-
1 marmottier
m. (de huile de marmotte, nom donné а l'huile tirée de son amande) вид слива. -
2 pétrole
m. (lat. méd. petroleum, de petra "pierre" et oleum "huile", "huile de pierre") 1. нефт; puits а pétrole нефтови кладенци; pétrole naturel (pétrole brut) нерафиниран нефт; 2. газ; петрол; lampe а pétrole газова лампа; 3. синьо-сив цвят; costume bleu pétrole костюм в синьо-сив цвят. -
3 adoucissant,
e adj. et m. (de adoucir) 1. мед. успокоителен, облекчаващ (за лекарство); huile adoucissant,e масло за успокояване на кожата; 2. m. омекотител за пране. Ќ Ant. irritant. -
4 bouffer
v. (de °buff- onomat. désignant ce qui est gonflé) I. v.tr. 1. разг. гълтам, харча (за колЂ); la voiture bouffe de l'huile колата гълта масло; 2. нар. лапам лакомо, тъпча се; II. v.intr. 1. надувам се, издувам се, подпухвам; 2. бухвам; 3. разг. обземам, поглъщам напълно; son travail le bouffe complètement работата му го поглъща изцяло; 4. разг. плюскам, тъпча се; se bouffer надувам се. Ќ avoir envie de bouffer qqn. много ме е яд на някого; bouffer du curé настроен съм враждебно към поповете; se bouffer le nez карам се; bouffer des kilomètres пътувам много с колЂ. Ќ Ant. s'aplatir; jeûner. Ќ Hom. bouffée. -
5 coude
m. (lat. cubitus) 1. лакът; luxation du coude изкълчване на лакътя; s'appuyer sur le coude облакътявам се; 2. завой; coude d'une rivière завой, меандър на река; coude d'une route завой на път; 3. коляно, ъгъл (на тръба, кюнец и др.); 4. loc. adv. coude а coude лакът до лакът, един до друг; jouer des coudes пробивам си път с лактите, с блъскане. Ќ lever le coude пия много; mettre de l'huile de coude влагам енергия (в нещо); sous le coude в очакване; se tenir les coudes, se serrer les coudes подкрепяме се взаимно. -
6 couleur
f. (lat. color) 1. цвят, багра; couleur vive ярък цвят; couleur foncée тъмен цвят; d'une couleur de chair с телесен цвят; 2. боя, багрило; couleurs а huile маслени бои; couleurs а l'eau водни бои; 3. прен. колорит; couleur locale местен колорит; 4. couleur politique политическо убеждение, политическа линия; 5. цвят на национално знаме; pl. воен. знаме; 6. всяка от четирите бои на картите; annoncer la couleur обявявам боя за коз; прен. разкривам намеренията си; 7. adj.inv. couleur chair с телесен цвят; couleur paille със сламен цвят. Ќ avoir de belles couleurs имам хубав, здрав цвят на лицето си; changer de couleur променям цвета на лицето си; en faire voir de toutes les couleurs а qqn. разг. мъча, тормозя някого, вадя някому душата; être haut en couleur много съм червен; homme de couleur цветнокож, мулат, негър; les couleurs nationales национално знаме; perdre ses couleurs побледнявам; des yeux couleur du temps очи с променлив цвят (от сиво до синьо); photo en couleurs цветна снимка; faire la couleur боядисвам си косата; style sans couleur безличен стил; sous couleur de ост. под претекст, че; la couleur de qqch. разг. външният вид на нещо. -
7 crème
f. (lat. pop., d'o. gaul. crama, croisé avec chrisma, même o. que chrême, du gr. khrisma "huile") 1. каймак; сметана; crème fraîche прясна сметана; la crème du lait каймакът на млякото; 2. готв. крем; crème caramel крем карамел; 3. крем, помада; crème а raser крем за бръснене; crème solaire крем против слънчево изгаряне; crème pour chaussures вакса за обувки; 4. прен., разг. най-хубавото, най-отбраното (каймакът); la crème des hommes разг. елитът на обществото; 5. крем-супа; 6. adj.inv. бяло с жълтеникав оттенък ( за цвят). Ќ café crème кафе със сметана. Ќ Hom. chrême. -
8 créosol
m. (de créosote et lat. oleum "huile") хим. креозол. -
9 enduit
m. (de enduire) слой, мазилка; смазка; enduit en plâtre гипсова мазилка; enduit pour la peinture en huile грундиране на платно преди да се нанесат маслените бои отгоре. -
10 feu
m. (lat. focus "foyer, feu") (pl. feux) 1. огън; allumer le feu (faire du feu) паля огън; 2. пожар, пламъци; au feu! пожар!; 3. огнище; s'installer près du feu сядам до огнището; 4. разш. къща, дом; hameau de cinquante feux село с петдесет къщи; 5. воен. огън, стрелба; feux croisés кръстосан огън; feu de barrage преграден огън; feu roulant барабанен огън; feu! огън! (команда); arme а feu огнестрелно оръжие; 6. клада; condamné au feu осъден за изгаряне на кладата; 7. огън, възпаление, раздразване; 8. прен. огън, жар, страст, възторг, ентусиазъм; 9. разгар, битка; dans le feu du combat в разгара на битката; aller au feu влизам в битката; 10. pl. светлина, заря, сияние; les feux de la rampe театр. светлините на рампата; 11. pl. горещини; 12. блясък; les feux d'un diamant блясъкът на диамант; 13. фар, прожектор; feux d'atterrisage ав. лампи, прожектори на летище за нощно кацане; feux de gabarit авт. габаритни светлини; 14. огънче (за запалване на цигара); avez-vous du feu? имате ли огънче? 15. нар. пистолет, револвер; 16. поет. звезда; 17. огнен, ярък цвят. Ќ avoir le visage en feu пламнало ми е лицето; coup de feu изстрел; cuire qqn. а petit feu разг. пека някого, пека го на ръжен (измъчвам); être entre deux feux между два огъня се намирам; employer le fer et le feu употребявам крайни средства; faire feu стрелям; faire long feu задържам се дълго време на някаква работа; feu d'artifice фойерверк; feu de bengale бенгалски огън; feu follet блуждаещ огън; feu de joie голям огън, запален на площад или на някоя височина по случай празник, увеселение; feu de la St-Jean огън, запален на полето на Еньовден; jeter feu et flamme бълвам огън и жупел; jeter de l'huile sur le feu наливам масло в огъня; jouer avec le feu играя си с огъня; mettre le feu а подпалвам, опожарявам; le feu du ciel поет. небесният огън, светкавицата; mettre tout а feu et а sang превръщам всичко в прах и пепел; n'avoir ni feu ni lieu немил-недраг съм; n'y voir que du feu нищо не разбирам (от дадена работа); prendre feu ядосвам се, пламвам; влюбвам се внезапно; Terre des Feux Огнена земя. -
11 foie
m. (lat. ficatum) анат. черен дроб; foie gras черен дроб на угоена гъска; huile de foie de mourue рибено масло. Ќ avoir les foies страх ме е; se manger (se ronger) les foies тревожа се. -
12 jauge
f. (a. frq. °galga "perche") 1. определена вместимост, обем, мярка, калибър, шаблон; robinet de jauge контролен кран (който показва нивото на водата в парен котел или водохранилище); 2. мярка, уред за мерене; jauge а ruban рулетка; jauge de niveau d'huile пръчка за мерене нивото на маслото в автомобилен двигател; 3. уред за измерване на вместимост; 4. мор. тонаж на кораб; 5. ров (в който се нареждат една до друга млади лози и друг разсад); 6. бъчва, която служи за еталон за вместимост; 7. регулатор на дълбочината на оранта на плуг. -
13 lécythe
m. (gr. lêkuthos "vase а huile") съд за благовония ( в древна Гърция). -
14 oléate
m. (du lat. oleum "huile") хим. олеат ( сол на олеиновата киселина). -
15 oléfiant,
e adj. (du lat. oleum "huile") маслодаен. Ќ gaz oléfiant, ост. етилен. -
16 portrait
m. (p. p. de portaire "dessiner") 1. портрет; portrait а l'huile портрет с маслени бои; portrait au pastel портрет с пастели; portrait en pied портрет в естествена величина; 2. пълна прилика; портрет, копие; 3. лит. литературен портрет, описание. -
17 ricin
m. (lat. ricinus) 1. бот. рицин, Ricinus; huile de ricin рициново масло; 2. зоол. акар, който паразитира по птиците. -
18 ripolin
m. (du neerl., du nom de Riep, l'inventeur et -olin, de ol-, olie "huile") боя, която съдържа лак. -
19 tableau
m. (de table) 1. картина; tableau peint а l'huile маслена картина; restaurer un tableau реставрирам картина; tableau abstrait абстрактна картина; exposer ses tableaux излагам картините си; 2. картина, описание; tableaux de la vie militaire описания (картини) от военния живот; 3. таблица, списък; tableau de marche спорт. график; tableau chronologique хронологична таблица; tableau statistique статистическа таблица; tableau des avocats списък на адвокатите; 4. черна дъска (в класна стая); 5. театр. картина; 6. тех. табло; tableau de distribution разпределително табло; tableau de commande командно табло; tableau des départs, des arrivées табло с потеглящи и пристигащи влакове; tableau des clés табло с ключове; tableau d'affichage табло за афиши, съобщения и др.; 7. мор. предна част на кораба, където е написано името му; tableau de bord бордово командно табло; 8. ост. vieux tableau стара наконтена (гримирана) жена; смешен старец; 9. tableau de chasse уловеният дивеч, който се подрежда по видове на масата; le tableau de chasse d'un Don Juan всичките жени, завоювани от ухажьор. -
20 tache
f. (probabl. du gr. taikns "signe") 1. петно; tache de rousseur луничка; tache de vin петно от вино; taches de léopard петна по гърба на леопард; taches solaires слънчеви петна (по повърхността на слънцето); 2. прен. недостатък, петно; c'est une tache а sa réputation това е петно върху репутацията му. Ќ faire tache d'huile разпространявам се бързо като мазно петно ( за новина).
- 1
- 2
См. также в других словарях:
huile — [ ɥil ] n. f. • 1250 uile; 1120 oile, var. olie; h pour éviter la lecture vile; lat. oleum 1 ♦ Substance grasse, onctueuse et inflammable, liquide à la température ordinaire et insoluble dans l eau, d origine végétale, animale ou minérale. ⇒… … Encyclopédie Universelle
huile — Huile, Oleum, Oliuitas, Columel. li. 12. cap. 50. Media est oliuitas plerunque initium mensis Decembris. Nam et ante hoc tempus acerbum oleum conficitur, quod vocatur aestiuum: et circa hunc mensem viride premitur, deinde postea maturum. Huile… … Thresor de la langue françoyse
huile — HUILE. sub. m. Liqueur grasse & onctueuse qui se tire presque de toutes sortes de choses. Huile d olive. huile de noix. huile de chenevis. huile de navette. huile d amandes douces tirée sans feu. huile douce. huile vierge, qui a esté esprainte… … Dictionnaire de l'Académie française
huilé — huilé, ée (ui lé, lée) part. passé d huiler. Oint d huile. Papier huilé. Par plaisanterie ou sarcasme, huilé se dit quelquefois pour oint. • ....Le fils d un insensé [Charles VI], Huilé dans Rheims et par l Anglais pressé, VOLT. Lett. roi de … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
Huile — (franz., spr. ūĭl ), Öl; H. antique, s. Parfümerie. H. de marc (spr. mar), Drusenöl; h. de noisette, Haselnußöl; h. de Provence, Provenceröl; h. vierge, Jungfernöl, feinstes Olivenöl, etc … Meyers Großes Konversations-Lexikon
Huile — (frz., spr. üihl), Öl; H. d olive (spr. dolihw), Olivenöl; H. de Provence (spr. wángß), Provenceröl; H. vierge (spr. wĭärsch ), Jungfernöl, feinstes Olivenöl; H. volatile (spr. wolatihl), flüchtiges Öl … Kleines Konversations-Lexikon
huilé — Huilé, [huil]ée. part … Dictionnaire de l'Académie française
huile — (ui l ) s. f. 1° Liqueur grasse tirée de l olive. • Je ne saurais vous plaindre de n avoir point de beurre en Provence, puisque vous avez de l huile admirable et d excellent poisson, SÉV. Lett. du 16 mars 1672. • Deux salades.... Dont l… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
HUILE — s. f. Nom donné à des substances inflammables, ordinairement liquides, qui sont de deux sortes : les huiles grasses, douces ou fixes ; et les huiles volatiles ou essentielles, qu on appelle autrement Essences. Les huiles grasses s extraient par… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
HUILE — n. f. Nom donné à des substances liquides, d’origine animale, végétale ou minérale, qui servent soit à l’alimentation et à la pharmacie, soit à l’éclairage. Les huiles grasses, douces ou fixes. Les huiles volatiles ou essentielles, ou Essences.… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
Huile — Une huile est un corps gras qui est à l état liquide à température ambiante et qui ne se mélange pas à l eau. Les huiles sont des liquides gras, visqueux, d origine animale, végétale, minérale ou synthétique. Elles se différencient des graisses… … Wikipédia en Français
