-
1 tempête
f. (lat. pop. °tempesta "temps" et par ext. "mauvais temps") 1. буря; tempête de neige, de sable снежна, пясъчна буря; 2. прен. вълнение, развълнуване; 3. неразбирателство, недоволство, протест; 4. прен. силен звук ( наподобяващ звука на буря). Ќ Ant. calme, embellie, sérénité. -
2 accalmie
f. (de calme) 1. мор. затишие (временно) по време на буря; 2. успокояване ( след някакво оживление), спокойствие. Ќ Ant. agitation, crise, reprise, tempête. -
3 calme
adj. et. m. (it. calma,du gr. kaume "chaleur brûlante", d'où "calme de la mer par temps très chaud") 1. тих, спокоен; кротък; mer calme спокойно море; caractère calme спокоен характер; 2. m. тишина, спокойствие; затишие; calme plat мор. пълно затишие, безветрие. Ќ c'est le grand calme dans les affaires прен. има стагнация в сделките. Ќ Ant. trouble, tumulte, ouragan, tempête, agitation, désordre, émotion; actif; troubé. -
4 eau
f. (lat. aqua) 1. вода; eau claire бистра вода; eau douce сладка вода; eau courante течаща вода; eau potable питейна вода; eau dormante (stagnante) застояла вода; eau de pluie дъждовна вода; eau souterraine подпочвена вода; eau gazeuse газирана вода; eaux industrielles индустриални води; château d'eau голям воден резервоар; eau bénite светена вода; eau dure твърда вода (със съдържание на калциеви и магнезиеви соли); eau croupie застояла вода; eau de mer морска вода; eaux salées морски, солени води; eau de source изворна вода; eau de rose розова вода; 2. море; река; езеро; блато; hautes, basses eaux прилив, отлив; l'eau descend има отлив; 3. секреции на човешкото тяло (сълзи, пот, урина); j'étais tout en eau целият бях облян в пот; être tout en eau вир вода съм; 4. в съчет. с имена на плодове и др.: ракия; eau de marc джиброва ракия; eau de prunes сливова ракия; 5. сок (от плодове, растения); 6. pl. минерални извори, бани; eaux thermalers минерални извори; aller aux eaux отивам на минерални бани; 7. прен. бистрота, прозрачност ( на скъпоценен камък). Ќ eau bénite de cave вино; gens de delà l'eau наивни, глупави хора; de la même eau от един и същи род, вид; dans ces eaux-là нещо такова; що-годе; приблизително; а fleur d'eau на еднакво равнище с водата; battre l'eau правя си напразен труд; c'est une goutte d'eau dans la mer капка в морето, маловажно нещо; chambre а eau парен котел (на пералня); c'est un escroc de la plus belle eau първокласен мошеник; coup d'épée dans l'eau дупка в морето; несполучлив опит; eau ardente терпентиново масло; eau de Cologne одеколон; eau de Javel белина; eau de vaisselle помия; eau ferrée вода, в която е потапяно нажежено или ръждясало желязо и която се дава на анемични хора; eau oxygénée кислородна вода; eau régale царска вода; eau rouge вода, размесена с вино; eau seconde разредена азотна киселина; eaux fermées замръзнала част от море; eaux ouvertes незамръзнала част от море; eaux vives (marée de vive eau) най-големи приливи и отливи във време на пълнолуние и новолуние; être dans les eaux de qqn. следвам някого; споделям мнението на някого; n'avoir pas inventé l'eau chaude глупав съм; être comme l'eau et le feu с противоположни характери сме; être comme un poisson dans l'eau чувствам се като риба във вода; faire de l'eau пълня се с вода (за кораб); faire de l'eau уринирам; faire qqch. les pieds dans l'eau дълбоко съм загазил в нещо; faire venir l'eau au moulin de qqn. работя в полза на някого; il ne gagne pas l'eau qu'il boit неспособен и мързелив човек; il n'est pire eau que l'eau qui dort тихата вода е най-опасна; jeter de l'eau а la mer правя в морето дупка; много труд за нищо; l'affaire est tombée dans l'eau работата отиде по дяволите; laisser couler l'eau не преча, не спъвам; оставам нещата да се развиват свободно; l'eau m'en vient а la bouche лигите ми протичат; l'eau va toujours а la rivière пари при пари отиват; les grandes eaux de Versailles версайските водоскоци; manger de l'eau намокря ме дъжда; marin d'eau douce слаб, лош моряк; mettre de l'eau dans son vin намалявам претенциите си; nager dans les grandes eaux заемам високо положение; nager entre deux eaux държа средно положение между две противни страни; pêcher en eau trouble ловя риба в мътна вода; petites eaux слаб алкохол; revenir sur l'eau изплувам, връщам си загубеното; se jeter а l'eau de peur de la pluie от трън та на глог; s'en aller en eau de boudin изчезвам като дим; se noyer dans une goutte d'eau неспособен съм да реша и най-малкия проблем; и най-малката трудност ме обърква; (dans un verre) se ressembler comme deux gouttes d'eau приличаме си като две капки вода; se tenir dans les eaux de qqn. навъртам се около някого; suer sang et eau излиза ми душата (от умора); suivre le fil de l'eau вървя по течението; une tempête dans un verre d'eau силно вълнение за нищо и никакво; tant va la cruche а l'eau qu'а la fin elle se casse веднъж стомна за вода, втори път стомна за вода, най-сетне се счупва. -
5 lampe
f. (lat. lampos, du grec) лампа; lampe а néon неонова лампа. Ќ lampe а alcool спиртник; lampe de poche джобно фенерче; lampe-tempête ветроупорен фенер; s'en mettre plein la lampe нар. ям и пия много. -
6 rage
f. (lat. pop. °rabia, class. rabies) 1. мед. бяс; 2. силен гняв, ярост, лудост; être en rage contre qqn. ядосан съм силно на някого; 3. силна страст; la rage d'aventures силно желание за приключения; 4. loc. adv. а la rage до крайност, до безумие. Ќ qui vent tuer son chien l'accuse de la rage мътиш ми, не мътиш водата, ще те изям; écumer de rage, étre fou, ivre de rage силно съм ядосан, изпитвам луд гняв; la tempête fait rage бурята бушува, достига най-високата си точка; rage de dents мъчителен зъбобол. -
7 récolter
v.tr. (de récolte) 1. събирам, бера плодове; 2. разг. набирам, насъбирам; récolter des renseignements събирам сведения; 3. прен. пожънвам, жъна; qui sème le vent récolte la tempête погов. който сее ветрове, пожънва бури; se récolter събирам се ( за реколта). -
8 tempêter
v.intr. (de tempête) ядосвам се силно, крещя; вдигам врява; tempêter contre qqn. злословя срещу някого. -
9 vent
m. (lat. ventus) 1. вятър; les vents du nord, du sud, d'est, d'ouest северните, южните, източните, западните ветрове; vent d'amont (vent de mer) вятър, който духа откъм морето; vent d'aval (vent de terre) вятър, който духа откъм сушата; coup (rafale) de vent внезапен силен вятър; vent fort силен вятър; vents alizés пасатни ветрове; faire du vent духам; un grand vent se leva задуха силен вятър; vents de mousson мусонни ветрове; le vent tombe вятърът утихва; le vent chasse les nuages вятърът издухва облаците; 2. въздух; ballon plein de vent балон, пълен с въздух; 3. анат. чревни газове, пръдня; avoir des vents имам газове. Ќ aller comme le vent вървя много бързо; avoir du vent plein son sac вятър го вее; avoir vent arrière (avoir le vent en poupe) мор. вятърът ме бие отзад; прен. помага ми щастието; avoir vent debout мор. вятърът ми пречи, духа срещу посоката ми на движение; avoir vent de qqch. подушвам нещо; coup de vent внезапен вятър; des quatre vents от всички краища; en plein vent на открито; fusil а vent въздушна пушка; il fait du vent духа вятър; le nez au vent с вирнат нос; le vent tourne вятърът се променя; le vent remonte мор. вятърът става от северен на западен (за северното полукълбо) и от западен на северен (за южното); n'avoir ni vent ni nouvelles de qqn. нямам вест от някого; petite pluie abat grand vent посл. малката причина води до големи последици; quel bon vent vous amène? какво ви носи тук? être coiffé en coup de vent косите ми са разчорлени; qui sème le vent récolte la tempête който сее ветрове, жъне бури, който копае гроб другиму, сам пада в него; prendre le vent подушвам следи (за ловджийско куче); les quatre vents четирите посоки на света; а tous les vents навсякъде, във всички посоки; vent solaire астр. слънчев вятър; être dans le vent ост. според модата съм; bon vent! на добър път!; tourner а tous les vents много съм непостоянен; le vent était а l'optimisme настроението беше оптимистично; filer comme le vent вървя много бързо; du vent празни, безполезни, несериозни неща; несериозни обещания; faire du vent разг. правя се на важен; sentir le vent du boulet чувствам опасността; instrument а vent духов инструмент. Ќ Hom. van. -
10 verre
m. (lat. vitrum) 1. стъкло; verre double дебело стъкло; verre opalin, verre dépoli матово стъкло; verre fumé опушено стъкло; verre coloré оцветено стъкло; verre armé (grillagé) армирано стъкло; verre apyre (pyrex или verre d'Jéna (Jéna) огнеупорно стъкло; verre а vitre обикновено стъкло; verre au plomb оловен кристал; 2. стъклено изделие (чаша, шише и др.); verre а lunettes стъкло на очила; verre de vin чаша с вино; verre а vin винена чаша; verre а champagne чаша за шампанско; verre а dents чашка за изплакване на устата след миене на зъбите; 3. съдържанието на чаша с питие; boire un verre изпивам чаша алкохол. Ќ papier de verre шкурка; personne а metre sous verre разг. много изнежен човек; qui casse les verres les paie който чупи, купи; se briser comme du verre чупя се, троша се лесно; maison de verre къща, в която няма никакви тайни; laine de verre стъклена вата; verre organique плексиглас; verre de volcan обсидиан; verre de montre стъкло на часовник (предпазващо циферблата); porter des verres нося очила; verres de contact контактни лещи; une tempête dans un verre d'eau буря в чаша вода. Ќ Ant. vair, ver, vers, vert. -
11 violence
f. (lat. violentia) 1. сила, буйност; utiliser la violence използвам сила; répondre а la par la violence отговарям на силата със сила; la violence de tempête силата на бурята; la violence d'une passion силата на страст; 2. насилие, жестокост; film de violence филм, изпълнен с жестокост; commettre des violences sur qqn. малтретирам някого; 3. бруталност, грубост. Ќ faire violence а une femme изнасилвам жена; faire violence насилвам, принуждавам чрез насилие; se faire violence налагам си поведение, противно на това, което желая спонтанно; se faire une douce violence ирон. приемам с удоволствие, след като съм се престорил, че не искам. Ќ Ant. calme, douceur, mesure, paix.
См. также в других словарях:
tempête — [ tɑ̃pɛt ] n. f. • tempeste 1080; lat. pop. °tempesta « temps », et par ext. « mauvais temps », class. tempestus « qui vient à temps », de tempus « temps » 1 ♦ Violente perturbation atmosphérique près du centre d une dépression; vent rapide qui… … Encyclopédie Universelle
Tempête de janvier 2009 — Tempête Klaus Klaus Carte montrant le trajet de la tempête dans la journée du 24 janvier 2009. Type Synoptique hivernale Date de formation … Wikipédia en Français
Tempête du 24 janvier 2009 — Tempête Klaus Klaus Carte montrant le trajet de la tempête dans la journée du 24 janvier 2009. Type Synoptique hivernale Date de formation … Wikipédia en Français
Tempete de 1913 sur les Grands Lacs — Tempête de 1913 sur les Grands Lacs Tempête de 1913 sur les Grands Lacs (Big Blow) Le Detroit News, 13 novembre 1913, page 1 Type Synoptique automnale vents/neige Date de formation … Wikipédia en Français
Tempête de 1913 sur les Grands Lacs — (Big Blow) Le Detroit News, 13 novembre 1913, page 1 Type Synoptique automnale vents/neige Date de form … Wikipédia en Français
Tempête de 1913 sur les grands lacs — (Big Blow) Le Detroit News, 13 novembre 1913, page 1 Type Synoptique automnale vents/neige Date de formation … Wikipédia en Français
Tempête sur les Grands Lacs de 1913 — Tempête de 1913 sur les Grands Lacs Tempête de 1913 sur les Grands Lacs (Big Blow) Le Detroit News, 13 novembre 1913, page 1 Type Synoptique automnale vents/neige Date de formation … Wikipédia en Français
Tempete — Tempête Dégâts de la tempête Kyrill à Delft, aux Pays Bas Une tempête est un type de condition météorologique violente à large échelle dite synoptique, avec un diamètre entre 200 à 1000 km en général, caractérisé par des vents rapides… … Wikipédia en Français
Tempète — Tempête Dégâts de la tempête Kyrill à Delft, aux Pays Bas Une tempête est un type de condition météorologique violente à large échelle dite synoptique, avec un diamètre entre 200 à 1000 km en général, caractérisé par des vents rapides… … Wikipédia en Français
Tempête de pluie — Tempête Dégâts de la tempête Kyrill à Delft, aux Pays Bas Une tempête est un type de condition météorologique violente à large échelle dite synoptique, avec un diamètre entre 200 à 1000 km en général, caractérisé par des vents rapides… … Wikipédia en Français
Tempete de l'Halloween 1991 — Tempête de l Halloween 1991 Tempête de l Halloween 1991 … Wikipédia en Français
