-
1 quel,
le adj.interr. et exclam. (lat. qualis) 1. кой, коя, кое; quel, le est cette fille кое е това момиче; quel, est le but de la vie каква е целта на живота; il vient d'on ne sait quel, pays той идва от неизвестно коя страна; de nous deux quel, est le plus beau от нас двамата кой е по-красив; 2. какъв, каква, какво; quel, crétin! какъв кретен; quel, le jolie maison каква красива къща, каква хубава къща; 3. колко; quel, le heure est-il? колко е часът? quel, âge avez-vous? на колко сте години? Ќ quel, (le) que soit какъвто и да е, каквото и да е; tel quel, без промяна; такъв, какъвто е. -
2 quelque
adj. (de quel et que) 1. някой, някакъв, няколко; faire quelques pas правя няколко крачки; deux cents et quelques francs двеста и няколко франка; 2. известно; depuis quelque temps от известно време; il avait quelque savoir той имаше известно познание; 3. adv. приблизително, около; il était а quelque cinquante mètres той беше на около петдесетина метра; 4. adv. колкото и; quelque grand qu'il soit колкото и голям да е той; 5. loc. adv. quelque part някъде; quelque peu малко; 6. quel que, quelle que (+ subj.) adj. indéf. какъвто и, каквото и; 7. лит. какъвто, каквото; sur quelque sujet que se portât la conversation на каквато и тема да беше разговорът. Ќ quelque chose нещо. Ќ Hom. quel que. -
3 avanzàre
v 1) напредвам: avanzàre nella carriera (nel lavoro) напредвам в кариерата (в работата); 2) остава, остава в излишък: non avanzàre quel pezzettino di pane! не оставяй неизядено това парченце хляб!; 3) дължа: avanzo 10 000 lire дължа десет хиляди лири; 4) излагам, предявявам: avanzàre un'ipotesi излагам хипотеза. -
4 cannonàta
f 1) оръдеен изстрел; 2) прен. разг. нещо много добро и качествено: quel film и una cannonàta! този филм е жесток! -
5 complèto
1. agg пълен, цял: lui и un cretino complèto той е пълен кретен; studio complèto sugli animali пълно изследване върху животните; 2. m костюм: vorrei quel complèto da donna искам онзи дамски костюм; Ќ essere al complèto в пълен състав съм. -
6 grattàre
1. v 1) чеша; 2) прен. стържа, чегъртам: smettila di grattàre con quel violino? престани да стържеш с тази цигулка!; 3) жарг. гепвам, задигам: mi hanno grattato il portafoglio гепиха ми портфейла; 2. v rifl grattàresi чеша се. -
7 mìtico
agg 1) митичен, митически; 2) жарг. жесток, страхотен: quel film и mìtico! тоя филм е жесток! -
8 niènte
1. pron нищо: non dirт niènte няма да кажа нищо; non fa niènte! няма значение; non ti preoccupare, non и niènte не се притеснявай, няма нищо; 2. m 1) нищо, дреболия: mi ha regalato un bel niènte подари ми едно нищо; 2) нищожество: lui и niènte той е нищожество; 3. avv съвсем не, никак: quel quadro и niènte male онази картина никак не е лоша; Ќ niènte piщ нищо повече; niènte paura! давай смело!; niènte affatto нищо подобно. -
9 paèse
m 1) страна, държава: America и un grande paèse Америка е голяма страна; 2) село, селище: abito in un paèse di montagna живея в планинско село; Ќ mandаre a quel paèse пращам по дяволите. -
10 passàre
v 1) минавам, преминавам; отбивам се: passàre per la strada минавам по улицата; di qui non si passa оттук не се минава; passi pure! моля минете!, влезте!; 2) отминавам, изминавам: da quel giorno sono passati otto anni от онзи ден изминаха осем години; lasciar passàre qualcuno правя път, пускам някого да мине (да влезе); 3) вземам изпит: ho passato l'passàre взех изпита; 4) считам, смятам: lui passa per una persona onesta той минава за почтен човек; 5) има, съществува: fra me e lui passa una grande differenza между мен и него има голяма разлика; 6) подавам: passàre il pane (il sale) подавам хляба (солта); Ќ passàre sopra una cosa не обръщам внимание на нещо; passàre la liscia отървавам се леко; passàre sela bene живея си добре; passàre di mente забравям; passàre avanti продължавам. -
11 protagonìsta
m главен герой, главно действащо лице: parlavamo del protagonìsta di quel film говорехме за главния герой в онзи филм; Oscar per il miglior attore protagonìsta Оскар за най-добра мъжка роля. -
12 vòlto
m лице, лик, вид, облик: vòlto grazioso грациозно лице; scuro in vòlto намръщен вид, мрачен; nella mia mente ritorna quel vòlto в паметта ми се връща онзи лик; acceso in vòlto с пламнало лице. -
13 âge
m. (lat. pop. °њtaticum, class. њtas, њtatis) 1. възраст, години; quel âge avez-vous? на каква възраст сте? 2. поколение; 3. век; le Moyen-âge средните векове; d'âge en âge от век на век; âge critique или retour d'âge физиол. критична възраст; а la fleur de l'âge в разцвета на младостта; avant l'âge преждевременно; déclin de l'âge преклонна възраст; entre deux âges на средна възраст; être d'un certain âge (être sur l'âge) в напреднала възраст съм (не съм вече млад); n'avoir pas d'âge не може да ми се определи възрастта; âge tendre детска възраст; âge ingrat пубертет; le bel âge младост; le troisième âge трета възраст (след 60 - 65 години); la force de l'âge зряла възраст; avoir passé l'âge твърде възрастен; ce n'est plus de mon (ton, son) âge това е дейност само за млади; il y a bel âge que твърде отдавна; on apprend а tout âge погов. човек се учи, докато е жив; chaque âge a ses plaisirs погов. всяка възраст си има красота. -
14 amener
v.tr. (de mener) 1. довеждам, докарвам; 2. влека, повличам; 3. прен. навеждам; ceci m'amène а la pensée de това ме навежда на мисълта да; 4. причинявам, докарвам; ça pourrait t'amener du désagrément това би могло да ти причини неприятности; 5. мор. amener les voiles свалям платната; 6. дърпам към себе си; pécheur qui amène son filet рибар, който дърпа, издърпва мрежата си; s'amener разг. идвам, пристигам, нося се. Ќ mandat d'amener призовка за явяване на съд; арестуване; quel bon vent vous amène? какъв вятър ви носи? -
15 bénéfice
m. (de bene "bien" et facere "faire") 1. печалба; bénéfice brut брутна печалба; bénéfice net чиста печалба; 2. полза, облага; quel bénéfice avez-vous а mentir? каква полза имате, ако излъжете?; au bénéfice de в полза на; 3. придобивка; 4. бенефис (театрално представление, доходът от което е в полза за честван артист); 5. ист. отстъпване на земи от страна на краля или феодала. Ќ bénéfice d'inventaire (за наследство) право на наследника да изплаща дълговете на наследодателя до сумата на полученото наследство; sous bénéfice d'inventaire прен. с възможност за проверка. Ќ Ant. désavantage, inconvénient, préjudice, déficit, perte. -
16 bon1,
ne adj. (lat. bonus) 1. добър; bon1, remède добро лекарство; bon1, enfant добро дете; 2. благ, любезен; 3. добродушен, простодушен; un bon1, homme добродушен човек; 4. здрав, силен; une bon1,ne gifle силен шамар; 5. прав, справедлив; une bon1,ne cause право дело; 6. голям, значителен; bon1, nombre de gens голям брой хора; 7. цял; attendre une bon1,ne demi-heure чакам цял половин час; il y a 3 bon1,s kilomètres има цели три километра; 8. скъп, мил; mon bon1, ami! скъпи ми приятелю!; 9. сигурен; un bon1, témoin сигурен свидетел; 10. точен; un bon1, compte точна сметка; bon1,ne réponse точен, верен отговор; 11. честит, щастлив; bon1,ne année! честита Нова година! 12. благоприятен; bon1, vent благоприятен вятър; 13. чист, правилен; bon1, français правилен френски език; 14. полезен; c'est un sport bon1, pour la santé това е спорт, който е полезен за здравето; 15. доходен, изгоден; une bon1,ne transaction изгодна сделка; 16. loc. adv. а bon1, compte на добра цена; а bon1, droit справедливо; а bon1, escient съзнателно; при добро познаване на работата; а la bon1,ne чистосърдечно, искрено; а la bon1,ne franquette просто, искрено, приятелски; а la bon1,ne heure! чудесно! прекрасно! а quoi bon1,? каква полза? а bon1, marché евтино; de bon1,ne foi чистосърдечно, искрено; de bon1,ne heure рано; pour (tout) de bon1, сериозно, не на шега, наистина; 17. interj. bon1,! така, браво, добре (за задоволство); ah, bon1,? така ли?; (за неудоволствие) allons bon1,! хайде де; е... е...; 18. приятен, добър; de bon1,s moments приятни моменти; bon1, voyage! добър път!, приятен път. Ќ а bon1, chat bon1, rat погов. каквото повикало, такова се обадило; а bon1, entendeur salut погов. умният от малко разбира; а bon1, vin point d'enseigne погов. добрата стока сама се хвали; а qqch. malheur est bon1, погов. всяко зло за добро; avoir bon1,ne mine добре изглеждам, в добро здраве съм; bon1, а tirer може да се печата; bon1, courage! успех! приятна работа! bon1, diable добър човек; bon1, Dieu! боже мой! bon1, mot остроумие; bon1, office помощ, съдействие; bon1, ton добри маниери, благоприличие; bon1, vivant гуляйджия; cela est bon1, а savoir това трябва да се знае, да се има предвид; c'est bon1,! добре! c'est un homme de bon1, compte почтен човек е; comme bon1, vous semble (semblera) както намерите за добре; dire la bon1,ne aventure гадая, врачувам; en conter de bon1,nes разказвам бабини деветини; en voilà une bon1,ne! и таз добра! и таз хубава! être bon1, а tout за всичко ме бива; être dans les bon1,nes grâces de qqn. ползвам се от благоволението на някого; faire bon1,ne chère добре се храня, добре си похапвам; il fait bon1, времето е хубаво; il fait bon1, vivre животът е хубав; il fait bon1, (+ inf.) добре е да...; il faut avoir bon1, pied bon1, њil! отваряй си очите добре! j'y fais bon1,ne garde отварям си добре очите; la bailler bon1,ne говоря празни приказки; les bon1,s comptes font les bon1,s amis погов. добри сметки - добри приятели; main bon1,ne здрава ръка; ръка, която носи щастие; mon bon1, ami! драги мой!; n'être bon1, а rien за нищо не ме бива; prendre pour bon1, вземам за чиста монета, за истина; quel bon1, vent vous amène? какъв добър случай ви води насам?; sur un bon1, pied в благоприятно положение; tenir le bon1, bout de l'affaire вземам работата откъм добрата Ј страна; une bon1,ne fois pour toutes веднъж завинаги; il serait bon1, de би било добре да; avoir tout bon1, имам право, успявам; avoir bon1, а un problème намерих добро решение (в детския език); être bon1, en добър съм в (дадена област); être bon1, pour добър съм за, ставам за; bon1, pour le service годен за военна служба; on est bon1,! ние сме печени, опитни; bon1, а добър за (някаква употреба); c'est bon1, а savoir добре е да се знае; а quoi bon1, и защо, защо ли; c'est bon1, това е достатъчно; faire une bon1,ne action извършвам добро дело ( за скаутите). Ќ Ant. méchant, mauvais, petit. Ќ Hom. bond. -
17 bonheur
m. (de bon et heur) 1. щастие, благополучие, благоденствие, блаженство; cela porte bonheur това носи щастие; le bonheur d'aimer щастието да обичаш; 2. щастливо събитие, благоприятен случай; 3. радост, удоволствие; quel bonheur de vous voir! какво удоволствие е да ви видя! 4. успех, сполука, благо; 5. loc. adv. par bonheur за щастие; avec bonheur лит. успешно, с успех, сполучливо; le vin allie avec bonheur des arômes différents виното съчетава сполучливо различни ухания. Ќ au petit bonheur каквото ще да става, според случая; être en bonheur; jouer avec bonheur върви ми в играта; l'argent ne fait pas le bonheur погов. парите не са всичко; le malheur des uns fait le bonheur des autres погов. един гледа сватба, друг - брадва; faire le bonheur de qqn. доставям удоволствие на някого, полезен съм на някого. Ќ Ant. adversité, calamité, désastre, infortune, malheur, malchance; échec. -
18 boulet
m. (de boule) 1. воен. гюлле, желязна топка, снаряд; 2. ветер. глезен на конски крак; 3. топка, прикачена към верига (която носят осъдените); 4. брикет. Ќ arriver comme un boulet de canon пристигам много бързо; tirer а boulets rouges sur qqn. атакувам яростно някого; quel boulet! каква мъка, какво тежко положение! Ќ Hom. boulaie. -
19 chauffer
v. (lat. pop. °calefare, de calefacere) I. v.tr. 1. топля, стоплям, затоплям, сгрявам, нагрявам, сгорещявам, нагорещявам; chauffer de l'eau а 100° degrés стоплям вода до 100°; chauffer un appartement отоплявам апартамент; chauffer un métal а blanc нагорещявам метал до бяло; chauffer une chaudière подгрявам котел; 2. chauffer qqn. а blanc разг. дразня някого, мотивирам го (преди изпитание); II. v.intr. 1. горя, топля, затоплям, отоплявам; le moteur chauffe двигателят прегрява; le charbon chauffe bien въглищата топлят добре; 2. намирам се под пара; готвя се да тръгна; navire qui chauffe кораб, който е под пара (който се готви да тръгне); se chauffer топля се (си); грея се (си), стоплям се (си), пека се (си); разгрявам се; se chauffer au soleil грея се на слънцето. Ќ ça chauffe работата е напечена; chauffer des élèves разг. мотивирам учениците преди изпит; chauffer un acteur силно ръкопляскам на актьор; chauffer une affaire ускорявам работата; on verra de quel bois je me chauffe ще се види на какво съм способен, какво мога да направя, ще им покажа кой съм; un orchestre qui chauffe оркестър, който свири много ритмична музика; une salle qui chauffe превъзбудена зала. Ќ Ant. attiédir, glacer, rafraîchir, refroidir. -
20 culot
m. (de cul) 1. нагар в дъното на лула; 2. металическа част (дъно) на електрическа крушка, на патрон; 3. ост. ученик, който е последен по успех в класа си; 4. ост. изтърсак, последно родено дете; 5. разг. дързост, наглост; Quel culot! каква наглост; il ne manque pas de culot не му липсва дързост; 6. метална част на автомобилна свещ; 7. утайка в дъното на съд.
Страницы
- 1
- 2
См. также в других словарях:
quel — quel, quelle [ kɛl ] adj. • Xe; lat. qualis I ♦ Adj. interrog. (servant généralement à questionner sur la nature ou l identité d une personne ou d une chose). A ♦ Interrog. dir. 1 ♦ (Attribut) « Quelle est donc cette jeune fille qui chante ? »… … Encyclopédie Universelle
Quel — Saltar a navegación, búsqueda Quel Bandera … Wikipedia Español
quel — quel, quelle (kèl, kè l ) adj. 1° Il s emploie pour exprimer la qualité, et répond au latin qualis. • La façon dont il a vécu avec moi montre assez quel il est, VAUGEL. Q. C. 366. • Voilà quelle je suis et quelle je veux être, CORN. Héracl … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
Quel punto — Студийны … Википедия
quel — QUEL, adj. dont on se sert pour demander ce que c est qu une chose, qu une personne, son nom, ses proprietez; ou pour marquer de l incertitude, du doute. Quel homme est ce qu un tel? c est un bon homme, c est un Conseiller quel temps fait il? il… … Dictionnaire de l'Académie française
quel — Quel. Il vient de Qualis. Quel, Qui, Quis, Quid, Quod. Quel homme, Qui vir Que te semble il que je soy, Quis videor? Quel homme es tu? Quid tu hominis es? Je ne sçay quel homme tu es, Nescio quid viri sis, Nescio te ego. Ne luy as tu pas dit quel … Thresor de la langue françoyse
QUEL query languages — QUEL is a relational database access language, similar in most ways to SQL. It was created as a part of the Ingres effort at University of California, Berkeley, based on Codd s earlier suggested but not implemented Data Sub Language ALPHA. QUEL… … Wikipedia
Quel beau dimanche — Quel beau dimanche ! Auteur Jorge Semprún Genre Roman Pays d origine France Éditeur éditions Gallimard … Wikipédia en Français
Quel Gros Q.I. ! — Quel gros Q.I. ! Saison 15 Épisode n°13 Titre original Smart and Smarter Titre québecois Génie en herbe Code de production FABF08 1e diffusion aux … Wikipédia en Français
Quel Gros Q.i. ! — Quel gros Q.I. ! Saison 15 Épisode n°13 Titre original Smart and Smarter Titre québecois Génie en herbe Code de production FABF08 1e diffusion aux … Wikipédia en Français
Quel gros QI! — Quel gros Q.I. ! Quel gros Q.I. ! Saison 15 Épisode n°13 Titre original Smart and Smarter Titre québecois Génie en herbe Code de production FABF08 1e diffusion aux … Wikipédia en Français
