-
101 carotique
adj. (du gr. karotikos "qui donne un sommeil lourd" de karos) коматозен. -
102 casser
v. (lat. quassare, de quatere "secouer") I. v.tr. 1. чупя, счупвам, разчупвам, начупвам, троша, натрошавам; късам, скъсвам; casser un vase чупя ваза; casser un bras чупя ръка; 2. отменявам, анулирам; касирам; casser une sentence отменявам присъда; 3. воен. лишавам от служба, чин, разжалвам; casser un officier разжалвам офицер; 4. замайвам, опивам; 5. повреждам; II. v.intr. 1. чупя се, счупвам се, троша се, строшавам се, късам се, скъсвам се; le fil casse конецът се къса; une branche a casse един клон се счупи; 2. разпадам се; la pâte casse sous les doigts тестото се разпада под пръстите; se casser v.pron. чупя се, натрошавам се, късам се; изчезвам, чупя се; casse - toi! махай се! Ќ casser la tête а qqn. счупвам главата на някого; разг. безпокоя, досаждам на някого; casser la croûte разг. похапвам; il faut casser le noyau pour en avoir l'amande без труд нещо не се постига; on ne fait pas d'omelette sans casser les њufs погов. без мъка няма сполука; qui casse les verres les paye погов. каквото си си надробил, такова ще сърбаш; se casser la tête разг. блъскам си главата; casser du bois сека дърва; casser du sucre sur le dos de qqn. злословя за някого; casser sa pipe умирам; se casser le nez а la porte de qqn. намирам затворена врата; se casser le nez разг. пропадам; casser les pieds а qqn. досаждам на някого; casser les oreilles а qqn. вдигам силен шум, проглушавам; se casser la voix преграквам; ça ne casse rien разг. това не е нещо необикновено; а tout casser много силно; необикновено, изключително (un film а tout casser изключителен филм); най-много; casser les prix налагам ниски цени, правя дъмпинг; casser le rythme нарушавам ритъм; tout passe, tout lasse, tout casse всичко си има край; ça passe ou ça casse или-или. Ќ Ant. arranger, raccommoder, recoller, réparer; confirmer, ratifier, valider. -
103 cathartique
adj. (du gr. kathartikos "qui purge") 1. мед. слабителен, очистителен; 2. m. разслабително, очистително; 3. катарзисен, очистителен. -
104 celui
(m.) pron.dém. (lat. pop. °ecce illui) (f. celle, m. pl. ceux, f. pl. celles) този, тази, това, тези; употребява се: 1. в съчет. с относително местоимение; celle qui vient est convenable тази, която идва, е подходяща; 2. пред предлога de: la porte de la chambre et celle du salon вратата на стаята и тази на хола; 3. следван от частицата ci или là; celui-ci (celle-ci, ceux-ci, celles-ci) този тук, тази тук, тези тук (означава предмет, който се намира близо до лицето, което говори); celui-là (celle-là, ceux-là, celles-là) онзи там, онази там, онези там (означава предмет, който се намира далеч от лицето, което говори); 4. пред предлог, различен от de: les années passées et celles а venir изминалите години и тези които ще дойдат. -
105 censeur
m. (lat. censor au fig. "celui qui blâme") 1. рецензент, критик; цензор; 2. ост. отговорник за дисциплината, главен възпитател (във френски колеж); 3. ист. магистрат, натоварен с преброяването на жителите на Римската империя и надзираващ морала на поданиците. Ќ Ant. adulateur, apologiste. Ќ Hom. senseur. -
106 cerbère
m. (lat. Cerberus, gr. Kerberos nom du chien а trois têtes qui gardait l'entrée des enfers) цербер; строг, неумолим пазач. -
107 cercueil
m. (lat. sarcophagus, gr. sarkhophagos "pierre qui consume la chair") погребален ковчег. Ќ du berceau au cercueil лит. от рождението до смъртта. -
108 châtier
v.tr. (lat. castigare, de castus "pur") 1. наказвам; изправям, поправям; châtier un coupable наказвам виновен; 2. изглаждам, оглаждам; châtier son style изглаждам стила си; 3. châtier son corps налагам си лишения, измъчвам тялото си. Ќ qui aime bien châtie bien справедливото наказание е знак за обич. Ќ Ant. récompenser; encourager. -
109 cheminot,
e m., f. et adj. (de chemin "manњuvre qui va de chantier en chantier") железничар; adj. железничарски. -
110 cheval,
aux m. (lat. caballus "mauvais cheval" (mot gaul.), qui a supplanté le class. equus) 1. кон; cheval, d'attelage впрегатен кон; cheval, de bât товарен кон; cheval, de bataille (d'arme) боен кон; cheval, de course състезателен кон; 2. техн. конска сила (стара мярка за мощност, равна на 736 вата); 3. ост. брутален, груб човек; 4. езда; faire du cheval, яздя. Ќ а cheval, яздейки на кон; яздешком; а cheval, donné on ne regarde pas а la bouche погов. на харизан кон зъбите не се гледат; brider son cheval, par la queue върша нещата наопаки; changer son cheval, borgne contre un aveugle от трън, та на глог; cheval, d'arçons гимн. кон (уред за прескачане); être а cheval, между два огъня съм; fièvre de cheval, много силна треска; médecine (remède) de cheval, много силно лекарство; monter sur ses grands cheval,aux гледам отвисоко, отнасям се високомерно; être а cheval, sur qqch. много съм взискателен в дадена област; cela ne se trouve pas sous le pas d'un cheval, това е нещо, което е трудно да се достави; un vrai cheval, de labour неуморим и упорит човек; un grand cheval, разг. едра жена-мъжкарана; c'est pas le mauvais cheval, той не е лош (за човек); la mort du petit cheval, край на всички надежди, на някаква афера; cheval, de bois детско дървено конче; cheval, de Troie троянски кон; jeu des petits cheval,aux хазартна игра с пионки във вид на коне; cheval, marin ост. водно конче; cheval, fiscal (C.V.) фискална единица за определяне на данъка на колите във Франция; cheval,-vapeur конска сила (ou cheval). -
111 chien,
ne m., f. (lat. canis) 1. куче, пес, Canis; chien, d'arrêt ловджийско куче; chien, de berger овчарско куче; chien, courant хрътка, гонче; chien, bâtard куче помияр, мастия; siffler un chien, подсвирвам на куче (за да дойде); chien, de manchon много малко домашно кученце; 2. спусък (на огнестрелно оръжие); 3. прен. скъперник; 4. при игра на таро - карти, които се отделят по време на раздаването; 5. лош, немилостив; il est trop chien, той е прекалено лош. Ќ chien, de mer наименование на някои малки акули; chien, hargneux a toujours l'oreille déchirée който нож вади, от нож умира; chien, qui aboie ne mord pas куче, което лае, не хапе; entre le chien, et le loup при залез слънце; être reçu comme un chien, dans un jeu de quille приет съм много лошо; il fait un temps de chien, времето е отвратително; кучешко време; ils s'accordent comme chien, et chat спогаждат се като куче и котка; jeter, donner sa langue aux chien,s отказвам се да отгатна или да разбера нещо; ne pas valoir les quatre fers d'un chien, нищо не струвам; n'être pas bon а jeter aux chien,s не съм добър за нещо; rompre les chien,s спирам кучетата; прекъсвам разговор; se regarder en chien,s de faïence гледаме се като кучета (много се мразим); vivre comme chien, et chat живеем като куче и котка (много лошо); garder а qqn. un chien, de sa chien,ne изпитвам ненавист към някого и подготвям отмъщение; les chien,s aboient, la caravane passe кучетата си лаят, керванът си върви; avoir un mal de chien, много ме боли; métier de chien, много труден занаят; coup de chien, кратка буря; caractère de chien, отвратителен характер; nom d'un chien,! по дяволите; chien,ne de vie кучешки живот; avoir du chien, модерна жена, която има чар, шик; les chien,s écrasés разг. рубрика за незначителни произшествия във вестник. -
112 chose
f. et m. (lat. causa, qui a pris le sens de res en lat. jur.) 1. нещо, вещ, предмет; chose nécessaire необходима вещ; chaque chose а sa place всяко нещо на мястото си; c'est la moindre des choses това е най-малкото нещо; quelque chose а manger нещо за ядене; 2. разг. работа, нещо; chose faite свършена работа; 3. разг. собственост, притежание, принадлежност, имот; les personnes et les choses лицата и имотите; 4. m. в съчет. quelque chose нещо; autre chose (съгласува се в мъжки род) друго, друго нещо; quelque chose de beau нещо хубаво; quelque chose me dit que интуицията ми подсказва, че; il y a quelque chose comme une semaine има около седмица; se croire quelque chose смятам се за важен; 5. m. нещо, на което не се знае името, това, онова; donnez moi ce chose дайте ми това; madame, monsieur Chose госпожата, господинът (за жена или мъж, на които не се знае името); 6. adj. разг., в съчет. se sentir tout chose чувствам необяснимо неразположение. Ќ dire bien des chose а qqn. изпращам много здраве на някого; Le Petit chose "Дребосъчето" (произведение на Ал. Доде); leçon de choses ост. нагледен урок; c'est dans l'ordre des choses това е в реда на нещата; en mettant les choses au mieux ако приемем най-благоприятната хипотеза; prendre les choses comme elles vrennent приемам нещата такива, каквито са; chose dite, chose faite речено, сторено; parler de choses et d'autres говоря за това-онова; la chose jugée юр. решението на съдията; la chose publique (du lat. res'publica - république) въпросите от обществен интерес; la même chose същото нещо. Ќ Ant. rien. -
113 cime
f. (gr. kuma "ce qui est gonflé") 1. връх; la cime d'une montagne връх на планина; 2. апогей, зенит, най-висока точка; а la cime des honneurs на най-високата точка на уважението. Ќ Ant. base, pied, racine. Ќ Hom. cyme. -
114 clepsydre
f. (lat. clepsydra, mot gr. "qui vole l'eau") ост. воден часовник. -
115 cloche1
f. (bas lat. clocca, mot celt. d'Irlande) 1. камбана; 2. звънец; 3. стъклен похлупак; cloche1 а fromage похлупак за сирене; cloche1 de métal метален похлупак за запазване на ястие топло; 4. разг., ост. глава. Ќ déménager а la cloche1 de bois разг. изнасям се тихомълком, без да платя наема; qui n'entend qu'une cloche1 m'entend qu'un son погов. не трябва да се слуша само едната страна; sonner les cloche1s а qqn. мъмря строго някого; cloche1 а plongeur водолазен звънец; кесон под налягане; chapeau cloche1 дамска шапка с форма на камбана, без периферия; jupe cloche1 клош-пола; paletot cloche1 палто клош, което не е стеснено в талията; se taper la cloche1 ям добре. -
116 clocher1
v. intr. (lat. pop. cloppicare, de cloppus "boiteux") 1. ост. куцам, накуцвам; 2. прен. разг. нещо не върви, греша в нещо, нещо куца; il y a qqch. qui cloche нещо куца, не е наред. -
117 cloquer
v. (de cloque) I. v.intr. надигам се на мехури, на шупли, подкожушвам се (за боя, мазилка и др.); peinture qui cloque мазилка, която се подкожушва; II. v.tr. придавам релеф на плат. -
118 commissaire-priseur
m. (de commissaire et priseur "qui fait la prisée") офиц. лице, което оценява стойността на вещи и ги продава на тръг; човек, който ръководи търг. -
119 compagnon
m. (lat. pop. °companio, onis "qui mange son pain avec") 1. другар; compagnon de route спътник; compagnon d'armes другар по оръжие; compagnon de jeu партньор в игра; compagnon de table сътрапезник; 2. съпруг; човек, който живее с жена без брак, партньор; 3. ост. калфа; apprenti reçu compagnon чирак, който е станал калфа; 4. степен в масонството; 5. квалифициран работник в някои занаяти. -
120 complies
f. pl. (lat. ecclés. completa (hora) "l'heure qui achève l'office") последният час от църковна служба, през който се пее вечер след вечерня.
См. также в других словарях:
Qui-Gon Jinn — Star Wars character Liam Neeson as Qui Gon Jinn Portrayed by Liam Neeson (Episode I … Wikipedia
Qui Est Juif — ? Cet article traite des critères utilisés pour définir la judaïté des juifs. L article Identité juive traite de la façon dont les Juifs définissent eux mêmes leur judéité. Les Juifs et le judaïsme Généralités Qui est Juif ? … Wikipédia en Français
Qui Est Juif ? — Cet article traite des critères utilisés pour définir la judaïté des juifs. L article Identité juive traite de la façon dont les Juifs définissent eux mêmes leur judéité. Les Juifs et le judaïsme Généralités Qui est Juif ? … Wikipédia en Français
Qui Veut Gagner Des Millions — ? Qui veut gagner des millions ? Genre Jeu télévisé Réalisé par Didier Froehly Présenté par Jean Pierre Foucault Pays … Wikipédia en Français
Qui Veut Gagner Des Millions? — Qui veut gagner des millions ? Qui veut gagner des millions ? Genre Jeu télévisé Réalisé par Didier Froehly Présenté par Jean Pierre Foucault Pays … Wikipédia en Français
Qui Veut Gagner Des Millions ? — Qui veut gagner des millions ? Genre Jeu télévisé Réalisé par Didier Froehly Présenté par Jean Pierre Foucault Pays … Wikipédia en Français
Qui est Juif — ? Cet article traite des critères utilisés pour définir la judaïté des juifs. L article Identité juive traite de la façon dont les Juifs définissent eux mêmes leur judéité. Les Juifs et le judaïsme Généralités Qui est Juif ? … Wikipédia en Français
Qui est Juif ? — Cet article traite des critères utilisés pour définir la judaïté des juifs. L article Identité juive traite de la façon dont les Juifs définissent eux mêmes leur judéité. Les Juifs et le judaïsme Généralités Qui est Juif ? … Wikipédia en Français
Qui est juif — ? Cet article traite des critères utilisés pour définir la judaïté des juifs. L article Identité juive traite de la façon dont les Juifs définissent eux mêmes leur judéité. Les Juifs et le judaïsme Généralités Qui est Juif ? … Wikipédia en Français
Qui veut gagner des millions — ? Qui veut gagner des millions ? Genre Jeu télévisé Réalisé par Didier Froehly Présenté par Jean Pierre Foucault Pays … Wikipédia en Français
Qui veut gagner des millions? — Qui veut gagner des millions ? Qui veut gagner des millions ? Genre Jeu télévisé Réalisé par Didier Froehly Présenté par Jean Pierre Foucault Pays … Wikipédia en Français
