-
1 instruction
f. (lat. instructio) 1. образование, подготовка, обучение; образованост; instruction primaire начално образование; instruction militaire военно обучение; 2. инструктиране, осведомяване; 3. инструкция, предписание, заповед, наредба, упътване, поръчение; 4. юр. следствие, разследване; 5. pl. инструктаж; 6. знание, интелектуален багаж, образованост; 7. компютърна инструкция, изискваща изпълнението на елементарно действие от процесора. Ќ instruction pastorale епископско наставление към паството (в писмен вид); instructions nautiques мор. информация засягаща мореплавателите, която не фигурира в картите. -
2 catéchisme
m. (lat. catechismus, gr. katêkhismos "instruction orale", de katêkhein "faire retenir") 1. катехизис; 2. догма, канон. -
3 code
m. (lat. jur. codex "planchette, recueil") 1. кодекс, сборник от закони; code du travail кодекс на труда; code pénal наказателен кодекс; code d'instruction criminelle наказателно-процесуален кодекс; 2. правила, код; правилник; code de la rue правилник за улично движение; passer le code вземам изпита върху правилника за движение; 3. код, шифър; code secret таен код, шифър; mettre en code шифровам, кодирам; code postal пощенски код; code-barre бариран код (върху различни продукти, книги и др. стоки); code gênétique генетичен код. Ќ c'est dans le code това е законно. -
4 condition
f. (bas lat. conditio, class. condicio) 1. условие, обстоятелство; conditions avantageuses изгодни условия; condition sine qua non задължително условие; se rendre sans condition предавам се безусловно; conditions de travail условия на труд; 2. естество, състояние; notre condition est toujours bonne състоянието ни е винаги добро; athlète en bonne condition атлет в добра спортна форма; marchandise livrée en bonne condition стока, доставена в добро състояние; 3. произход, потекло, социално положение; personne de basse condition човек от долен произход; être de condition modeste със скромно потекло съм; 4. свойство, качество; ценз; condition de fortune; имуществен ценз; condition d'instruction образователен ценз; 5. loc.adv. а condition, sous condition de (+ inf.) с условие; sans condition безусловно; 6. loc. prép. а condition que, а la condition que (+ ind. ou subj.) при условие, че; 7. юр. клауза, спогодба, условие; les conditions d'un contrat клаузите, условията в договор; vendre sous condition продавам под гаранция (купувачът има право да върне закупеното, ако не е удовлетворен); 8. pl. условия, начин за плащане; obtenir des conditions de paiement intéressantes получавам облекчени условия за плащане (чрез кредит и др.); 9. състояние на нормална влажност на тъкан. Ќ être en condition chez qqn. ост. слугувам у някого; condition des étrangers съвкупността от права, които чужденците в една страна могат да имат; en bonne condition pour в добро състояние за да; mettre en condition подготвям мисленето на хората чрез пропаганда. -
5 criminel,
le adj. (lat. criminalis, de crimen "crime") 1. престъпен, криминален, углавен; procédure criminel,le наказателен процес (наказателно съдопроизводство); 2. m., f. престъпник; criminel, de guerre военопрестъпник; 3. m., f. убиец; 4. наказателен; droit criminel, наказателно право; code d'instruction criminel,le ост. наказателен кодекс. Ќ juridiction criminel,le углавен съд; avortement criminel, криминален аборт. Ќ Ant. innocent, juste, légitime, vertueux. -
6 encyclopédie
f. (lat. érudit ensyclopњdia, du gr. egkuklios paideia "instruction embrassant tout le cycle du savoir") 1. енциклопедия; енциклопедичен речник; encyclopédie de l'architecture енциклопедия по архитектура; 2. ост. съвкупност от всякакви знания, познания. Ќ encyclopédie vivante жива енциклопедия, всезнаещ човек. -
7 instructif,
ve adj. (du rad. de instruction) поучителен, назидателен, инструктивен. -
8 juge
m. (lat. judicem, accus. de judex) 1. съдия; juge d'instruction съдия-следовател, съдебен следовател; juge de paix, juge d'instance мирови съдия; juge suppléant заместник, помощник-съдия; sévérité d'un juge строгостта на съдия; juge-commisaire съдия-следовател; le livre des Juges Съдии (седма книга от Стария завет); 2. арбитър, жури; prendre qqn. pour juge вземам някого за арбитър; les juges d'un concours журито на конкурс; 3. вещо лице; експерт; оценител. Ќ être juge et partie решавам в своя изгода. -
9 officier1
m. (lat. officiarius "chargé d'une fonction") 1. чиновник; служител, длъжностно лице; officier1 de justice съдебен чиновник; officier1 de paix полицейски чиновник; officier1 de l'état civil чиновник от гражданското отделение; officier1s ministériels министерски пълномощници; officier1 de santé помощник лекар, фелдшер; grands officier1s de la Couronne помощници на краля (както в дома му, така и в обществените му администрации); officier1 de police judiciaire изпълнител към правна полиция (който следи за нередности, злоупотреби на съдии, кметове и др.); 2. офицер; officier1 subalterne младши офицер; officier1 supérieur старши офицер; officier1 de service кадрови офицер; дежурен офицер; officier1 de la Légion d'honneur кавалер на Почетния легион; officier1 d'Académie носител на академичен орден; officier1 de l'Instruction publique носител на орден за заслуга към изкуствата, литературата или просветата. -
10 perfectionnement
m. (de perfectionner) усъвършенстване. Ќ instruction de perfectionnement воен. обучение на запаси, временно обучение. Ќ Ant. corruption, détérioration. -
11 postscolaire
adj. (de post- et scolaire) следучилищен; instruction postscolaire следучилищно обучение.
См. также в других словарях:
instruction — [ ɛ̃stryksjɔ̃ ] n. f. • 1319; lat. instructio I ♦ Action d instruire. 1 ♦ Vx ou littér. Action d apprendre ce qu il est utile ou indispensable de savoir. ⇒ apprentissage, édification, initiation. 2 ♦ Action d enrichir et de former l esprit (de la … Encyclopédie Universelle
instruction — Instruction. s. f. v. Education, institution. L Instruction de la jeunesse, des enfants. travailler à l instruction de quelqu un. avoir soin de son instruction. il est sous vostre instruction. Il signifie aussi, Les preceptes qu on donne pour… … Dictionnaire de l'Académie française
instruction — in‧struc‧tion [ɪnˈstrʌkʆn] noun [countable] 1. a statement telling someone what they must do: • He claimed that brokers had failed to carry out his instructions to sell the stocks. ˈshipping inˌstructions COMMERCE TRANSPORT … Financial and business terms
instruction — in·struc·tion n: an explanation of an applicable principle of law given by a judge to a jury before the jury retires to consider its verdict – called also jury charge, jury instruction; ◇ Under both the Federal Rules of Civil Procedure and the… … Law dictionary
Instruction — In*struc tion, n. [L. instructio: cf. F. instruction.] [1913 Webster] 1. The act of instructing, teaching, or furnishing with knowledge; information. [1913 Webster] 2. That which instructs, or with which one is instructed; the intelligence or… … The Collaborative International Dictionary of English
Instruction — may refer to:* Education, the teaching and learning of knowledge * Teaching, a form of instruction * Sebayt, a work of the ancient Egyptian didactic literature aiming to teach ethical behaviour * Instruction (band), a rock band from New York City … Wikipedia
instruction — Instruction, Institutio, Praeceptum, Catechesis. Instruction et enseignement en toutes bonnes choses, Paedia paediae. Prendre instruction, Disciplinam ab aliquo accipere. Les instructions qu on baille aux Ambassadeurs, Commentarius Legatorum. B.… … Thresor de la langue françoyse
instruction — [n1] education apprenticeship, chalk talk*, coaching, direction, discipline, drilling, edification, enlightenment, grounding, guidance, information, lesson, preparation, schooling, teaching, training, tuition, tutelage; concepts 274,285… … New thesaurus
Instruction — (v. lat.), 1) Belehrung, Anweisung; daher Instructionsbuch, beim Militär ein Buch, in welches die wichtigsten Befehle verzeichnet werden, um sie den Mannschaften öfters durch Vorlesen in Erinnerung bringen zu können. Instructionsloge, in der… … Pierer's Universal-Lexikon
Instruction — Instruction, lat. deutsch, Mittheilung des Rechtsstreites von Seite des Clienten an seinen Anwalt. Gerichtliche Feststellung der Streitpunkte, Aufnahme des Beweismaterials als Vorbereitung zum Hauptverfahren (I.srichter, I.sverfahren); Belehrung … Herders Conversations-Lexikon
Instruction — [engl.], Anweisung … Universal-Lexikon
