-
1 intelligence
f. (lat. intelligentia, var. de intellegentia, de intellegere "comprendre") 1. интелигентност, ум, разум, разсъдък; faire preuve d'intelligence показвам интелигентност; 2. разбиране; 3. умствено развитие; 4. досетливост; il a eu l'intelligence de me prévenir той има досетливостта да ме предупреди; 5. прен. съгласие, единомислие; agir d'intelligence avec qqn. действам в съгласие с някого. Ќ avoir des intelligences avec qqn. в отношения съм с някого; intelligence service английско разузнаване; intelligence artificielle комп. изкуствен интелект; vivre en bonne intelligence живея в разбирателство. Ќ Ant. bêtise, stupidité, inintelligence, aveuglement; incompréhension; mésintelligence; désunion, dissension. -
2 mésintelligence
f. (de més- et intelligence) разногласие, недоразумение, раздор, неразбирателство. Ќ Ant. accord, harmonie, entente, intelligence. -
3 bêtise
f. (de bête) разг. 1. глупост; dire des bêtises говоря глупости; 2. глупава постъпка, глупост; faire des bêtises правя глупости; 3. дреболия, нещо маловажно; 4. ментов бонбон. Ќ Ant. finesse, intelligence, ingéniosité, subtilité. -
4 cultiver
v.tr. (lat. médiév. cultivare, de cultus, p. p. de colere) 1. обработвам, отглеждам; cultiver la terre обработвам земята; cultiver la vigne отглеждам лозата (като растение); 2. развивам, образовам; cultiver l'intelligence развивам интелекта; 3. отдавам се на; занимавам се със; cultiver les sciences занимавам се с наука; 4. поддържам приятелски връзки с някого (с користна цел); se cultiver образовам се, уча се, развивам си ума. -
5 engin
m. (lat. ingenium "talent, intelligence") 1. прибор, инструмент; 2. механизъм, машина; engins de levage механизъм за повдигане; 3. оръдие; 4. бойно средство. -
6 normal,
e, aux adj. et f. (lat. normalis) 1. нормален, правилен, редовен, обикновен; état normal, нормално състояние; homme normal, нормален човек; c'est bien normal, това е съвсем нормално, естествено, разбираемо; Ecole normal,e Висш педагогически институт; 2. f. мат. ligne normal,e нормала (перпендикуляр към допирателна линия или към повърхността, която минава през точката на допирането; 3. f. нормалното, общото; intelligence au-dessus de la normal, висока интелигентност. Ќ Ant. anormal; bizarre; exceptionnel; particulier. -
7 paraphrénie
f. (de para1- et phrénie, du gr. phrên "intelligence") мед. парафрения ( хронична спихоза). -
8 phrénologie
f. (du gr. phrên "intelligence" et -logie) френология ( изучаване на характера според формата на черепа). -
9 stupidité
f. (lat. stupiditas) глупост, тъпота, тъпоумие, простотия. Ќ Ant. intelligence, finesse. -
10 tolérance
f. (lat. tolerantia) 1. търпимост, толерантност; faire preuve de d'intelligence et de tolérance доказвам своята интелигентност и толерантност; 2. допускане, отстъпка; tolérance orthographique, grammaticale правописна, граматична форма, която допуска съществуването на две или повече форми на всяка една; 3. мед. възприемане на известни лекарства от организма; 4. техн. отклонение в характеристиките на фабричен предмет в рамките на определения лимит. Ќ tolérance religieuse религиозна търпимост (снизхождение към мнението на другите върху догми, които Църквата не счита за основни).
См. также в других словарях:
INTELLIGENCE — De tous les concepts que la psychologie a hérités de la tradition philosophique et religieuse, celui d’intelligence est sans doute le plus marqué par ses antécédents culturels. L’intelligence représente la fonction par laquelle l’homme a essayé… … Encyclopédie Universelle
Intelligence — vient du latin intelligentare (faculté de comprendre), dérivé du latin intellegere signifiant comprendre, et dont le préfixe inter (entre), et le radical legere (choisir, cueillir) ou ligare (lier) suggèrent essentiellement l aptitude à relier… … Wikipédia en Français
intelligence — Intelligence. s. f. Faculté intellective, capacité d entendre, de comprendre. Cet homme a l intelligence dure, vive, prompte, tardive &c. il a de l intelligence, peu d intelligence. Il signifie aussi, Connoissance, comprehension. Il a l… … Dictionnaire de l'Académie française
intelligence — UK US /ɪnˈtelɪdʒəns/ noun [U] ► the ability to learn and understand things quickly and easily: »Her high intelligence, ability and drive were evident from the start. »People questioned the intelligence of his decision. »an intelligence test ►… … Financial and business terms
intelligence — intelligence, intelligence testing A well trampled arena of combat between the advocates of the supremacy of nature and nurture, intelligence is commonly thought of as synonymous with the Intelligence Quotient (IQ), devised originally by Alfred… … Dictionary of sociology
Intelligence — Intelligence, in the military sense, is knowledge about actual or potential enemies in peace and war that is possibly of decisive advantage when coherently and imaginatively interpreted and acted upon. Carl von Clausewitz noted that… … Encyclopedia of the Age of Imperialism, 1800–1914
intelligence — Intelligence, Intelligentia, Intellectus. Intelligence et trafique qu on a avec aucuns marchands, Commercium. Intelligence et apprehension, Comprehensio. Ils ont intelligence ensemble, Congruunt inter se. Intelligence qu on a l un avec l autre,… … Thresor de la langue françoyse
Intelligence — In*tel li*gence, n. [F. intelligence, L. intelligentia, intellegentia. See {Intelligent}.] [1913 Webster] 1. The act or state of knowing; the exercise of the understanding. [1913 Webster] 2. The capacity to know or understand; readiness of… … The Collaborative International Dictionary of English
intelligence — (n.) late 14c., faculty of understanding, from O.Fr. intelligence (12c.), from L. intelligentia, intellegentia understanding, power of discerning; art, skill, taste, from intelligentem (nom. intelligens) discerning, prp. of intelligere to… … Etymology dictionary
Intelligence — ist eine multidisziplinäre wissenschaftliche Fachzeitschrift mit psychologischem Schwerpunkt, in der Artikel zur Intelligenzforschung erscheinen. Die Zeitschrift wurde 1977 von Douglas K. Detterman von der Case Western Reserve University… … Deutsch Wikipedia
intelligence — /inˈtɛllidʒens, ingl. ɪnˈtɛlɪdʒəns/ [vc. ingl., accorc. di intelligence service, propr. servizio informazioni ] s. f. inv. servizio segreto □ spionaggio … Sinonimi e Contrari. Terza edizione
