-
101 ça1
pron.dém. (forme syncopée de cela) 1. (вм. cela) разг. това, онова; donnez-moi ça1 дайте ми това; il ne manquait plus que ça1 само това липсваше; а part ça1 освен това; ça1 y est това е, всичко свърши; 2. сексуален акт; il ne pense qu'а ça той мисли само за секс. Ќ c'est ça1 да, точно така; comment ça1 va? (ça va?) как сте? pas de ça1 не, така не бива; regarde moi ça виж как ми стои това; il y a de ça това е отчасти вярно; sans ça ако ли не; (Белгия) ça est това е (вм. c'est); les enfants, ça grandit децата растат; ça a neigé toute la nuit валя сняг цяла нощ; ah, ça alors! а, стига толкова! ça oui, ça non това да, това не; où ça? къде става това? -
102 cadeau
m. (cabdel "chef", fig. "lettre capitale"; lat. pop. capitellus, de caput "tête") 1. подарък, дар; cadeau de Noël коледен подарък; faire un cadeau а qqn. правя подарък на някого; 2. ост. развлечение, което се предлага на дама. Ќ papier cadeau хартия за увиване на подаръци; c'est un cadeau de la maison разг. това е безплатно; c'est pas un cadeau това е човек, който трудно се понася; faire cadeau de qqch. давам нещо като подарък. -
103 cadence
f. (it. cadenza, du lat. cadere "se terminer") муз. 1. каденца; 2. ритъм, темпо; а une cadence accélérée с ускорено темпо; la cadence des pas ритъмът на стъпките; 3. норма; les cadences de la production производствени норми; 4. поет. мярка, ритъм; 5. loc. adv. en cadence отмерено, ритмично, равномерно. Ќ cadence de tir d'une arme скорострелност на оръжие. -
104 cador
m. (p.-к. de l'argot gaddour "chef" ou de cabot et Médor) арго 1. куче; 2. в съчет. c'est pas un cador това е посредствен, слаб човек. -
105 candidat,
e m., f. (lat. candidatus, de candidus "blanc", les candidats aux fonctions publiques а Rome s'habillant de blanc) 1. кандидат; претендент; être candidat, а un poste кандидат съм за пост; se porter candidat, а des élections кандидатирам се за избори; 2. пробен, опитен (за медикамент); des candidat,s vaccins опитни ваксини. Ќ je ne suis pas candidat, това не ме влече. -
106 casser
v. (lat. quassare, de quatere "secouer") I. v.tr. 1. чупя, счупвам, разчупвам, начупвам, троша, натрошавам; късам, скъсвам; casser un vase чупя ваза; casser un bras чупя ръка; 2. отменявам, анулирам; касирам; casser une sentence отменявам присъда; 3. воен. лишавам от служба, чин, разжалвам; casser un officier разжалвам офицер; 4. замайвам, опивам; 5. повреждам; II. v.intr. 1. чупя се, счупвам се, троша се, строшавам се, късам се, скъсвам се; le fil casse конецът се къса; une branche a casse един клон се счупи; 2. разпадам се; la pâte casse sous les doigts тестото се разпада под пръстите; se casser v.pron. чупя се, натрошавам се, късам се; изчезвам, чупя се; casse - toi! махай се! Ќ casser la tête а qqn. счупвам главата на някого; разг. безпокоя, досаждам на някого; casser la croûte разг. похапвам; il faut casser le noyau pour en avoir l'amande без труд нещо не се постига; on ne fait pas d'omelette sans casser les њufs погов. без мъка няма сполука; qui casse les verres les paye погов. каквото си си надробил, такова ще сърбаш; se casser la tête разг. блъскам си главата; casser du bois сека дърва; casser du sucre sur le dos de qqn. злословя за някого; casser sa pipe умирам; se casser le nez а la porte de qqn. намирам затворена врата; se casser le nez разг. пропадам; casser les pieds а qqn. досаждам на някого; casser les oreilles а qqn. вдигам силен шум, проглушавам; se casser la voix преграквам; ça ne casse rien разг. това не е нещо необикновено; а tout casser много силно; необикновено, изключително (un film а tout casser изключителен филм); най-много; casser les prix налагам ниски цени, правя дъмпинг; casser le rythme нарушавам ритъм; tout passe, tout lasse, tout casse всичко си има край; ça passe ou ça casse или-или. Ќ Ant. arranger, raccommoder, recoller, réparer; confirmer, ratifier, valider. -
107 catholique
adj. (lat. chrét. catholicus, gr. katholikos) 1. католически; église catholique католическа църква; 2. m., f. католик; 3. ост., рел. универсален. Ќ une affaire pas très catholique разг., прен. мръсна афера. Ќ Ant. incroyant, païen; hérétique. -
108 cause
f. (lat. causa "cause" et "procès") 1. причина, повод; agir en connaissance de cause действам съзнателно; il n'y a pas d'effet sans cause нищо не е без причина; 2. дело, кауза, страна; cause civile гражданско дело, cause criminelle наказателно дело; plaider une cause защитавам кауза; soutenir une cause защитавам кауза; 3. loc. prép. а cause de по причина на; а cause que ост. защото; pour cause de поради. Ќ en tout état de cause във всеки случай; faire cause commune avec qqn. действам съвместно с някого; mettre en cause поставям обвинение на разглеждане; et pour cause ясно защо; avocat sans causes адвокат без клиенти; obtenir gain de cause постигам това, което съм искал; la cause est entendue, jugée дебатите са приключени; mettre hors de cause оневинявам; en désespoir de cause като последно средство; en connaissance de cause познавайки добре фактите. Ќ Ant. effet, résultat, conséquence. -
109 centime
m. (de cent) стотинка, сантим; je n'ai pas un centime нямам нито стотинка. -
110 chance
f. (lat. pop. cadentia, de cadere "tomber") 1. случай, възможност; сполука, щастие, шанс; tenter la chance опитвам щастието си; quelle chance! какъв добър случай! la chance a tourné късметът се обърна; bonne chance! добра сполука! saisir la chance не пропускам случая; 2. pl. вероятности; il y a des chances pour que cela se produise има вероятност това да стане. Ќ c'est la faute а pas de chance разг. виновна е липсата на късмет (казва се, когато няма виновен). Ќ Ant. malchance, déveine, guigne, poisse. -
111 chancelant,
e adj. (de chanceler) 1. залитащ, несигурен; pas chancelant, несигурна стъпка; 2. прен. разклатен, разколебан, разтреперан; santé chancelant,e разклатено здраве. Ќ Ant. assuré, ferme, fort, solide. -
112 chandelle
f. (lat. candela) 1. лоена свещ; 2. разг. сопол. Ќ chandelle de glace ледена висулка; bout de chandelle угарка, фас; brûler la chandelle par les deux bouts много харча; опропастявам си здравето; économie de bouts de chandelles дребнава, неуместна спестовност; faire voir а qqn., trente six chandelles карам някого да види звезди по пладне; faire une chandelle спорт. при тениса, отпращам топката отвесно през главата на противника; le jeu ne vaut pas la chandelle работата не си струва труда; moucher la chandelle стрелям много добре с пистолет; souffler sa chandelle умирам; devoir une fière chandelle а qqn. дължа голяма признателност на някого; chandelle romaine вид фойерверк; l'avion monte en chandelle самолетът се издига отвесно нагоре. -
113 chasseur,
euse m., f. (de chasser) (женски род се използва само в първо значение) 1. ловец, ловджия; 2. слуга в ливрея, който застава зад колата на господаря си; 3. хоп (в хотел, кафене или ресторант); 4. воен. войник стрелец; chasseur,s а cheval конни стрелци; chasseur,s alpins алпийски стрелци; 5. мор. малък кораб, който преследва подводници; 6. малък кораб за лов на китове; 7. самолет-изтребител. Ќ chasseur, d'images фотограф, който търси оригинални моменти; chasseur, de primes ловец на престъпници заради наградата (в Дивия Запад); lapin chasseur, заек, приготвен със сос от гъби, лук и бяло вино; pas de chasseur, ситни бързи крачки. -
114 cher,
ère adj. (lat. carus) 1. мил, драг; скъп, ценен; cher, ami скъп приятел; Cher Monsieur Драги Господине (при обръщение); mon cher, скъпи мой; c'est trop cher, това е прекалено скъпо; ce marchand est cher, този търговец продава скъпо; 2. adv. скъпо; vendre cher, продавам скъпо. Ќ il me le payera cher, скъпо ще ми заплати, ще си отмъстя; je ne donne pas cher de sa peau той ще умре скоро. Ќ Ant. désagréable, détestable, odieux; gratuit; bon marché. Ќ Hom. chair, chaire, cheire, chère. -
115 chiche3
interj. (p.-к. de chiche) ами! (възклицание за предизвикване на някого); adj. tu n'est pas chiche3 de le faire ти не си способен да го направиш. -
116 chier
v.intr. (lat. carare, esp. cagar) вулг. ходя по голяма нужда, сера. Ќ faire chier qqn. създавам проблеми на някого; ça me fait chier това ми е неприятно; en chier в трудна ситуация съм; а chier много грозен; много лош; ça va chier нещата ще станат лоши; ça chie pas това няма значение. -
117 chômer
v.intr. (lat. caumare, de cauma, d'o. gr. "forte chaleur") 1. не работя, почивам, празнувам; 2. безработен съм; chômer par suite d'une crise économique безработен съм поради икономическа криза; 3. разг. преставам, спирам; ne pas chômer не спирам да работя; 4. v.tr. празнувам; chômer la fête d'un saint празнувам деня на светец. Ќ Ant. travailler. Ќ Hom. chaumer. -
118 clou
m. (lat. clavus) 1. гвоздей, пирон; enfoncer un clou забивам гвоздей; 2. разг. цирей; пъпка; 3. разг. най-интересното, най-голямата атракция; le clou du spectacle разг. гвоздеят на спектакъла; 4. разг. заложна къща; 5. разг. таратайка; 6. pl. пешеходна пътека. Ќ clou de girofle карамфил (подправка); maigre comme un clou разг. слаб като чироз; un clou chasse l'autre разг. клин клин избива; ça ne vaut pas un clou това не струва нищо; des clous! дреболии! -
119 comment
adv. et m.inv. (a. fr. com "comme") 1. как, защо; comment allez-vous? как сте?; comment ça va? разг. как сте? Dieu sait comment бог знае как; n'importe comment все едно как; без усърдие, небрежно; 2. m.inv. начин; chercher le pourquoi et le comment търся причината и начина (по който това е станало); 3. interj. как; comment vous voilà? как, това сте вие? comment donc! как така!; и още как! 4. loc. conj. comment que както и да; 5. защо; comment n'êtes-vous pas avec les autres? защо не сте с другите? -
120 commode1
adj. (lat. commodus) 1. удобен; vêtement commode1 удобна дреха; 2. благоприятен; лесен, прост; occasion commode1 благоприятен случай; c'est commode1 а faire това е лесно да се направи; il est plus commode1 de partir по-лесно е да се тръгне; 3. тих, спокоен; caractère commode1 тих характер; 4. снизходителен, непридирчив. Ќ elle n'est pas commode1, la directrice директорката е строга и взискателна.
См. также в других словарях:
pas — 1. (pâ ; l s se lie : un pâ z allongé) s. m. 1° Action de mettre un pied devant l autre pour marcher. 2° Pas, en termes d escrime. 3° Les premiers pas. 4° Faux pas. 5° Pas, en termes de danse. 6° Pas, en termes militaires. 7° Pas,… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
Pas-de-calais — Pour les articles homonymes, voir Pas de Calais (homonymie). Pas de Calais … Wikipédia en Français
Pas de Calais (département) — Pas de Calais Pour les articles homonymes, voir Pas de Calais (homonymie). Pas de Calais … Wikipédia en Français
pas — Pas, Tantost est nom m. et signifie proprement ores une enjambée ou simple, contenant deux pieds et demy, ou Geometrique contenant cinq pieds, à quatre paulmes pour pied, Passus. Duquel mot il vient par apocope. Ores improprement quelconque… … Thresor de la langue françoyse
PAS Giannina F.C. — PAS Giannina Full name Πανηπειρωτικός Αθλητικός Σύλλογος Γιάννινα (Panepirotic Athletic Association Giannina) Nickname(s) Ajax of Epirus Pagourades (Canteen Men) Founded … Wikipedia
PAS Tehran F.C. — PAS Full name Pas Football Club Nickname(s) Green Cassocks Founded 8 July 1963 Dissolved … Wikipedia
Pas de Calais — (62) Region … Deutsch Wikipedia
Pas de printemps pour Marnie — Données clés Titre original Marnie Réalisation Alfred Hitchcock Scénario Jay Presson Allen d après le roman de Winston Graham Acteurs principaux Tippi Hedren Sean Connery Diane B … Wikipédia en Français
Pas de printemps pour marnie — Titre original Marnie Réalisation Alfred Hitchcock Acteurs principaux Tippi Hedren : Marnie Edgar Sean Connery : Mark Rutland Diane Baker : Lil Mainwaring Martin Gabel : Sidney Strutt Louise Latham: Bernice Edgar Bruce… … Wikipédia en Français
Pas-de-Calais Music Tour — Genre Musiques actuelles Lieu Pas de Calais France Pério … Wikipédia en Français
Pas-en-artois — Détail Administration Pays … Wikipédia en Français
