-
1 инстанция
ж юр instance f; отправям ce към по-горна инстанция s'adresser а une instance supérieure. -
2 апелирам
гл 1. faire appel а qn, en appeler а qn; 2. юр (за дело) faire appel d'un jugement de première instance; interjeter appel; se pouvoir en appel; recourir а un tribunal supérieur. -
3 дебело
нрч d'une voix profonde, d'une couche épaisse; говоря дебело parler d'une voix profonde; дебело застлан couvert d'une couche épaisse (de) а дебело подчертавам souligner en termes énergiques (avec instance); insister sur un fait; faire ressortir un fait; insister (peser) sur qch; appuyer sur un fait, sur qch; appuyer (souligner particulièrement) qch. -
4 долен
прил 1. bas, basse; inférieur, e; долен етаж bas étage; долна челюст mâchoire inférieure; долна устна lèvre inférieure; долно течение на река cours (bassin) inférieur d'un fleuve (d'une rivière); долни класове classes inférieures, petites classes d'un lycée; най-долният слой la couche la plus basse; най-долна съдебна инстанция tribunal de première instance; 2. (за дрехи) de dessous; долни дрехи vêtements de dessous (le linge); linge de corps, sous-vêtements; 3. прен bas, basse, vil, e; abject, e; lâche, méprisable; mauvais, e; inférieur, e; долно същество un être bas; долна душа une âme vile; долна постъпка une vilaine action; долен произход basse naissance. -
5 мирови
прил остар в съчет мирови съдия juge de paix; мирово съдилище tribunal de première instance. -
6 моля
гл 1. prier, supplier, demander avec instance; моля за прошка demander pardon; 2. (при учтиво обръщение) je vous prie, s'il vous plaît; седнете, моля asseyez-vous, je vous prie (s'il vous plaît); моля се 1. prier qn; 2. prier, faire sa prière а (при учудване, възмущение) figure-toi, figurez-vous. -
7 настояване
ср instance f. -
8 настоятелно
нрч instamment, avec instance. -
9 настоятелност
ж instance f. -
10 окръжен
прил départemental, e, aux; окръжен съвет conseil départemental; окръжни избори élections départementales; окръжен съд tribunal civil de première instance; окръжно управление остар préfecture f; окръжен управител остар préfet m; окръжен град (ville de) préfecture f. -
11 помолвам
гл solliciter; supplier; (помолвам за нещо) demander avec instance qch; помолвам се prier. -
12 разноски
ж мн.ч. dépense f, frais m pl; не държа сметка за разноските sans regarder а la dépense; на мои разноски а mes frais; правя разноски se mettre en frais, faire des dépenses; дребни разноски menus frais; без разноски sans aucuns frais, sans rien débourser, sans bourse délier; разноските за сметка на frais а la charge de (aux frais de); съдебни разноски frais d'instance, frais de justice; разг на държавни разноски aux frais de la princesse (de l'Etat); поемам разноски se charger des frais; (пътувам на чужди разноски, без да плащам) voyager а l'њil. -
13 съдебен
прил judiciaire, de justice; съдебен процес procès (poursuites) judiciaire(s); завеждам съдебен процес срещу някого intenter (faire) un procès а qn, intenter (engager, initier, commencer) des poursuites contre qn; съдебна власт pouvoir judiciaire; съдебна зала salle d'audience; съдебна палата Palais de Justice; съдебни разноски frais de justice, frais d'instance; съдебно заседание audience f, assises fpl; съдебно следствие enquête judiciaire; по съдебен ред par voie de justice; съдебен заседател juré m; assesseur m; съдебен изпълнител huissier m; съдебна медицина médecine légale.
См. также в других словарях:
instance — [ ɛ̃stɑ̃s ] n. f. • v. 1240 « application, soin »; lat. instantia 1 ♦ Sollicitation pressante. Vx au sing., sauf dans Demander avec instance. ⇒ insistance. « mon camarade me fit de telles instances » (Balzac). Mod. Céder aux instances de qqn. ⇒… … Encyclopédie Universelle
instance — INSTANCE. s. f. Poursuite, sollicitation pressante. Grande instance. faire instance, de grandes instances, de vives instances, des instances pressantes auprés de quelqu un, envers quelqu un. je l ay fait à son instance. je l en ay sollicité avec… … Dictionnaire de l'Académie française
instance — n Instance, case, illustration, example, sample, specimen mean a concrete thing which has or manifests the qualities, characters, or nature of a type, a class, or a group. Instance applies to an individual person or thing brought forth in support … New Dictionary of Synonyms
Instance — In stance, n. [F. instance, L. instantia, fr. instans. See {Instant}.] [1913 Webster] 1. The act or quality of being instant or pressing; urgency; solicitation; application; suggestion; motion. [1913 Webster] Undertook at her instance to restore… … The Collaborative International Dictionary of English
instance — [in′stəns] n. [ME instaunce < OFr instance < L instantia, a standing upon or near, being present < instans: see INSTANT] 1. Archaic an urgent plea; persistent solicitation 2. an example; case; illustration 3. a step in proceeding;… … English World dictionary
instance — in·stance / in stəns/ n [French, from Late Latin instantia, from Latin, the fact of being present or impending, vehemence in speech, urgency, from instant instans insistent, pressing, from present participle of instare to be pressing, stand upon] … Law dictionary
instance — ► NOUN 1) an example or single occurrence of something. 2) a particular case. ► VERB ▪ cite as an example. ● for instance Cf. ↑for instance ● in the first (or second etc.) … English terms dictionary
instance — (n.) mid 14c., urgency, from O.Fr. instance eagerness, anxiety, solicitation (13c.), from L. instantia presence, effort intention; earnestness, urgency, lit. a standing near, from instans (see INSTANT (Cf. instant)). In Scholastic logic, a fact… … Etymology dictionary
Instance — In stance, v. t. [imp. & p. p. {Instanced}; p. pr. & vb. n. {Instancing}.] To mention as a case or example; to refer to; to cite; as, to instance a fact. H. Spenser. [1913 Webster] I shall not instance an abstruse author. Milton. [1913 Webster] … The Collaborative International Dictionary of English
Instance — In stance, v. i. To give an example. [Obs.] [1913 Webster] This story doth not only instance in kingdoms, but in families too. Jer. Taylor. [1913 Webster] … The Collaborative International Dictionary of English
instance — [n] case, situation case history, case in point, detail, example, exemplification, exponent, ground, illustration, item, occasion, occurrence, particular, precedent, proof, reason, representative, sample, sampling, specimen, time; concepts… … New thesaurus
