-
81 devoir1
v.tr. (lat. debere) 1. дължа, имам да давам; il me doit dix mille francs той ми дължи десет хиляди франка; 2. прен. дължа, длъжен съм, задължен съм; devoir1 sa vie а qqn. дължа живота си на някого; 3. трябва, необходимо е; il doit terminer ce travail ce soir трябва да свърши тази работа още тази вечер; 4. имам намерение; je dois partir demain трябва да замина утре; 5. трябва (вероятно, навярно); il doit être grand maintenant трябва да е пораснал вече; 6. трябва, изглежда, вероятно; 7. в imp. du subj. и в началото на изречението: дори ако, дори и да, ако ще би да; dussé-je consacrer ma fortune дори и да посветя цялото си състояние; 8. devoir1 de (+ inf.) je lui doit d'être en vie задължен съм му за живота си; se devoir1 задължен съм да се посветя на (партия, семейство и др.); comme il se doit както следва. Ќ devoir1 du retour дължа пари след размяна (на нещо); оставам задължен (някому); devoir1 plus d'argent qu'on n'est gros; devoir1 а Dieu et au diable; devoir1 au tiers et au quart; devoir1 de tous côtés имам много да давам, потънал съм в дългове, задлъжнял съм до гуша; devoir1 tribut плащам данък; en devoir1 а qqn. имам да се разправям с някого; advienne que pourra погов. да става каквото ще; n'en devoir1 guère, n'en devoir1 rien не съм по-долен от, не падам по-долу; qui doit a tort законът е винаги против длъжника. -
82 dorer
v.tr. (lat. imp. deaurare) 1. позлатявам; 2. украсявам дреха със златни нашивки; 3. апт. обшивам с меден пласт; dorer la pilule обвивам хап с меден пласт за по-лесно гълтане; 4. поет. пожълтявам, позлатявам; 5. готв. намазвам с жълтък; se dorer позлатявам се; придобивам златист цвят. Ќ dorer la pilule а qqn. подслаждам с благи думи неприятно съобщение за някого. Ќ Ant. dédorer. -
83 doubler
v. (lat. imp. duplare) I. v.tr. 1. удвоявам; doubler la mise удвоявам залагането; 2. подплатявам; 3. повтарям; doubler la classe повтарям клас; 4. усилвам, ускорявам; 5. дублирам (филм и др.); 6. мор. заобикалям; премахвам край; 7. изпреварвам; doubler une voiture изпреварвам кола; II. v.intr. 1. удвоявам се; 2. нараствам, увеличавам; se doubler удвоявам се. Ќ Ant. dédoubler, diminuer. -
84 éclairer
v. (lat. pop. °exclariare) I. v.tr. 1. осветлявам, огрявам; les rayons éclairaient une chaîne de montagnes слънчевите лъчи осветляваха цяла верига от планини; 2. наблюдавам, наглеждам, следя; 3. ръководя, поучавам, просвещавам; éclairer le peuple просвещавам народа; 4. правя ясен, разбираем, изяснявам; 5. воен. провеждам разузнаване; II. v.intr. светя, блестя, осветявам; III. v.imp. il éclaire святка се. Ќ Ant. aveugler; obscurcir. -
85 ensuivre
(s') v.pr. (lat. insequi) 1. следвам, последвам; 2. излизам, произлизам, произхождам, произтичам; 3. v.imp. произлиза, произтича; jusqu'а ce qu'il s'ensuive докато последва, произлезе; il s'ensuit que следва, че. Ќ et tout ce qui s'ensuit и така нататък. -
86 épeautre
m. (lat. imp. spelta) бот. лимец ( вид пшеница). -
87 exfolier
v.tr. (lat. imp. exfoliare, de folium "feuille") 1. махам, премахвам листа; 2. люпя, лющя; 3. бот. олющвам, обелвам на тънки пластове (кора на дърво); 4. хир. отделям, лющя постепенно на тънки люспички ( за некрозирала тъкан или кост). -
88 exister
v.intr. (lat. existere) 1. съществувам, живея; 2. присъствам, налице съм, съществувам; il existe imp. съществува, има. -
89 falloir
v.imp. (lat. pop. °faillire, class. fallere "tromper, manquer а") 1. трябва, нужно е, налага се, необходимо е; il faudrait би трябвало; il faut que (+ subj.) необходимо е, трябва, налага се; il faut que je vous parle налага се да ви говоря; il le faut трябва, необходимо е; il faut (+ inf.) трябва да е, сигурно; il faut avoir perdu l'esprit трябва да е загубил ума си; 2. в съчет. s'en falloir липсвам, не достигам; il s'en faut de beaucoup, il s'en faut bien; tant s'en faut напротив; peu s'en faut почти; un homme comme il faut добре възпитан човек, човек на място. -
90 frugal,
e, aux adj. (lat. imp. frugalis) 1. въздържан, умерен в яденето и пиенето; 2. оскъден, скромен (за храна); un repas frugal, оскъдно ядене. -
91 fuligineux,
se adj. (lat. imp. fuliginosus) 1. който дими; 2. който има цвят на сажди; 3. прен. смътен, неясен, объркан. -
92 geler
v. (lat. gelare "geler") I. v.tr. 1. замръзвам, замразявам; l'hiver gèle le sol зимата кара земята да замръзне; 2. правя да премръзне, да измръзне; 3. прен., разг. пронизвам (от страх); смразявам; 4. прен. замразявам, блокирам; geler les prix замразявам цените; geler les salaires замразявам заплатите; II. v.intr. 1. замръзвам; le lac gèle езерото замръзва; 2. измръзвам; 3. мръзна; 4. далеч съм от целта (при игрите на отгатване); tu gèles! Студено!; III. v.imp. il gèle мръзне; il gèle а pierre fendre мръзне, та чак камъните се пукат от студ. Ќ crédits gelés кредити, заеми, чието изплащане е спряно; замразени кредити; se geler les fesses разг. много ми е студено. -
93 grêler
v. (frq. °grisilôn) I. v.imp. вали град; II. v.tr. 1. повреждам (за градушка); 2. правя сипаничав ( за шарка). -
94 gros,
se adj. adv. et n. (lat. imp. grossus) 1. голям, едър, дебел; une gros,se femme дебела жена; gros, paquet голям пакет; gros,se araignée голям паяк; gros,ses lèvres големи пълни устни; gros,se fille делебо момиче; gros, gibier едър дивеч; 2. дебел, плътен, груб (плат); gros, drap грубо платно; 3. голям, тежък; gros, bagage тежък багаж; 4. надебелен, подут; se sentir le ventre gros, чувствам корема си подут; 5. важен, значителен; gros,se question важен въпрос; 6. голям, значителен; toucher une gros,se somme получавам голяма, значителна сума; faire de gros,ses dépenses правя значителни разходи; gagner le gros lot печеля голямата печалба; 7. опасен, силен; gros, rhume силна хрема; gros,se fièvre силна температура; 8. силен, мощен; gros,se voix силен и мощен глас; gros, baiser звучна целувка; 9. богат, голям, едър; gros, marchand голям, едър търговец; gros, propriétaire едър собственик; 10. прен. наситен; плътен, изпълнен; époque gros,se d'événements епоха, пълна със събития; 11. груб, без финес; avoir de gros, traits имам груби черти; gros,se plaisanterie груба, вулгарна шега; 12. тъмен; un gros, bleu изискано тъмносиньо; 13. воен. тежък; gros,se artillerie тежка артилерия; 14. m. най-важната част от нещо; главното, важното; le gros, d'une affaire важното, главното в някоя работа; 15. adv. много; gagner gros, печеля много; cela coûte gros, това струва скъпо; 16. loc. adv. en gros, на едро; отгоре-отгоре, накратко; commerce en gros, търговия на едро; dites-moi en gros, ce qui se passe кажете ми накратко какво става; 17. m., f. дебел, едър човек; 18. m., f. нар. богат, влиятелен човек; 19. m. commerce de gros, търговия на едро; prix de gros, цена на едро; 20. m. gros, de Naples вид зърнест плат. Ќ les gros,ses dents кътните зъби; une gros,se cylindrée кола с мощен двигател; gros, buveur човек, който пие много; du gros, rouge обикновено червено вино; c'est gros, това е трудно да се повярва; le gros, de l'arbre дънерът на дървото; au gros, de l'hiver посред зима; c'est un gros, bonnet разг. той е голяма клечка; cњur gros, свито, нажалено сърце; en avoir gros, sur le cњur тежко ми е на сърцето; gros, mots обиди; faire le gros, dos разг. прегъвам се, изгърбвам се (за котка); придавам си важност; femme gros,se ост. бременна жена; la vache est gros,se кравата е бременна; nuée gros,se d'orage облак, който носи буря; un gros, quart d'heure повече от един четвърт час; gros, bétail едър рогат добитък; gros, vin гъсто, тъмночервено вино; jouer gros, jeu рискувам много; la mer est gros,se морето е бурно; gros, temps лошо време; la rivière est gros,se реката е придошла; les gros, poissons mangent les petits погов. големите риби изяждат по-малките ( силните хора винаги надвиват на по-слабите). Ќ Ant. chétif, fin, frêle, petit, maigre, délicat; distingué; recherché; détail. -
95 gustation
f. (lat. imp. gustatio) вкусово възприятие. -
96 impénitence
f. (lat. ecclés. impænitentia) 1. църк. неразкаяние; неразкаяност; 2. разг. упорство в грешка, в заблуждение; закостенялост. Ќ Ant. pénitence. -
97 impénitent,
e adj. (lat. ecclés. impænitens) 1. църк. неразкаян; 2. разг. твърд, закостенял в заблуждението си. Ќ Ant. pénitent, repenti. -
98 impératif,
ve adj. (lat. imp. imperativus de imperare "commander") 1. повелителен, заповеден; mode impératif, грам. повелително наклонение; gеste impératif, повелителен жест; 2. m. грам. повелително наклонение, императив; 3. наложителен. Ќ impératif, catégorique филос. категоричен императив; mandat impératif, императивен мандат (задължение на народен представител да гласува така, както искат неговите избиратели). -
99 impossibilité
f. (lat. imp. impossibilitas) невъзможност; mettre qqn. dans l'impossibilité de faire qqch. поставям някого в невъзможност да извърши нещо; impossibilité matérielle материална невъзможност. Ќ Ant. possibilité. -
100 innovation
f. (lat.imp. innovatio) новаторство, нововъведение. Ќ Ant. archaïsme, routine, tradition.
См. также в других словарях:
Imp — Imp, v. t. [imp. & p. p. {Imped}; p. pr. & vb. n. {Imping}.] [AS. impian to imp, ingraft, plant; akin to Dan. ympe, Sw. ympa, OHG. impf[=o]n, impit[=o]n, G. impfen. See {Imp}, n.] 1. To graft; to insert as a scion. [Obs.] Rom. of R. [1913… … The Collaborative International Dictionary of English
imp — imp·ing; imp·ish; imp·son·ite; pal·imp·ses·tic; imp; pal·imp·sest; imp·ish·ly; imp·ish·ness; … English syllables
Imp — ([i^]mp), n. [OE. imp a graft, AS. impa; akin to Dan. ympe, Sw. ymp, prob. fr. LL. impotus, Gr. ? engrafted, innate, fr. ? to implant; ? in + ? to produce; akin to E. be. See 1st {In }, {Be}.] 1. A shoot; a scion; a bud; a slip; a graft. [Obs.]… … The Collaborative International Dictionary of English
IMP — ist die Abkürzung für: IMP (Kompression), ein Kompressionsverfahren Chrysler IMP, ein PKW Modell der 1920er und 1930er Jahre, siehe Chrysler Imperial Illinois Malicious Processor, ein Proof of Concept OpenSPARC CPU Design, das eine Backdoor… … Deutsch Wikipedia
IMP — [Abk. für Inosin 5´ monophosphat]: ↑ Inosinphosphat. * * * Ịmp, der; s, [mhd. imp, ↑ Imme] (bayr.): Biene. * * * IMP, Abk. für Implikation … Universal-Lexikon
Imp — Imp: В Doom гуманоид тёмно коричневого цвета, неопределённого пола, с клыками и когтями больших размеров. Умеет стрелять шаровыми молниями из ладоней. Медлителен и маложивуч. В Dungeon Keeper малорослый шустрый карлик. Имеет большие глаза, как… … Википедия
imp — /imp/, n. 1. a little devil or demon; an evil spirit. 2. a mischievous child. 3. Archaic. a scion or offshoot of a plant or tree. 4. Archaic. an offspring. v.t. 5. Falconry. a. to graft (feathers) into a wing. b. to furnish (a wing, tail, etc.)… … Universalium
imp. — imp. 〈Abk. für lat.〉 imprimatur * * * imp. = imprimatur … Universal-Lexikon
Imp. — Imp. 〈Abk. für lat.〉 Imperator * * * imp. = imprimatur … Universal-Lexikon
imp — [ımp] n [: Old English; Origin: impa] 1.) a child who behaves badly, but in a way that is funny 2.) a small creature in stories who has magic powers and behaves very badly →↑impish … Dictionary of contemporary English
imp — [ ımp ] noun count 1. ) an imaginary creature that looks like a small child and likes to have fun by behaving badly 2. ) a child who behaves badly in a way that adults think is funny … Usage of the words and phrases in modern English
