-
1 handcuffs
{'hændkʌfs}
n pl белезници* * *{'handk^fs} n pl белезници.* * *n pl белезници -
2 handcuffs pl
белезници {мн} -
3 clap
{klaep}
I. 1. пляскам с ръце, ръкопляскам
2. пляскам/размахвам шумно криле (за птица)
3. тупам, потупвам
to CLAP on the back потупвам по гърба (окуражително, одобрително и пр.)
4. хлопвам (се), затварям (се) шумно (за капок и пр.) (и с to)
to CLAP someone in prison хвърлям/тиквам някого в затвора
5. правя нещо с бързо/рязко движение
to CLAP one's hat on нахлупвам бързо шапката си
to CLAP hold of хващам, сграбчвам, пипвам
to CLAP one's ear to the door залепвам ухо на вратата
to CLAP eyes on виждам, зървам
I haven't CLAPped eyes on him since last week никак не съм го виждал от миналага седмица
to CLAP something on to someone пробутвам на бърза ръка някому нещо
to CLAP up a bargain/a marriage/peace, etc. сключвам набързо сделка/брак/мир и пр. CLAPped out si. изтощен
II. 1. плясък, пляскане с ръце, ръкопляскане
2. потупване
to give someone a CLAP on the back потупвам някого по гърба (одобрително, окуражително и пр.)
3. внезапен силен трясък, гръмотевица
III. n вулг. гонорея* * *{klaep} v (-рр-) 1. пляскам с ръце; ръкопляскам; 2. пляскам/разм(2) n 1. плясък; пляскане с ръце; ръкопляскане; 2.. потупване{3} n вулг. гонорея.* * *хлопвам; тупам; потупвам; захлопвам;* * *1. i haven't clapped eyes on him since last week никак не съм го виждал от миналага седмица 2. i. пляскам с ръце, ръкопляскам 3. ii. плясък, пляскане с ръце, ръкопляскане 4. iii. n вулг. гонорея 5. to clap eyes on виждам, зървам 6. to clap hold of хващам, сграбчвам, пипвам 7. to clap on the back потупвам по гърба (окуражително, одобрително и пр.) 8. to clap one's ear to the door залепвам ухо на вратата 9. to clap one's hat on нахлупвам бързо шапката си 10. to clap someone in prison хвърлям/тиквам някого в затвора 11. to clap something on to someone пробутвам на бърза ръка някому нещо 12. to clap up a bargain/a marriage/peace, etc. сключвам набързо сделка/брак/мир и пр. clapped out si. изтощен 13. to give someone a clap on the back потупвам някого по гърба (одобрително, окуражително и пр.) 14. внезапен силен трясък, гръмотевица 15. пляскам/размахвам шумно криле (за птица) 16. потупване 17. правя нещо с бързо/рязко движение 18. тупам, потупвам 19. хлопвам (се), затварям (се) шумно (за капок и пр.) (и с to)* * *clap[klæp] I. v (- pp-) 1. пляскам, ръкопляскам; 2. тупам, потупвам; to \clap s.o. on the back потупвам някого по гърба; 3. хлопвам, захлопвам (капак и пр.); хлопвам се, затварям се шумно (и to \clap to); to \clap s.o. in prison хвърлям някого в затвора; 4. за бързо, рязко движение; the police officer \claped the handcuffs on him полицаят му щракна белезниците; to \clap spurs to the horse пришпорвам кон; to \clap a writ on s.o.'s back, to \clap s.o. on the heels арестувам някого; to \clap hold of хващам, сграбчвам, пипвам; to \clap o.'s ear to the door залепвам ухо на вратата; to \clap eyes on s.o. разг. виждам (зървам) някого; to \clap on o.'s hat нахлупвам си шапката; to \clap on sail мор. вдигам (издувам) платна; to \clap up a bargain ( marriage, peace) набързо сключвам сделка (брак, мир); the government has \claped an extra ten pence on a packet of cigarettes правителството увеличи цената на пакет цигари с 10 пенса; II. n 1. плясък, пляскане, ръкопляскане; to give s.o. a \clap ръкопляскам на някого; 2. потупване (по гърба); 3. гръм, гръмотевица (и thunder \clap, \clap of thunder); • at a \clap ост. изведнъж, внезапно, като гръм от ясно небе. III. n грубо гонорея. -
4 cuff
{kʌf}
I. 1. маншет, ръкавел
2. pl белезници
off the CUFF импровизирано, неподготвено, екстемпоре, неофициално
to play it off the CUFF проявявам находчивост
on the CUFF на кредит
II. 1. плесница, шамар
2. удар с юмрук
III. v удрям/бия с ръка/юмрук* * *{k^f} n 1. маншет, ръкавел; 2. pl белезници; off the cuff импровизи(2) {k^f} n 1. плесница, шамар; 2. удар с юмрук.{3} {k^f} v удрям/бия с ръка/юмрук.* * *шамар; плесница; маншет;* * *1. i. маншет, ръкавел 2. ii. плесница, шамар 3. iii. v удрям/бия с ръка/юмрук 4. off the cuff импровизирано, неподготвено, екстемпоре, неофициално 5. on the cuff на кредит 6. pl белезници 7. to play it off the cuff проявявам находчивост 8. удар с юмрук* * *cuff[kʌf] I. n 1. маншет, ръкавел; on the \cuff ам. sl 1) на кредит; в заем; 2) без подготовка; необмислено; off the \cuff без предварителна подготовка, необмислен; off the \cuff answer спонтанен отговор; 2. pl белезници (и handcuffs); II. v слагам белезници на. III. n 1. плесница, шамар; 2. удар с юмрук; II. v удрям; плясвам; зашлевявам.
См. также в других словарях:
Handcuffs — Manacles redirects here. For the rocks off Cornwall, see The Manacles. Hiatt type 2010 handcuffs. Circa 1990s … Wikipedia
handcuffs — noun … OF HANDCUFFS ▪ pair, set ▪ The policeman slipped a pair of handcuffs on his wrists. VERB + HANDCUFFS ▪ have on, wear ▪ … Collocations dictionary
handcuffs — hand|cuffs [ˈhændkʌfs] n [plural] a pair of metal rings joined by a chain. Handcuffs are used for holding a prisoner s wrists together ▪ They put handcuffs on the two men and led them away. in handcuffs ▪ He was brought into the court in… … Dictionary of contemporary English
handcuffs — device for shackling the hands, used by police on prisoners under arrest. Until modern times, handcuffs were of two kinds: (1) the figure 8, which confined the hands close together either in front of or behind the body, and (2) rings that… … Universalium
handcuffs — n. 1) to put (the) handcuffs on smb. 2) to remove handcuffs * * * to put (the) handcuffson smb. to remove … Combinatory dictionary
handcuffs — hand·cuff || hændkÊŒf n. ring shaped shackle placed on the wrist to bind or restrain, manacle v. restrain with handcuffs (ring shaped shackles for the wrists) … English contemporary dictionary
handcuffs — plural noun when her lawyer came, Paula was still in handcuffs Syn: manacles, shackles, irons, fetters, bonds, restraints; informal cuffs, bracelets … Thesaurus of popular words
handcuffs — / hændkʌfs/ plural noun ⇒ golden handcuffs … Dictionary of banking and finance
handcuffs — noun a) A fastening consisting of two metal rings, designed to go around a persons wrists, and connected by a chain or hinge. b) Plural of handcuff. Syn: manacles … Wiktionary
handcuffs — (Roget s IV) n. Syn. manacles, fetters, shackles, iron rings, bracelets*, wristlets*, cuffs*, clamps*, braces*, snaps*; see also chains … English dictionary for students
handcuffs — hand|cuffs [ hænd,kʌfs ] noun plural metal rings that a police officer puts around a prisoner s wrists to stop them from using their hands or arms … Usage of the words and phrases in modern English
