-
1 accepter
accepter[ək´septə] n човек, който приема предложеното; \accepter of persons човек, който показва пристрастия на лична основа. -
2 accepter
v.tr. (lat. acceptare, de accipere "recevoir, accueillir") 1. приемам; accepter un cadeau приемам подарък; 2. давам съгласието си; accepter une lettre de change приемам да изплатя полица на падежа Ј; accepter pour époux приемам, вземам за съпруг; accepter le combat приемам битката; 3. v.intr. accepter de (+ inf.) съгласявам се да; il accepte de venir той се съгласява да дойде; 4. accepter que понасям да; il accepte qu'on lui flanque des gifles той понася да му удрят плесници. Ќ j'en accepte l'augure! дано това да стане! Ќ Ant. décliner, récuser, refuser, rejeter, repousser. -
3 acceptable
adj. (de accepter) приемлив. Ќ Ant. inacceptable. -
4 acceptant,
e adj. et n. (de accepter) 1. юр. лице, което приема, съгласява се с нещо; 2. търг. акцептант, платец; acceptant, d'une lettre de change акцептант на полица. -
5 chicaner
v. (o. i.) I. v.intr. служа си с извъртания при дело; II. v.tr.ind. chicaner sur 1. карам се за дреболии, имам необосновани искания; 2. v.tr. дразня, карам се; 3. (Канада) досаждам на някого; se chicaner критикуваме се, караме се взаимно. Ќ Ant. accepter; céder. -
6 décliner
v. (lat. declinare) I. v.intr. 1. клоня към края си, на свършване съм; залязвам; 2. отслабвам, отпадам, намалявам, в упадък съм; 3. залязвам, превалям; 4. физ. отклонявам се от географския меридиан (за магнитна стрелка); 5. астр. отклонявам се от небесния екватор; II. v.tr. 1. грам. скланям; 2. отклонявам; отричам, отказвам, отхвърлям; décliner une invitation отказвам покана; 3. юр. не признавам, отричам; правя отвод; se décliner 1. грам. скланям се; 2. отклонявам се; 3. отмятам се, отхвърлям се. Ќ Ant. accepter; progresser, croître. -
7 délibérer
v. (lat. deliberare) I. v.tr.ind. вземам решение, решавам чрез обсъждане; II. v.intr. 1. съвещавам се, консултирам се; 2. обмислям; il a longuement délibéré avant d'accepter той дълго обмисля преди да приеме. -
8 donner
v. (lat. donare) I. v.tr. 1. давам; donner qqch. давам нещо; donner son opinion давам мнението си; 2. произвеждам, раждам (за нива и др.); 3. дарявам, подарявам; посвещавам, жертвам; donner son cњur (а qqn.) посвещавам сърцето си на някого; 4. надарявам (с качества и др.); 5. продавам; donner qqch. contre, pour de l'argent давам, продавам нещо; 6. отпускам (сума и др.); 7. представям, давам, играя (пиеса); 8. предоставям; donner une propriété а gérer предоставям имение за управление; 9. удрям, нанасям (удар); налагам (бой); 10. докарвам, донасям (писмо и др.); 11. хвърлям, правя (сянка и др.); 12. предлагам; voulez-vous donner des sièges aux invités? бихте ли предложили столове на гостите?; 13. доставям; 14. издавам (документ, присъда); 15. излагам, представям (подробности, описание и др.); 16. плащам, заплащам; combien donne-t-il а ses ouvriers? колко плаща на работниците си?; 17. жертвам (живот, пари); 18. казвам, изказвам (мнение и др.); 19. създавам, причинявам (мъка, болка и др.); 20. придавам (вид и др.); 21. поверявам; 22. уреждам, устройвам (забавление и др.); 23. подавам; donnez-moi du pain подайте ми хляб; 24. раздавам; donner des cartes aux joueurs раздавам карти на играчите; 25. протягам, предлагам; donner le bras а qqn. протягам ръка на някого; 26. посочвам; donner l'heure exacte посочвам точния час; 27. заразявам, предавам болест; il lui a donné son rhume той го зарази с хрема; 28. издавам, предавам; donner un voleur а la police издавам крадец на полицията; 29. кръщавам; donner un nom а un enfant кръщавам (давам име на) дете; 30. donner (+ inf.) възлагам; donner une tâche а exécuter възлагам задача за изпълнение; 31. публикувам; il donne un roman par an той публикува по един роман на година; 32. donner а предизвиквам; donner а rire предизвиквам смях; 33. нанасям; donner un coup нанасям удар; II. v.intr. 1. удрям, блъскам; 2. нападам, нахвърлям се върху; l'armée va donner армията ще атакува; 3. критикувам; 4. гледам, обърнат съм (за врата, прозорец и др.); 5. давам; qui donne aux pauvres, prête а Dieu който дава на бедните, дава на Господ; se donner отдавам се; se donner la main подавам си, протягам си ръката; se donner un air, une contenance придавам си вид, парадирам. Ќ donner а connaître уведомявам; donner а entendre давам да се разбере; donner а la côte мор. засядам на бряг; donner acte а qqn. (de qqch.) разгадавам истината; donner а penser, а songer, а réfléchir създавам грижи, безпокойство; donner а qqch. удрям се в него; donner assurance de уверявам, потвърждавам; donner а tout залавям се за различни работи, без да завърша нито една от тях; donner atteinte причинявам щета; donner (s'escrimer) du bec et de l'aile защитавам се упорито; donner l'alarme предвещавам (съобщавам) опасност; s'en donner par les babines добре похапвам; donner un (le) bal а qqn. бия, удрям някого; donner douze balles dans la peau разстрелвам някого; donner au but попадам в целта; оцелвам; donner beau jeu а qqn. давам някому случай да използва нещо; donner carrière давам воля, давам свобода; donner chez qqn. посещавам често някого; donner congé а qqn. уволнявам, изпъждам някого; donner cours а ses larmes, а sa joie, а sa colère разплаквам се, зарадвам се, разгневявам се; donner dans l'њil а qqn. харесвам се някому; donner dans les yeux de (а) qqn. хвърлям прах в очите на някого; donner dans une passe, dans un port мор. влизам в канал, в пристанище; donner des éperons а un cheval, donner des deux пришпорвам кон; donner gages de поръчителствам за; donner du cњur, du courage ободрявам; donner du cor свия с рог; donner de cul et de tête правя всичко, за да успея; donner du fil а retordre а qqn. създавам големи грижи, безпокойствие някому; donner de jour излагам на светлина; donner du nez en (а) terre търпя неуспех; donner et retenir ne vaut погов. не е добре да се задържа нещо, което е вече дадено; donner jour а qqn. определям някому ден за свиждане; donner jour а qqch. създавам нещо; donner l'être, le jour, la vie а раждам; donner la bride отпущам юздата; donner la comédie ставам за смях на хората; donner la main а qqn. помагам някому; donner la mort а qqn. убивам, умъртвявам някого; причинявам голяма болка някому; donner la vie а qqn. помилвам някого; връщам някого към живот; donner le baptême а un enfant кръщавам дете; donner le bonjour, le bonsoir казвам (пожелавам) добър ден, добър вечер; donner le change въвеждам в заблуждение; donner le coup de fer изглаждам (дреха); donner le salut а qqn. поздравявам някого; donner le viatique причестявам някого преди смъртта му; donner lieu, matière, sujet а давам повод, причина за; пораждам; donner naissance пораждам; donner prise издавам слабото си място на противник; donner sa mesure показвам какво мога, проявявам се; donner sa tête а couper залагам главата си; donner sur un danger мор. натъквам се на опасност; donner tard, c'est refuser погов. не дадеш ли навреме, все едно, че не си дал; donner tête baissée (tête basse) dans отдавам се изцяло на; donner tort а qqn. казвам някому, че няма право; осъждам; donner tout au monde давам мило и драго; donner un bon (un mauvais) tour а представям нещо под добър (или лош) външен вид; donner un coup de main, un coup d'épaule помагам; donner un coup de pied ритвам някого; donner une baie разправям бабини деветини; donner une chasse а qqn. разг. смъмрям някого; donner une couche а qqch. мажа, намазвам (боядисвам с боя) нещо; donner une poignée de main а qqn. ръкувам се с някого; en donner d'une, en donner d'une bonne, en donner а garder, en donner de toutes les couleurs карам някого да повярва невероятни неща; en donner а qqn. измамвам някого; en donner du long et du large здраво набивам някого; la donner belle а qqn. пращам някого за зелен хайвер; le cordage donne мор. въжето се отпуска, удължава се (охлабва); le donner en dix, en cent, en mille обзалагам се десет, сто, хиляда срещу едно, че не ще отгатнете (за какво се касае); ne savoir où donner de la tête не зная кое по-напред да направя; не зная къде да се дяна; qui donne tôt, donne deux fois погов. да дадеш навреме, значи да дадеш двойно; qui mal donne, perd sa donne погов. който (раз)дава лошо ( картите), губи правото да ги дава; s'en donner вземам изобилно от нещо; ползвам се от нещо; наслаждавам се от нещо, давам си свобода; s'en donner а cњur joie много се забавлявам; наслаждавам се до насита; se donner а qqn. привързвам се към някого; se donner а tout залавям се за всичко; se donner carrière забавлявам се; отпускам му края; se donner de удрям се (с нещо); se donner des airs, se donner de grands airs придавам си важност, перча се; se donner (se flanquer, prendre) une biture напивам се; se donner une bosse de (+ subst.) забавно ми е да правя нещо; se donner du bon temps живея весело, безгрижно; se donner du mal, de la peine много се трудя; se donner en spectacle излагам се на показ; se donner garde de qqch. пазя се от нещо; se donner l'air de, se donner des airs de придавам си вид на; se donner l'air gai (l'air triste) придавам си весел (печален) вид; se donner le mot даваме си дума; se donner les violons хваля се за щяло и нещяло; se donner (se flanquer) une culotte напивам се; se donner l'honneur d'une chose приписвам си честта за нещо; se donner pour представям се за. Ќ Ant. accepter, recevoir; déposséder, enlever, exproprier, frustrer, ôter, priver, ravir, retirer, spolier, conserver, garder. -
9 inaccepté,
e adj. (de in- et accepter) неприет, отхвърлен, отказан. Ќ Ant. accepté. -
10 récuser
v.tr. (lat. recusare) 1. юр. отказвам да приема (като съдия, свидетел, арбитър, експерт); 2. не признавам; récuser l'autorité de qqn. не признавам авторитета на някого; récuser un argument не признавам аргумент; 3. отхвърлям; se récuser обявявам се за некомпетентен, отказвам да дам мнение или да поема отговорност. Ќ Ant. accepter, agréer. -
11 refuser
v. (lat. pop. °refusare, crois. de recusare "refuser" avec refutare "réfuter") I. v.tr. 1. отказвам, отклонявам, не приемам; refuser de parler отказвам да говоря; il refuse de m'accompagner той отказва да ме придружи; refuser une invitation отклонявам покана; refuser un manuscrit отхвърлям ръкопис (за печатане); 2. не позволявам да се влезе (за заведение, което е пълно); 3. не приемам в група; 4. скъсвам някого на изпит; refuser un candidat скъсвам кандидат на изпит; II. v.intr. 1. мор., в съчет. le vent refuse духа неблагоприятен, противоположен на движението вятър; 2. не се забивам повече (за кол, който среща скала или твърда почва); se refuser 1. лишавам се от; 2. не се съгласявам, отказвам; se refuser а une solution не се съгласявам с, не приемам решение; 3. отказвам да правя секс ( за жена). Ќ Ant. accorder, donner, fournir, offrir, reconnaître; accepter, consentir (а); accueillir, recevoir; adonner. -
12 renvoyer
v.tr. (de re- et envoyer) 1. изпращам повторно; renvoyer qqn. а ses parents изпращам някого на родителите му; 2. връщам обратно, казвам на някого, да се върне обратно; отпращам; renvoyer un importun отпращам нахалник; 3. връщам, отказвам; renvoyer un cadeau отказвам подарък; 4. връщам (заета, забравена вещ); 5. уволнявам, освобождавам от длъжност; изгонвам, изключвам; 6. пускам, разпускам, освобождавам; 7. връщам, отразявам; renvoyer la balle връщам топката (по време на игра); 8. отлагам; renvoyer les débats отлагам разисквания; 9. отпращам, отправям, насочвам към; препращам; renvoyer qqn. а la cour d'assises препращам някого пред углавен съд; les chiffres renvoient а certains passages цифрите препращат към определени пасажи; 10. отразявам (за огледало, звук); se renvoyer препращаме се един на друг. Ќ se renvoyer la balle прехвърляме един на друг неприятно задължение; renvoyer d'une accusation освобождавам от обвинение. Ќ Ant. appeler; employer, garder, prendre, recruter; accepter. -
13 repousser
v. (de re- et pousser) I. v.tr. 1. блъскам, отблъсквам, тласкам, връщам чрез блъскане; repousser une chaise отблъсквам назад стол; 2. прен. отхвърлям, отблъсквам; repousser qqn. qui me dégoûte отблъсквам някого, който ме отвращава; repousser les conseils отхвърлям съветите; 3. отклонявам, отблъсквам, отхвърлям; repousser l'ennemi отблъсквам неприятеля; repousser les attaques отблъсквам атаките; 4. отблъсквам, будя отвращение; 5. пускам отново корени или клони (за растение); 6. обработвам с чук (за метални изделия); 7. отлагам; elle repousse ce rendez-vous тя отлага тази среща; II. v.intr. 1. блъскам, ритам, давам откат (за оръжие); 2. покарвам, пониквам отново (за брада, коса, трева, растения); se repousser отблъскваме се взаимно. Ќ Ant. attirer; accepter, admettre; céder; attaquer. -
14 répudier
v.tr. (lat. repudiare) 1. изгонвам, пропъждам, изпъждам (жена (в някои цивилизации)); 2. прен. отхвърлям (чувство, вяра и др.); 3. юр. отказвам се доброволно от. Ќ Ant. épouser; accepter. -
15 restriction
f. (bas lat. restrictio) 1. ограничаване, стесняване; 2. ограничение; restrictions budgétaires бюджетни ограничения, намалявания на разходите; 3. уговорка, резерв; accepter avec restrictions приемам с уговорки, резерви. Ќ faire des restrictions изказвам съмнения, критики; sans restriction без ограничения; без задна мисъл. Ќ Ant. accroissement, augmentation. -
16 sportivement
adv. (de sportif) спортно; героично, смело; accepter sportivement sa défaite приемам героично провала си.
См. также в других словарях:
accepter — [ aksɛpte ] v. tr. <conjug. : 1> • v. 1250; lat. acceptare, de accipere « recevoir, accueillir » I ♦ ACCEPTER (qqn, qqch.). 1 ♦ Recevoir, prendre volontiers (ce qui est offert, proposé). Accepter un don, un cadeau, une invitation. Accepter… … Encyclopédie Universelle
accepter — ACCEPTER. verbe act. Recevoir volontairement, avec agrément. Accepter une donation, une offre, une condition, un party. les ennemis ont accepté la tréve. accepter une tutéle. Il se dit principalement en matiere d affaires, soit particulieres,… … Dictionnaire de l'Académie française
accepter — Accepter, actif. acut. C est recevoir et avoir pour bonne et aggreable quelque chose, Acceptare. Je l accepte pour mon serviteur, Placet ac gratum mihi est in famulis illum habere, famulis adnumerare. Accepter une loy, Legem accipere. Accepter l… … Thresor de la langue françoyse
Accepter — Ac*cept er, n. 1. A person who accepts; a taker. [1913 Webster] 2. A respecter; a viewer with partiality. [Obs.] [1913 Webster] God is no accepter of persons. Chillingworth. [1913 Webster] 3. (Law) An acceptor. [1913 Webster] … The Collaborative International Dictionary of English
accepter — index disciple, receiver, recipient Burton s Legal Thesaurus. William C. Burton. 2006 … Law dictionary
accepter — (a ksè pté ; prononciation vicieuse, acceter) v. a. 1° Agréer, consentir à, prendre ce qui est offert ou ce qui se présente. Il ne voulut rien accepter d eux. Accepter la paix, une condition. L excuse fut acceptée. Accepter une chose. J… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
ACCEPTER — v. a. Agréer ce qui est offert. Accepter une donation, une offre, une condition, un parti. Accepter un emploi, une charge. J accepte ce que vous m offrez. Les ennemis ont accepté la trêve. Accepter une tutelle. Le prince a accepté la dédicace de… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
ACCEPTER — v. tr. Agréer ce qui est offert. Accepter une donation, une offre, une condition, une tutelle. Accepter un emploi, une charge. J’accepte ce que vous m’offrez. Les ennemis ont accepté la trêve. Le prince a accepté la dédicace de ce livre. Il l’a… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
accepter — vt. ; tolérer : AKSÈPTÂ (Aix, Albanais.001, Annecy.003, Saxel.002, Thônes.004, Villards Thônes). A1) accepter // recevoir accepter (la démission de qq.) : akordâ <accorder> vt. (003,004). A2) accepter de la nourriture, y goûter, (ep. des… … Dictionnaire Français-Savoyard
accepter — noun Date: 1585 1. one that accepts 2. acceptor 2 … New Collegiate Dictionary
accepter — /ak sep teuhr/, n. a person or thing that accepts. [1575 85; ACCEPT + ER1] * * * … Universalium
