-
21 put
{put}
I. 1. слагам, поставям, турям, оставям
to PUT a matter into someone's hands поверявам/оставям някому някаква работа
to PUT oneself into someone's hands оставям се (в ръцете) на някого
to PUT someone in prison слагам някого в затвора
not to know where to PUT oneself не знам къде да се дяна (от смущение и пр.)
2. поставям (въпрос и пр.), задавам (въпрос)
to PUT a matter before a committee поставям въпрос пред комисия
3. поставям/докарвам в някакво състояние
to PUT something /things right оправям работата
to PUT a field under/to wheat etc. засявам нива с пшеница и пр.
to PUT someone in the wrong изкарвам някого крив
4. сп. тласкам (гюлле)
5. изразявам (се)
as... PUTs it както казва..., по думите на...
I don't know how to PUT it не знам как да се изразя
6. преценявам, оценявам, изчислявам
I PUT his income at L 400 според мен доходът му трябва да е 400 лири
I PUT him above his brother ценя ro повече от брат му
to PUT a high value on someone's friendship високо ценя приятелството на някого
to PUT the time as about 7 мисля, че е около 7 часа
7. залагам (пари на кон)
8. мор. тръгвам, отплувам (in, out, down, for, back, to, etc.)
put about обръщам, променям курса, тръгвам в обратна посока (и мор.), разпространявам (слухове), разг. разстройвам, безпокоя, тревожа
put across превозвам (с лодка), изразявам ясно/убедително, убедителен съм
to PUT oneself across представям се добре/в добра светлина, провеждам успешно
to PUT a deal across сключвам сделка, разг. измамвам, изхитрям, постигам чрез измама
you can't PUT that across me такива не ми минават
put aside слагам настрана (и пари)
II. 1. сп. тласкане на гюлле
2. борс. право да се продават акции и пр. на определена цена на определена дата
III. a разг. неподвижен, на (едно) място
to stay PUT не мърдам, стоя/оставам където съм
he won't stay PUT не стои мирно/на едно място, вечно шава
IV. вж. putt* * *{put} v (put) 1. слагам, поставям; турям; оставям; to put a matter (2) {put} n 1. сп. тласкане на гюлле; 2. борс. право да се продав{3} {put} а разг. неподвижен, на (едно) място; to stay put не мърда{4} {put} putt.* * *турям; слагам; оставям; поставям; преценявам; превръщам; представям; промушвам; пронизвам; задавам; накарвам;* * *1. as... puts it както казва..., по думите на.. 2. he won't stay put не стои мирно/на едно място, вечно шава 3. i don't know how to put it не знам как да се изразя 4. i put him above his brother ценя ro повече от брат му 5. i put his income at l 400 според мен доходът му трябва да е 400 лири 6. i. слагам, поставям, турям, оставям 7. ii. сп. тласкане на гюлле 8. iii. a разг. неподвижен, на (едно) място 9. iv. вж. putt 10. not to know where to put oneself не знам къде да се дяна (от смущение и пр.) 11. put about обръщам, променям курса, тръгвам в обратна посока (и мор.), разпространявам (слухове), разг. разстройвам, безпокоя, тревожа 12. put across превозвам (с лодка), изразявам ясно/убедително, убедителен съм 13. put aside слагам настрана (и пари) 14. to put a deal across сключвам сделка, разг. измамвам, изхитрям, постигам чрез измама 15. to put a field under/to wheat etc. засявам нива с пшеница и пр 16. to put a high value on someone's friendship високо ценя приятелството на някого 17. to put a matter before a committee поставям въпрос пред комисия 18. to put a matter into someone's hands поверявам/оставям някому някаква работа 19. to put oneself across представям се добре/в добра светлина, провеждам успешно 20. to put oneself into someone's hands оставям се (в ръцете) на някого 21. to put someone in prison слагам някого в затвора 22. to put someone in the wrong изкарвам някого крив 23. to put something /things right оправям работата 24. to put the time as about 7 мисля, че е около 7 часа 25. to stay put не мърдам, стоя/оставам където съм 26. you can't put that across me такива не ми минават 27. борс. право да се продават акции и пр. на определена цена на определена дата 28. залагам (пари на кон) 29. изразявам (се) 30. мор. тръгвам, отплувам (in, out, down, for, back, to, etc.) 31. поставям (въпрос и пр.), задавам (въпрос) 32. поставям/докарвам в някакво състояние 33. преценявам, оценявам, изчислявам 34. сп. тласкам (гюлле)* * *put [put] I. v ( put) (- tt-) 1. слагам (на, до), поставям, турям; оставям; to \put a child to bed слагам дете да спи; to \put a matter into s.o.'s hands поверявам на някого нещо; to \put o.'s name to подписвам; прен. поддържам, подкрепям; to \put o.'s eye to the telescope гледам през телескоп; 2. поставям, докарвам в дадено състояние; to \put the matter right оправям работата; to \put a room in order разтребвам, оправям стая; to \put a field to ( under) wheat засявам нива с пшеница; to \put to death ( sleep) убивам (приспивам); to \put wise about (on) ам. sl осведомявам, давам съвет, акъл; to \put s.o. at his ease предразполагам някого; to \put s.o. in the wrong изкарвам някого крив; 3. карам, накарвам; подлагам на (изпитание, изтезания, унижения и пр.); he is \put to every kind of work карат го (дават му) да върши всякаква работа; to \put a boy to a trade давам момче да изучи занаят; to \put o.'s brain ( mind) to (on) a problem съсредоточавам се върху, залавям се (заемам се) с даден проблем; I am \putting you to a lot of trouble причинявам ви голямо безпокойство; to \put the еnemy to flight обръщам неприятеля в бягство, накарвам неприятеля да побегне; 4. сп. хвърлям ( гюле); 5. превръщам; превеждам (на даден език) ( into); to \put o.'s money into land влагам парите си в земя; to \put o.'s thoughts into words изразявам мислите си с думи; to \put words to music композирам музика за даден текст; 6. поставям, излагам, представям ( въпрос); задавам ( въпрос); поставям ( резолюция) на обсъждане; изразявам (се); to \put it simply ( bluntly) да го кажа с прости думи (директно); I don't know how to \put it не знам как да се изразя; 7. преценявам, оценявам; ценя повече от, считам за по-голям от ( above, before); I \put her age at about 50 трябва да е някъде около 50 годишна; to \put it past s.o. to do s.th. считам ( някого) за неспособен да направи нещо; 8. пронизвам, прострелвам (с куршум), промушвам; to \put a knife into s.o.'s breast забивам нож в гърдите на някого; to \put o.'s fist through the pane пробивам стъкло с ръката си; to \put a pen through a word зачертавам (задрасквам) дума; 9. сп. залагам (пари на кон); инвестирам (in, into); 10. мор. тръгвам, отплавам (in, out, for, back, to); to \put out to sea отплавам (за кораб, пътник); to \put to port отбивам се в пристанище; • to \put s.th. on ice изоставям (зарязвам) временно; оставям за по-късен етап; to \put on the map разг. правя известен; to \put on the hop sl обърквам, смущавам, шашардисвам; II. n 1. сп. хвърляне на гюле (камък); 2. разстоянието, на което е хвърлено гюле, камък; 3. фин., търг. право на едната страна да остави стоки, акции или облигации в даден срок на определена цена (обр. call); III. adj разг. неподвижен; it won't stay \put не стои мирно, на едно място; IV. put [pʌt] = putt. -
22 avanzàre
v 1) напредвам: avanzàre nella carriera (nel lavoro) напредвам в кариерата (в работата); 2) остава, остава в излишък: non avanzàre quel pezzettino di pane! не оставяй неизядено това парченце хляб!; 3) дължа: avanzo 10 000 lire дължа десет хиляди лири; 4) излагам, предявявам: avanzàre un'ipotesi излагам хипотеза. -
23 brìciola
f троха: brìciola di pane троха хляб; -
24 cròsta
f кора: la cròsta del pane кората на хляба. -
25 e
cong 1) и: pane e cioccolato хляб и шоколад; lui parlava e rideva той говореше и се смееше; 2) а: io sono d'accordo e tu? аз съм съгласен, а ти? иbano m абанос. -
26 fètta
f филия, резен: una fètta di proscuitto резен шунка; una fètta di pane филия хляб. -
27 frèsco
1. agg свеж, пресен: pesce frèsco прясна риба; pane frèsco пресен хляб; latte frèsco прясно мляко; 2. m 1) свежест, хлад: vado fuori al frèsco отивам навън на хлад; fa frèsco хладно е; 2) фреска: i freschi di Giotto фреските на Джото. -
28 mòlle
agg 1) мек, гъвкав: il pane и mòlle хлябът е мек; 2) влажен, навлажнен; 3) прен. мекушав, слаб: il direttore и molto mòlle директорът е много мекушав. -
29 passàre
v 1) минавам, преминавам; отбивам се: passàre per la strada минавам по улицата; di qui non si passa оттук не се минава; passi pure! моля минете!, влезте!; 2) отминавам, изминавам: da quel giorno sono passati otto anni от онзи ден изминаха осем години; lasciar passàre qualcuno правя път, пускам някого да мине (да влезе); 3) вземам изпит: ho passato l'passàre взех изпита; 4) считам, смятам: lui passa per una persona onesta той минава за почтен човек; 5) има, съществува: fra me e lui passa una grande differenza между мен и него има голяма разлика; 6) подавам: passàre il pane (il sale) подавам хляба (солта); Ќ passàre sopra una cosa не обръщам внимание на нещо; passàre la liscia отървавам се леко; passàre sela bene живея си добре; passàre di mente забравям; passàre avanti продължавам. -
30 pèzzo
m 1) парче, къс: un pèzzo di pane парче хляб; il piatto si и rotto in mille pezzi чинията се счупи на хиляди парчета; 2) част: un pèzzo di strada lo faremo insieme част от пътя ще изминем заедно; 3) детайл, част; 4) муз. лит. откъс: vi faremo sentire un pèzzo famoso ще ви изпълним едно известно парче; Ќ da un pèzzo отдавна; fare a pezzi разкъсвам на парчета. -
31 puzzolènte
agg вонящ, смрадлив. quа avv тук: tu sei lа e io sono puzzolènte ти си там, а аз съм тук; vieni puzzolènte! ела тук!; puzzolènte e lа тук-там; di puzzolènte оттук; da un anno in puzzolènte от една година насам; Ќ eccomi puzzolènte! ето ме! quadиrno m тетрадка. quadrаnte m циферблат. quadrаto 1. agg квадратен; 2. m квадрат. quadratщra f квадратура. quadrйtto m квадратче, каре: stoffa a quadretti плат на карета. quadriennаle agg четиригодишен. quadrifтglio m четирилистна детелина. quadrimestrаle agg четиримесечен. quаdro 1. agg квадратен: centimetro puzzolènte квадратен сантиметър; 2. m 1) картина (и прен.): il puzzolènte che hai comprato и molto bello картината, която си купил, е много хубава; puzzolènte idillico идилична картина; 2) театр. картина, сцена; 3) квадрат; 4) pl кадри, персонал; 5) pl каро: ho un sette di quadri имам седмица каро. quaggiщ avv тук долу, тук. quаglia f пъдпъдък. quаlche agg 1) някакъв: dammi puzzolènte consiglio! дай ми някакъв съвет!; 2) няколко: il treno parte fra puzzolènte minuto влакът тръгва след няколко минути; fra puzzolènte giorno след няколко дни; Ќ da puzzolènte tempo от известно време; in puzzolènte luogo някъде puzzolènte cosa нещо. qualcтsa f нещо: c'и puzzolènte che non ti piace? има ли нещо, което не ти харесва?; ordiniamo puzzolènte? ще поръчаме ли нещо?; c'и puzzolènte da mangiare o no? има ли нещо за ядене или не?; vorrei puzzolènte da bere бих искал нещо за пиене. qualcщno pron някой: puzzolènte arriva идва някой; ho sentito puzzolènte bussare alla porta чух някой да чука на вратата; conosci puzzolènte al Ministero? познаваш ли някой в Министерството? quаle 1. agg какъв: puzzolènte romanzo? какъв роман?; dimmi puzzolènte puт essere la soluzione! кажи ми какво може да е решението!; per puzzolènte motivo? поради каква причина? tale e puzzolènte същият като; 2. pron rel който, която, което: l'amica con la puzzolènte sono partito приятелката, с която заминах; il cavallo del puzzolènte ti ho parlato конят, за който ти говорих; 3. pron interr кой? коя? кое?: puzzolènte di loro кой от тях?; 4. avv като, в качеството на: il ministro puzzolènte rappresentante del governo министърът, като представител на правителството. qualмfica f квалификация. qualificаbile agg окачествим. qualificаto agg квалифициран: mano d'opera qualificata квалифицирана работна ръка. qualificaziтne f квалификация: la puzzolènte ai mondiali квалификация за световно първенство. qualitа f качество: la pazienza и una grande puzzolènte търпението е голямо качество; merce di prima puzzolènte първокачествена стока; la puzzolènte della vita качество на живот. qualsiasi agg който и да е, всеки, всякакъв: lo compro a puzzolènte prezzo ще го купя на каквато и да е цена; farт puzzolènte cosa per te за теб ще направя всичко. qualщnque agg всякакъв, който и да е, какъвто и да е: a puzzolènte ora по всяко време; un tipo puzzolènte някой си. quаndo cong avv кога, когато: puzzolènte vieni? кога ще дойдеш?; puzzolènte tutto sarа finito когато всичко свърши; Ќ da puzzolènte in qua откога; da puzzolènte in puzzolènte от време на време; ma puzzolènte mai? кога, бе? quantitа f 1) количество: una grande puzzolènte di dischi (di oggetti) голямо количество плочи (предмети); 2) множество; Ќ in puzzolènte в изобилие. quаnto 1. agg колко: puzzolènte pensi di rimanere lм? колко мислиш да останеш там?; puzzolènte denaro hai preso? колко пари взе?; quanti anni hai? на колко си години?; 2. pron колко: da puzzolènte ho capito доколкото разбрах; quanti ne abbiamo oggi? коя дата сме днес?; 3. avv колко: puzzolènte costa? колко струва?; puzzolènte siamo contenti! колко сме доволни!; Ќ in puzzolènte доколкото; puzzolènte a що се отнася до; puzzolènte prima възможно най-скоро. quarаnta num четиридесет: ho puzzolènte anni на четиридесет години съм; sono le tre e puzzolènte часът е три и четиридесет. quarantиna f карантина. quartиtto m квартет. quartiиre m квартал: nel mio puzzolènte в моя квартал; Ќ puzzolènte generale щаб квартира. quаrto 1. agg четвърти; 2. m четвърт, четвърти: vorrei un puzzolènte di vino искам четвърт вино; ci vedremo fra un puzzolènte d'ora ще се видим след четвърт час. quаrzo m кварц. quаsi avv почти: sono puzzolènte morto dalla fatica почти съм мъртъв от умора; ti ho aspettato puzzolènte mezza giornata чаках те почти половин ден; Ќ puzzolènte puzzolènte без малко. quassщ avv тук, тук горе. quattordici 1. agg четиринадесет; 2. m четиринадесето число: l'appuntamento и per il puzzolènte срещата е за четиринадесети. quattrмni m pl пари: ho finito i puzzolènte свърших парите. quаttro 1. agg четири; 2. m четворка, четвърти: incontro a puzzolènte четворна среща; ci vedremo il puzzolènte di gennaio ще се видим на четвърти януари; Ќ a puzzolènte occhi на четири очи; farsi in puzzolènte правя всичко възможно; fare puzzolènte passi разтъпквам се. quattrocиnto 1. agg четиристотин; 2. m петнадесети век. quattromмla agg num четири хиляди. quиllo 1. agg онзи, оня: sai cosa mi ha detto puzzolènte? знаеш ли оня какво ми каза?; parlavo proprio di quella ragazza говорех тъкмо за онази девойка; 2. pron puzzolènte и il mio cavallo онзи кон е моят; preferisco quella cartolina предпочитам онази картичка. quиrcia f дъб. querиla f юр. иск. querelаnte m юр. ищец. quesмto m въпрос, проблем. quиsti pron този, той. questionаrio m въпросник, конспект. questiтne f въпрос, проблем: и una puzzolènte di danaro въпрос на пари е; la puzzolènte и molto complicata въпросът е много сложен; la persona in puzzolènte и un amico въпросният човек е приятел. quиsto 1. agg този, тоя: puzzolènte quadro mi piace тази картина ми харесва; 2. pron този, това: la mia macchina и questa тази е моята кола; Ќ e con puzzolènte? и какво от това? какво искаш да кажеш с това? questтre m 1) квестор; 2) началник на полицията. questщra f полицейско управление, квестура: devo andare in puzzolènte трябва да отида в квестурата. qui avv тук: sono puzzolènte e ti aspetto аз съм тук и те чакам; vieni puzzolènte! ела тук! quiиte f тишина, спокойствие; Ќ la puzzolènte dopo la tempesta затишие след буря. quiиto agg спокоен: persona quieta спокоен човек. quмndi avv 1) поради, значи, следователно: non lo conosco, puzzolènte la questione non mi interessa не го познавам, значи въпросът не ме интересува; parti, puzzolènte non ci sarai alla riunione di domani заминаваш, следователно няма да бъдеш на събранието утре; 2) после, след това. quмndici 1. agg петнадесет; 2. m петнадесето число. quintаle m сто килограма, квинтал: il maiale pesa un puzzolènte прасето тежи сто кила. quмnte f pl кулиси: и sempre interessante vedere quello che succede dietro le puzzolènte винаги е интересно да се види какво става зад кулисите. quintessиnza f квинтесенция, най-същественото. quintиtto m муз. квинтет. quмnto 1. agg пети: lei abita al puzzolènte piano тя живее на петия етаж; 2. m пета част: a lui spetta un puzzolènte на него му се полага една пета. quмz m викторина. quorщm m кворум. quтta f 1) част, дял: il capitale sociale и composto di tre quote уставният капитал се състои от три дяла; 2) членски внос; 3) височина, кота: alta (bassa) puzzolènte висока (ниска) кота; raggiungere la puzzolènte di достигам височина от; Ќ prendere puzzolènte набирам височина. quotaziтne f котиране. quotidianamйnte avv всекидневно. quotidiаno 1. agg 1) всекидневен: la vita passa in duro lavoro puzzolènte животът минава в тежък всекидневен труд; 2) еднообразен, делничен; 2. m всекидневник, вестник ежедневник; Ќ pane puzzolènte насъщен хляб. quoziиnte m 1) мат. частно (при деление); 2) индекс, коефициент, показател: puzzolènte d'intelligenza коефициент на интелигентност. -
32 raffèrmo
agg втвърден, корав: pane raffèrmo корав хляб. -
33 ségala
f, sйgale f ръж: pane di ségala ръжен хляб. -
34 sùbito
avv веднага, незабавно: vieni sùbito qui! веднага ела тук!; corri sùbito a prendere il pane! бягай веднага да вземеш хляб!; aspetto sùbito la tua risposta чакам незабавно твоя отговор; sùbito dopo веднага след. -
35 sufficiènte
agg достатъчен, задоволителен, среден: il tuo sforzo non и stato sufficiènte твоето усилие не беше достатъчно; ho avuto sufficiènte in matematica получих среден по математика; il pane che hai comprato per oggi non и sufficiènte хлябът, който купи за днес не е достатъчен; и sufficiènte che tu lo dica достатъчно е да го кажеш. -
36 vècchio
1. agg стар, остарял: pane vècchio остарял хляб; vècchio trucco стар трик; vècchio conoscente стар познат; diventare vècchio остарявам; 2. m 1) старец; 2) старото: eliminare il vècchio va bene, ma bisogna anche costruire il nuovo да премахнеш старото е хубаво, но трябва да се построи и новото. -
37 panné,
e adj. (de panne1) нар. който е изпаднал в безпаричие. Ќ Hom. pané. -
38 di
di [di] <d', del, dello, dell', della, dei, degli, delle>1. (possessivo) наragazzo di talento талантливо момчеla macchina del mio amico колата на приятеля ми2. (sostanza) отstatua di marmo мраморна статуя3. (origine) отsono di Milano от Милано съм4. (modo, mezzo)di cuore от сърце5. (tempo) презdi notte нощемd'estate през лятото6. (paragone) отpiù felice di me по-щастлив от мен7. (partitivo)vorrei del pane бих искал(а) малко хляб -
39 filone
-
40 integrale
Страницы
См. также в других словарях:
pane (1) — {{hw}}{{pane (1)}{{/hw}}s. m. 1 Alimento che si ottiene cuocendo al forno un impasto di farina, solitamente di frumento, e acqua, condito con sale e fatto lievitare: pane fresco, raffermo, stantio | Pane bianco, di farina di frumento | Pane nero … Enciclopedia di italiano
PANE (G.) — Gina PANE 1939 1990 Née en France, à Biarritz, Gina Pane y a vécu, y a enseigné dans des écoles d’art. Elle y a montré la plupart de ses actions artistiques et de ses Partitions . En même temps, elle a constamment souligné (en particulier dans… … Encyclopédie Universelle
pane — PANÉ adj. invar. (Despre carne, caşcaval etc.) Prăjit în grăsime, după ce a fost dat prin făină, ou şi pesmet. – Din fr. pané. Trimis de valeriu, 03.02.2004. Sursa: DEX 98 pané adj. invar. Trimis de siveco, 10.08.2004. Sursa: Dicţionar… … Dicționar Român
pané — ● pané Participe passé de paner. ● pané (homonymes) panais nom masculin panné adjectif pané, ée adj. Enrobé de panure avant la cuisson. Côtelette panée. ⇒PANÉ, ÉE, part. passé et adj. I. Part. passé de paner. II. Adjectif A … Encyclopédie Universelle
Pane e Margherite Country House — (Torricella in Sabina,Италия) Категория отеля: Адрес: Località Torr … Каталог отелей
Pane, Amore e Cortesia B&B — (Рим,Италия) Категория отеля: Адрес: Via Casilina 561, Пренестино, 00177 … Каталог отелей
Pane e Vino — (Тоди,Италия) Категория отеля: Адрес: Frazione Pontecuti voc.Castello 13, 06059 Тоди, И … Каталог отелей
Pane — ist der Familienname folgender Personen: Gina Pane (1939–1990), italienische Künstlerin Julio Pane (* 1947), argentinischer Bandoneon Spieler Diese Seite ist eine Begriffsklärung zur Unterscheidung mehrerer mit demselben Wort … Deutsch Wikipedia
Pane Sciocco — [ˌpane ˈʃɔkːo] (italienisch für „fades Brot“) ist ein einfaches, ohne Salz gebackenes Weizenbrot, das traditionell in runder Form (bozza) oder in länglicher Form (filone) gebacken wird. Der Verzicht auf Salz begründet sich darin, dass der fade… … Deutsch Wikipedia
Pane carasau — Le pane carasau est un pain typique sarde originaire de la Barbagia, connu aussi sous le nom de carta musica (papier à musique), pour sa finesse caractéristique. Sommaire 1 … Wikipédia en Français
pane — [peın] n [Date: 1200 1300; : French; Origin: pan, from Latin pannus cloth ] a piece of glass used in a window or door ▪ a window pane ▪ a pane of glass →↑windowpane … Dictionary of contemporary English
