-
1 santé
f. (lat. sanitas, atis, de sanus) 1. здраве; perdre la santé загубвам си здравето; être en bonne santé в добро здраве съм; avoir une petite santé имам деликатно здраве; comment va la santé? как сме със здравето?; 2. здравеопазване; maison de santé болнично заведение; 3. наздравица; а votre santé! за ваше здраве! наздраве; boire а la santé de qqn. пия за здравето на някого. Ќ avoir une santé самоуверен съм; une santé de fer желязно здраве; se refaire une santé възстановявам силите си; santé passe richesse здравето е по-ценно от богатството. Ќ Ant. maladie. -
2 salut
m. (lat. salus, utis n. f. "santé", et par ext. "action de sauhaiter bonne santé") 1. спасение, избавление, спасяване (от смърт); 2. рел. спасение, избавление на душата; armée du salut Армия на спасението (протестантска организация); 3. поздрав, привет; чест; salut, les copains! здравейте, приятели! salut militaire военна чест (поздрав като се вдига ръката към главата); 4. мор. салют; 5. църк. вечерня ( служба). Ќ а bon entendeur salut! който има уши, да слуша! -
3 aller1
v.intr. (aler, alare; réduction mal expliquée du lat. ambulare, syn. de ire "aller" dans la langue fam.; fut. et condit. du lat. ire; vais, vas, va, vont, du lat. vadere) 1. отивам; ходя; aller1 а pied ходя пеша; 2. вървя, напредвам; преуспявам; l'affaire va bien работата върви добре; 3. вървя бързо, бягам; 4. прен. стои добре, отива, прилича (за дреха); подхожда; става; ça vous va bien това ви прилича; 5. сег. вр. на гл. aller в съчет. с друг глагол в infinitif образува futur proche - близко бъдеще; je vais parler (след малко) ще говоря; 6. мин. неопр. вр. на гл. aller в съчет. с друг глагол в infinitif образува futur proche dans le passé - близко бъдеще в миналото; il allait partir той (сега) щеше да тръгне; 7. чувствам се; comment allez-vous? как сте, как се чувствате? 8. вървя, работя, функционирам (за машина, уред и др.); 9. кара, върви; une voiture qui va vite кола, която вдига голяма скорост; 10. aller1 (+ inf. de but) je suis allé me promener отидох да се разходя. Ќ aller1 а l'âme, au cњur трогвам душата, сърцето; aller1 au fond des choses вниквам в същината на нещата; aller1 contre vent et marée пренебрегвам всички опасности; aller1 de mal en pis от трън та на глог; aller1 fort преувеличавам; aller1 loin отивам много далече, прекалявам; allez toujours! не бойте се! гледайте си работата! allez-vous en (va-t'en) идете си, махнете се (иди си, махни се); allez-vous promener вървете по дяволите, махнете се; allons donc хайде де, вие се шегувате; allons, enfants de la patrie вдигнете се, деца на родината; au pis aller1 в краен случай; ça va mal (cela va mal) не съм добре, не ме бива; cela va sans dire (tout seul, de soi) това е безспорно ясно, очевидно; comment ça va? (или ça va?) как сте, как върви работата? comment va votre santé? как сте със здравето си? faire aller1 qqn. изпращам някого за зелен хайвер; il y va а tout vent обръща се накъдето го духне вятърът (оставя се всеки да го води); laisser aller1 отпускам, освобождавам; se laisser aller1 зарязвам работите си, не се грижа никак за нищо; on y va! ида! сега! веднага! s'en aller1 отивам си; разотиваме се; изчезвам; умирам. -
4 altération1
f. (bas lat. alteratio) 1. изменение, промяна; 2. повреждане; разваляне; altération1 de la santé влошаване, увреждане на здравето; 3. подправяне, фалшифициране (на пари, мляко и др.); altération1 de monnaies фалшифициране на монети; 4. изопачаване; 5. прен. охладяване, разваляне (на приятелството); 6. муз. музикален знак за променяне тона на нота (бемол, диез); 7. геол. трансформация на скалЈте. -
5 altérer1
v.tr. (lat. alterare) 1. изменям, променям; 2. повреждам, развалям, увреждам; altérer1 sa santé увреждам здравето си; 3. подправям, фалшифицирам; altérer1 des monnaies фалшифицирам монети; 4. изопачавам; 5. прен. развалям, влошавам; s'altérer1 1. изменям се, променям се; 2. повреждам се, развалям се, влошавам се. Ќ Ant. désaltérer. -
6 amélioration
f. (de améliorer) 1. зем. подобрение, мелиорация на почва; 2. подобрение; amélioration de son état de santé подобрение на здравословното му състояние. Ќ Ant. empirement, dégradation. -
7 beau
пред гласна и нямо h bel (pl. beaux), belle adj. (lat. bellus "joli") 1. хубав, красив; прекрасен; une belle femme хубава жена; un bel enfant хубаво дете; belle musique хубава музика; elle est belle тя е красива; beau comme un camion шег. много красив; 2. прекрасен, възхитителен, голям; un beau talent възхитителен талант; une belle peur голям, силен страх; une belle fortune голямо богатство; 3. славен, благороден; un beau combat славна битка; 4. добър, щастлив, благоприятен; une belle santé добро здраве; 5. добре облечен, елегантен; une belle dame елегантна жена; 6. ласкателен, измамлив; de belles promesses измамливи обещания; 7. добър, хубав (за време); un beau temps хубаво време; le baromètre est au beau барометърът показва хубаво време; 8. при обръщение в ж. р. мила, любезна; ma belle amie скъпа приятелко; 9. m. хубавото, красивото: le culte du beau култът към красивото; 10. belle f. разг. красавица, хубавица; 11. m., f. ост. конте, кокетка; 12. f. belle благоприятен случай; 13. f. belle игра, с която се определя кой от двамата противници печели (при равен резултат); 14. предмети с добро качество; n'acheter que du beau купувам само качествени стоки; 15. adv. много; il a dû beau attendre той трябваше много да чака; 16. loc.adv. bel et bien разг. реално, напълно, съвсем; de plus belle разг. все повече и повече; 17. loc.verb. avoir beau (+ inf.) напразно; il fait beau (+ inf.) удобно е да, уместно е да. Ќ après la pluie le beau temps погов. след всяка скръб идва и радост; il fait beau времето е хубаво; il fera beau voir ще бъде чудно, интересно да се види; l'éhapper belle разг. щастливо се избавям (отървавам) от някакво нещастие; le beau monde висшето общество; les beaux jours част от годината, когато времето е хубаво; младост; le temps se met au beau времето се оправя; se faire beau (belle) разг. докарвам се, контя се; un bel esprit умен и духовит, остроумен човек; un beau jour някога, един ден; il y a beau temps de cela много време изтече оттогава; en dire de belles говоря глупости; j'en apprends de belles научавам ужасни неща; faire le beau стоя на задните си крака (за куче); "La Belle au bois dormant" "Спящата красавица" (заглавие на приказка от Ш. Перо); se faire la belle избягвам. Ќ Ant. laid, vilain, affreux, hideux; mauvais, médiocre. -
8 bilan
m. (it. bilancio "balance") баланс, равносметка; faire le bilan de la situation правя равносметка на ситуацията; bilan consolidé консолидиран баланс (на основното предприятие и неговите филиали); bilan des recettes et des dépenses баланс на приходите и разходите. Ќ bilan nutritif мед. баланс на обмяна на веществата; déposer son bilan обявявам фалит; bilan de santé основен медицински преглед на човек. -
9 boire1
v.tr. (lat. bibere) 1. пия; изпивам; boire1 du vin пия вино; boire1 а la santé de qqn. пия за здравето на някого; 2. попивам, изсмуквам, поглъщам, пропускам; la terre boit l'eau почвата просмуква водата; 3. прен. поглъщам, жадно слушам; boire1 les paroles de qqn. жадно слушам думите на някого; 4. напивам се, пия много (за алкохол); faire boire1 qqn. давам на някого да пие; почерпвам някого; 5. понасям; boire1 une injustice понасям несправедливост; le vin rouge se boit chambré червеното вино се пие когато е със стайна температура; se boire1 пие се. Ќ boire1 du lait разг. щастлив съм (от нещо); слушам или гледам нещо с удоволствие; boire1 le calice jusqu'a la lie изпивам до дъно горчивата чаша; boire1 le coup de l'étrier пия за сбогом; boire1 qqn. des yeux поглъщам (пия) някого с очи; boire1 un bouillon разг. претърпявам загуба; ce n'est pas la mer а boire1 това не е много трудна работа; le vin est tiré, il faut le boire1 работата е започната, няма връщане; boire1 а la ronde пием наред, един след друг; boire1 а sa soif пия, за да си утоля жаждата; boire1 comme un trou (comme une éponge, comme un Polonais, comme un templier, comme un chantre, comme un sonneur) пия извънредно много; boire1 (tout) son soûl пия до насита, напивам се здраво; donner pour boire1 (donner un pourboire) давам за почерпка, бакшиш; il ne faut pas dire: Fontaine, je ne boirai pas de ton eau човек не трябва да се зарича за нищо; il y a а boire1 et а manger има и добро, и лошо; негат. в това питие плува нещо; on ne saurait faire boire1 un âne qui n'a pas soif погов. не можеш накара някого да направи нещо, което не иска; qui a bu, boira човек трудно изоставя своите пороци; avoir toute honte bue не изпитвам никакъв срам; boire1 l'argent du ménage харча семейните пари за алкохол; cheval qui boit l'obstacle кон, който преминава лесно препятствието; boire1 aux anges ост. пия, без да знам за чие здраве. -
10 bon1,
ne adj. (lat. bonus) 1. добър; bon1, remède добро лекарство; bon1, enfant добро дете; 2. благ, любезен; 3. добродушен, простодушен; un bon1, homme добродушен човек; 4. здрав, силен; une bon1,ne gifle силен шамар; 5. прав, справедлив; une bon1,ne cause право дело; 6. голям, значителен; bon1, nombre de gens голям брой хора; 7. цял; attendre une bon1,ne demi-heure чакам цял половин час; il y a 3 bon1,s kilomètres има цели три километра; 8. скъп, мил; mon bon1, ami! скъпи ми приятелю!; 9. сигурен; un bon1, témoin сигурен свидетел; 10. точен; un bon1, compte точна сметка; bon1,ne réponse точен, верен отговор; 11. честит, щастлив; bon1,ne année! честита Нова година! 12. благоприятен; bon1, vent благоприятен вятър; 13. чист, правилен; bon1, français правилен френски език; 14. полезен; c'est un sport bon1, pour la santé това е спорт, който е полезен за здравето; 15. доходен, изгоден; une bon1,ne transaction изгодна сделка; 16. loc. adv. а bon1, compte на добра цена; а bon1, droit справедливо; а bon1, escient съзнателно; при добро познаване на работата; а la bon1,ne чистосърдечно, искрено; а la bon1,ne franquette просто, искрено, приятелски; а la bon1,ne heure! чудесно! прекрасно! а quoi bon1,? каква полза? а bon1, marché евтино; de bon1,ne foi чистосърдечно, искрено; de bon1,ne heure рано; pour (tout) de bon1, сериозно, не на шега, наистина; 17. interj. bon1,! така, браво, добре (за задоволство); ah, bon1,? така ли?; (за неудоволствие) allons bon1,! хайде де; е... е...; 18. приятен, добър; de bon1,s moments приятни моменти; bon1, voyage! добър път!, приятен път. Ќ а bon1, chat bon1, rat погов. каквото повикало, такова се обадило; а bon1, entendeur salut погов. умният от малко разбира; а bon1, vin point d'enseigne погов. добрата стока сама се хвали; а qqch. malheur est bon1, погов. всяко зло за добро; avoir bon1,ne mine добре изглеждам, в добро здраве съм; bon1, а tirer може да се печата; bon1, courage! успех! приятна работа! bon1, diable добър човек; bon1, Dieu! боже мой! bon1, mot остроумие; bon1, office помощ, съдействие; bon1, ton добри маниери, благоприличие; bon1, vivant гуляйджия; cela est bon1, а savoir това трябва да се знае, да се има предвид; c'est bon1,! добре! c'est un homme de bon1, compte почтен човек е; comme bon1, vous semble (semblera) както намерите за добре; dire la bon1,ne aventure гадая, врачувам; en conter de bon1,nes разказвам бабини деветини; en voilà une bon1,ne! и таз добра! и таз хубава! être bon1, а tout за всичко ме бива; être dans les bon1,nes grâces de qqn. ползвам се от благоволението на някого; faire bon1,ne chère добре се храня, добре си похапвам; il fait bon1, времето е хубаво; il fait bon1, vivre животът е хубав; il fait bon1, (+ inf.) добре е да...; il faut avoir bon1, pied bon1, њil! отваряй си очите добре! j'y fais bon1,ne garde отварям си добре очите; la bailler bon1,ne говоря празни приказки; les bon1,s comptes font les bon1,s amis погов. добри сметки - добри приятели; main bon1,ne здрава ръка; ръка, която носи щастие; mon bon1, ami! драги мой!; n'être bon1, а rien за нищо не ме бива; prendre pour bon1, вземам за чиста монета, за истина; quel bon1, vent vous amène? какъв добър случай ви води насам?; sur un bon1, pied в благоприятно положение; tenir le bon1, bout de l'affaire вземам работата откъм добрата Ј страна; une bon1,ne fois pour toutes веднъж завинаги; il serait bon1, de би било добре да; avoir tout bon1, имам право, успявам; avoir bon1, а un problème намерих добро решение (в детския език); être bon1, en добър съм в (дадена област); être bon1, pour добър съм за, ставам за; bon1, pour le service годен за военна служба; on est bon1,! ние сме печени, опитни; bon1, а добър за (някаква употреба); c'est bon1, а savoir добре е да се знае; а quoi bon1, и защо, защо ли; c'est bon1, това е достатъчно; faire une bon1,ne action извършвам добро дело ( за скаутите). Ќ Ant. méchant, mauvais, petit. Ќ Hom. bond. -
11 chancelant,
e adj. (de chanceler) 1. залитащ, несигурен; pas chancelant, несигурна стъпка; 2. прен. разклатен, разколебан, разтреперан; santé chancelant,e разклатено здраве. Ќ Ant. assuré, ferme, fort, solide. -
12 compromettre
v. (lat. jurid. compromittere) I. v.tr. 1. излагам, компрометирам, поставям в неприятно положение, злепоставям; подбивам авторитета, уронвам престижа; compromettre qqn. компрометирам някого, излагам някого; 2. увреждам, рискувам; compromettre sa santé увреждам здравето си; II. v.intr. юр. приемам арбитраж (за разрешаване на спор); III. v. pron. se compromettre компрометирам се, излагам се. Ќ Ant. justifier; affermir, assurer, garantir. -
13 conserver
v.tr. (lat. conservare) 1. пазя, запазвам, опазвам; conserver un secret пазя тайна; le sport conserve la santé спортът запазва здравето; 2. консервирам; conserver de la viande консервирам месо; se conserver запазвам се, консервирам се. Ќ Ant. perdre, détruire, altérer; abîmer. -
14 débile
adj. (du lat. debilis) 1. слаб, изтощен, немощен, хилав; une santé débile разстроено здраве; 2. m. в съчет. débile mental слабоумен, ненормален; 3. разг. глупак, простак. Ќ Ant. fort, vigoureux. -
15 délabrement
m. (de délabrer) 1. изпокъсаност, разкъсаност, парцаливост; 2. разнебитеност; лошо състояние; délabrement de la santé разстройство на здравето. Ќ Ant. force, prospérité, solidité. -
16 en1
prép. (lat. in) I. служи за означаване на: 1. място, където се намира нещо (някой) или се развива действие: в, на, по; en1 voyage на път; 2. време, епоха, времетраене: през, за; en1 hiver през зимата; en1 1914 през 1914 г.; 3. състояние, положение: в, на, по, с; être en1 danger в опасност съм; en1 bras de chemise по риза; en1 bonne santé в добро здраве; 4. материя, от която е направено нещо: от; pièce en1 argent сребърна монета; 5. начин, по който се извършва действието: като, в, на, с, от; conseiller en1 ami съветвам като приятел; parler en1 français говоря на френски; voyager en1 train пътувам с влак; 6. причина, цел: в, за; en1 l'honneur de в чест на; en1 souvenir за спомен; 7. деление, разделяне: diviser en1 trois morceaux разделям на три парчета; 8. кръг на действие, дейност: по; docteur en1 droit доктор по право; étudiant en1 philologie студент по филология; II. служи за образуване на деепричастие (gérondif); en1 disant казвайки; III. употребява се при образуване на някои възвратни глаголи: s'en1 aller отивам си; s'en1 retourner връщам се; s'en1 tenir (а) придържам се (към); s'en1 venir идвам, пристигам; IV. loc. prép. en1 fait de вместо, в замяна на; що се отнася, що се касае до. Ќ c'en1 est fait всичко е свършено, загубено; c'en1 est trop това е прекалено; c'est а n'en1 pas croire ses yeux просто да не повярваш на очите си; donner qqn. en1 jugement давам някого под съд; en1 tenir pour qqn. (qqch.) много държа за някого (за нещо); en1 venir aux mains стига се до бой; il s'en1 faut de peu малко остава; il s'en1 faut de beaucoup още много трябва; il n'est pas en1 moi de le faire не зависи от мене да направя това; il ne sait où il en1 est той не знае какво прави; je n'en1 reviens pas не мога да дойда на себе си (от изненада); je n'en1 puis plus не мога повече (не издържам повече); où veut-il en1 venir? какво цели с това? portrait en1 pied цял портрет (в цял ръст); s'en1 aller en1 fumée не стигам до някакъв резултат; s'en1 prendre а qqn. обвинявам (нападам) някого. -
17 état
m. (lat. status, de stare "se tenir debout") 1. състояние, положение; état de santé здравословно състояние; état d'âme душевно състояние; état de guerre военно положение; état de siège обсадно положение; être en état (hors d'état) de съм (не съм) в състояние да; mettre en état подготвям, приготвям; en tout état de cause при всяко положение, независимо как; винаги; état liquide, gazeux течно, газообразно състояние; 2. занятие, професия, звание; état militaire военна професия; 3. списък, формуляр; сметка, ведомост; état des lieux опис на помещенията; état signalitique данни (в паспорт); 4. обществено положение; état civil гражданско състояние; 5. щат на служещите; 6. донесения; 7. Etat държава; l'Etat bulgare българската държава; homme d'Etat държавен мъж, държавник; secret d'Etat държавна тайна; coup d'Etat държавен преврат; affaire d'Etat държавна работа; chef d'Etat държавен глава; dépenses d'Etat държавни разходи; biens de l'Etat държавни имоти; relations entre Etats дипломация; 8. народ, нация; grand, petit état голям, малък народ; 9. pl. ист. щати; les Etats généraux генерални щати; 10. съсловие; le Tiers Etat третото съсловие; 11. ост. форма на политическо управление; l'état démocratique демократично управление. Ќ état des choses обстоятелства, конюнктура; en état в състояние; en tout état de cause във всеки случай, както и да се предполага, каквото и да се случи. -
18 florissant,
e adj. (de florir "fleurir") 1. цъфтящ, цветущ; santé florissant,e цветущо здраве; 2. процъфтяващ, проспериращ; commerce florissant, просперираща търговия. Ќ Ant. pauvre, décadent. -
19 fragile
adj. (lat. fragilis) 1. чуплив, трошлив; 2. крехък; santé fragile крехко здраве; 3. непостоянен, променлив; bonheur fragile непостоянно щастие; 4. временен, краткотраен. Ќ Ant. solide, durable; stable; ferme. -
20 grain
m. (lat. granum "graine") 1. зърно, зрънце; семка; grain de blé житно зърно; grain de raisin гроздова семка; 2. pl. зърнени храни; jeter du grain aux oiseaux хвърлям зърна на птиците; poulet de grain пиле, хранено само със зърнени храни; 3. зрънце, предмет с форма на зърно; les grains d'un collier зрънцата на огърлица; grain d'ambre зрънце кехлибар; 4. трохичка, частичка, брънка; grain de sel трохичка сол; 5. фарм. гранула, малко хапче; grains de santé хапчета за възстановяване на здравето; 6. пъпка (по кожата); 7. пъпка на плат; 8. (Канада) мярка за тегло, равна на 0,002 унции или 0,0647 грама; 9. ост. стара мярка за тегло, равна на 0,053 грама; 10. мор. силен внезапен вятър, примесен с дъжд; 11. зърненост на кожа; 12. много малко количество; ne pas avoir un grain de bon sens няма капка здрав смисъл; un grain de talent съвсем малко талант; 13. внезапен кратък пороен вятър с дъжд. Ќ grain de beauté бенка (на лицето); grain d'orge ечемик (на окото); grain de plomb сачма; veiller au grain предпазлив съм, предвиждам всяка опасност; mettre son grain de sel намесвам се не намясто (в разговор); grain de contact контакт на чукче и наковалня в автомобилен двигател; avoir un grain малко съм луд.
Страницы
- 1
- 2
См. также в других словарях:
SANTÉ — Si, depuis le développement de la pathologie, on n’emploie plus le mot de maladie(s) qu’au pluriel, a survécu trop longtemps la notion de santé (au singulier), concept vide mais unique pour lequel on s’efforce de trouver alors une espèce de… … Encyclopédie Universelle
Sante — Santé La santé est un état de complet bien être physique, mental et social, et ne consiste pas seulement en une absence de maladie ou d infirmité. Cette définition est celle du préambule[1] de 1946 à la Constitution de l organisation mondiale de… … Wikipédia en Français
Santé humaine — Santé La santé est un état de complet bien être physique, mental et social, et ne consiste pas seulement en une absence de maladie ou d infirmité. Cette définition est celle du préambule[1] de 1946 à la Constitution de l organisation mondiale de… … Wikipédia en Français
Santé-Environnement — « Santé Environnement » est une expression apparue à la fin du XXe siècle. Elle désigne pour les francophones le champ commun aux hypothèses, connaissances et théories prospectives portant sur les relations possibles entre : d … Wikipédia en Français
Sante-Environnement — Santé Environnement « Santé Environnement » est une expression apparue à la fin du XXe siècle. Elle désigne pour les francophones le champ commun aux hypothèses, connaissances et théories prospectives portant sur les relations… … Wikipédia en Français
Sante au Senegal — Santé au Sénégal Le budget consacré aux dépenses de santé au Sénégal a triplé entre 1980 et 2000. Les Sénégalais se portent mieux et vivent plus longtemps – l espérance de vie à la naissance est de 55,34 ans pour les hommes, de 58,09 ans pour les … Wikipédia en Français
Santé-environnement — « Santé Environnement » est une expression apparue à la fin du XXe siècle. Elle désigne pour les francophones le champ commun aux hypothèses, connaissances et théories prospectives portant sur les relations possibles entre : d … Wikipédia en Français
Santé au sénégal — Le budget consacré aux dépenses de santé au Sénégal a triplé entre 1980 et 2000. Les Sénégalais se portent mieux et vivent plus longtemps – l espérance de vie à la naissance est de 55,34 ans pour les hommes, de 58,09 ans pour les femmes et de… … Wikipédia en Français
Santé environnement — « Santé Environnement » est une expression apparue à la fin du XXe siècle. Elle désigne pour les francophones le champ commun aux hypothèses, connaissances et théories prospectives portant sur les relations possibles entre : d … Wikipédia en Français
Santé environnementale — Santé Environnement « Santé Environnement » est une expression apparue à la fin du XXe siècle. Elle désigne pour les francophones le champ commun aux hypothèses, connaissances et théories prospectives portant sur les relations… … Wikipédia en Français
Sante publique — Santé publique Médecine Sciences fondamentales Anatomie Physiologie Embryologie Histologie Génétique Bioéthique … Wikipédia en Français
