-
1 tourner
v. (lat. tornare "façonner au tour, tourner") I. v.tr. 1. въртя, завъртвам; tourner une manivelle въртя манивела; tourner la clef завъртам ключа; 2. обръщам; tourner le dos а qqch. обръщам гръб на нещо (вървя в противоположна посока); 3. изработвам, изглаждам на струг; 4. обхождам; заобикалям; tourner l'obstacle заобикалям препятствие; 5. изкривявам, изхабявам от носене (за токове на обувки); 6. кино снимам; tourner un film снимам филм; 7. прен. разглеждам, разследвам, изследвам; tourner un problème разглеждам даден проблем; 8. насочвам; plante qui tourne ses feuilles vers la lumière растение, което насочва листата си към светлината; tourner son regard vers насочвам погледа си към; 9. заобикалям; не спазвам; tourner les règlements не спазвам регламента; 10. обръщам; tourner une chose en plaisanterie обръщам нещо на шега; 11. изказвам, казвам; tourner un compliment изказвам комплимент; 12. бъркам, разбърквам; tourner une pâte, une sauce бъркам тесто, сос; 13. преобръщам; tourner le fourrage преобръщам фуража; 14. в изрази: tourner bride връщам се, тръгвам в обратна посока (за конник); tourner court избягвам, офейквам; tourner de l'њil умирам; tourner les talons отдалечавам се; II. v.intr. 1. въртя се; La Terre tourne autour du Soleil Земята се върти около Слънцето; 2. работя (за машина); le moulin tourne мелницата работи; 3. замайвам, завъртам главата; ça me fait tourner la tête това ми замайва главата; 4. завивам; tourner dans une rue завивам в дадена улица; 5. вкисвам; elle a laissé tourner le lait тя остави млякото да вкисне; 6. кино снимам филм; играя във филм; 7. прен. насочвам се, вземам добър или лош обрат; si les choses avaient tourné autrement ако нещата бяха взели друг обрат; se tourner 1. обръщам се; se tourner vers qqn. обръщам се към някого; 2. застъпвам, вземам страна; se tourner contre qqn. настройвам се против някого; 3. ост. превръщам се; son enthousiasme se tourna en pessimisme ентусиазмът му се превърна в песимизъм. Ќ affaire qui tourne rond работа, която върви гладко; il tourne cњur (pique, carreau, trèfle) пада се купа (пика, каро, спатия); la tête me tourne вие ми се свят; tourner du pot не пристъпвам направо към въпроса, а говоря със заобикалки; tourner casaque променям възгледите си; tourner la tête а qqn. завъртвам главата (ума) на някого; tourner le dos а qqn. обръщам някому гръб; tourner qqn. а son gré въртя някого както си искам; tourner qqn. en ridicule осмивам, подигравам някого. -
2 casser
v. (lat. quassare, de quatere "secouer") I. v.tr. 1. чупя, счупвам, разчупвам, начупвам, троша, натрошавам; късам, скъсвам; casser un vase чупя ваза; casser un bras чупя ръка; 2. отменявам, анулирам; касирам; casser une sentence отменявам присъда; 3. воен. лишавам от служба, чин, разжалвам; casser un officier разжалвам офицер; 4. замайвам, опивам; 5. повреждам; II. v.intr. 1. чупя се, счупвам се, троша се, строшавам се, късам се, скъсвам се; le fil casse конецът се къса; une branche a casse един клон се счупи; 2. разпадам се; la pâte casse sous les doigts тестото се разпада под пръстите; se casser v.pron. чупя се, натрошавам се, късам се; изчезвам, чупя се; casse - toi! махай се! Ќ casser la tête а qqn. счупвам главата на някого; разг. безпокоя, досаждам на някого; casser la croûte разг. похапвам; il faut casser le noyau pour en avoir l'amande без труд нещо не се постига; on ne fait pas d'omelette sans casser les њufs погов. без мъка няма сполука; qui casse les verres les paye погов. каквото си си надробил, такова ще сърбаш; se casser la tête разг. блъскам си главата; casser du bois сека дърва; casser du sucre sur le dos de qqn. злословя за някого; casser sa pipe умирам; se casser le nez а la porte de qqn. намирам затворена врата; se casser le nez разг. пропадам; casser les pieds а qqn. досаждам на някого; casser les oreilles а qqn. вдигам силен шум, проглушавам; se casser la voix преграквам; ça ne casse rien разг. това не е нещо необикновено; а tout casser много силно; необикновено, изключително (un film а tout casser изключителен филм); най-много; casser les prix налагам ниски цени, правя дъмпинг; casser le rythme нарушавам ритъм; tout passe, tout lasse, tout casse всичко си има край; ça passe ou ça casse или-или. Ќ Ant. arranger, raccommoder, recoller, réparer; confirmer, ratifier, valider. -
3 froid1,
e adj. (lat. frigidus) 1. студен; chambre froid1,e хладилно помещение, хладилна камера; un repas froid1, студено ястие; viandes froid1,es студено месо ( което се консумира студено), мезета; 2. прен. студен, хладнокръвен, флегматичен, равнодушен; homme froid1, студен човек; garder la tête froid1,e запазвам хладнокръвие; 3. froid1, adv. студено; il fait froid1, студено е (времето е студено); 4. loc. adv. а froid1, прен. безстрастно, неискрено; rire а froid1, смея се неискрено. Ќ opération а froid1, хир. операция, след като са престанали силните болки и температурата; humeurs froid1,es мед. скрофули. Ќ Ant. chaud, bouillant, ardent, torride; affectueux; généreux; animé, expressif. -
4 mal1
m. (lat. malum) (pl. maux) 1. зло, злина; dire du mal1 de qqn. злословя по адрес на някого; 2. пакост, вреда; la grêle a fait du mal1 aux récoltes сланата повреди реколтата; 3. беда, нещастие, мъка; le grand mal1 голяма беда, голямо нещастие; 4. болка; faire mal1 а qqn. причинявам болка на някого; mal1 d'estomac болка в стомаха; mal1 de dent зъбобол; mal1 de tête главоболие; 5. болест, болезнено състояние; mal1 de mer морска болест; mal1 de l'air, de la route въздушна (пътна) болест, неразположение; mal1 des montagnes, des hauteurs височинна болест; le mal1 Saint-Ladre проказа; le mal1 Saint-Mammert рак на гърдата; le mal1 Saint-Mathelin лудост; mal1 français (de Naples) сифилис; le haut mal1 ост. епилепсия; prendre mal1 разболявам се; 6. мъка, оскърбление; le mal1 du siécle силна меланхолия, отвращение от живота (на младите романтици); 7. трудност, затруднение, мъчнотия; avoir du mal1 а faire qch. трудно ми е да направя нещо; 8. филос. le Mal et le Bien злото и доброто. Ќ de mal1 en pis от зле на по-зле; aux grands maux les grands remèdes погов. при големи нещастия човек трябва да бъде много силен, за да ги преодолее; avoir mal1 au cњur вие ми се свят; entre deux maux il faut choisir le moindre погов. от две злини винаги се избира по-малката; être en mal1 d'enfant хванали са ме родилни болки; le mal1 vient а cheval et s'en retourne а pied погов. лошото идва бързо, но бавно си отива; mettre qqn. а mal1 съсипвам някого; mettre une femme а mal1 изнасилвам жена; qui mal1 veut mal1 lui tourne погов. който копае другиму гроб, сам влиза в него; le grand mal1 любовна мъка; faire mal1 (au cњur, au ventre, aux seins...) отвращавам; ça lui ferait mal1 de... можеше поне да; rendre le mal1 pour le mal1 отмъщавам си. Ќ Hom. malle, mâla. -
5 mauvais,
e adj. et n. (lat. pop. malifatius "qui a un mauvais sort") 1. лош, недоброкачествен; mauvais, produit недоброкачествен продукт; 2. лош, зъл, свадлив; mauvais, caractère свадлив характер; 3. неталантлив, лош, бездарен; mauvais, poète лош поет; 4. зловещ, гибелен, лош, злокобен; 5. вреден, лош; развратен, коромпиран; 6. m. лош, проклет човек; лошотия, зло; 7. adv. лошо, зле; il fait mauvais, времето е лошо. Ќ avoir mauvais, air имам лош вид; avoir l'air mauvais, имам вид на лош човек; de mauvais,e grâce неохотно, принудително; homme de mauvais,e foi лош, вероломен човек; de mauvais,e grâce недружелюбно; mauvais,e foi злонамереност, вероломство; mauvais, garnement, mauvais, sujet разг. негодник, злосторник; mauvais,e herbe бурен, плевел; mauvais,e langue злословец; mauvais,e santé разклатено здраве, болнавост; mauvais,e tête вироглавство; луда глава; prendre en mauvais,e part или prendre qqch. en mauvais, лошо изтълкувам нещо, взамам нещо от лошата му страна; filer un mauvais, coton намирам се в опасно положение; être dans de mauvais, draps намирам се в опасно положение, което става още по-лошо; prendre la mauvais,e route, direction сбърквам, излъгвам се; faire un mauvais, repas нахранвам се недостатъчно, лошо; faire un mauvais, rêve сънувам кошмар; être de mauvais, poil в лошо настроение съм; femme de mauvais,e vie проститутка; ça sent mauvais, нещата вземат лош обрат; le Mauvais изкушителят, Демон. Ќ Ant. bon, excellent; adroit; réussi; favorable; brave, charmant; droit, honnête, louable. -
6 rouler
v. (du lat. rotella) I. v.tr. 1. търкалям, търкулвам; 2. влача; премествам нещо на колела; 3. свивам, навивам; rouler une mèche de cheveux sur un bigoudi навивам кичур коса на ролка; rouler une cigarette свивам си цигара; rouler un tapis навивам килим; 4. въртя; rouler la hanche en marchant въртя си задника докато вървя; 5. прен. обмислям, кроя; 6. разг. измамвам, надхитрявам, излъгвам; ограбвам; rouler qqn. dans la farine разг. излъгвам някого; vous vous êtes fait rouler излъгали са ви; 7. валирам, изравнявам с валяк; 8. овалвам (нещо в някаква материя); 9. вибрирам продължително (за произношение); 10. предизвиквам напукване (на стеблата на дървета); II. v.intr. 1. търкалям се, изтъркулвам се, падам; larme qui roule сълза, която се търкулва; 2. движа се, вървя, карам, возя; la voiture roule а 100 а l'heure колата върви със сто км./ч.; rouler vers Paris движа се към Париж (с автомобил); 3. пътувам, возя се; 4. прен. въртя се около дадена тема; ce motif roule dans ma tête този мотив се върти в главата ми; 5. еча, гърмя, тътна, ехтя; 6. бия, гърмя (за барабан); 7. обикалям много, скитам; 8. мор. клатушкам се (встрани, за кораб); se rouler 1. въртя се, обръщам се, търкалям се; se rouler dans l'herbe търкалям се в тревата; 2. свивам се (от болка); 3. увивам се в; 4. ставам на топка; 5. навивам се (за палатка, килим). Ќ rouler carosse имам собствена кола; живея разкошно; se les rouler нищо не правя, мързелувам. rouler sa bosse пътувам постоянно, разкарвам се; rouler sur l'or тъна в разкош, в злато; играя си с пари; se rouler les pouces безделнича, лентяйствам; ça roule! разг. нещата вървят!; rouler sur ост. облягам се, основавам се на; имам за тема, засягам. Ќ Ant. dérouler, étaler. -
7 tenir
v. (lat. pop. °tenire, class. tenere) I. v.tr. 1. държа; tenir son chapeau а la main държа шапката си в ръка; tenir un enfant par la main държа дете за ръката; 2. държа под наем; наемам; 3. задържам; le médecin m'a tenu là pendant une demi-heure лекарят ме задържа тук за половин час; 4. съдържател съм, съдържам; bouteille qui tient le litre бутилка, която съдържа цял литър; 5. пазя, запазвам; ses cheveux tenaient la frisure косите Ј запазваха фризурата си; 6. поддържам; tenir un plat chaud поддържа ястие топло; 7. заемам; tenir une position воен. заемам позиция; 8. произнасям (реч, беседа); 9. провеждам; tenir une assemblée (une réunion) провеждам събрание; 10. ръководя, управлявам; tenir qqn. ръководя някого; tenir un hôtel управлявам хотел; 11. прен. считам, смятам; tenir un fait pour certain считам даден факт за сигурен; 12. наследявам; il tient cela de son père наследил го е от баща си; 13. поемам (за посока); движа се; conducteur qui tient sa droite шофьор, който кара от дясната страна; 14. извършвам изпълнявам; tenir une charge изпълнявам задължение; tenir un emploi изпълнявам дадена длъжност; 15. удържам, държа; tenir parole удържам на думата си; tenir un pari изпълнявам облога си; 16. в съчет. tenir а jour държа в изправност (дневник, търговски книги и др.); tenir compagnie държа, правя компания; tenir compte (note) държа сметка (бележка) tenir conseil съвещавам се; tenir en respect държа в респект, страх (подчинение); tenir en secret пазя в тайна; tenir l'affiche не слизам от афиша; tenir l'air, le vol ав. държа се във въздуха; tenir les livres счетоводител съм; tenir la mer плавам в открито море (за кораб); tenir lieu de замествам; tenir rigueur сърдя се; tenir tête противопоставям се; II. v.intr. 1. държа, устоявам; tenir bon, tenir ferme държа (се) здраво; 2. задържам се, стоя; n'y tenant plus, il est parti не можейки да стои повече, той си тръгна; 3. побирам; nous ne tiendrons pas tous dans la voiture няма да можем да се поберем всички в колата; 4. продължавам, трая; leur union tient toujours връзката им все още продължава; 5. поддържам; tenir pour une opinion поддържам дадено мнение; III. v.tr.ind. 1. tenir а qqn., а qqch. прикрепен съм; държа за; желая много; 2. произлизам, произтичам; а quoi donc tient son illusion? откъде произлиза тази му илюзия? 3. tenir de qqn., de qqch. приличам, имам общи черти с; il a de qui tenir има на кого да прилича; IV. v. pron. se tenir 1. стоя държа се; se tenir les bras croisés стоя със скръстени ръце (безделнича); se tenir sur ses gardes (sur le qui-vive) стоя нащрек; 2. държим се (хванали сме се); 3. считам се, смятам се; je me tiens pour insulté считам се за обиден; 4. s'en tenir а задоволявам се с; ограничавам се с; s'en tenir là спирам се ( ограничавам се за нещо). Ќ а l'impossible nul n'est tenu погов. от никого не може да се иска нещо невъзможно; en tenir pour qqn. държа за някого, влюбен съм в някого; faire tenir qqch. а qqn. изпращам, доставям, връчвам нещо на някого; mieux vaut tenir que courir ou un tiens vaut mieux que deux tu l'auras погов. по-добре да притежаваш, отколкото да имаш да вземаш; tenir la main а une chose внимавам зорко за нещо; tenir son rang държа се достойно на поста, който заемам; tenir table ouverte обичам да каня (приемам) гости на трапезата си; tenir un pari хващам се на бас; tiens! а! я гледай! я виж! как така! en tenir une bonne пиян съм; se tenir bien а table имам добър апетит.
См. также в других словарях:
tête — [ tɛt ] n. f. • teste, test « crâne », opposé à l a. fr. chef « tête », 1050; lat. méd. testa « boîte crânienne », sens spécialisé de « coquille dure » → 1. test I ♦ 1 ♦ Partie, extrémité antérieure (et supérieure chez les animaux à station… … Encyclopédie Universelle
tête-de-mort — tête [ tɛt ] n. f. • teste, test « crâne », opposé à l a. fr. chef « tête », 1050; lat. méd. testa « boîte crânienne », sens spécialisé de « coquille dure » → 1. test I ♦ 1 ♦ Partie, extrémité antérieure (et supérieure chez les animaux à station… … Encyclopédie Universelle
tête-à-queue — [ tɛtakø ] n. m. inv. • 1872; de tête et queue 1 ♦ Mouvement du cheval qui pivote brusquement sur lui même. 2 ♦ Brusque changement de direction d un véhicule qui se retrouve en sens contraire. L automobile a dérapé et fait un tête à queue. Des… … Encyclopédie Universelle
tête-à-tête — [ tɛtatɛt ] n. m. inv. • 1636; de tête(I, 2o) 1 ♦ Situation de deux personnes qui se trouvent seules ensemble, et spécialt qui s isolent ensemble. Un tête à tête amoureux. Elle essaya de nous ménager un tête à tête. ⇒ entrevue. « j évite le tête… … Encyclopédie Universelle
tête à tête — ou tête à tête n. m. inv. et loc. adv. d1./d n. m. inv. Situation de deux personnes seules l une avec l autre. d2./d Loc. adv. (Sans trait d union.) être tête à tête ou en tête à tête avec qqn, seul avec lui. Repas en tête à tête. ⇒TÊTE( )À(… … Encyclopédie Universelle
tête à queue — ou tête à queue [tɛtakø] n. m. ÉTYM. 1872, in Petiot; de tête, à, et queue. ❖ 1 Mouvement du cheval qui pivote sur lui même et se retourne à 180°. 0 Et soudain, un terrible écart, un tête à queue. Alban complètement décontenancé perd l … Encyclopédie Universelle
tête — (tê t ) s. f. 1° Partie qui, chez l homme et les animaux, contient le cerveau et les organes des sens, et qui est unie au corps par le cou. 2° La tête séparée du tronc. 3° Tête de Méduse. 4° Tête de mort. 5° La partie de la tête qui est … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
fait — 1. fait, faite [ fɛ, fɛt ] adj. • 1690; de 1. faire 1 ♦ Qui est constitué, a tel aspect. ♢ Quant au physique. Être bien fait, mal fait. ⇒ 1. bâti, fam. foutu. Il est bien fait de sa personne. Une femme bien faite. ⇒ girond (cf. fam. Bien balancée … Encyclopédie Universelle
TÊTE ET COU — La tête superpose un étage supérieur, le crâne, qui contient l’encéphale, un étage moyen, sensoriel, avec les fosses nasales, les orbites, les oreilles, et un étage inférieur, viscéral, ou aéro digestif (en avant, fosses nasales et cavité buccale … Encyclopédie Universelle
Tete Aberdeen — Tête Aberdeen La Tête Aberdeen est une tête masculine représentant peut être Héraclès jeune, traditionnellement considérée comme un original du sculpteur grec Praxitèle. Elle est conservée au British Museum sous le numéro d inventaire 1600 (GR… … Wikipédia en Français
Tete Leconfield — Tête Leconfield La Tête Leconfield est une tête féminine représentant sans doute la déesse Aphrodite, attribuée au sculpteur grec Praxitèle ou à son école. Elle est conservée à Petworth House, dans le Sussex de l Ouest (Royaume Uni), sous le… … Wikipédia en Français
