-
61 tout
adv., m., pron. et adj. (bas lat. tottus, forme expressive de totus "tout entier, intégral") I. adv. 1. съвсем, напълно, съвършено; tout jeune съвсем млад; c'est tout naturel това е съвсем естествено; tout autre съвършено друг; tout doucement съвсем леко; 2. tout... que (без subjonctif) колкото и да; tout riche que je suis колкото и да съм богат; 3. tout (+ p. prés.) (служи за подсилване, не се превежда); tout en causant разговаряйки; 4. loc.adv. du tout никак; en tout et pour tout всичко на всичко; pas du tout никак, съвсем не; rien du tout нищо; tout autour наоколо; tout au plus най-много; tout а l'heure преди малко; ей-сега, веднага; tout а fait съвсем; tout а coup внезапно; tout d'un coup наведнъж; tout de même все пак; tout d'abord най-напред; tout de suite веднага; pas du tout съвсем не, никак; II. m. 1. цяло; former un tout съставлявам едно цяло; risquer le tout pour le tout залагам всичко на една карта; 2. главното, важното; le tout est de... разг. важното е да...; 3. светът, вселената; le grand Tout безкрайната Вселена; III. pron. 1. всичко; tout va bien всичко е добре; il sait tout той знае всичко; c'est tout това е всичко; avant tout преди всичко; 2. pl. tous, toutes всички; la dernière de toutes последната от всички; tous ensemble всички заедно; 3. ост. всички; tout dormait dans la voiture всички спяха в колата; 4. loc. а tout prendre като се вземе всичко пред вид; най-сетне, най-подир, в края на краищата; après tout в края на краищата, впрочем; c'est tout dire с това всичко е казано; всичко е ясно, разбрано; malgré tout въпреки всичко; pour tout aller за всеки ден (за всичко); tout est bien qui finit bien погов. всичко е хубаво, щом свършва хубаво; une fois pour toutes веднъж завинаги; IV. tout, toute adj. 1. целият, цялата, цялото; tout le jour целият ден; toute sa petite famille цялото му малко семейство; de tout mon cњur от цялото си сърце; 2. всеки, всяка, всяко; toute personne всеки човек; tout Français всеки французин; 3. единствен; ils avaient pour tout domestique une vieille femme имаха за единствена прислуга една старица; 4. pl. tous, toutes всеки, всяка; всички; tous les hommes всички хора; tous les matins всяка сутрин; toutes les fois que всеки път, когато; cesser toutes relations скъсвам всякакви връзки. Ќ а toute bride стремглаво; а tout hasard за всеки случай; а toutes jambes бързо, с всички сили, през глава; а tout moment всеки миг; а tout propos по всеки повод; de toutes parts отвсякъде; de toute urgence много бързо, срочно; en tout cas във всеки случай; en toute hâte набързо; de toutes façons във всеки случай, и все пак; de toute éternité от край време, от стари времена; en tout bien tout honneur с честни намерения. -
62 trop
adv. (frq. °throp "village, troupeau, tas") 1. много, премного, прекалено много, повече отколкото трябва; твърде, твърде много, излишно; trop tard твърде късно; trop loin много далеч; de trop в повече, в излишък; trop peu твърде малко, недостатъчно; en trop в плюс, в повече, в излишък; trop de много; c'en est trop това е вече много; pas trop не твърде, не особено; 2. m. излишък, остатък, прекалено голямо количество. Ќ trop gratter cuit, trop parler nuit погов. прекаленото говорене може да навлече неприятности на някого; qui trop embrasse, mal étreint посл. който захваща много работи, нито една не свършва. Ќ Ant. pas assez. -
63 visible
adj. (lat. visibilis, de videre "voir") 1. видим; étoiles visibles а l'њil nu звезди, видими с просто око; visible au microscope видим с микроскоп; 2. прен. очевиден, явен; avec un plaisir visible с явно удоволствие; progrès visible явен напредък; il est visible que видно е, че; 3. m. видимото; 4. être visible мога да приемам гости; est-il visible може ли да ме приеме; ne pas être visible не приемам гости; 5. облечен съм добре; je ne suis pas visible не съм облечен подходящо. Ќ Ant. invisible, caché, secret; douteux. -
64 voilà
prép. (de vez, voi, impératif (ou thème verbal) de voir et là) (voilà се използва много по-често от voici, включително и за означаване на близки и далечни предмети) ето; ето там (за по-отдалечени предмети); voilà un homme courageux ето един смел човек; le voilà ето го, това е той; vous voilà content ето че сте доволен; nous voilà arrivés ето че пристигнахме; voilà pourquoi ето защо; voilà le cahier ето там тетрадката; en voilà! ето ти; ето ти история! voilà que изведнъж, внезапно. Ќ m'y voilà ето че пристигнах, ето ме и мене; разбрах, схванах; en veux-tu en voilà много, колкото искам; en voilà assez това е достатъчно, не понасям повече; voilà qui est bien ето това е добре; ne voilà pas, voilà pas ост. нима (за изразяване на изненада); voilà quinze jours преди 15 дена; voilà 10 ans que je n'ai vu le soleil от десет години не съм виждал слънце. -
65 voler2
v.tr. (on disait rober; de voler, mais cette origine, d'ailleurs discutée, n'est plus comprise de nos jours) 1. крада, открадвам, обирам; voler2 une montre открадвам часовник; voler2 qqn. sous la menace обирам някого чрез заплаха; voler2 de l'argent крада пари; voler2 avec effraction крада с взлом; 2. прен. отмъквам, присвоявам си; voler2 une réputation присвоявам си репутацията на някого; voler2 une idée отмъквам идея; 3. разг. не удържам обещанията си; on n'est pas volé, on en a pour son argent не сме излъгани, не сме разочаровани, получихме достатъчно за парите си; se voler2 крада се, открадвам се, обирам се; крадем се едни други. Ќ il ne l'a pas volé разг. заслужил го е; qui vole un њuf vole un bњuf погов. който може да краде малки неща, започва след това да краде и големи. -
66 vouloir1
v.tr. (lat. pop. °volere, sur le rad. de certaines formes du lat. class. velle) 1. искам; желая; je veux partir искам да тръгвам; j'aurais voulu savoir бих искал да знам; je voudrais parler avec vous бих искал да говоря с вас; le feu ne veut pas prendre огънят не иска да се разгори; vouloir1 que (+ subj.) искам да; qu'est-ce que vous voulez que je fasse? какво искате да направя? sans le vouloir1 без да искам; vouloir1 du mal а qqn. желая зло на някого; 2. изисквам, налагам; les règles veulent que правилата изискват да; 3. пожелавам сексуално някого; 4. съгласен съм, давам съгласие; demande-lui s'il veut venir avec moi питай го дали е съгласен да дойде с мен; 5. твърдя, допускам; il voulut que les animaux fussent des machines той твърдял, че живите същества са машини; je veux bien qu'il se soit trompé допускам, че той се е излъгал; 6. благоволявам (обикн. в съчет. bien vouloir1); vouloir1 agréer благоволете да приемете; 7. изисквам, имам нужда от; tout cela vaudra beaucoup de temps това ще изисква много време; 8. в съчет. vouloir1 dire искам да кажа, означавам, знача; 9. (за образуване на близко бъдеще време вм. aller + inf.) диал. il veut pleuvoir ще вали; se vouloir1 1. желая си, искам си; желаем си един друг; 2. претендирам че съм, искам да съм; une analyse qui se veut objective анализ, който претендира за обективност. Ќ Dieu le veuille дай боже; en vouloir1 а qqn. желая зло на някого; сърдя се на някого; s'en vouloir1 de яд ме е на себе си; разкайвам се за; vouloir1 bien благоволявам; приемам, съгласен съм; vouloir1 de qqn. приемам, искам някого; vous l'avez voulu сам си го търсите; ne m'en veuille pas не ми се сърди; cela veut dire que това означава, че; le malheur a voulu que нещастието пожела да, направи така, че. Ќ Ant. refuser. -
67 a
m. първа буква от френската азбука; un A majuscule главно "А"; un a minuscule малко "а"; loc. depuis A jusqu'а Z от а до я, от игла до конец; ne savoir ni a, ni b не зная да чета; prouver par a + b доказвам математически; n'avoir pas fait une panse d'A нищо не съм написал (за ученик); être marqué а l'A имам големи заслуги. -
68 abaisser
v.tr. (de a1- et baisser) 1. свалям, смъквам; abaisser une vitre смъквам прозорец (on ne dit pas abaisser, mais amener les voiles); 2. спускам; abaisser une perpendiculaire спускам перпендикуляр; 3. разточвам; abaisser la pâte au rouleau разточвам тесто с точилка; 4. намалявам, смъквам; abaisser la température смъквам температурата; 5. прен. унижавам, принизявам; s'abaisser v. pron. 1. спускам се; 2. унижавам се. Ќ abaisser une équation мат. привеждам уравнение от по-горна в по-долна степен. Ќ Ant. élever, hausser; exalter, glorifier; monter. -
69 abattre
v.tr. (lat. pop. abattere) 1. събарям ( на земята), повалям, отсичам; abattre un arbre отсичам дърво; abattre du minerai изкъртвам минерал от скала; 2. убивам, доубивам; abattre un cheval blessé доубивам ранен кон; 3. обирам, изчиствам; la pluie abat la poussière дъждът обира праха; 4. отхвърлям; abattre de la besogne отхвърлям много работа; 5. отслабвам, обезсилвам; la grosse fièvre l'a abattu силната температура го обезсили; 6. намалявам, смирявам; abattre l'orgueil смирявам гордостта; 7. слагам в легнало положение; abattre un cheval pour le soigner повалям кон за операция; abattre un navire повалям кораб на една страна за поправка; abattre son jeu откривам картите си, играя с открити карти; 8. откривам плановете си; s'abattre (sur) v. pron. 1. падам изведнъж, срутвам се; 2. стоварвам се; 3. нахвърлям се, нападам; un aigle s'abat sur sa proie орел се нахвърля върху плячката си; 4. връхлетявам; l'homme (la femme) а ne pas se laisser abattre оставам спокоен в трудна ситуация. Ќ Ant. relever, redresser, remonter. -
70 abondance
f. (du lat. abundantia "flot") 1. изобилие, богатство, охолство; en abondance в изобилие; vivre dans l'abondance живея охолно; 2. богатство на езика; parler avec abondance говоря с лекота; parler d'abondance говоря направо; без подготовка; parler d'abondance de cњur говоря откровено. Ќ abondance de biens ne nuit pas от много глава не боли. Ќ Ant. rareté; disette pénurie, indigence, dénuement, pauvtreté. -
71 abonder
v.intr. (lat. abundare "regorger") изобилствам; abonder de ост.; en abonder произвеждам се в голямо количество или имам в голямо количество; abonder dans le sens de qqn. съгласен съм с някого; ce qui abonde ne vicie pas юр. едно доказателство в повече не вреди. -
72 aboutir
v. (de а et bout) I. v.tr.ind. 1. достигам до, завършвам с; le chemin aboutit а un bouquet d'arbres пътят завършва пред няколко дървета; le couloir aboutit а une chambre в края на коридора има стая; 2. прен. водя до, завършвам с; ces mesures n'aboutissent pas а grand-chose тези мерки не водят до нещо значимо; II. v.intr. 1. достигам до резултат, успявам; les recherches ont abouti изследванията имаха резултат; 2. мед. гноя, загноявам; la tumeur aboutit отокът гнои. Ќ Ant. commencer, partir (de); échouer, rater. -
73 aboyer
v.intr. (lat. pop. °abbaudiare, de baudari) 1. джафкам, лая; 2. прен., лит. викам срещу някого, обиждам го; aboyer contre qqn. викам по някого; 3. разг. разгласявам; aboyer la nouvelle разгласявам новината. Ќ des chiens aboient, la caravane passe кучетата си лаят, керванът си върви; chien qui aboie ne mord pas куче, което лае, не хапе. -
74 accéléré,
e adj. et. m. (de accélérer) 1. adj. ускорен; pas accéléré, ускорена стъпка; respiration accéléré,e учестено дишане; 2. m. филмов похват, при който се симулира ускорено движение. Ќ Ant. ralenti. -
75 aclinique
adj. (du gr. aklinês "qui ne penche pas") в съчет. point aclinique точка, в която наклонът на магнитното поле на земята е нулев. -
76 acquéreur
m. (de acquérir) купувач, който придобива нещо; ce tableau n'a pas trouvé d'acquéreur за тази картина не се намери купувач. -
77 admissible
adj. (lat. médiév. admissibilis) 1. ост. приемлив, допустим; cela n'est pas admissible това е недопустимо; 2. който може да заема някакъв пост; tous les citoyens sont admissibles всички граждани могат да заемат държавни постове; 3. допуснат; candidat déclaré admissible кандидат, допуснат до устен изпит. Ќ Ant. inadmissible, irrecevable, ajourné, refusé. -
78 agalactie
f. (du gr. agalaxtos "qui n'a pas de lait") безмлечност ( след раждане), липса на мляко у кърмачка. -
79 âge
m. (lat. pop. °њtaticum, class. њtas, њtatis) 1. възраст, години; quel âge avez-vous? на каква възраст сте? 2. поколение; 3. век; le Moyen-âge средните векове; d'âge en âge от век на век; âge critique или retour d'âge физиол. критична възраст; а la fleur de l'âge в разцвета на младостта; avant l'âge преждевременно; déclin de l'âge преклонна възраст; entre deux âges на средна възраст; être d'un certain âge (être sur l'âge) в напреднала възраст съм (не съм вече млад); n'avoir pas d'âge не може да ми се определи възрастта; âge tendre детска възраст; âge ingrat пубертет; le bel âge младост; le troisième âge трета възраст (след 60 - 65 години); la force de l'âge зряла възраст; avoir passé l'âge твърде възрастен; ce n'est plus de mon (ton, son) âge това е дейност само за млади; il y a bel âge que твърде отдавна; on apprend а tout âge погов. човек се учи, докато е жив; chaque âge a ses plaisirs погов. всяка възраст си има красота. -
80 aile
f. (lat. ala) 1. крило; aile droite, aile gauche d'un bâtiment дясно крило, ляво крило на постройка; 2. воен. фланг; 3. готв. крило, приготвено за ядене; 4. спорт. крило във футбола (ляво, дясно); 5. анат. ноздра; 6. разш. делтапланер; 7. прен. закрила; sous l'aile de под закрилата на; 8. всяко едно от крилете на вятърна мелница. Ќ ailes d'un chapeau краища, периферия на шапка; avoir un coup dans l'aile леко съм пийнал; ne pas avoir l'aile assez forte нямам достатъчно средства; ailes du nez външна страна на ноздрите; aile de l'oreille горна част на външното ухо; а tire d'aile като стрела (политам, летя); battre de l'aile в затруднено положение съм; rogner les ailes а qqn. подрязвам някому крилете; tirer une plume de l'aile а qqn. отскубвам, измъквам нещо от някого, изтръгвам му пари; voler de ses propres ailes осланям се на собствените си сили.
Страницы
См. также в других словарях:
pas — 1. (pâ ; l s se lie : un pâ z allongé) s. m. 1° Action de mettre un pied devant l autre pour marcher. 2° Pas, en termes d escrime. 3° Les premiers pas. 4° Faux pas. 5° Pas, en termes de danse. 6° Pas, en termes militaires. 7° Pas,… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
Pas-de-calais — Pour les articles homonymes, voir Pas de Calais (homonymie). Pas de Calais … Wikipédia en Français
Pas de Calais (département) — Pas de Calais Pour les articles homonymes, voir Pas de Calais (homonymie). Pas de Calais … Wikipédia en Français
pas — Pas, Tantost est nom m. et signifie proprement ores une enjambée ou simple, contenant deux pieds et demy, ou Geometrique contenant cinq pieds, à quatre paulmes pour pied, Passus. Duquel mot il vient par apocope. Ores improprement quelconque… … Thresor de la langue françoyse
PAS Giannina F.C. — PAS Giannina Full name Πανηπειρωτικός Αθλητικός Σύλλογος Γιάννινα (Panepirotic Athletic Association Giannina) Nickname(s) Ajax of Epirus Pagourades (Canteen Men) Founded … Wikipedia
PAS Tehran F.C. — PAS Full name Pas Football Club Nickname(s) Green Cassocks Founded 8 July 1963 Dissolved … Wikipedia
Pas de Calais — (62) Region … Deutsch Wikipedia
Pas de printemps pour Marnie — Données clés Titre original Marnie Réalisation Alfred Hitchcock Scénario Jay Presson Allen d après le roman de Winston Graham Acteurs principaux Tippi Hedren Sean Connery Diane B … Wikipédia en Français
Pas de printemps pour marnie — Titre original Marnie Réalisation Alfred Hitchcock Acteurs principaux Tippi Hedren : Marnie Edgar Sean Connery : Mark Rutland Diane Baker : Lil Mainwaring Martin Gabel : Sidney Strutt Louise Latham: Bernice Edgar Bruce… … Wikipédia en Français
Pas-de-Calais Music Tour — Genre Musiques actuelles Lieu Pas de Calais France Pério … Wikipédia en Français
Pas-en-artois — Détail Administration Pays … Wikipédia en Français
