; dormir а l'auberge (l'hôtel) du cul tourné скаран съм със сексуалния си партньор; dormir en gendarme спя леко; dormir sur ses deux oreilles спя дълбоко; soulier а dormir debout голяма обувка; il ne faut pas éveiller le chat qui dort погов. не трябва да се повдига наново неприятен, изчерпан въпрос; il n'est pire eau que l'eau qui dort погов. пази се от тихата вода; qui dort dîne погов. който спи, за храна не мисли; qui dort grasse matinée, trotte toute la journée погов. спиш ли късно сутринта, ще работиш до късно вечерта; qui dort jusqu'au soleil levant, vit en misère jusqu'au couchant погов. не забогатява, който спи сутрин до късно. -
5 long,
ue adj. (lat. longus) 1. дълъг; 2. продължителен, дълъг; un long, périple дълго, продължително пътуване; une long,ue leçon дълъг урок; 3. далечен; avoir une vue long,ue виждам надалеко; 4. m. дължина; trois mètres de long, три метра дължина; 5. loc. adv. de long, en large надлъж и нашир; en long, по дължина; tout de son long,, de tout son long, с цялата си дължина; (tout) au long, подробно, с най-големи подробности; а la longue с време, с течение на времето; tout s'use а la long, всичко се изхабява след време; 6. loc. prép. le long, de по дължината на; в течение на; 7. разреден (за сос, ядене); sauce long,ue рядък сос. Ќ boire а long,s traits пия на големи глътки; de long,ues terres, long,ues nouvelles посл. който идва отдалече, може много работи да разказва; de long,ue durée продължителен, дълготраен; il en sait long, много знае, добре е осведомен; il nous en a conté long, разказа ни много работи; long,ues paroles font les jours courts посл. с приказки работа не се върши; travail de longue haleine работа, която изисква много усилия и труд; faire long, feu дефектен патрон; не улучвам целта; long, terme дългосрочен; long, а бавен; son attitude en dit long, поведението му е показателно. Ќ Ant. court, large; bref; concis. -
6 médecine
f. (lat. medicina, de medicus "médecin") 1. медицина; médecine clinique клиническа медицина; médecine opératoire хирургична медицина; médecine mentale психиатрична медицина; médecine infantile детска медицина; médecine générale обща медицина; médecine interne медицина по вътрешните болести; médecine du travail медицина за професионални болести; médecine en groupe медицина, практикуване от група лекари в един кабинет; médecine légale съдебна медицина; médecine vétérinaire ветеринарна медицина; faculté de médecine факултет по медицина; Ecole de Médecine медицинска академия (в Париж); faire sa médecine следвам медицина; 2. лекарска практика; en médecine в терапевтично отделение; 3. ост. лекарство, целебно средство; médecine de cheval силно лекарство; дрога. -
7 planche
f. (bas lat. planca) 1. дъска; scier une planche разрязвам дъска; planche а repasser дъска за гладене; planche а pain дъска за рязане на хляб; planche а dessin дъска за рисуване (върху която се закрепя белия лист); 2. метална плоча или плоска дъска, върху която се гравират букви, образи (за щампа); 3. плака за гравюра; 4. град. леха; 5. pl. театър, сцена; 6. тънко и дълго парче сланина; 7. разг. ски; 8. planche (а roulettes) скейборд; 9. уч. арго черна дъска; изпитване на дъската. Ќ avoir du pain sur la planche имам бели пари за черни дни; brûler les planches театр. играя с огън, с темперамент; faire la planche плувам по гръб; planche de salut последно средство, последна надежда; entre quatre planches мъртъв съм, в ковчег съм; avoir du travail sur la planche имам работа за свършване; planche а pain суха, слаба жена ( без никакви форми). -
8 tant
adv. (lat. tantum) 1. толкова; j'ai tant de travail имам толкова много работа; demander tant d'une chose искам толкова (дадена цена) за нещо; 2. loc.adv. tant mieux толкова по-добре; tant pis толкова по-зле; 3. tant... que conj. както... така; докато; докъдето; дотам, че; 4. loc.adv. en tant que доколкото, в качеството на; si tant est que ако се приеме, че; ако допуснем; tant s'en faut que далеч не. Ќ tant bien que mal как да е, горе-долу, криво-ляво; tant soit peu (un tant soit peu) колкото и малко да е; tant et plus много; tant qu'а... (+ inf.) щом трябва, щом се налага; tant qu'а faire, faites-le bien щом се налага да се направи, направете го добре.
См. также в других словарях:
TRAVAIL — ON en a fait maintes fois la remarque: l’apparition du mot «travail» est relativement récente. Cela ne signifie certes pas que la réalité désignée par ce mot le soit également, ni qu’il existât jamais de sociétés se livrant à la complète oisiveté … Encyclopédie Universelle
Faire honte à quelqu'un — ● Faire honte à quelqu un être un sujet de honte, de grave mécontentement pour quelqu un : Sa conduite fait honte à tout le monde ici ; lui inspirer un sentiment d humiliation par une comparaison qui lui montre son infériorité : Il nous fait… … Encyclopédie Universelle
faire — 1. faire [ fɛr ] v. tr. <conjug. : 60> • Xe; fazet 3e pers. subj. 842; lat. facere. REM. Les formes en fais (faisons, faisions, etc.) se prononcent [ fəz ] I ♦ Réaliser (un objet : qqch. ou qqn). 1 ♦ Réaliser hors de soi (une chose… … Encyclopédie Universelle
TRAVAIL — n. m. Labeur, application à une tâche, effort soutenu pour faire quelque chose; il se dit de l’Esprit comme du corps. Long travail. Travail pénible. Un travail manuel. Le travail intellectuel. Les travaux de l’esprit. S’endurcir au travail.… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
TRAVAIL — s. m. Labeur, fatigue, peine qu on prend pour faire quelque chose. Il se dit De l esprit comme du corps. Grand travail. Travail long. Travail pénible. S endurcir au travail. S accoutumer au travail. Se faire au travail. Se mettre au travail.… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
TRAVAIL - Le droit du travail — Le droit du travail est la branche du droit qui régit l’ensemble des relations entre employeurs et salariés. Malgré son nom, il ne s’applique donc pas à toutes les formes de travail: il ne concerne que le travail dépendant – c’est à dire effectué … Encyclopédie Universelle
TRAVAIL - L’organisation scientifique — L’organisation scientifique du travail, désignée communément sous le sigle «O.S.T.», comprend l’étude des structures permettant à une entreprise de fonctionner avec le maximum d’efficacité et l’étude des méthodes de travail applicables aux… … Encyclopédie Universelle
travail — TRAVAIL. s. m. Labeur, peine, fatigue, soit du corps, soit de l esprit, qu on prend pour faire quelque chose. Grand, long, penible travail. se mettre au travail. quitter le travail. aimer le travail. se plaire au travail. fuïr le travail. endurer … Dictionnaire de l'Académie française
Travail (economie) — Travail (économie) Pour les articles homonymes, voir Travail. Lewis Wickes Hine, Mécanicien tra … Wikipédia en Français
Travail (homonymie) — Travail Cette page d’homonymie répertorie les différents sujets et articles partageant un même nom … Wikipédia en Français
Travail de devoir — Travail Cette page d’homonymie répertorie les différents sujets et articles partageant un même nom … Wikipédia en Français
