-
1 sort
m. (lat. sors, sortis) 1. съдба, участ; le sort qui l'attend съдбата, която го очаква; 2. жребий, щастие; tirer au sort решавам, определям нещо чрез жребий; le sort en est jeté взето е безвъзвратно решение; 3. ост. начин за набиране на войска чрез жребий; 4. магия, проклятие; jeter un sort а qqn. омагьосвам някого; 5. положение, състояние; améliorer le sort du prolétariat подобрявам състоянието на пролетариата; 6. изход, развръзка; le hasard décide du sort des batailles случайността определя изхода на битките. Ќ faire un sort а une chose нар. използвам нещо за себе си; faire un sort а une bouteille изпивам цялото съдържание на бутилка. Ќ Hom. saur. -
2 sortir1
v. (p.-к. de sortir3, ou du lat. pop. °surctus, class. surrectus, de sorgere "jaillir") I. v.intr. 1. излизам; sortir1 de chez soi излизам от дома си; elle sortait peu тя излизаше рядко (на спектакли, заведения и др.); 2. излизам, тръгвам, напускам; sortir1 discrètement излизам незабелязано; 3. преставам да бъда употребяван; sortir1 de service излизам от употреба; 4. свършвам; écolier qui sort а six heures ученик, който свършва училище в шест часа; 5. излизам, освободен съм (от нещо); 6. отървавам се, освобождавам се, спасявам се, излизам; sortir1 de difficulté (d'embarras) излизам от затруднение; 7. завършвам образованието си някъде; nouvellement sorti de l'université скоро завършил университета; 8. отклонявам се, отдалечавам се; sortir1 d'un sujet отклонявам се от дадена тема; 9. излизам, отделям се; ce modèle sort de l'ordinaire този модел излиза извън обикновеното; 10. изпъквам, подавам се; les yeux lui sortaient de la tête очите му силно изпъкваха; 11. имам релеф, сила, изпъквам (за картина, мисъл и др.); 12. пониквам, появявам се; plantes qui sortent de terre растения, които поникват от земята; 13. разнасям се, разпространявам се (за топлина, миризма, искри и др.); 14. произхождам, произлизам; sortir1 du peuple произлизам от народа; 15. разхождам се; sortir1 en auto разхождам се с кола; 16. излизам, публикувам се; son livre est sorti публикуваха книгата му; 17. разливам се; rivière qui sort de son lit реката, която се разлива, прелива; 18. дерайлирам (за влак); излизам, отклонявам се от пътя (за автомобил); 19. тегля се, падам се; sujet qui sort а un examen тема, която се пада на изпит; 20. излекувам се; sortir1 de maladie излекувам се от болест; II. v.imp. излиза; il n'est rien sorti de nos recherches нищо не излезе от нашите изследвания; III. v.tr. 1. изваждам; извеждам; извличам; sortir sa voiture du garage изваждам колата си от гаража; 2. освобождавам, избавям; sortir1 d'affaire qqn. избавям някого от дадена ситуация; 3. разг. говоря, дрънкам, бръщолевя; 4. пускам на пазара, публикувам; 5. нар. пъдя, изпъждам; 6. разхождам, извеждам; sortir1 son chien извеждам кучето си; se sortir1 de разг. намирам изход. Ќ sortir1 de soi-même отказвам се от себе си; sortir1 des bornes излизам от границите; sortir1 de ses gonds излизам вън от себе си; sortir1 des rails дерайлирам, излизам от релсите; sortir1 du monde умирам; sortir1 les pieds en avant изнасят ме с краката напред ( умрял съм). -
3 jeter
v. (lat. pop. °jectare, class. jactare, fréquent. de jacere) I. v.tr. 1. хвърлям, мятам, изхвърлям; jeter une pierre хвърлям камък; jeter une balle хвърлям топка; jeter des dés хвърлям зарове; 2. нахвърлям; jeter ses réflexions sur une feuille de papier нахвърлям размислите си на лист хартия; 3. изхвърлям; jeter qqch. dans la poubelle изхвърлям нещо в кошчето; jeter qqn. dehors изхвърлям някого навън; 4. намятам, обличам; 5. повалям, събарям; 6. поставям, построявам; jeter un pont sur une rivière построявам мост над река; jeter les bases d'une société поставям основите на общество; 7. подхвърлям; jeter des insultes подхвърлям обиди; jeter une note подхвърлям забележка; II. v. pron. se jeter 1. хвърлям се; se jeter а l'eau, dans la revière хвърлям се във водата; se jeter par la fenêtre хвърлям се през прозореца; 2. устремявам се, понасям се; se jeter en avant понасям се напред; 3. свивам, завивам внезапно; 4. вливам се; la rivière se jette dans la mer реката се влива в морето; 5. натъквам се, удрям се; la voiture se jette contre un arbre колата се удря в дърво. Ќ jeter de la poudre aux yeux заблуждавам, хвърлям прах в очите; jeter de profondes racines хващам дълбоки корени; jeter des pierres dans le jardin de qqn. хвърлям камъни в нечия градина, нападам косвено някого; jeter des cris надавам викове; jeter feu et flamme надавам гневни викове, сипя огън и жупел; jeter les yeux sur qqn. спирам се върху някого, избирам някого; jeter l'ancre пускам котва; jeter le grappin sur qqn. правя опити да завладея някого; jeter l'argent par la fenêtre харча лудо, без сметка; jeter l'épouvante сея страх, ужас; jeter par dessus bord захвърлям; jeter qqn. dans l'embarras поставям някого в затруднение; jeter sa langue aux chiens разг. отказвам се, признавам, че не мога да отгатна; jeter tout son venin изливам целия си яд; jeter un coup d'њil хвърлям поглед, поглеждам; jeter un sort правя магия, урочасвам; se jeter dans les bras de qqn. търся убежище, опора в някого; se jeter dans un parti влизам в партия; se jeter dans un couvent постъпвам в манастир; se faire jeter разг. отхвърлен съм, не съм приет някъде; jeter sur le papier написвам набързо; jeter le métal dans le moule техн. наливам метал в калъп за отливане; jeter une figure en moule отливам статуя; le sort est jété всичко вече е решено, жребият е хвърлен; en jeter разг. правя впечатление; jeter bas une maison разрушавам къща. -
4 attendre
v.tr. (lat. attendere) 1. чакам, очаквам; attendre le train чакам влака; attendre qqch. очаквам нещо; le sort qui nous attend съдбата, която ни очаква; 2. почакам, почаквам; attendez un peu! почакайте малко; 3. attendre après qqn. очаквам някого с нетърпение; 4. en attendant докато чакам, в очакване на; 5. attendre а qqch. предвиждам, предусещам нещо; s'attendre а ce que (+ subj.) надявам се, че; s'attendre очаква се; on peut s'attendre а tout всичко може да се очаква. Ќ attendez-moi sous l'orme чакай ме, ако си нямаш работа; se faire attendre карам да ме чакат. -
5 content,
e adj. (lat. contentus, de continere "contenir") 1. доволен, радостен; il est content, de son sort той е доволен от съдбата си; 2. щастлив, задоволен. Ќ non content, de недоволен, че. Ќ Ant. ennuyé, fâché, insatisfait, mécontent, triste. Ќ Hom. comptant. -
6 contraire
adj. et m. (lat. contrarius) 1. противен, противоположен; sens contraire противоположна посока; противоположен смисъл; au contraire de в противоположност на; mots de sens contraire думи с противоположен смисъл; 2. вреден, неблагоприятен; 3. m. противното, противоположното; 4. loc.adv. au contraire напротив, обратно; 5. m. антоним; 6. ост. противопоказен; le vin lui est contraire виното е противопоказно за него. Ќ sort contraire безпощадна, немилостива съдба; dans le sens contraire des aiguilles d'une montre в посока обратна на движението на часовниковата стрелка. Ќ Ant. même, pareil, semblable; favorable, propice. -
7 coup
m. (lat. pop. colpus, class. colaphus, gr. kolaphos) 1. удар; coup de pied ритник; coup de soleil слънчев удар; coup violent силен удар; se donner un coup contre un meuble удрям се в мебел; donner un coup удрям; coup de bâton удар с пръчка; coup sur les fesses удар по задника; coup bas удар под пояса (в бокса); coup d'épée удар със сабя; un coup au cњur прен. удар в сърцето; coup du sort удар на съдбата, нещастие; 2. звънтене, удряне; coup de gong звън на гонг; 3. изстрел, гърмеж; coup de canon топовен изстрел; tirer des coups de fusil стрелям с пушка; coup double лов. изстрел, който поваля едновременно две животни; 4. път; du premier coup от пръв път; encore un coup още веднъж; 5. loc. adv. а coup sûr несъмнено, сигурно; а coup de с помощта на; après coup много късно (след като му мине времето); а tous les coups, а tous coups всеки път; coup sur coup едно след друго, последователно; du coup веднага, изведнъж; разг. в последствие, вследствие на което; du même coup едновременно с това, същевременно; pour le coup колкото за това; tout а coup изведнъж, неочаквано; tout d'un coup изведнъж, на един път, наведнъж; au coup par coup едно след друго, последователно; sur le coup незабавно; 6. loc. prép. sous le coup de под напора на, под влиянието на; sur le coup de точно в ( за час). Ќ bon coup добър ход; coup d'air простудяване от течение; coup de bourse голяма печалба; coup de chapeau поздрав със сваляне на шапка; coup d'épingle остра, язвителна подигравка; coup d'essai пръв опит; coup d'Etat държавен преврат; coup de feu изстрел; coup de force насилие; coup de fortune превратност на съдбата; coup de foudre гръм; неочаквано събитие, гръм от ясно небе; внезапно влюбване; coup de frein внезапно забавяне, задържане; внезапна спирачка; coup de gueule нар. наругаване, псувня; coup de grâce последен смъртоносен удар; coup de grisou експлозия на газ гризу; coup de Jarnac удар, който е непредвиден, но честен; вероломен удар; coup de langue злословие; coup de l'étrier последна чашка (при изпращане); coup de main внезапна, неочаквана дръзка атака; coup de maître майсторски похват; coup de mer голяма вълна, която залива кораб; coup d'њil бърз поглед; coup de sang кръвоизлив; coup de téléphone (de fil) обаждане по телефона; coup de tête безразсъдна постъпка; coup de tonnerre гръм, трясък; coup de théвtre неочаквана промяна; coup de vent силен внезапен вятър; coup du ciel неочаквано (щастливо) събитие; coup dur тежко изпитание; coup monté предварително нагласена измама; c'est un coup d'épée dans l'eau това е безсмислена постъпка; donner un coup de brosse изчетквам набързо; donner un coup de balai измитам набързо; donner un coup de peigne сресвам; être aux cent coups не зная какво да правя (много съм разтревожен); faire les quatre cents coups водя разгулен, разпуснат живот; manquer son coup не успявам; mauvais coup престъпно дело; monter le coup а qqn. нар. мамя, залъгвам някого; sans coup férir без съпротива; tenir le coup устоявам, държа се здраво; tirer son coup разг. правя любов много набързо (за мъж); faire un coup double получавам двоен резултат с едно усилие; sur le coup de midi в 12 часа; към обяд; coup d'aile мах с крило; donner un coup de main (d'épaule, de pouce) а qqn. помагам на някого; en ficher un coup разг. работя здраво; coup de fer изглаждане набързо с ютия; coup de chien внезапна морска буря; coup de dés хвърляне на зарове; coup franc свободен удар (във футбола); boire un coup изпивам чаша; être dans le coup участвам в нещо; прен. в течение съм на нещо; в течение съм на това, което е модно; être hors du coup не съм засегнат от нещо, не се интересувам от нещо. Ќ Hom. cou, coût. -
8 cruel,
le adj. (lat. crudelis, de crudus, au fig. "qui aime le sang") жесток, свиреп, суров, ужасен, немилостив; père cruel, суров баща; sort cruel, жестока съдба; perte cruel,le жестока загуба. Ќ Ant. doux, clément, humain, bienveillant, bon, indulgent. -
9 énorme
adj. (lat. enormis, proprem. "qui sort de la règle", norma) 1. грамаден, огромен; 2. прен. изумителен, невъобразим, много голям, страшен; succès énorme изумителен успех; c'est énorme това е чудовищно, невиждано; un type énorme разг. забележителен човек. Ќ Ant. petit, minime, insignifiant; normal. -
10 extraordinaire
adj. (lat. extraordinarius "qui sort de l'ordre") 1. извънреден; ambassadeur extraordinaire извънреден посланик; 2. непредвиден; dépenses extraordinaires непредвидени разходи; 3. необикновен, необичаен; 4. странен, особен; 5. чуден, рядък; 6. свръхестествен; 7. m. странното, необикновеното. -
11 incertain1,
e adj. (de in- et certain) 1. съмнителен; origine incertain1,e съмнителен произход; 2. променлив; un temps incertain1, променливо време; 3. неизвестен; 4. несигурен, неуверен; pas incertain1,s несигурни стъпки; résultat incertain1, несигурен резултат; incertain1, de son sort несигурен за съдбата си; 5. неясен, неопределен; contours incertain1,s неясни контури. Ќ Ant. certain; assuré, sûr; fixe, stable; clair, net, précis; décidé, ferme, résolu. -
12 inéluctable
adj. (lat. ineluctabilis, de electari "échapper en luttant") срещу когото (което) не можем да се борим; неизбежен, непредотвратим; sort inéluctable неизбежна съдба; subst. неизбежното. -
13 injure
f. (lat. injuria "injustice, tort") 1. оскърбление, тежка обида, хула; faire injure а qqn. обиждам някого; 2. лит. вреда, разрушително действие (на времето, стихиите); l'injure des ans разрушителното действие на годините; les injures du sort незаслужени нещастия, превратности; 3. ост. несправедливост, несправедливо отношение; faire injure а qqn. отнасям се несправедливо с някого. Ќ Ant. compliment, éloge, louange. -
14 ironie
f. (lat. ironia, du gr. eirôneia "action d'interroger en feignant l'ignorance", а la manière de Socrate (ironie socratique)) ирония, подигравка; ironie mordante хаплива ирония; ironie du sort ирония на съдбата. Ќ Ant. sérieux. -
15 jeteur,
euse m., f. (de jeter) човек, който хвърля нещо. Ќ jeteur, de sort магьосник, който урочасва. -
16 jouer
v. (lat. jocare, class. jocari "badiner, plaisanter") I. v.intr. 1. играя, забавлявам се; jouer aux cartes играя на карти; les enfants jouent dans la rue децата играят на улицата; jouer avec une poupée играя с кукла (за дете); jouer avec le feu играя си с огъня; jouer а cache-cache играя на криеница; jouer au tennis играя на тенис; jouer а la Bourse играя на борсата; jouer а la baisse играя на понижение на борсата; jouer а la hausse играя на повишение на борсата; 2. театр. играя на сцена; jouer dans une pièce играя в пиеса; 3. свиря; jouer du violon свиря на цигулка; jouer du piano свиря на пиано; 4. движа се свободно, имам хлабина; la clé joue dans la serrure ключът се движи свободно в ключалката; 5. в съчет. faire jouer пускам в ход, в действие; faire jouer les grandes eaux пускам фонтаните; 6. не прилепвам плътно; 7. задействам се, влизам в ход; l'instinct joue en elle инстинктът Ј се задейства; 8. рискувам; jouer avec sa vie рискувам живота си, играя с живота си; 9. спекулирам; jouer sur les cours des devises спекулирам с валутните курсове; 10. възползвам се; jouer de l'infirmité de qqn. възползвам се от недъгавостта на някого; II. v.tr. 1. играя; jouer une partie d'échecs играя една партия шах; jouer la finale играя финална среща; 2. свиря; jouer une valse свиря валс; jouer du Mozart свиря произведение от Моцарт; 3. театр. играя, изпълнявам, представям; jouer la comédie играя комедия на сцената; прен. изигравам комедия; jouer du Shakespeare играя пиеса от Шекспир; 4. преструвам се; jouer la surprise преструвам се на изненадан; jouer le héros правя се на герой; 5. играя (на карти); проигравам; хвърлям, залагам; jouer la dernière carte играя, хвърлям последната карта; jouer sa fortune проигравам състоянието си; jouer mille francs sur un cheval залагам хиляда франка на кон; 6. изигравам, измамвам; on vous a joué изиграха ви; 7. прен. рискувам jouer sa vie рискувам живота си; jouer toute sa fortune рискувам цялото си богатство; 8. имитирам; 9. прожектирам; jouer un film прожектирам филм; se jouer 1. играя си, забавлявам се; 2. свиря се; cette sonate se joue facilement тази соната се свири лесно; 3. играя се; ce jeu se joue а quatre тази игра се играе от четирима души. Ќ c'est un jeu joué на тази работа е сложен край; jouer du bâton майсторски, умело си служи с пръчката; jouer des coudes служа си с лактите, за да си пробия път; barque qui joue sur son ancre мор. закотвена лодка, която се люлее силно; jouer а l'imbécile правя се на глупав; jouer d'adresses надхитрям, излизам по-ловък; jouer sur les mots употребявам двусмислени думи, играя си със смисъла на думите; jouer un jeu serré играя внимателно; прен. действам предпазливо; jouer un mauvais tour а qqn. изигравам номер на някого; faire jouer les canons откривам огън с оръдията; jouer des jambes избягвам, офейквам; jouer de la prunelle гледам предизвикателно; le vent joue вятърът мени посоката и силата си; mon sort se joue ici тук се решава съдбата ми; qui a joué jouera погов. където е текло, пак ще тече, старо дърво мъчно се превива; se jouer de qqn. подигравам се с някого; играя си с някого; c'est joué d'avance резултатът е известен предварително. Ќ Hom. jouée. -
17 justement
adv. (de juste) 1. справедливо, с право; craindre justement pour son sort страхувам се с право за съдбата си; 2. именно, тъкмо, точно; justement! именно! -
18 loto
m. (it. lotto "lot, sort") лото, томбола. -
19 mauvais,
e adj. et n. (lat. pop. malifatius "qui a un mauvais sort") 1. лош, недоброкачествен; mauvais, produit недоброкачествен продукт; 2. лош, зъл, свадлив; mauvais, caractère свадлив характер; 3. неталантлив, лош, бездарен; mauvais, poète лош поет; 4. зловещ, гибелен, лош, злокобен; 5. вреден, лош; развратен, коромпиран; 6. m. лош, проклет човек; лошотия, зло; 7. adv. лошо, зле; il fait mauvais, времето е лошо. Ќ avoir mauvais, air имам лош вид; avoir l'air mauvais, имам вид на лош човек; de mauvais,e grâce неохотно, принудително; homme de mauvais,e foi лош, вероломен човек; de mauvais,e grâce недружелюбно; mauvais,e foi злонамереност, вероломство; mauvais, garnement, mauvais, sujet разг. негодник, злосторник; mauvais,e herbe бурен, плевел; mauvais,e langue злословец; mauvais,e santé разклатено здраве, болнавост; mauvais,e tête вироглавство; луда глава; prendre en mauvais,e part или prendre qqch. en mauvais, лошо изтълкувам нещо, взамам нещо от лошата му страна; filer un mauvais, coton намирам се в опасно положение; être dans de mauvais, draps намирам се в опасно положение, което става още по-лошо; prendre la mauvais,e route, direction сбърквам, излъгвам се; faire un mauvais, repas нахранвам се недостатъчно, лошо; faire un mauvais, rêve сънувам кошмар; être de mauvais, poil в лошо настроение съм; femme de mauvais,e vie проститутка; ça sent mauvais, нещата вземат лош обрат; le Mauvais изкушителят, Демон. Ќ Ant. bon, excellent; adroit; réussi; favorable; brave, charmant; droit, honnête, louable. -
20 mécontent,
e adj. (de mé- et content) 1. недоволен; il est mécontent, de son sort недоволен е от съдбата си; 2. m. недоволен човек; недоволник. Ќ Ant. content, satisfait, heureux.
Страницы
- 1
- 2
См. также в других словарях:
sort — [ sɔr ] n. m. • 1080; lat. sors, sortis 1 ♦ Effet magique, généralement néfaste, qui résulte de certaines opérations de sorcellerie. ⇒ 2. charme, ensorcellement, jettatura, maléfice, sortilège (cf. Mauvais œil). Jeter un sort à qqn. ⇒ ensorceler … Encyclopédie Universelle
Sort — Sort, n. [F. sorie (cf. It. sorta, sorte), from L. sors, sorti, a lot, part, probably akin to serere to connect. See {Series}, and cf. {Assort}, {Consort}, {Resort}, {Sorcery}, {Sort} lot.] 1. A kind or species; any number or collection of… … The Collaborative International Dictionary of English
Sort (Unix) — Sort is a standard Unix command line program that prints the lines of its input or concatenation of all files listed in its argument list in sorted order. Sorting is done based on one or more sort keys extracted from each line of input. By… … Wikipedia
Sort (C++) — sort is a function in C++ Standard Template Library that takes two random access iterators, the start and the end, as arguments and performs a comparison sort on the range of elements between the two iterators, front inclusive and end exclusive.… … Wikipedia
sort — Sort, Cleros, siue Clerus. Sort ou fortune, Sors sortis. Le sort et principal d une somme d argent, Sors. Faire sort, ou jetter le sort, Sortiri, Sortem ducere. Jetter le sort entre aucuns, lequel d entre eux aura quelque chose, Sortiri aliquibus … Thresor de la langue françoyse
sort — [sɔːt ǁ sɔːrt] noun [countable] COMPUTING if a computer does a sort, it puts things in a particular order: • If you do a sort on the computer, it will list entries in alphabetical order. sort verb [intransitive, transitive] : • You can sort these … Financial and business terms
sort — UNIX‐утилита, выводящая сортированное слияние указанных файлов на стандартный вывод с использованием установленной в среде локали. Использование sort [ m][ o output][ bdfinru][ t char][ k keydef]… [file…] sort c [ bdfinru][ t char][ k… … Википедия
Sort — may mean * Sorting, any process of arranging items in sequence or in sets ** In conveyor lines sortage is the term for a checkweigher sorting products. ** Sorting algorithm, a computer process for arranging elements in lists ** Sort (Unix), a… … Wikipedia
Sort — UNIX‐утилита, выводящая сортированное слияние указанных файлов на стандартный вывод с использованием установленной в среде локали. Использование sort [ m][ o output][ bdfinru][ t char][ k keydef]… [file…] sort c [ bdfinru][ t char][ k… … Википедия
sort — ► NOUN 1) a category of people or things with a common feature or features. 2) informal a person with a specified nature: a friendly sort. 3) Computing the arrangement of data in a prescribed sequence. ► VERB 1) arrange systematically in groups.… … English terms dictionary
Sort-en-chalosse — Administration Pays France Région Aquitaine Département Landes Arrondissement de Dax Canton de Mon … Wikipédia en Français
