-
1 justice
f. (de justitia) 1. справедливост, правда; la justice sociale социална справедливост; 2. правота; 3. правосъдие, съд; съдебно ведомство; юриспруденция; justice militaire военно съдебно ведомство; justice civile гражданска юриспруденция; déni de justice отказ от даване на правосъдие (от страна на съдия); être appelé en justice извикан съм пред съда. Ќ demander justice искам, търся правосъдие; basse justice ист. феодално право за разрешаване на малки дела; descente de justice обиск; faire justice а qqn. обезщетявам някого; признавам правото на някого; faire justice de qqn. саморазправям се с някого; отмъщавам си; faire justice d'une chose справям се сам с нещо; se faire justice отмъщавам си; убивам се; palais de justice съдебна палата; la Justisse Темида; raide comme la justice вцепенен, който не може да се отпусне, стегнат, вдървен. Ќ Ant. crime, iniquité, injustice. -
2 rendre
v.tr. (lat. pop. °rendere, class. reddere, avec infl. de prendre) 1. връщам; rendre l'argent qu'on m'a emprunté връщам парите, които са ми дадени назаем; rendre la monnaie връщам ресто; 2. връщам, отказвам да получа; rendre ce qu'on a volé връщам това, което е откраднато; 3. нося, разнасям, занасям; 4. повръщам; rendre tripes et boyaux повръщам всичко, което имам в стомаха; 5. предавам; rendre les armes предавам се; rendre la forteresse предавам крепостта; 6. давам (доход); 7. издавам, изпускам; rendre une odeur изпускам аромат; 8. възпроизвеждам, предавам; rendre des sensations agréables предавам приятни чувства; rendre la beauté sur la toile възпроизвеждам красотата на платното; 9. произнасям, определям; rendre un jugement произнасям присъда; 10. правя да стане; rendre qqn. fou правя някого луд; rendre heureux правя щастлив; 11. отдавам; rendre hommage отдавам почест; 12. нося приход, произвеждам; se rendre 1. отивам, отправям се; se rendre а l'étranger отивам в чужбина; 2. прен. подчинявам се, предавам се; капитулирам; отстъпвам, подчинявам се; 3. проявявам се, показвам се; se rendre insupportable показвам се непоносим. Ќ rendre compte давам отчет, давам сметка; rendre gorge насила връщам това, което съм спечелил, което съм придобил незаконно; rendre grâce благодаря; rendre justice а qqn. признавам правата, заслугите на някого; rendre justice раздавам правосъдие, съдя; rendre les armes предавам се, признавам се за победен; rendre service оказвам услуга; rendre témoignage свидетелствам, давам свидетелски показания; rendre visite а qqn. посещавам някого; se rendre compte de qqch. давам си сметка за нещо; rendre âme умирам, предавам богу дух. Ќ Ant. emprunter, confisquer, absorber, digérer; résister. -
3 bras
m. (lat. pop. °bracium, class. bracchium, gr. brakhion) 1. мишница (от рамото до лакътя); 2. мишница на коня (частта от предните крака на кон между коляното и плешката); 3. ръка (от рамото до края на пръстите); porter entre, dans ses bras нося в ръце; tenir, serrer qqn. entre ses bras прегръщам някого; offrir le bras а qqn. давам ръка на някого (за помощ); 4. геогр. ръкав (на река); bras de mer пролив; 5. подпори за ръцете на фотьойл; 6. техн. рамо; bras d'un levier рамо на лост; подвижна част от кран, семафор; 7. прен. работна ръка; помощ; 8. закрила, покровителство; сила, могъщество; bras séculier светската власт; 9. pl. обятия; 10. зоол. пипало на мекотело; les bras d'une pieuvre пипалата на октопод; 11. издължена част, дръжка на количка, носилка; 12. мор. корабно въже за ориентиране на платната според вятъра. Ќ а tour de bras с всички сили; bras dessus, bras dessous под ръка; bras d'une balance рамо на везни; en bras de chemise по риза; moulin а bras ръчна мелница; prendre qqn. а bras lе corps хващам някого през кръста; prendre qqn. sous le bras вземам някого под ръка; se donner le bras улавяме се под ръка; подкрепяме се; faire un bras d'honneur а qqn. показвам среден пръст на някого; couper bras et jambes а qqn. отнемам възможностите за действие на някого; обезкуражавам някого; les bras m'en tombent аз съм смаян; baisser les bras отказвам се да продължавам; rester les bras croisés оставам бездеен; avoir du bras long имам влияние, връзка; tendre les bras vers qqn. моля някого за помощ; se refugier dans les bras de qqn. под покровителството съм на някого; recevoir qqn. а bras ouverts приемам някого с разтворени обятия; être dans les bras de Morphée спя; s'endormir dans les bras du seigneur умирам; cela me reste sur les bras трябва да се заема с това; avoir un bras de fer имам силна воля и желязна ръка; le bras de la justice ръката на закона; а bras ръчно. -
4 descente
f. (de descendre) 1. спущане, слизане; 2. снемане, сваляне; 3. склон, наклон, стръмнина; 4. обиск, претърсване; оглед; descente de justice съдебен оглед; descente de police полицейски обиск; 5. излизане на суша; 6. воен. десант, стоварване на войски; 7. хир. херния, изсипване. Ќ avoir la descente rapide арго свикнал съм много да пия; descente de lit килимче, постилка пред легло; прен. подлец, подмазвач; tuyau de descente отводна тръба; avoir une bonne (une sacrée) descente ям, пия с удоволствие. Ќ Ant. montée, ascension. -
5 représenter
v. (lat. repræsentare "rendre présent", de præsens "présent") I. v.tr. 1. представям повторно; 2. показвам, представям; représenter qqn. comme aventurier показвам някого като авантюрист; 3. напомням; 4. изобразявам, възпроизвеждам; représenter une fonction par une courbe изобразявам математическа функция чрез крива; représenter fidèlement un objet възпроизвеждам вярно предмет; 5. театр. представям, давам (спектакъл); изпълнявам, играя ролята на; 6. представлявам; il représente tout ce que je déteste той представлява всичко това, което ненавиждам; cela représente plus d'un million това представлява повече от милион; 7. ост., лит. обръщам внимание на някого, правя забележка; 8. представлявам някого; représenter un gouvernement представлявам правителство; représenter en justice представлявам пред съда (за адвокат); II. v.intr. 1. имам хубав вид, представителен съм; 2. импонирам; водя живот, държа се, харча според ранга си, според своето обществено положение; se représenter 1. представям си; se représenter le visage de qqn. представям си лицето на някого; 2. явявам се отново (на изпит, на избори); 3. представям се отново ( за случай). -
6 injustice
f. (lat. injustitia) несправедливост, неправда; commettre une injustice извършвам несправедливост. Ќ Ant. justice. -
7 officier1
m. (lat. officiarius "chargé d'une fonction") 1. чиновник; служител, длъжностно лице; officier1 de justice съдебен чиновник; officier1 de paix полицейски чиновник; officier1 de l'état civil чиновник от гражданското отделение; officier1s ministériels министерски пълномощници; officier1 de santé помощник лекар, фелдшер; grands officier1s de la Couronne помощници на краля (както в дома му, така и в обществените му администрации); officier1 de police judiciaire изпълнител към правна полиция (който следи за нередности, злоупотреби на съдии, кметове и др.); 2. офицер; officier1 subalterne младши офицер; officier1 supérieur старши офицер; officier1 de service кадрови офицер; дежурен офицер; officier1 de la Légion d'honneur кавалер на Почетния легион; officier1 d'Académie носител на академичен орден; officier1 de l'Instruction publique носител на орден за заслуга към изкуствата, литературата или просветата. -
8 venger
v.tr. (lat. vindicare "réclamer en justice") 1. отмъщавам за; venger un affront dans le sang отмъщавам за обида с кръв; 2. наказвам за; se venger отмъщавам си; il se vengea du père sur le fils той отмъсти на бащата, наказвайки сина; se venger d'une insulte отмъщавам си за обида.
См. также в других словарях:
JUSTICE — Pour les articles homonymes, voir Justice (homonymie). Avertissement : cet article traite principalement de la conception occidentale de la justice qui a tendance à se généraliser au XXIe siècle … Wikipédia en Français
justice — [ ʒystis ] n. f. • 1080; lat. justitia 1 ♦ Juste appréciation, reconnaissance et respect des droits et du mérite de chacun. ⇒ droiture, équité, impartialité, intégrité, probité. Agir avec justice. « La justice est le respect de la dignité humaine … Encyclopédie Universelle
JUSTICE POLITIQUE — Les différentes «justices» (civile, commerciale, pénale, etc.) sont fondées sur un concept unique propre à la communauté qui est considérée. Les principes directeurs qui les sous tendent sont identiques; seul, l’objet différent qu’elles… … Encyclopédie Universelle
JUSTICE (ORGANISATION DE LA) — Par administration de la justice, on entend la manière dont sont réglées les contestations ou punis les comportements antisociaux des individus. La justice est, dans les États modernes, un service public; elle est administrée, en conséquence, par … Encyclopédie Universelle
Justice des mineurs (France) — Justice des mineurs en France Ne doit pas être confondu avec Protection de l enfance en France. « L apache est la plaie de Paris … Wikipédia en Français
JUSTICE DISTRIBUTIVE — Cette justice ne consiste pas à «récompenser les bons et punir les méchants». La notion fait intervenir l’idée d’une inégalité ou, plus exactement, d’une proportionnalité dans la «distribution» des biens, des récompenses ou des honneurs qui tient … Encyclopédie Universelle
Justice Seigneuriale — On estime à environ 20 000 à 30 000 le nombre des cours de justice seigneuriale dans tout le royaume de France.[Quand ?] Elles constituaient la base de la justice, avec les prévôtés (justices royales subalternes), supprimées pour ces… … Wikipédia en Français
Justice basse — Justice seigneuriale On estime à environ 20 000 à 30 000 le nombre des cours de justice seigneuriale dans tout le royaume de France.[Quand ?] Elles constituaient la base de la justice, avec les prévôtés (justices royales subalternes),… … Wikipédia en Français
Justice haute — Justice seigneuriale On estime à environ 20 000 à 30 000 le nombre des cours de justice seigneuriale dans tout le royaume de France.[Quand ?] Elles constituaient la base de la justice, avec les prévôtés (justices royales subalternes),… … Wikipédia en Français
Justice moyenne — Justice seigneuriale On estime à environ 20 000 à 30 000 le nombre des cours de justice seigneuriale dans tout le royaume de France.[Quand ?] Elles constituaient la base de la justice, avec les prévôtés (justices royales subalternes),… … Wikipédia en Français
Justice Poétique — La justice poétique est un procédé littéraire par lequel la vertu finit par être récompensée ou le vice puni : dans la littérature moderne, elle prend fréquemment la forme d une ironie du sort étroitement liée à la conduite, bonne ou… … Wikipédia en Français
