-
101 ressemblance
f. (de ressembler) 1. прилика, сходство, подобие; ressemblance entre deux objets прилика между два предмета; ressemblance frappante фрапираща прилика; Dieu a fait l'homme а sa ressemblance Господ направи човека по свое подобие; 2. pl. общи черти. Ќ Ant. différence, disparité, dissemblance, dissimilitude, variété. -
102 rouler
v. (du lat. rotella) I. v.tr. 1. търкалям, търкулвам; 2. влача; премествам нещо на колела; 3. свивам, навивам; rouler une mèche de cheveux sur un bigoudi навивам кичур коса на ролка; rouler une cigarette свивам си цигара; rouler un tapis навивам килим; 4. въртя; rouler la hanche en marchant въртя си задника докато вървя; 5. прен. обмислям, кроя; 6. разг. измамвам, надхитрявам, излъгвам; ограбвам; rouler qqn. dans la farine разг. излъгвам някого; vous vous êtes fait rouler излъгали са ви; 7. валирам, изравнявам с валяк; 8. овалвам (нещо в някаква материя); 9. вибрирам продължително (за произношение); 10. предизвиквам напукване (на стеблата на дървета); II. v.intr. 1. търкалям се, изтъркулвам се, падам; larme qui roule сълза, която се търкулва; 2. движа се, вървя, карам, возя; la voiture roule а 100 а l'heure колата върви със сто км./ч.; rouler vers Paris движа се към Париж (с автомобил); 3. пътувам, возя се; 4. прен. въртя се около дадена тема; ce motif roule dans ma tête този мотив се върти в главата ми; 5. еча, гърмя, тътна, ехтя; 6. бия, гърмя (за барабан); 7. обикалям много, скитам; 8. мор. клатушкам се (встрани, за кораб); se rouler 1. въртя се, обръщам се, търкалям се; se rouler dans l'herbe търкалям се в тревата; 2. свивам се (от болка); 3. увивам се в; 4. ставам на топка; 5. навивам се (за палатка, килим). Ќ rouler carosse имам собствена кола; живея разкошно; se les rouler нищо не правя, мързелувам. rouler sa bosse пътувам постоянно, разкарвам се; rouler sur l'or тъна в разкош, в злато; играя си с пари; se rouler les pouces безделнича, лентяйствам; ça roule! разг. нещата вървят!; rouler sur ост. облягам се, основавам се на; имам за тема, засягам. Ќ Ant. dérouler, étaler. -
103 saut
m. (lat. saltus) 1. скок, скачане; saut а la corde скачане на въже; saut triple троен скок; saut а la perche овчарски скок; saut en parachute парашутен скок; 2. падане; la voiture a fait un saut de 20 m dans le ravin колата направи двадесетметрово падане в пропастта; 3. водопад, каскада; 4. прен. внезапна, рязка промяна, скок; 5. ставане; au saut du lit на ставане от леглото; 6. посещение, отбиване (у някого); faire un saut chez qqn. отбивам се у някого; 7. прекъсване изпълнението на компютърна програма. Ќ de plein saut внезапно; faire le saut решавам се, определям се решително; saut de carpe нервни, гневни подскоци. Ќ Hom. sceau, seau, sot. -
104 self-made-man
m. (mot angl. "homme (man) qui s'est fait (made) lui-même (self)") (pl. self-made-men) човек, който дължи материалния или социалния си успех на себе си. -
105 serpe
f. (lat. pop. °sarpa, de sarpere "tailler") крив градинарски нож; косер. Ќ ouvrage fait (taillé) а la serpe небрежно направен предмет или изделие. -
106 siège
m. (lat. pop. °sedicum, de °sedicare, de sedere "être assis") 1. стол, седалка; siège avant, arrière предна, задна седалка в кола; 2. местонахождение, местопребиваване, седалище; Rome est le siège de la papauté Рим е седалището на папската власт; 3. център; огнище; 4. воен. обсада; état de siège обсадно положение; 5. седалище, задник. Ќ faire le siège de qqn. преследвам, досаждам на някого; avoir son siège fait упорствам, имам готово мнение за нещо. -
107 siffler
v. (bas lat. sifilare, class. sibilare) I. v.intr. 1. свиря (с уста и др.); 2. свистя, съскам; le vent siffle вятърът свисти; II. v.tr. 1. свиря, изсвирвам (с уста или с друго); 2. викам, повиквам със свирене; 3. освиркам; il s'est fait siffler освиркаха го; 4. нар. пия, изпивам на един дъх; siffler un litre изпивам на един дъх. -
108 sortie
f. (de sortir) 1. излизане, тръгване; sortie d'un personnage излизане на героя на сцена; la sortie des ouvriers тръгването от работа на работниците; 2. появяване; показване, поникване; 3. изход; врата за изход; sortie de secours авариен изход; 4. износ; droit de sortie експортно право; 5. нападка; faire une sortie contre qqn. нападам някого с думи; 6. воен. нападение; avion qui fait une sortie самолет, който извършва нападение; 7. разходка; une sortie pour prendre l'air разходка за чист въздух; être de sortie разг. имам намерение да излизам (из нощни заведения); 8. публикуване, излизане на публикация; la sortie d'un livre излизането на книга; 9. изпускане, изтичане; sortie des gaz изтичане на газове; 10. техн. операция, при която се изпълнява желаната команда (от компютър, сметачна машина и др.); 11. топла дреха; sortie de bain халат за след баня; 12. loc.prép. а la sortie de на излизане от. -
109 succession
f. (lat. successio, "fait de venir а la place") 1. последователност, редуване, ред; 2. наследяване, приемственост; наследничество (на имот, власт и др.); 3. дефиле, процесия. Ќ Ant. coexistence, simultanéité. -
110 sympathie
f. (gr. sympathia "fait d'éprouver les mêmes sentiments") 1. симпатия, съчувствие; être en sympathie avec les malheureux съчувствам на нещастните; 2. влечение; avoir de la sympathie pour qqn. имам влечение към някого. -
111 temps
m. (lat. tempus) 1. време; avoir le temps имам време; depuis quelque temps от известно време; en peu de temps за кратко време; gagner du temps печеля време; il y a quelque temps преди известно време; la plupart du temps през по-голямата част от времето (най-често); en un rien de temps за много кратко време; tout le temps непрекъснато, постоянно; employer son temps а un travail използвам времето си за работа; 2. време, епоха, период, сезон; dans le temps някога, в миналото, преди години; en mon temps през моето време; être de son temps крача със своето време; les temps modernes настоящето; 3. време (атмосферни промени); temps couvert (gris, chargé) облачно време; gros temps бурно море; temps clair, serein ясно време; le temps se gâte времето се разваля; 4. муз. такт; une mélodie а trois temps мелодия в 3/4 такт (в тривременен такт); 5. грам. време; les temps de l'indicatif времената на изявителното наклонение; 6. техн. moteur а quatre temps четиритактов двигател; moteur а deux temps двутактов двигател; 7. спорт. време (измерено с хронометър при надбягване); temps mort време, когато съдия на футболен мач прекъсва играта; 8. loc. adv. а temps навреме; временно; avant le temps преждевременно; avec le temps с време, след време; а contre temps муз. с акцент на слабото време; de tout temps (en tout temps) открай време, винаги; de temps en temps (de temps а autre) от време на време; en son temps (en temps utile) своевременно; en même temps едновременно, същевременно; entre temps междувременно; en temps et lieu в най-удобен момент и където му е мястото; dans le temps разг. едно време, отдавна; du temps que когато, щом. Ќ avoir fait son temps излизам от употреба; le temps est un grand maître погов. времето е най-добрия учител; le temps perdu ne revient pas погов. загубеното време се не връща; le temps c'est de l'argent погов. времето е пари; prendre (tout) son temps върша нещо, без да бързам; prendre du bon temps забавлявам се; tuer le temps убивам времето; toute chose en son temps погов. всяко нещо на времето си; tout vient а temps а qui sait attendre погов. с търпение всичко се постига; sale temps pour les mouches нещата отиват към провал; il faut prendre le temps comme il vient трябва да умеем да се нагаждаме към обстоятелствата на момента; trouver le temps long отегчавам се; perdre son temps губя си времето; действам, говоря напразно; n'avoir qu'un temps не трая дълго време; par le temps qui court в настоящия момент; il y a beau temps отдавна, твърде отдавна. -
112 tenir
v. (lat. pop. °tenire, class. tenere) I. v.tr. 1. държа; tenir son chapeau а la main държа шапката си в ръка; tenir un enfant par la main държа дете за ръката; 2. държа под наем; наемам; 3. задържам; le médecin m'a tenu là pendant une demi-heure лекарят ме задържа тук за половин час; 4. съдържател съм, съдържам; bouteille qui tient le litre бутилка, която съдържа цял литър; 5. пазя, запазвам; ses cheveux tenaient la frisure косите Ј запазваха фризурата си; 6. поддържам; tenir un plat chaud поддържа ястие топло; 7. заемам; tenir une position воен. заемам позиция; 8. произнасям (реч, беседа); 9. провеждам; tenir une assemblée (une réunion) провеждам събрание; 10. ръководя, управлявам; tenir qqn. ръководя някого; tenir un hôtel управлявам хотел; 11. прен. считам, смятам; tenir un fait pour certain считам даден факт за сигурен; 12. наследявам; il tient cela de son père наследил го е от баща си; 13. поемам (за посока); движа се; conducteur qui tient sa droite шофьор, който кара от дясната страна; 14. извършвам изпълнявам; tenir une charge изпълнявам задължение; tenir un emploi изпълнявам дадена длъжност; 15. удържам, държа; tenir parole удържам на думата си; tenir un pari изпълнявам облога си; 16. в съчет. tenir а jour държа в изправност (дневник, търговски книги и др.); tenir compagnie държа, правя компания; tenir compte (note) държа сметка (бележка) tenir conseil съвещавам се; tenir en respect държа в респект, страх (подчинение); tenir en secret пазя в тайна; tenir l'affiche не слизам от афиша; tenir l'air, le vol ав. държа се във въздуха; tenir les livres счетоводител съм; tenir la mer плавам в открито море (за кораб); tenir lieu de замествам; tenir rigueur сърдя се; tenir tête противопоставям се; II. v.intr. 1. държа, устоявам; tenir bon, tenir ferme държа (се) здраво; 2. задържам се, стоя; n'y tenant plus, il est parti не можейки да стои повече, той си тръгна; 3. побирам; nous ne tiendrons pas tous dans la voiture няма да можем да се поберем всички в колата; 4. продължавам, трая; leur union tient toujours връзката им все още продължава; 5. поддържам; tenir pour une opinion поддържам дадено мнение; III. v.tr.ind. 1. tenir а qqn., а qqch. прикрепен съм; държа за; желая много; 2. произлизам, произтичам; а quoi donc tient son illusion? откъде произлиза тази му илюзия? 3. tenir de qqn., de qqch. приличам, имам общи черти с; il a de qui tenir има на кого да прилича; IV. v. pron. se tenir 1. стоя държа се; se tenir les bras croisés стоя със скръстени ръце (безделнича); se tenir sur ses gardes (sur le qui-vive) стоя нащрек; 2. държим се (хванали сме се); 3. считам се, смятам се; je me tiens pour insulté считам се за обиден; 4. s'en tenir а задоволявам се с; ограничавам се с; s'en tenir là спирам се ( ограничавам се за нещо). Ќ а l'impossible nul n'est tenu погов. от никого не може да се иска нещо невъзможно; en tenir pour qqn. държа за някого, влюбен съм в някого; faire tenir qqch. а qqn. изпращам, доставям, връчвам нещо на някого; mieux vaut tenir que courir ou un tiens vaut mieux que deux tu l'auras погов. по-добре да притежаваш, отколкото да имаш да вземаш; tenir la main а une chose внимавам зорко за нещо; tenir son rang държа се достойно на поста, който заемам; tenir table ouverte обичам да каня (приемам) гости на трапезата си; tenir un pari хващам се на бас; tiens! а! я гледай! я виж! как така! en tenir une bonne пиян съм; se tenir bien а table имам добър апетит. -
113 tiède
adj. (du lat. tepidum) 1. хладък; eau tiède хладка вода; café tiède студено кафе; il fait tiède приятно (не много студено) време; 2. прен. умерен, равнодушен, безразличен; 3. лит. приятен, нежен. Ќ Ant. brûlant; frais; froid; ardent, chaleureux; fanatique, fervent. -
114 tortiller
v. (probabl. réduction de entortiller) I. v.tr. 1. извивам, усуквам; 2. нар. изяждам бързо всичко; 3. побеждавам бързо; il s'est fait tortiller en deux rounds победиха го бързо, за два рунда; II. v.intr. 1. прен. извъртвам, служа си с извъртания; 2. поклащам се (вървейки); se tortiller 1. вия се, извивам се; 2. прен. мъча се, полагам големи усилия. -
115 tourner
v. (lat. tornare "façonner au tour, tourner") I. v.tr. 1. въртя, завъртвам; tourner une manivelle въртя манивела; tourner la clef завъртам ключа; 2. обръщам; tourner le dos а qqch. обръщам гръб на нещо (вървя в противоположна посока); 3. изработвам, изглаждам на струг; 4. обхождам; заобикалям; tourner l'obstacle заобикалям препятствие; 5. изкривявам, изхабявам от носене (за токове на обувки); 6. кино снимам; tourner un film снимам филм; 7. прен. разглеждам, разследвам, изследвам; tourner un problème разглеждам даден проблем; 8. насочвам; plante qui tourne ses feuilles vers la lumière растение, което насочва листата си към светлината; tourner son regard vers насочвам погледа си към; 9. заобикалям; не спазвам; tourner les règlements не спазвам регламента; 10. обръщам; tourner une chose en plaisanterie обръщам нещо на шега; 11. изказвам, казвам; tourner un compliment изказвам комплимент; 12. бъркам, разбърквам; tourner une pâte, une sauce бъркам тесто, сос; 13. преобръщам; tourner le fourrage преобръщам фуража; 14. в изрази: tourner bride връщам се, тръгвам в обратна посока (за конник); tourner court избягвам, офейквам; tourner de l'њil умирам; tourner les talons отдалечавам се; II. v.intr. 1. въртя се; La Terre tourne autour du Soleil Земята се върти около Слънцето; 2. работя (за машина); le moulin tourne мелницата работи; 3. замайвам, завъртам главата; ça me fait tourner la tête това ми замайва главата; 4. завивам; tourner dans une rue завивам в дадена улица; 5. вкисвам; elle a laissé tourner le lait тя остави млякото да вкисне; 6. кино снимам филм; играя във филм; 7. прен. насочвам се, вземам добър или лош обрат; si les choses avaient tourné autrement ако нещата бяха взели друг обрат; se tourner 1. обръщам се; se tourner vers qqn. обръщам се към някого; 2. застъпвам, вземам страна; se tourner contre qqn. настройвам се против някого; 3. ост. превръщам се; son enthousiasme se tourna en pessimisme ентусиазмът му се превърна в песимизъм. Ќ affaire qui tourne rond работа, която върви гладко; il tourne cњur (pique, carreau, trèfle) пада се купа (пика, каро, спатия); la tête me tourne вие ми се свят; tourner du pot не пристъпвам направо към въпроса, а говоря със заобикалки; tourner casaque променям възгледите си; tourner la tête а qqn. завъртвам главата (ума) на някого; tourner le dos а qqn. обръщам някому гръб; tourner qqn. а son gré въртя някого както си искам; tourner qqn. en ridicule осмивам, подигравам някого. -
116 tout
adv., m., pron. et adj. (bas lat. tottus, forme expressive de totus "tout entier, intégral") I. adv. 1. съвсем, напълно, съвършено; tout jeune съвсем млад; c'est tout naturel това е съвсем естествено; tout autre съвършено друг; tout doucement съвсем леко; 2. tout... que (без subjonctif) колкото и да; tout riche que je suis колкото и да съм богат; 3. tout (+ p. prés.) (служи за подсилване, не се превежда); tout en causant разговаряйки; 4. loc.adv. du tout никак; en tout et pour tout всичко на всичко; pas du tout никак, съвсем не; rien du tout нищо; tout autour наоколо; tout au plus най-много; tout а l'heure преди малко; ей-сега, веднага; tout а fait съвсем; tout а coup внезапно; tout d'un coup наведнъж; tout de même все пак; tout d'abord най-напред; tout de suite веднага; pas du tout съвсем не, никак; II. m. 1. цяло; former un tout съставлявам едно цяло; risquer le tout pour le tout залагам всичко на една карта; 2. главното, важното; le tout est de... разг. важното е да...; 3. светът, вселената; le grand Tout безкрайната Вселена; III. pron. 1. всичко; tout va bien всичко е добре; il sait tout той знае всичко; c'est tout това е всичко; avant tout преди всичко; 2. pl. tous, toutes всички; la dernière de toutes последната от всички; tous ensemble всички заедно; 3. ост. всички; tout dormait dans la voiture всички спяха в колата; 4. loc. а tout prendre като се вземе всичко пред вид; най-сетне, най-подир, в края на краищата; après tout в края на краищата, впрочем; c'est tout dire с това всичко е казано; всичко е ясно, разбрано; malgré tout въпреки всичко; pour tout aller за всеки ден (за всичко); tout est bien qui finit bien погов. всичко е хубаво, щом свършва хубаво; une fois pour toutes веднъж завинаги; IV. tout, toute adj. 1. целият, цялата, цялото; tout le jour целият ден; toute sa petite famille цялото му малко семейство; de tout mon cњur от цялото си сърце; 2. всеки, всяка, всяко; toute personne всеки човек; tout Français всеки французин; 3. единствен; ils avaient pour tout domestique une vieille femme имаха за единствена прислуга една старица; 4. pl. tous, toutes всеки, всяка; всички; tous les hommes всички хора; tous les matins всяка сутрин; toutes les fois que всеки път, когато; cesser toutes relations скъсвам всякакви връзки. Ќ а toute bride стремглаво; а tout hasard за всеки случай; а toutes jambes бързо, с всички сили, през глава; а tout moment всеки миг; а tout propos по всеки повод; de toutes parts отвсякъде; de toute urgence много бързо, срочно; en tout cas във всеки случай; en toute hâte набързо; de toutes façons във всеки случай, и все пак; de toute éternité от край време, от стари времена; en tout bien tout honneur с честни намерения. -
117 travel(l)ing
m. (mot angl. "fait de voyager") кино травлинг ( приспособление за плавно придвижване на снимачната камера). -
118 travel(l)ing
m. (mot angl. "fait de voyager") кино травлинг ( приспособление за плавно придвижване на снимачната камера). -
119 tubifex
m. (de tubi- et suff. lat. -fex "qui fait") зоол. тубифекс ( червей за стръв). -
120 tuteur,
trice m.,f. (lat. tutor, tutrix de tueri "regarder surveiller") 1. юр. настойник, опекун; tuteur, testamentaire настойник, определен със завещание; tuteur, légal законен настойник; tuteur, de fait който осигурява опекунство, без да е юридически признат за настойник; 2. покровител; преподавател, който подпомага, осигурява контрол и съветва ученик или група от ученици; 3. m. колче, прът за подпора на дръвчета и др. растения.
Страницы
См. также в других словарях:
fait — fait, aite 1. (fè, fè t ) part. passé de faire. 1° Formé, exécuté. L homme fait à l image de Dieu. Un tertre fait de main d homme. Ce tailleur vend des habits tout faits. Familièrement. Ce n est ni fait ni à faire, se dit d un travail mal… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
FAIT DIVERS — Récit d’événements variés considérés comme peu importants, le fait divers n’appartient à aucune actualité: il n’est ni politique, ni social, ni économique, ni culturel et pourtant il occupe une surface importante des journaux et hebdomadaires.… … Encyclopédie Universelle
Fait Générateur De Responsabilité — Droit de la responsabilité Fondamentaux Responsabilité civile · Responsabilité pénale · Responsabilité administrative Faute · Garantie Dommage · Fait générateur · Lien de causalité … Wikipédia en Français
Fait generateur de responsabilite — Fait générateur de responsabilité Droit de la responsabilité Fondamentaux Responsabilité civile · Responsabilité pénale · Responsabilité administrative Faute · Garantie Dommage · Fait générateur · Lien de causalité … Wikipédia en Français
Fait Social — Le fait social est l objet d étude de la sociologie selon Durkheim et comprend tous les phénomènes, tous les comportements, toutes les représentations qui répondent à ces quatre critères: Le premier critère est celui de la généralité : un… … Wikipédia en Français
Fait de société — Fait social Le fait social est l objet d étude de la sociologie selon Durkheim et comprend tous les phénomènes, tous les comportements, toutes les représentations qui répondent à ces quatre critères: Le premier critère est celui de la… … Wikipédia en Français
Fait Juridique — En droit civil français, un fait juridique est un fait qui entraine des conséquences juridiques sans qu elles aient été directement recherchées. Soit le fait est volontaire mais il ne constitue pas d acte juridique parce que les effets liés à ce… … Wikipédia en Français
Fait Majoritaire — On appelle fait majoritaire, en droit constitutionnel français, l une des caractéristiques du régime de la Vème république, qui tend à favoriser l émergence d une nette majorité. Le fait majoritaire se produit lorsque le président est soutenu à l … Wikipédia en Français
Fait Du Prince — Le fait du Prince, qui dans le langage courant désigne un acte arbitraire du gouvernement, désigne en droit administratif français, une mesure prise par l administration qui a un impact sur un contrat auquel elle est partie. La théorie du fait du … Wikipédia en Français
Fait du Prince — Le fait du Prince, qui dans le langage courant désigne un acte arbitraire du gouvernement, désigne en droit administratif français, une mesure prise par l administration qui a un impact sur un contrat auquel elle est partie. La théorie du fait du … Wikipédia en Français
Fait majoritaire — Fait majoritaire, en droit constitutionnel français, est l une des caractéristiques du régime de la Ve République qui tend à favoriser l émergence d une nette majorité. Le fait majoritaire se produit lorsque le président est soutenu à l Assemblée … Wikipédia en Français
