-
1 instrument
m. (lat. instrumentum, de instruere "instruire") 1. инструмент, оръдие, сечиво; прибор, уред; instruments de travail оръдия на труда; instruments de bord d'un avion бордови уреди на самолет; instrument tranchant режещ инструмент; 2. муз. инструмент; instruments а cordes струнни инструменти; instruments а clavier клавирни инструменти; instruments а vent духови инструменти; 3. оригинал на документ, договор, акт; échange d'instruments de ratification размяна на ратификационни документи. Ќ instruments monétaires платежни средства; devenir l'instrument de la volonté de qqn. ставам изпълнител (маша) на волята на някого. -
2 aratoire
adj. (lat. jur. aratorius) земеделски; instrument aratoires земеделски инструменти. -
3 argue
f. (it. argano, altér. du lat. organum "instrument") машина за точене на златни и сребърни жици. -
4 balafon
m. (guinéen balafo "jouer du bala", nom de cet instrument) перкусионен инструмент от Африка, подобен на ксилофон. -
5 bateler2
v.intr. (p.-к. de l'a. fr. brastel "instrument d'escamoteur") ост. правя фокуси. -
6 bateleur,
euse m., f. (a. fr. baastel "instrument et tour d'escamoteur") фокусник; акробат. -
7 contondant,
e adj. (du lat. contundere "frapper") който натъртва; instrument contondant, инструмент, който наранява, без да разрязва или пробива. Ќ Ant. tranchant, coupant. -
8 contrat
m. (lat. contractus) 1. договор, спогодба, контракт, акт; contrat de mariage договор, който урежда интересите между съпрузи; contrat sous-seing privé незаверен от нотариус договор; contrat notarié нотариален акт; contrat de travail трудов договор; contrat а durée déterminée срочен договор; contrat а terme d'instrument financier финансов фючърс; renouveler son contrat подновявам договор; contrat d'assurance застрахователна полица; contrat social обществен договор; 2. в бриджа - брой взятки, които играчът се ангажира да реализира. Ќ donner un coup de canif dans le contrat de mariage изневерявам на съпруга(та) си; avoir un contrat арго имам човек, когото трябва да убия ( за наемен убиец). -
9 gigot
m. (de l'a. fr. gigue "instrument а cordes", mot germ., par anal. de forme) 1. готв. агнешки, сърнешки или овнешки бут; 2. заден крак на кон; 3. разг. крак, бедро ( на човек). Ќ manches а gigot ост. буфан ръкави. -
10 gratter
(frq. °krattôn) I. v.tr. 1. стържа, остъргвам; gratter un mur остъргвам стена; la plume gratte le papier перото стърже по хартията; 2. чеша, чопля, дращя, одрасквам; gratter son front чеша челото си; gratte-moi le dos почеши ме по гърба; gratter un vernis qui s'écaille чопля лак, който се лющи; 3. ровя с нокти; le chat gratte la terre котката рови с нокти земята; 4. изтривам, изстъргвам, заличавам, като стържа; 5. нар. работя, чопля; gratter la terre чопля земята; 6. разг., ост. надминавам някого (за колоездач); 7. сърбя; ça me gratte terriblement страшно ме сърби; 8. прен., разг. събирам, остъргвам всичко, което може да бъде използвано; 9. вземам в своя полза по незаконен начин; 10. прен. дращя; la boisson gratte la gorge питието дращи гърлото; II. v.intr. 1. чукам леко, драскам; gratter а la porte леко чукам на вратата; 2. разг. работя; se gratter чеша се; se gratter la tête чеша се по главата. Ќ gratter le papier изкарвам прехраната си с перото; gratter d'un instrument а corde свиря лошо на някакъв струнен инструмент; tu peux toujours te gratter разг. ти няма да постигнеш нищо. -
11 instrumentaire
adj. (de instrument) в съчет. témoin instrumentaire юр. нает свидетел ( пред нотариус). -
12 instrumental,
e, aux adj. (de instrument) 1. инструментален; musique instrumental,e инструментална музика; 2. грам. творителен падеж; 3. мед. който се извършва с помощта на инструменти. -
13 instrumenter
v.tr. (de instrument) 1. муз. пиша оркестрови партитури; 2. техн. снабдявам инсталация с уреди за контрол; 3. v.intr. юр. съставям официален акт или протокол. -
14 instrumentiste
m., f. (de instrument) 1. инструменталист, оркестрант; 2. помощник на хирург по време на операция. -
15 justesse
f. (de juste) точност, вярност, правилност, безпогрешност; la justesse d'un ton точността на музикален тон; la justesse d'une remarque правилността на забележка; justesse d'un instrument точност, прецизност на инструмент; la justesse du tir точността на стрелбата. Ќ éviter de justesse едва не се сблъсквам, разминавам се на косъм; gagner de justesse едва успявам да спечеля. Ќ Ant. approximation, erreur, faute. -
16 ribouis
m. (de bouis, forme dial. de buis, instrument de cordonnier) нар., ост. износена обувка; обувка. -
17 sonate
f. (it. sonata, de sonare "jouer sur un instrument") муз. соната. -
18 tambour
m. (p.-к. du persan tabir, nasalisé sous l'infl. de l'arabe at-tambour, instrument а cordes) 1. барабан; battre du tambour бия барабан; tambour militaire военен барабан; 2. барабанчик; les tambours du régiment барабанчиците в полка; 3. гергеф; broderie au tambour бродерия на гергеф; 4. тех. валяк, барабан; цилиндър; муфа; 5. архит. предпазна ограда или навес пред входна врата (против вятър, дъжд и пр.); 6. анат. тъпанче (на ухото); 7. звук, биене, шум (от барабан); 8. разш. всякакъв ударен инструмент (тимпан, тамбурин, дербука и др.); 9. цилиндър, върху който се навива въжето на стенен часовник; 10. кутия на часовник, която се отваря с пружинка; 11. колело на лотарийна игра; 12. инф. tambour magnétique компютърна памет във формата на цилиндър. Ќ battre le tambour оповестявам, разгласявам новина; tambour battant бързо и енергично; sans tambour ni trompette безшумно, тихо; тайно, тихомълком. -
19 tension
f. (lat. tensio) 1. обтегнатост; régler la tension d'une corde d'instrument нагласям обтегнатостта на струната на музикален инструмент; 2. гъвкавост, еластичност, жилавост; 3. налягане; tension artérielle кръвно налягане; tension supérieure, inférieure високо, ниско кръвно налягане; avoir de la tension имам кръвно (високо); 4. ел. напрежение; haute, basse tension високо, ниско напрежение; 5. контракция, свиване (на мускул); 6. фонет. свиване на мускулите за произнасяне на фонема; 7. концентрация, съсредоточаване; tension d'esprit напрягане на разума; 8. обтягане, обтегнатост, натегнатост (в отношения, ситуация и др.); tension nerveuse нервност, изнервеност. Ќ Ant. laxité, relâchement; abandon, défense. -
20 travail2
m. (bas lat. trepalium, var. de tripalium "instrument de torture", du lat. class. tripalis "а trois pieux") (pl. travails) дървен уред за връзване краката на коне или друг едър добитък (при слагане на подкови, лекуване).
- 1
- 2
См. также в других словарях:
instrument — [ ɛ̃strymɑ̃ ] n. m. • 1365; estrument v. 1119; lat. instrumentum « ce qui sert à équiper », de instruere → instruire I ♦ 1 ♦ Objet fabriqué servant à exécuter qqch., à faire une opération. REM. Instrument est plus général et moins concret que… … Encyclopédie Universelle
instrument — in·stru·ment n 1: a means or implement by which something is achieved, performed, or furthered an instrument of crime 2: a document (as a deed, will, bond, note, certificate of deposit, insurance policy, warrant, or writ) evidencing rights or… … Law dictionary
instrument — INSTRUMÉNT, instrumente, s.n. 1. Unealtă, aparat cu ajutorul căruia se efectuează o anumită operaţie. ♦ Aparat construit pentru a produce sunete muzicale. 2. fig. Persoană, forţă, lucru, fapt de care se serveşte cineva pentru atingerea unui scop … Dicționar Român
instrument — INSTRUMENT. s. m. Outil, ce qui sert à l ouvrier, à l artisan pour faire manuellement quelque chose. Bon instrument. instrument necessaire. instrument de Chirurgie. instruments de Charpentier, de Maçon &c. un ouvrier fourni de tous ses… … Dictionnaire de l'Académie française
Instrument — may refer to:* Instrument (film) * Instruments (band), a Canadian recording ensemble * Instruments (application), a performance visualizer;Types of instruments * Musical instrument, a device designed to produce music * Financial instrument, a… … Wikipedia
Instrument — Instrument, und teils analog der Sammelbegriff Instrumentarium, steht: allgemein, im technischen und übertragenen Sinne, für ein Werkzeug für Musikinstrument, ein Gerät zur Erzeugung von Klängen für anzeigende Messgeräte, siehe Anzeige (Technik)… … Deutsch Wikipedia
Instrument — Sn std. (16. Jh.) Entlehnung. Entlehnt aus l. īnstrūmentum Gerät, Urkunde , Konkretum zu l. īnstrūere herrichten, ausrüsten , mit übertragener Bedeutung unterrichten (instruieren). Adjektiv: instrumental; Kollektivum: Instrumentarium. Ebenso… … Etymologisches Wörterbuch der deutschen sprache
Instrument — In stru*ment, n. [F. instrument, L. instrumentum. See {Instruct}.] [1913 Webster] 1. That by means of which any work is performed, or result is effected; a tool; a utensil; an implement; a device; as, the instruments of a mechanic; astronomical… … The Collaborative International Dictionary of English
instrument — (n.) late 13c., musical instrument, from O.Fr. instrument means, device; musical instrument (14c., earlier estrument, 13c.) and directly from L. instrumentem a tool, apparatus, furniture, dress, document, from instruere arrange, furnish (see… … Etymology dictionary
Instrument — In stru*ment, v. t. 1. To perform upon an instrument; to prepare for an instrument; as, a sonata instrumented for orchestra. [1913 Webster] 2. To furnish or equip with instruments; to attach instruments to; as, the fighter planes were heavily… … The Collaborative International Dictionary of English
instrument — instrùment m <G mn nātā> DEFINICIJA 1. a. pomagalo i oruđe za rad u laboratoriju ili u ordinaciji b. sprava za mjerenje, snimanje, pokazivanje određenih vrijednosti, posebno kao dio kontrolnog sustava [svi su instrumenti u avionu otkazali]… … Hrvatski jezični portal
