-
61 réciproque
adj. et n. (lat. reciprocus) 1. взаимен; реципрочен; amour réciproque взаимна любов; 2. мат. обратен; реципрочен; 3. грам. взаимен (за възвратен глагол); 4. f. същото; il m'a joué un tour, mais je lui rendrai la réciproque той ми изигра номер, но ще му върна със същото; 5. m. взаимен възвратен глагол; 6. f. мат. обратна, реципрочна функция; 7. f. реципрочно твърдение. -
62 répugner
v.tr. (lat. repugnare "lutter contre, être en contradiction avec") I. v.tr.ind. répugner а 1. изпитвам отвращение, отвращавам се; répugner а l'idée de partir отвращавам се от идеята да замина; 2. внушавам отвращение; отвращавам; cette nourriture lui répugne тази храна го отвращава; II. v.tr. dir. лит. отвращавам; répugner les hôtes avec la saleté отвращам гостите с мръсотията. Ќ Ant. attirer, charmer. -
63 résister
v.tr.ind. (lat. resistere, de sistere "s'arrêter") résister а 1. оказвам съпротива, съпротивявам се, устоявам; résister aux agents de police оказвам съпротива на полицейските агенти; rien ne lui résistait нищо не му устояваше; 2. прен. не се поддавам, устоявам; издържам, понасям търпеливо; résister а la fatique издържам на умора; cette preuve ne résiste pas а une analyse sérieuse това доказателство не издържа на сериозен анализ; résister а ses passions не се поддавам на страстите си; 3. ост., лит. (+ inf.) отказвам се да, не приемам. Ќ Ant. céder, fléchir; capituler, se rendre, succomber. -
64 rester
v.intr. (lat. restare) 1. оставам; rester seul оставам сам; rester auprès de qqn. оставам близо до някого; je ne peux pas rester не мога да остана; rester а déjeuner оставам на обяд; rester jeune оставам млад; restent deux questions остават два въпроса; il ne reste qu'un bout de pain остава само парче хляб; il reste beaucoup а faire още много остава да се направи; mille francs restent а payer хиляда франка остават да се платят; reste а savoir pourquoi остава да се разбере защо; il ne me reste plus qu'а vous remercier остана само да ви благодаря; 2. оставам, просъществувам; c'est une њuvre qui restera това е творба, която ще просъществува дълго; ce surnom lui est resté този прякор му остана; 3. оставам, пребивавам, стоя; rester debout оставам прав; rester quelque part оставам някъде; 4. диал. живея, обитавам. Ќ en rester là оставам, спирам се там, докъдето съм стигнал; il n'en reste pas moins que все пак; y rester разг. умирам; rester en travers de la gorge запречва ми се в гърлото, не мога да го преглътна. Ќ Ant. se déplacer, disparaître, s'esquiver, partir, quitter; bouger; s'effacer, passer. -
65 retomber
v.intr. (de re- et tomber) 1. падам отново; свличам се, отпускам се отново; le chat retombe sur ses pattes котката пада на краката си; 2. изпадам отново (в забрава, в хаос и др.); 3. вися, падам, спускам се; le rideau retombe élégamment завесата виси, пада елегантно; 4. прен. попадам, изпадам отново в тежко положение; разболявам се отново; retomber dans la misère изпадам отново в мизерия; retomber malade разболявам се отново; 5. стоварвам се, тежа; faire retomber les problèmes sur les autres стоварвам проблемите върху другите; 6. пренасям се, връщам се (за тема на разговор); 7. лягам отново; 8. валя, падам отново; la neige retombe снегът вали отново; 9. retomber sur падам се върху, на; la responsabilité retombe sur lui отговорността пада върху него; 10. спадам; sa colère est retombée гневът му спадна. -
66 retour
m. (de retourner) 1. връщане, завръщане, идване обратно; le retour а la maison завръщането вкъщи; partir sans esprit de retour тръгвам, без да имам намерение да се връщам; billet aller-retour билет за отиване и връщане; il sera de retour demain той ще се върне утре; 2. прен. връщане, идване, настъпване, подновяване; le retour du calme възвръщането на спокойствието; le retour de l'été завръщането на лятото; 3. повторение; 4. извивка; ъгъл; 5. прен. взаимност, реципрочност; 6. превратност, рязка промяна; обрат; retours de la fortune обрати на съдбата; 7. юр. обратно получаване на подарено имущество; droit de retour право, според което подарено нещо при наследяване се връща на този, който го е подарил или на наследниците му; 8. обратен ход, връщане; 9. loc. adv. sans retour непоправимо; безвъзвратно; 10. loc. prép. en retour de в замяна на; 11. клавиш за отиване на нов ред (на пишеща машина, компютър); 12. масичка, която се поставя под прав ъгъл спрямо бюро; 13. retour offensif воен. повторна атака след отстъпление. Ќ retour d'âge критическа възраст (при жената); менопауза; а beau jeu, beau retour погов. каквото повикало, такова се обадило; il n'y a point de retour avec lui той държи на своето; retour de ост., разг. който се връща от; cheval de retour кон, който се връща там, където е бил нает; ост. каторжник; рецидивист, който е съден няколко пъти; bâtiment en retour крило на сграда, разположено под прав ъгъл спрямо основната сграда; match retour спорт. повторна среща на два отбора в един шампионат; effet en retour бумерангов ефект; être sur le retour de l'âge започвам да остарявам; retour en arrière ретроспекция, връщане назад във времето ( във филм). Ќ Ant. départ; aller. -
67 réussir
v. (it. riuscire "ressortir", de uscire "sortir") I. v.tr. успявам, имам успех, сполучвам; réussir une entreprise успявам в начинание; réussir un concours спечелвам конкурс; réussir un but сполучвам да отбележа гол; II. v.intr. 1. удава ми се, жъна успех, преуспявам, върви ми; projet qui réussit проект, който успява; ce film a reussi този филм пожъна успех; tout lui réussit всичко му се удава; réussir а son examen успявам на изпит; il n'a pas réussi а me convaincre той не успя да ме убеди; 2. благоприятен съм; 3. вирея; давам обилен плод; аклиматизирам се ( за растение). Ќ Ant. échouer, manquer, rater. -
68 revenir
v.intr. (de re- et venir) 1. идвам отново; revenir le soir идвам отново вечерта; 2. връщам се, завръщам се revenir sur ses pas връщам се назад, по стъпките си; je reviens tout de suite връщам се веднага; revenir de l'école връщам се от училище; 3. идва ми на ума, спомням си; ce nom revient souvent dans ma mémoire това име се появява често в паметта ми; ça me revient! спомням си! 4. връщам се на; започвам отново, подновявам, възобновявам; revenir sur une question връщам се отново на някакъв въпрос; la conversation revient sur ce sujet разговорът се връща на тази тема; revenir а de meilleurs souvenirs връщам се към по-приятни спомени; 5. прен. успокоявам се; 6. избавям се, отърсвам се; revenir de ses illusions отърсвам се от илюзиите си; 7. оправям се, опомням се, съвземам се, идвам на себе си; revenir а soi идвам на себе си; 8. падам се, принадлежа; la couronne revient а lui короната се пада на него; 9. отказвам се; променям; revenir sur sa promesse отказвам се от обещанието си; 10. свеждам се, означавам; cela revient au même това означава едно и също; 11. излиза ми, струва; cela m'est revenu très cher това ми излезе много скъпо; 12. оздравявам; revenir d'une maladie оздравявам от болест; 13. в съчет. faire revenir леко запичам, запържвам; 14. ост. подхождам; cette nappe revient bien а cette table тази покривка подхожда на масата; 15. разг. ставам отново чист; après le lavage les rideaux sont revenus след изпирането завесите са чисти. Ќ il m'est revenu que узнах, че; revenons а nos moutons! да се върнем на темата! revenir sur le compte de qqn. променям мнението си за някого; il n'y a plus а y revenir не настоявайте повече; n'en pas revenir крайно съм учуден; revenir aux oreilles de qqn. достигам до ушите на някого, узнавам. -
69 rollier
m. (de l'all. Roller, par l'angl., le nom de l'oiseau lui venant de son cri) зоол. синявица, синя гарга. -
70 satisfaire
v. (lat. satisfacere "s'acquitter") I. v.tr.dir. 1. задоволявам, угаждам, изпълнявам (желанията, волята); satisfaire qqn. en lui donnant ce qu'il veut задоволявам някого, като му давам това, което иска; 2. оправдавам; satisfaire l'attente de qqn. оправдавам очакването на някого; 3. утолявам, задоволявам; satisfaire sa faim утолявам глада си; II. v.tr.ind. satisfaire а изпълнявам, удовлетворявам, отговарям с необходимото; satisfaire а un engagement изпълнявам нещо обещано. Ќ Ant. frustrer, priver; mécontenter; refouler, réprimer; manquer а. -
71 self-made-man
m. (mot angl. "homme (man) qui s'est fait (made) lui-même (self)") (pl. self-made-men) човек, който дължи материалния или социалния си успех на себе си. -
72 soin
m. (frq. °suni) 1. внимание, старание; 2. грижи; les soins de beauté грижи за поддържане на красотата; 3. ост. грижа, безпокойство; 4. отговорност, задължение; on lui confia le soin de l'affaire повериха му отговорността за тази работа; soins domestiques домашни, домакински задължения; 5. помощ; premiers soins donnés а un blessé първа помощ, дадена на ранен. Ќ avoir, prendre soin de грижа се за нещо, някой; être aux petits soins (pour qqn.) грижа се, бдя над някого. -
73 solitude
f. (lat. solitudo) 1. самота, самотност; уединение, усамотение; la solitude lui pèse самотата му тежи; 2. ост. усамотено място. Ќ Ant. compagnie, société. -
74 sortir1
v. (p.-к. de sortir3, ou du lat. pop. °surctus, class. surrectus, de sorgere "jaillir") I. v.intr. 1. излизам; sortir1 de chez soi излизам от дома си; elle sortait peu тя излизаше рядко (на спектакли, заведения и др.); 2. излизам, тръгвам, напускам; sortir1 discrètement излизам незабелязано; 3. преставам да бъда употребяван; sortir1 de service излизам от употреба; 4. свършвам; écolier qui sort а six heures ученик, който свършва училище в шест часа; 5. излизам, освободен съм (от нещо); 6. отървавам се, освобождавам се, спасявам се, излизам; sortir1 de difficulté (d'embarras) излизам от затруднение; 7. завършвам образованието си някъде; nouvellement sorti de l'université скоро завършил университета; 8. отклонявам се, отдалечавам се; sortir1 d'un sujet отклонявам се от дадена тема; 9. излизам, отделям се; ce modèle sort de l'ordinaire този модел излиза извън обикновеното; 10. изпъквам, подавам се; les yeux lui sortaient de la tête очите му силно изпъкваха; 11. имам релеф, сила, изпъквам (за картина, мисъл и др.); 12. пониквам, появявам се; plantes qui sortent de terre растения, които поникват от земята; 13. разнасям се, разпространявам се (за топлина, миризма, искри и др.); 14. произхождам, произлизам; sortir1 du peuple произлизам от народа; 15. разхождам се; sortir1 en auto разхождам се с кола; 16. излизам, публикувам се; son livre est sorti публикуваха книгата му; 17. разливам се; rivière qui sort de son lit реката, която се разлива, прелива; 18. дерайлирам (за влак); излизам, отклонявам се от пътя (за автомобил); 19. тегля се, падам се; sujet qui sort а un examen тема, която се пада на изпит; 20. излекувам се; sortir1 de maladie излекувам се от болест; II. v.imp. излиза; il n'est rien sorti de nos recherches нищо не излезе от нашите изследвания; III. v.tr. 1. изваждам; извеждам; извличам; sortir sa voiture du garage изваждам колата си от гаража; 2. освобождавам, избавям; sortir1 d'affaire qqn. избавям някого от дадена ситуация; 3. разг. говоря, дрънкам, бръщолевя; 4. пускам на пазара, публикувам; 5. нар. пъдя, изпъждам; 6. разхождам, извеждам; sortir1 son chien извеждам кучето си; se sortir1 de разг. намирам изход. Ќ sortir1 de soi-même отказвам се от себе си; sortir1 des bornes излизам от границите; sortir1 de ses gonds излизам вън от себе си; sortir1 des rails дерайлирам, излизам от релсите; sortir1 du monde умирам; sortir1 les pieds en avant изнасят ме с краката напред ( умрял съм). -
75 souffler
v. (lat. soufflare, de flare "souffler") I. v.intr. 1. духам; souffler sur le feu духам огъня, за да го разпаля; 2. издишвам, задъхвам се, запъхтявам се, пъхтя; 3. поемам дъх; laissez-moi le temps de souffler оставете ме да си поема дъх; 4. духам, лъхам; полъхвам (за вятър); 5. ост. продумвам, казвам; les enfants ne soufflaient plus децата не продумаха вече; II. v.imp. духа, вее; il souffle духа вятър; III. v.tr. 1. духам; раздухвам; загасвам с духане; souffler une bougie духвам свещ; 2. надувам, духам; souffler un ballon надувам балон; 3. подсказвам, суфлирам; шушна, подшушвам; souffler son rôle а un acteur суфлирам роля на актьор; souffler un écolier подсказвам на ученик; 4. прен. вдъхвам, внушавам; 5. разг. вземам, отнемам; il lui a soufflé sa maîtresse той му отне любовницата. Ќ ne pas souffler mot разг. дума не продумвам; regarder (voir) de quel côté le vent souffle гледам накъде духа вятърът. -
76 souffrir
v. (lat. pop. °sufferire, lat. class. sufferre, de ferre "porter") I. v.tr. 1. търпя, изтърпявам, понасям, издържам; ne pas pouvoir souffrir qqn. не понасям някого; souffrir le martyre понасям мъчение; 2. позволявам, допускам, съгласявам се; cela ne souffre plus aucun retard това не позволява повече отлагане; 3. отстоявам, допускам, издържам; II. v.intr. 1. страдам, търпя, пострадвам; souffrir en silence страдам мълчаливо; 2. изпитвам болка, страдам, боли ме; souffrir de rhumatismes страдам от ревматизъм; 3. измъчвам се; j'ai souffert pour lui expliquer son problème измъчих се, докато му обясня в какво се състои проблема му; se souffrir търпя се, понасям се, издържам се. Ќ Ant. jouir, bénéficier. -
77 télégraphier
v. (de télégraphie) I. v.intr. телеграфирам; il faut lui télégraphier трябва да му телеграфирам; II. v.tr. предавам по телеграфа; télégraphier une dépêche предавам по телеграфа телеграма. -
78 téléphoner
v. (de téléphone) I. v.intr. обаждам се по телефон; il est en train de téléphoner в момента той се обажда по телефона; II. v.tr. предавам по телефона; обаждам се по телефона на някого; téléphone-lui de venir обади му се да дойде. -
79 terme1
m. (lat. terminus, proprem. "borne") 1. край, завършек, предел, граница; mettre terme1 а слагам край на, прекъсвам; le terme1 de la vie смъртта; 2. срок; avant terme1 преди срока; vente (marché) а terme1 продажба на стоки, чието изплащане става след определен срок; 3. падеж; le terme1 est échu падежът е изтекъл; 4. наем; 5. термин (време за раждане); accoucher avant terme1 раждам преждевременно; 6. ист. пограничен стълб с изображение на човешка глава; 7. отношение, връзка, взаимоотношение; en quels terme1s étiez-vous avec lui? в какви отношения бяхте с него? Ќ rester planté comme un terme1 стоя неподвижен, като че ли съм пуснал корени. -
80 tête
f. (lat. méd. testa "boîte crânienne", sens spécialisé de "coquille dure") 1. глава; avoir mal а la tête, avoir des maux de tête боли ме глава; lever la tête повдигам глава; baisser la tête навеждам глава; courber la tête прекланям глава; mal de tête главоболие; la tête lui tourne вие му се свят; 2. глава (бройка); partage par tête разпределение на глава (на човек); cent têtes de bétail сто бройки добитък; 3. глава, ум, разум, разсъдък, памет; avoir toute sa tête с всичкия си разум съм; avoir qqch. en tête имам нещо наум (нещо ми се върти в главата); se mettre qqch. en tête наумявам си, втълпявам си нещо; n'avoir rien dans la tête нямам нищо в главата си, нямам идеи; une grosse tête разг. много умен човек; 4. предна част, начало, чело; а la tête de начело на; prendre la tête du cortège заставам начело на кортежа; être а la tête de sa classe пръв в класа съм (по успех); personne а la tête d'une entreprise човек, който управлява предприятие, шеф, директор; 5. връх, глава (на предмет); couper la tête d'un arbre отрязвам върха на дърво; tête d'ail глава на чеснов лук; tête de clou глава на гвоздей; tête d'un missile глава на ракета, совалка; 6. лице, физиономия, вид; une tête sympathique симпатично лице; 7. човек, личност; une mauvaise tête опърничав, инат човек; une forte tête човек, който прави каквото си иска. Ќ coup de tête необмислена, безразсъдна постъпка; crier а tue-tête викам колкото ми глас държи; en avoir par-dessus la tête до гуша ми е дошло; perdre la tête изпадам в ужас, изгубвам самообладанието си; rompre la tête досаждам; se tête jeter tête baissée (la tête la première) хвърлям се безразсъдно (слепешката); se mettre (avoir) martel en tête създавам си (имам) повод за голямо безпокойствие; tenir tête противопоставям се, съпротивявам се; tête de mort мъртвешка глава (череп); tête de mur тех. долна, разширена основа на стена; tourner la tête а qqn. подлудявам някого, завъртам му главата; tête chaude, brûlée луда глава (смел, безразсъден човек); avoir la tête fêlée пернат, луд съм; faire la tête сърдя се, цупя се; se payer la tête de qqn. подигравам се на някого; avoir la grosse tête горделив, надут съм.
Страницы
См. также в других словарях:
lui — [ lɥi ] pron. pers. • XIe; lat. pop. illui, class. illi, datif de ille ♦ Pron. pers. de la 3e pers. du sing. I ♦ Pron. pers. des deux genres, représentant un nom de personne ou d animal (plur.⇒ 1. leur). 1 ♦ (Énon … Encyclopédie Universelle
lui-même — lui [ lɥi ] pron. pers. • XIe; lat. pop. illui, class. illi, datif de ille ♦ Pron. pers. de la 3e pers. du sing. I ♦ Pron. pers. des deux genres, représentant un nom de personne ou d animal (plur.⇒ 1. leur) … Encyclopédie Universelle
lui — 1. (lui) 1° Pronom de la 3e personne qui est des deux genres et qui sert de régime indirect. Vous connaissez cette dame ; parlez lui. Vous lui remettrez cet argent, signifie également vous remettrez à un homme ou à une femme. • Il fallut le… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
Lui (magazine) — Lui Pays France Langue Français … Wikipédia en Français
Lui Seng Chun — (Chinese: 雷生春) is a historical 4 story building on 119 Lai Chi Kok Road, Hong Kong. It was built in 1931 by Mr. Lui Leung and the architect of the building was Mr. W. H. Bourne. Lui Seng Chun not only bears witness to the history of a well known… … Wikipedia
Lui ou rien ! — Lui ou rien ! 絶対彼氏。 (Zettai Kareshi) Type Shōjo Genre Comédie romantique Thèmes Androïde Manga Auteur Yū Watase … Wikipédia en Français
Lui Ou Rien ! — Lui ou rien ! 絶対彼氏。 (Zettai Kareshi) Type Shōjo Genre comédie romantique, science fiction Manga Type Shōjo Auteur Yuu Watase Édite … Wikipédia en Français
Lui ou rien! — Lui ou rien ! Lui ou rien ! 絶対彼氏。 (Zettai Kareshi) Type Shōjo Genre comédie romantique, science fiction Manga Type Shōjo Auteur Yuu Watase Édite … Wikipédia en Français
Lui — (Französisch ihm) ist ein französisches Männermagazin. Geschichte Lui wurde vom Fotografen Daniel Filipacchi gegründet, der auf dem Prinzip des Playboy Magazins aufbauend ein Männermagazin mit französischem Charme entwickeln wollte. Der… … Deutsch Wikipedia
Luí na Gréine Holiday Home — (Doonbeg,Ирландия) Категория отеля: Адрес: 7 Luí na Gréine, Creegh, Doo … Каталог отелей
Lui Ming Wah — Lui Ming Wah, SBS, JP, (born 8 April 1938 in Weihai, Shandong) was the member of the Legislative Council of Hong Kong (Legco), representing industrial (second) industry in functional constituencies seats. He was the member of the Alliance in… … Wikipedia
