-
121 caisse
f. (provenç. caissa, lat. capsa "coffre") 1. каса; сандък; щайга; 2. каса, ковчег (за пари, ценности); faire la caisse проверявам касата; caisse d'assurance застрахователна каса; caisse d'épargne спестовна каса; caisse de retraite пенсионна каса; préposé а la caisse касиер; 3. каросерия; 4. цилиндър на тъпан; 5. разг. кола, автомобил; 6. разг. гръд, гърди. Ќ battre la caisse бия тъпан; caisse du tympan анат. кухина зад тъпанчето на ухото; caisse а savon разг., прен. груба мебел от светло дърво; caisse а fleurs сандъче за цветя; а fond la caisse разг. много бързо; много силно; partir de la caisse болен съм от туберкулоза; avoir une caisse (Швейцария) пиян съм; prendre une caisse (Швейцария) напивам се; vous passerez а la caisse разг. вие сте уволнен; les caisses de l'Etat държавният трезор; caisse noire черна каса; battre la grosse caisse бия големия тъпан; правя шумна реклама; caisse d'orchestre инструменти в оркестър от типа на барабаните. -
122 capter
v.tr. (de captare "essayer de prendre") 1. спечелвам, получавам, заграбвам, присвоявам с хитрости (имущество, дарение и под.); 2. каптирам, хващам; capter une source каптирам извор; 3. отвеждам с тръба (вода и под.); 4. улавям, приемам радиоизлъчване; capter une emission улавям радиопредаване. Ќ capter l'intérêt de qqn. стремя се да заинтересовам някого; capter le courant électrique свързвам се към електрическата мрежа, черпя електрически ток от мрежата ( за локомотив). Ќ Ant. disperser, repandre; écarter, perdre. -
123 casser
v. (lat. quassare, de quatere "secouer") I. v.tr. 1. чупя, счупвам, разчупвам, начупвам, троша, натрошавам; късам, скъсвам; casser un vase чупя ваза; casser un bras чупя ръка; 2. отменявам, анулирам; касирам; casser une sentence отменявам присъда; 3. воен. лишавам от служба, чин, разжалвам; casser un officier разжалвам офицер; 4. замайвам, опивам; 5. повреждам; II. v.intr. 1. чупя се, счупвам се, троша се, строшавам се, късам се, скъсвам се; le fil casse конецът се къса; une branche a casse един клон се счупи; 2. разпадам се; la pâte casse sous les doigts тестото се разпада под пръстите; se casser v.pron. чупя се, натрошавам се, късам се; изчезвам, чупя се; casse - toi! махай се! Ќ casser la tête а qqn. счупвам главата на някого; разг. безпокоя, досаждам на някого; casser la croûte разг. похапвам; il faut casser le noyau pour en avoir l'amande без труд нещо не се постига; on ne fait pas d'omelette sans casser les њufs погов. без мъка няма сполука; qui casse les verres les paye погов. каквото си си надробил, такова ще сърбаш; se casser la tête разг. блъскам си главата; casser du bois сека дърва; casser du sucre sur le dos de qqn. злословя за някого; casser sa pipe умирам; se casser le nez а la porte de qqn. намирам затворена врата; se casser le nez разг. пропадам; casser les pieds а qqn. досаждам на някого; casser les oreilles а qqn. вдигам силен шум, проглушавам; se casser la voix преграквам; ça ne casse rien разг. това не е нещо необикновено; а tout casser много силно; необикновено, изключително (un film а tout casser изключителен филм); най-много; casser les prix налагам ниски цени, правя дъмпинг; casser le rythme нарушавам ритъм; tout passe, tout lasse, tout casse всичко си има край; ça passe ou ça casse или-или. Ќ Ant. arranger, raccommoder, recoller, réparer; confirmer, ratifier, valider. -
124 cause
f. (lat. causa "cause" et "procès") 1. причина, повод; agir en connaissance de cause действам съзнателно; il n'y a pas d'effet sans cause нищо не е без причина; 2. дело, кауза, страна; cause civile гражданско дело, cause criminelle наказателно дело; plaider une cause защитавам кауза; soutenir une cause защитавам кауза; 3. loc. prép. а cause de по причина на; а cause que ост. защото; pour cause de поради. Ќ en tout état de cause във всеки случай; faire cause commune avec qqn. действам съвместно с някого; mettre en cause поставям обвинение на разглеждане; et pour cause ясно защо; avocat sans causes адвокат без клиенти; obtenir gain de cause постигам това, което съм искал; la cause est entendue, jugée дебатите са приключени; mettre hors de cause оневинявам; en désespoir de cause като последно средство; en connaissance de cause познавайки добре фактите. Ќ Ant. effet, résultat, conséquence. -
125 chaîne
f. (lat. cadena) 1. верига; les anneaux d'une chaîne брънките, халките на верига; chaîne de montagnes планинска верига; chaîne d'arpentage земемерна верига; chaîne d'un puits верига на кладенец; chaîne de bicyclette верига на велосипед; scie а chaîne дърворезачка, щилка, бензопил; chaîne de magasins верига от магазини; 2. верижка (на часовник); 3. окови, вериги; 4. принудителна работа, каторга; 5. основа; chaîne d'une étoffe основа на плат; 6. pl. верига за гуми на автомобил; 7. поредица от триангулачни точки; 8. телевизионна програма; mettre la troisième chaîne включвам на трета програма; 9. конвейер ( в завод), поточна линия; 10. верига от хора, които пренасят нещо като си го подават един на друг. Ќ chaîne haute fidélité (hi-fi) аудио-уредба с високо качество на звука; chaîne alimentaire хранителна верига (в природата); reàction en chaîne верижна реакция; la chaîne du discours ез. потокът на речта; danse en chaîne танц във вид на хоро ( играещите са хванати за ръце). Ќ Hom. chêne. -
126 chandelle
f. (lat. candela) 1. лоена свещ; 2. разг. сопол. Ќ chandelle de glace ледена висулка; bout de chandelle угарка, фас; brûler la chandelle par les deux bouts много харча; опропастявам си здравето; économie de bouts de chandelles дребнава, неуместна спестовност; faire voir а qqn., trente six chandelles карам някого да види звезди по пладне; faire une chandelle спорт. при тениса, отпращам топката отвесно през главата на противника; le jeu ne vaut pas la chandelle работата не си струва труда; moucher la chandelle стрелям много добре с пистолет; souffler sa chandelle умирам; devoir une fière chandelle а qqn. дължа голяма признателност на някого; chandelle romaine вид фойерверк; l'avion monte en chandelle самолетът се издига отвесно нагоре. -
127 chanson
f. (lat. chantio, accus. cantionem "chant") 1. песен; 2. мелодия (на песен); siffloter une chanson подсвирквам си мелодия на песен; 3. ост. празни приказки, глупости. Ќ chanson de geste лит. френска средновековна героична поема; c'est une autre chanson това е друга работа; ето нова трудност; c'est toujours la même chanson това е все същото нещо; chanson de toile песен, която през Средновековието се е пеела от жените, докато предат; la chanson du grillon песента на щуреца. -
128 chaussure
f. (de chausser) 1. обувка; chaussure de cuir кожена обувка; chaussure de sport спортна обувка, маратонка; chaussures du 40 обувки четиридесети номер; taille d'une chaussure размер на обувка; 2. обувна промишленост. Ќ trouver une chaussure а son pied разг. намирам си майстора.
См. также в других словарях:
Une Seule Nuit — National anthem of Burkina Faso Also known as L Hymne de la victoire English: The Anthem of Victory Ditanyè Lyrics … Wikipedia
UNE — can mean:* University of New England, Maine * University of New England, Australia * UNE Universidad del Noreste (University of the Northeast), Tampico, Tamaulipas, Mexico * Unnilennium (Une), the former name of the chemical element Meitnerium… … Wikipedia
Une hirondelle a fait le printemps — Directed by Christian Carion Produced by Christophe Rossignon … Wikipedia
Unė Babickaitė — or Une Bay (1897 1961, born Uršulė Babickaitė) is a Lithuanian actress. She moved to the United States in 1919 and changed her first name to Unė , and later changed her last name to Baye . She took leading roles in three films. Her last name… … Wikipedia
Une voix dans le désert — ”Une voix dans le désert ( A Voice in the Desert ) is a recitation, with a soprano soloist and orchestra, written by the English composer Edward Elgar in 1915 as his Op. 77. The words are by the Belgian poet Émile Cammaerts .It was first produced … Wikipedia
Une histoire américaine — is a novel published in 1986 by Canadian novelist, essayist, children s writer, journalist, filmmaker and poet, Jacques Godbout. Une histoire américaine was one of the novels chosen for inclusion in the French version of Canada Reads , broadcast… … Wikipedia
Une Semaine de Bonté — (A Week of Kindness) is a graphic novel and artist s book composed in collage by Max Ernst, made during a three week visit in Italy around the time of Hitler s rise to power in Germany. The novel was first published in Paris in 1934, as a series… … Wikipedia
Une fois encore — (frz.: Noch einmal) ist eine Enzyklika von Papst Pius X., mit der er sich am 6. Januar 1907 an das französische Episkopat, an den französischen Klerus und das französische Volk wendet. In dieser Enzyklika, welche in einem ausgesprochen scharfen… … Deutsch Wikipedia
Une saison en enfer — (meist übersetzt als Eine Zeit in der Hölle) ist eine relativ kleine Sammlung kurzer Texte in lyrischer Prosa mit eingestreuten Versgedichten. Sie stammt von dem französischen Dichter Arthur Rimbaud und entstand von April bis August 1873 in dem… … Deutsch Wikipedia
Une Femme ou Deux — ( One Woman or Two ) is a French film made in 1985. It is a comedy which lasts about 97 mins. It was directed by Daniel Vigne who was also the screenwriter along with Elizabeth Rappeneau.The cast included Gérard Depardieu, Sigourney Weaver, Ruth… … Wikipedia
Une rose au paradis — is a science fiction novel written by René Barjavel, and first published in 1981.Buried far beneath what used to be Paris, the last members of the human race live in an automated shelter. They are Mr. and Mrs. Jonas, their twin teenage children… … Wikipedia
