-
1 interdire
v.tr. (lat. interdicere) 1. забранявам, запрещавам; interdire qqch. а qqn. забранявам нещо на някого; interdire les jeux de hasard забранявам хазартните игри; il est interdit de fumer пушенето е забранено; 2. временно лишавам, отстранявам от длъжност някого; 3. попречвам, изключвам възможността; la discrétion m'interdit de dire plus дискретността ми пречи (не ми позволява) да кажа нещо повече; 4. ост. слисвам, смайвам, вцепенявам; s'interdire qqch. забранявам си нещо. Ќ Ant. permettre, autoriser. -
2 autoriser
v.tr. (lat. méd. auctorizare) 1. позволявам, разрешавам; 2. упълномощавам; 3. обосновавам, оправдавам; s'autoriser разрешавам си, позволявам си; основавам се, позовавам се, опирам се; s'autoriser de l'exemple основавам се на примера. Ќ Ant. défendre, interdire. -
3 commander
v. (lat. pop. °commandare, de commendare "confier, recommander") I. v.tr. 1. заповядвам; commander qqn. заповядвам на някого; commander une attaque заповядвам атака (да се атакува); 2. воен. командвам; 3. управлявам; commander ses subordonnés управлявам подчинените си; 4. поръчвам, заръчвам; commander un meuble поръчвам мебел; commander un taxi поръчвам такси; 5. давам поръчка в ресторант; 6. воен. контролирам (област, позиция); l'artillerie commande la plaine артилерията контролира равнината; 7. надвишавам, намирам се по-високо от; 8. свързвам (за пасаж, стаи, коридор); 9. техн. задействам; cette pédale commande les freins този педал задейства спирачките II. v.intr. имам власт, заповядвам; qui est-ce qui commande ici? кой заповядва тук? III. v.tr.ind. commander а qqn. 1. заповядвам на някого, налагам; commander а qqn. qu'il se taise заповядвам на някого да замълчи; 2. контролирам, потискам, управлявам; commander а ses passions контролирам чувствата си; se commander заповядвам си; поръчвам си; свързвам се (за коридори, стаи). Ќ Ant. défendre, interdire; décommander; exécuter, obéir, servir, se soumettre. -
4 conseiller1
v.tr. (lat. pop. °consiliare, class. consiliari) давам съвет, съветвам, посъветвам, препоръчвам; conseiller1 а qqn. de (+ inf.) съветвам някого да; conseiller1 qqn. съветвам някого. Ќ Ant. déconseiller, défendre, détourner, dissuader; interdire. -
5 consentir
v. (lat. consentire) I. v.tr.ind. consentir а съгласявам се, скланям; II. v.tr.dir. 1. приемам, допускам; 2. отпускам; consentir qqch. а qqn. отпускам нещо на някого; consentir un prêt отпускам заем; III. v.intr. мор. извивам се, огъвам се (мачта); удължавам се ( корабно въже). Ќ Ant. empêcher, interdire, s'opposer, refuser. -
6 interdit,
e adj. et n. (de interdire) 1. забранен, под възбрана; film interdit, aux moins de douze ans филм, забранен за деца под 12 години; 2. поставен под опека; 3. прен. учуден, объркан, озадачен; слисан; 4. m., f. човек, лишен от права; 5. m. забрана (на чиновник да изпълнява длъжността си; да се отслужва литургия на определено място); 6. m. забрана, табу; transgresser les interdit,s нарушавам забраните; interdit, alimentaire религиозна забрана за ядене на някои храни. Ќ être interdit, bancaire, interdit, de chéquier имам банкова забрана да ми се издава чекова книжка; prêtre interdit, свещеник, на който е забранено да отслужва литургия. -
7 ordonner
v.tr. (lat. ordinare) 1. подреждам, нареждам; 2. уреждам, устройвам; 3. нареждам, заповядвам; 4. предписвам (лекарство); 5. рел. ръкополагам, посвещам в духовен сан; ordonner un prêtre ръкополагам свещеник; 6. нареждам, разрешавам ( изплащане на сума). Ќ Ant. déranger, dérégler, embrouiller; interdire; obéir. -
8 permettre
v.tr. (lat. permittere) позволявам, разрешавам; se permettre разрешавам си, позволявам си. Ќ Ant. défendre, empêcher; interdire, prohiber; consigner; brider, contraindre. -
9 tolérer
v.tr. (lat. tolerare) търпя, понясям, допускам, толерирам; une douleur qu'on ne peut tolérer болка, която е трудно да се понася; tolérer un médicament понасям (имам поносимост) към дадено лекарство. Ќ Ant. défendre, interdire, réprimer.
См. также в других словарях:
interdire — [ ɛ̃tɛrdir ] v. tr. <conjug. : 37; sauf interdisez > • XIIIe; entredire 1174; lat. interdicere 1 ♦ (v. 1250) Défendre (qqch. à qqn). Le médecin lui a interdit le sel. ⇒ défendre, proscrire. Interdire sa porte aux intrus. ⇒ consigner. Je t… … Encyclopédie Universelle
interdire — Interdire. v. a. Prohiber, defendre quelque chose à quelqu un. On luy a interdit l entrée de la ville, de telle maison. la ville luy est interdite. interdire le barreau à un Advocat. interdire la chaire à un Predicateur. interdire le commerce.… … Dictionnaire de l'Académie française
interdire — v. tr. [dal lat. interdicĕre, comp. di inter e dicĕre dire ; nel sign. 2, dal fr. interdire ] (coniug. come dire ). 1. a. [emanare d autorità un divieto, una proibizione] ▶◀ impedire, inibire, proibire, vietare. ◀▶ ammettere, autorizzare,… … Enciclopedia Italiana
interdire — Interdire, Interdicere. Interdire de postuler ou plaider, A cancellis Curiae explodere, Budaeus … Thresor de la langue françoyse
interdire — ; prohiber. voir enebir … Diccionari Personau e Evolutiu
interdire — (in tèr di r ), j interdis, nous interdisons, vous interdisez, ils interdisent ; j interdisais ; j interdis ; j interdirai ; j interdirais ; interdis, qu il interdise, interdisons, interdisez ; que j interdise, que nous interdisions ; que j… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
INTERDIRE — v. a. (Il se conjugue comme Dire, excepté à la seconde personne du pluriel du présent de l indicatif, qui fait, Vous interdisez. ) Défendre quelque chose à quelqu un. On lui a interdit l entrée de la ville, de telle maison. La ville lui est… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
INTERDIRE — v. tr. Défendre quelque chose à quelqu’un. Interdire sa porte à quelqu’un. Interdire le barreau à un avocat. Interdire la chaire à un prédicateur. Interdire à quelqu’un l’exercice des droits civiques. Interdire l’usage des sacrements. Interdire… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
interdire — in·ter·dì·re v.tr. 1. CO proibire, vietare in forza di un autorità, con un atto di autorità: interdire il passaggio a qcn., interdire a qcn. di fumare Sinonimi: impedire, inibire. 2. TS dir. colpire con l interdizione: interdire, far interdire… … Dizionario italiano
interdire — {{hw}}{{interdire}}{{/hw}}v. tr. ( coniug. come dire ) 1 Vietare, proibire d autorità: interdire il passaggio. 2 (dir.) Privare qlcu., a opera dell autorità giudiziaria, della capacità di agire per la cura dei propri interessi. 3 Nel diritto… … Enciclopedia di italiano
Interdire sa porte, sa maison à quelqu'un — ● Interdire sa porte, sa maison à quelqu un ne vouloir en aucun cas le recevoir … Encyclopédie Universelle
