-
1 des1
art. déf. plur. contracté (de de, prép. et les, art. déf. au plur.) слят член. -
2 annuel,
le adj. (lat. plur. annualis) 1. годишен, ежегоден; 2. едногодишен. -
3 ante2
f. (lat. plur. antњ) дървена подпорка; перваз на врата. -
4 aphte
m. (lat. plur. d'o. gr. aphtњ) мед. афта. -
5 arme
f. (lat. plur. arma) 1. оръжие; arme atomique атомно оръжие; armes d'estoc et de taille ост. саби; armes de jet (de trait) метателни оръжия (прашка, лък и под.); arme d'hast (de hast) пика, копие, щик и др.; armes blanches хладни оръжия (нож, кама, щик); armes légères, lourdes леки, тежки оръжия; armes а feu огнестрелни оръжия; arme а tir automatique оръжие с автоматична стрелба; armes de siège обсадни оръжия; armes antiaériennes противовъздушни оръжия; armes tranchantes оръжия за сечене (брадва, сабя); 2. разш. армия, войска; 3. военна служба, военна кариера; 4. герб, хералдичен знак; les armes de Paris гербът на Париж; 5. военна служба; être sous les armes войник съм, на служба съм; 6. ост. защитни части на въоръжение (шлем, ризница и др.); 7. бой, битка, война; fait d'armes подвит; suspension d'armes прекратяване на война, битка; 8. средство за защита, самоотбрана; les armes naturelles de l'homme защитни средства у човека (крака, ръце); les armes des animaux защитни средства у животните (рога, нокти и др.). Ќ aux armes! на оръжие! bas les armes! при нозе! faire des armes фехтувам; faire ses premières armes в началото съм на своята кариера; fraternité d'armes ост. въоръжени хора; héraut d'armes военен глашатай; hommes d'armes въоръжени бойци на коне (в средните векове); maître d'armes учител по фехтовка; passer l'arme а gauche арго хвърлям топа, умирам; passer qqn. par les armes разстрелвам някого по решение на военен съд; place d'armes плацдарм (място за военни упражнения в казарма, крепост или град); port d'armes носене на оръжие; porter les armes на военна служба съм; portez arme! пушка на рамо! déposer les armes предавам се; présentez armes! почест! rendre les armes предавам се, свалям оръжието; reposez armes! при нозе! свободно! salle d'armes зала за фехтуване; trophées d'armes военни трофеи. -
6 arnica
f. (lat. plur. ptarnica) бот. арника, Arnica. -
7 brasse
f. (lat. bracchia, plur. de bracchium, fém. collectif en lat. pop.) 1. разтег (дължината на двете ръце в обтегнато положение; 2. стара английска мярка за дължина, равна на 5 стъпки (160 см); 3. бруст, вид плуване; nager la brasse плувам бруст; 4. мор. мярка за дълбочина (около 1,60 метра). Ќ brasse papillon бътерфлай ( стил в плуването). -
8 brocoli
m. (plur. it. brocoli "pousses de choux") бот. вид цветно зеле, броколи. -
9 cisaille
f. (lat. pop. °cisaculum, de cæsalia, plur. neutre, du lat. class. cædere "couper") 1. техн. изрезки (от сребро); 2. pl. големи ножици за рязане на метал, подкастряне на дървета и др. -
10 confetti
m. (mot it., plur. de confetto "dragée", lat. confectus "préparé") конфета. -
11 corne
f. (lat. class. cornua, plur. de cornu "cor") 1. рог (на животно); 2. рогче, пипалце (на охлюв); 3. копито; 4. овчарски рог; 5. ост. клаксон, тромба; 6. corne а chaussures обувалка; 7. вид архитектурна украса; 8. подвит край на лист, на визитна картичка; 9. рогова материя; 10. заострен връх на шапка; 11. мор. полегата греда на мачта. Ќ corne d'abondance рог на изобилието; coup de corne убождане с рог; corne du croissant рогче на полумесец; porter les cornes изневеряват ми, рогоносец съм; prendre le taureau par les cornes посрещам смело (решително) трудностите, захващам работата откъм трудната страна; bêtes а cornes рогат добитък; cornes de gazelle ориенталски сладкиш с мед; corne de chasse ловджийски рог; corne de brume мор. уред за издаване на звуков сигнал при мъгла (на кораб); cornes d'une enclume заострени краища на наковалня. -
12 ès
prép. (de en et de l'art. plur. les) ост. (употребява се с дума в мн. число); docteur ès lettres доктор по литература; docteur ès sciences доктор по естествени науки. -
13 étau
m. (plur. d'étoc, d'estoc) (pl. étaux) техн. стяга, стиска, менгеме. -
14 êtres
m. pl. (lat. extera, plur. neutre de exterus "ce qui est а l'extérieur") ост. разположение на помещенията в сграда. Ќ Hom. être, hêtre. -
15 fois
f. (lat. plur. vices "tour, succession") 1. път (само при броене); maintes fois, plus d'une fois, bien des fois много пъти, често; encore une fois още веднъж; 2. в съчет. une fois разг. веднъж, един път; une fois pour toutes веднъж завинаги; 3. едно време, някога; il était une fois имало едно време; 4. loc. adv. une fois que щом като; а la fois, tous а la fois едновременно, изведнъж; de fois а autre от време на време. Ќ des fois нар. понякога; toutes les fois que всеки път, когато; en plusieurs fois на няколко пъти; payer en une fois плащам наведнъж. -
16 graffiti
m. pl. (mot it., plur. de graffito) надписи по стена, графити. -
17 gueuse1
f. (bas all. Göse "morceaux informes de fer fondu", plur. de Gos, proprem. "oie") 1. отливка, отлят чугун (във вид на призма при изваждането му от доменна пещ); 2. калъп за такава отливка. -
18 incunable
adj. et m. (lat. incunabula, plur. neutre de incunabulum "berceau, commencement") 1. инкунабулен; старопечатен; който е от първите години на книгопечатането; édition incunable издание от първите години на книгопечатането; 2. m. инкунабул, старопечатна книга (преди 1500 година). -
19 intestin2
m. (lat. intestina "entrailles", plur. de intestinum) анат. черво; intestin2 gros дебело черво; intestin2 grêle тънко черво. Ќ les intestin2s вътрешности. -
20 joie
f. (lat. gaudia, plur. neutre de gaudium, fém. en lat. pop.) 1. радост; веселост; joie infinie безкрайна радост; éprouver de la joie изпитвам радост; être ivre de joie опиянен съм от радост; joie de la réussite радост от успеха; 2. pl. удоволствия; les joies des sens удоволствията на сетивата. Ќ feu de joie огън, който се пали на празненства; s'en donner а cњur joie наслаждавам се, радвам се на нещо до насита. Ќ Ant. tristesse, chagrin, peine, affliction, désenchantement, désespoir, douleur, ennui.
См. также в других словарях:
PLUR — o PLURR es un acrónimo que significa Peace Love Unity Respect (traducido como Paz Amor Unidad Respeto), un lema o credo de la cultura rave. Muchos en la escena rave han oído alguna vez esta palabra, aunque su uso es relativamente reciente. Los… … Wikipedia Español
Plur. — Plur. = Plural. * * * Plur. = Plural … Universal-Lexikon
PLUR — Beads spelling out PLUR on a raver bracelet (see: candy raver) Peace Love Unity Respect, commonly shortened with PLUR, is a credo or mantra[1] of the rave culture. Many in the rave scene have heard this term at some time or another, although its… … Wikipedia
PLUR — Das Akronym PLUR welches für „Peace Love Unity Respect“ (engl. Frieden Liebe Einheit Respekt) steht ist ein weit verbreitetes Credo Der Raveszene. PLUR tauchte zum ersten mal in der Acid House Bewegung der 1980er Jahre auf. Damals waren Visuals… … Deutsch Wikipedia
plur — acronym. Peace, love, unity and respect. The unofficial credo of the rave scene. Example Citation: But Seth s parties are not just about a digital dance; they re about propagating an entire philosophy of peace, love, unity and respect, known… … New words
plur — Peace. Love. Unity. Respect. (from the movie groove) When extending a kindness to someone in need, say plur. If they ask you what it means, spread the love! … Dictionary of american slang
plur — Peace. Love. Unity. Respect. (from the movie groove) When extending a kindness to someone in need, say plur. If they ask you what it means, spread the love! … Dictionary of american slang
plur. — 1. plural. 2. plurality. * * * plur., 1. plural. 2. plurality … Useful english dictionary
plur. — 1. plural. 2. plurality. * * * … Universalium
PLUR — Peace, Love, Unity, Respect (Community » Religion) Peace Love Unity And Respect (Community » Religion) … Abbreviations dictionary
PLUR — ICAO Airportcode f. Jarvis (Line Islands) … Acronyms
