-
1 manqué,
e adj. (de manquer) 1. лош, с недостатъци, дефектен; 2. пропуснат, изтърван, несполучлив, пропаднал; un coup manqué, несполучлив удар. -
2 manquer
v. (it. mancare, lat. mancus "manchot, défectueux") I. v.intr. 1. сгрешавам, сбърквам, изпадам в забуда; 2. не хващам, правя засечка; 3. не сполучвам; manquer sa vie не сполучвам в живота си; 4. свличам се, смъквам се, огъвам се; 5. подхлъзвам се; 6. липсвам, не достигам; le temps nous manque липсва ни време; 7. отслабвам, умалявам, изневерявам; la voix lui manqua тя загуби гласа си; 8. прен. manquer а qqch. не изпълнявам задълженията си; 9. умирам, изчезвам; 10. в съчет. manquer а отнасям се неучтиво; 11. изпускам, пропускам; manquer le train изпускам влака; manquer une occasion пропускам случай; 12. бягам, отсъствам; manquer un cours бягам от час; 13. пропадам; l'expérience manqua опитът пропадна; 14. в съчет. manquer de лишен съм от нещо; il ne manque de rien нищо не му липсва; il s'en manque de peu без малко, за малко, насмалко; 15. loc. adv. sans manquer непременно, без друго; II. v. tr. 1. не сполучвам ( в нещо), лошо извършвам (нещо); 2. пропускам, не улучвам (при удар); 3. не сварвам, изпускам; manquer qqn. не сварвам някого; пропускам; 4. se manquer изтървавам се, не се улучвам (с някого); не успявам да се самоубия. Ќ il ne manquait plus que ça! само това липсваше; това е върхът; manquer sa vie пропилявам живота си; il ne manque pas d'air разг. не му липсва смелост; manquer de bras липсва ми работна ръка, не са ми достатъчни работниците; manquer (louper, rater) le coche разг. изпускам удобен, благоприятен случай; manquer de poigne управлявам слабо, липсва ми властност; ne pas manquer de souffle смел съм. -
3 adiré,
e adj. (de l'a v. adirer, de la loc. anc. fr. a dire "qui manque") ост. изгубен, унищожен; pièce adiré, e изгубен документ. -
4 air1
m. (lat. aer) 1. въздух; 2. рядко вятър; 3. pl. поет. въздух, небе; s'élever dans l'air1 издигам се в небето; 4. прен. отмосфера, обкръжение; 5. поле на действие, свобода, пространство; se donner de l'air1 освобождавам се от задължения. Ќ aller le nez en l'air1 разг. безделнича, гоня вятъра; au grand air1 на чист въздух; cela est dans l'air1 носи се слух за това; contes en l'air1 празни приказки; donner de l'air1 проветрявам; être en l'air1 вися във въздуха (без подкрепа съм); faire sauter en l'air1 вдигам във въздуха (при експлозия); mettre tout en l'air1 обръщам всичко с главата надолу; ministre de l'air1 министър на въздухоплаването; parler en l'air1 говоря лекомислено; paroles (promesses) en l'air1 празни думи (обещания); prendre l'air1 разхождам се (дишам чист въздух); toute la ville était en l'air1 целият град беше на крак; vivre de l'air1 du temps живея в голяма немотия (в оскъдица); libre comme l'air1 напълно свободен, без никакви ограничения; s'envoyer en l'air1 изпитвам сексуално удоволствие; faire de l'air1 заминавам, отдалечавам се; il ne manque pas d'air1 смел, безстрашен; tirer en l'air1 хваля се. -
5 amusie
f. (gr. amousia "manque d'harmonie") 1. мед. загуба на способността за пеене; 2. липса на музикален слух. -
6 anémie
f. (gr. anaimia "manque de sang") 1. анемия, малокръвие; 2. прен. криза, упадък, западане. -
7 case
f. (lat. casa "chaumière") 1. колиба, къщурка; 2. отделение (в чекмедже, маса, шкаф, вагон); 3. всеки един от квадратите на дъска на шах, на дама, на кръстословица; 4. квадратчета от разграфена хартия; 5. структура, подредба. Ќ case postale пощенска кутия; il lui manque une case разг. нещо му хлопа дъската. -
8 culot
m. (de cul) 1. нагар в дъното на лула; 2. металическа част (дъно) на електрическа крушка, на патрон; 3. ост. ученик, който е последен по успех в класа си; 4. ост. изтърсак, последно родено дете; 5. разг. дързост, наглост; Quel culot! каква наглост; il ne manque pas de culot не му липсва дързост; 6. метална част на автомобилна свещ; 7. утайка в дъното на съд. -
9 équilibre
m. (lat. њquilibrium, de њquus et libra "balance") 1. равновесие, уравновесеност; équilibre stable устойчиво равновесие; équilibre instable неустойчиво равновесие; perdre l'équilibre губя равновесие; mettre en équilibre уравновесявам; 2. стойка, положение на тяло; perdre l'équilibre залитвам, падам; 3. равновесие, хармония; rétablir l'équilibre възстановявам хармонията; 4. équilibre économique икономическо равновесие; 5. прен. уравновесеност; il manque d'équilibre неуравновесен човек e. Ќ équilibre des pouvoirs равномерно разпределение на властта, равновесие между властите; équilibre européen политическа система за балансиране мощта на европейските държави. Ќ Ant. déséquilibre. -
10 excès
m. (bas lat. excessus "excès") 1. излишък, разлика; 2. злоупотреба; крайност; excès de pouvoir юр. превишаване на власт; 3. loc. adv. а l'excès, jusqu'а l'excès вън от мярката, до крайност, крайно, прекалено; 4. pl. крайни мерки, насилия, жестокости, злоупотреба; excès de table крайно изобилие от храна и напитки; excès de conduite разврат, разпуснат живот. Ќ l'excès en tout est un défaut всяко прекалено нещо е вредно. Ќ Ant. manque, défaut, déficit; insuffisance. -
11 faille1
f. (a. fr. faille "manque") геол. 1. пукнатина (в земните пластове); 2. прен. пукнатина, провал ( в отношенията). -
12 garçon
m. (probabl. frq. °wrakjo "vagabond, misérable") 1. момче; petit garçon момченце (от бебешка възраст до около дванадесетата си година); човек без опит и тежест; garçon manqué момиче, което се държи и облича като момче; grand garçon голямо момче; jeune garçon юноша; 2. момче, младеж, юноша, момък; lycée de garçons мъжки лицей; brave garçon момче на място; garçon remarquable забележителен младеж; 3. сервитьор, келнер, гарсон; 4. ост. чирак, помощник, служещ, момче прислужник; 5. ерген; rester garçon оставам ерген; ménage de garçon ергенска квартира; vieux garçon стар ерген; 6. в съчет. garçon d'honneur шафер. Ќ être bon garçon весел, приветлив съм; garçon d'ascenseur момче, обслужващо асансьор. -
13 logique1
f. (lat. logica, gr. logikê, gr. logos "raison") 1. логика; cela manque de logique1 няма никаква логика в това; logique1 formelle формална логика; 2. трактат по логика. Ќ Ant. désordre, illogisme. -
14 manquement
m. (manchement "diminution, manque", de manquer) 1. липса; 2. незачитане; нарушение. Ќ Ant. observance, observation. -
15 présence
f. (lat. prњsentia) 1. присъствие; la présence française en Afrique френското присъствие в Африка; 2. loc. adv. en présence един срещу друг; 3. loc. prép. en présence de в присъствие на. Ќ feuille dе présence лист, на който се разписват присъстващите; esprit de présence находчивост. Ќ Ant. absence, carence, manque. -
16 réussi,
e adj. (de réussir) 1. успешен, добре направен, добре изпълнен, сполучлив; њuvre réussi,e сполучлива творба; 2. отличен, блестящ; c'est parfaitement réussi, това е направо блестящо. Ќ Ant. manqué, mauvais. -
17 rythme
m. (lat. rythmus, gr. rhuthmos) ритъм, такт, темпо, отмереност; avoir le sens du rythme имам чувство за ритъм; le rythme cardiaque сърдечният ритъм; rythme biologique биологичен ритъм; le rythme de la production темп на производство. Ќ marquer le rythme тактувам; la pièce manque de rythme на пиесата Ј липсва движение, развитие на действието. -
18 vacance
f. (vacance (de la foy) "manque"; de vacant) 1. юр., в съчет. vacances judiciaires съдебна ваканция; 2. pl. ваканция (в училище, университет), отпуск; partir en vacances излизам в отпуск; les vacances de Noël коледна ваканция; 3. свободно, вакантно място. Ќ colonie de vacances детски ваканционен лагер; la vacance du pouvoir период, през който държавните институции не са в състояние да функционират. Ќ Ant. rentrée; occupation, travail. -
19 variété
f. (lat. varietas) 1. разнообразие; la variété des articles разнообразието от артикули; 2. различие, разновидност; 3. зоол., бот. подвид; 4. pl. разни, различни неща; от всичко по нещо; сборник с различни произведения; 5. ост. промяна, изменение. Ќ théвtre de variétés вариететен театър, естраден театър; cela manque de variété това е монотонно, еднообразно; émission de variétés вариететно предаване. Ќ Ant. monotonie, uniformité.
См. также в других словарях:
manque — 1. (man k ) s. m. 1° Absence, privation. • L homme le plus parfait a manque de cervelle, RÉGNIER Sat. IX.. • Quoi ! le manque de foi vous semble pardonnable ?, CORN. Hor. I, 3. • Et dans un tel dessein le manque de bonheur Met en péril ta … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
Manqué — and manque both direct here. See also Manque (disambiguation). Manqué (feminine, manquée) is a term used in reference to a person who has failed to live up to a specific expectation or ambition. It is usually used in combination with a profession … Wikipedia
manqué — manqué, ée (man ké, kée) part. passé de manquer. 1° Qui n a pas réussi. Un projet manqué. Effet manqué. • Après le coup manqué, le traître a cette audace, ROTROU Bélisaire, I, 6. • Il peut pour un manqué recouvrer cent partis, ROTROU Antig … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
manque — Manque. s. m. v. Defaut, besoin. Il n a pas manque de coeur. manque d amis. le manque de foy. le manque d argent en est cause. c est le manque de chaleur. Il est quelquefois adv. & signifie, Par faute. Il n a pû faire cela manque d argent. manque … Dictionnaire de l'Académie française
Manque (disambiguation) — Manqué is the past participle of the French verb, manquer, to miss Manqué (or manquée), used in English, means unfulfilled or potential, generally with reference to a profession (as in actor manqué or Bond girl manquée ). Lack (manque), a concept … Wikipedia
Manque a virer — Manque à virer En navigation à voile, le manque à virer est une manœuvre de virement de bord qui a échoué. Le voilier ne réussit pas à changer d amure et se retrouve arrêté, les voiles ne portant plus. Le manque à virer peut avoir plusieurs… … Wikipédia en Français
Manque À Virer — En navigation à voile, le manque à virer est une manœuvre de virement de bord qui a échoué. Le voilier ne réussit pas à changer d amure et se retrouve arrêté, les voiles ne portant plus. Le manque à virer peut avoir plusieurs causes : Le… … Wikipédia en Français
manque — 〈[mã:k] Roulett〉 die Zahlen 1 18 betreffend; Ggs passe [frz., „fehlt“] * * * manque [mã:k ; frz. manque, eigtl. = Mangel, Weniges, nach den niedrigeren Zahlen im Gegensatz zu ↑ passe, zu: manquer = fehlen < ital. mancare = mangeln, fehlen, zu … Universal-Lexikon
manqué — In the meaning ‘that might have been but is not’, manqué is placed after the noun it refers to: a poet manqué … Modern English usage
manque — [mã:k] <aus gleichbed. fr. manque, eigtl. »Mangel, Weniges« (nach den niedrigeren Zahlen im Gegensatz zu ↑passe), zu manquer »fehlen«, dies aus it. mancare, vgl. ↑mancando> die Zahlen 1 bis 18 betreffend (in Bezug auf eine… … Das große Fremdwörterbuch
manque — (adj.) 1778, from Fr. manqué (fem. manquée), pp. of manquer to miss, be lacking (16c.), from It. mancare, from manco, from L. mancus maimed, defective, from PIE *man ko maimed in the hand, from root *man hand (see MANUAL (Cf … Etymology dictionary
