Перевод: с испанского на болгарский

hoy+no+se+me+va+la+mala+leche

  • 1 leche

    f 1) мляко; 2) млечен сок (на растения); 3) прост. сперма; 4) с предл. de и име на животно, означава: а) сукалче; б) млекодайно животно; 5) прен., разг. късмет; 6) прен. първоначалното домашно възпитание; първите неща, на които е научено детето; 7) вулг. удар, юмрук, инцидент; 8) pl вулг. глупости, галиматии; leche condensada кондензирано мляко; leche de los viejos прен., разг. вино; leche de pàjaro от птиче мляко; leche pasterisada пастьоризирано мляко; estar uno con la leche en los labios прен., разг. още имам мляко около устата (жълто около човката); още нямам опит; новак съм в нещо; estar en leche прен. а) още зрея, наливам се (за плодове, растения); б) спокойно и тихо море; mala leche прен., вулг. злонамереност, лош характер; a toda leche прост. много бързо, с пълна скорост; mamar uno una cosa en la leche прен., разг. засукал съм още с млякото, научил съм много рано; pedir leche a las Cabrillas прен. искам невъзможното; ser algo una leche прост. досадно, вредно нещо; глупост, измишльотина; ser la leche разг. това е върхът! това е прекалено!

    Diccionario español-búlgaro > leche

  • 2 mala

    leche f разг. лош характер, лошо намерение.

    Diccionario español-búlgaro > mala

  • 3 andanza

    f 1) обикаляне, скитане; 2) късмет; buena andanza сполука; mala andanza нещастие, неудача; 3) pl похождения, перипетии; 4) вж. andancio.

    Diccionario español-búlgaro > andanza

  • 4 café

    m 1) кафеено дърво; 2) кафе (зърно, напитка); café de centeno леблебия; café crudo сурово кафе; café helado айскафе; café solo чисто кафе, без сметана или мляко; café cortado; café con leche кафе с мляко; café tostado печено кафе; café descafeinado без кофеин; 3): (de) color (de) café кафяв цвят; 4) кафене; tomar una taza de café пия чаша кафе.

    Diccionario español-búlgaro > café

  • 5 catadura

    f 1) проба, опитване, дегустация; 2) гримаса, израз на лице (предимно с mala, fea).

    Diccionario español-búlgaro > catadura

  • 6 crianza

    f 1) развъждане, отглеждане; 2) кърмене; 3) възпитание; buena (mala) crianza добро (лошо) възпитание; dar crianza възпитавам; 4) приготвяне на вино.

    Diccionario español-búlgaro > crianza

  • 7 cuca

    f 1) земна ябълка, гулия; 2) вид гъсеница; 3) pl ядки (орехи, лешници и др.); mala cuca прен., разг. лош човек.

    Diccionario español-búlgaro > cuca

  • 8 diente

    m 1) зъб; diente de leche млечен зъб; diente incisivo преден зъб; diente canino кучешки зъб; diente molar кътник; 2) зъбец; 3) зъбер; 4) висок стръмен връх (в алпинизма); 5) скилидка (чесън); diente de león глухарче, радика; a regaña dientes с отвращение, с неприязън; crujirle a uno los dientes скърцам със зъби (от яд, нетърпение); armado hasta los dientes разг. въоръжен до зъби; dar diente con diente разг. тракат ми зъбите, от студ (страх); hablar (decir) una cosa entre dientes говоря през зъби, процеждам през зъби.

    Diccionario español-búlgaro > diente

  • 9 espina

    f 1) трън, бодил; 2) кост (на риба); 3) тресчица (от дърво); 4) анат. гръбнак, гръбначен стълб; 5) прен. опасение, безпокойство, грижа, съмнение, подозрение; 6) прен. трудност, пречка, щета; darle a uno mala espina una cosa прен., разг. кара ме да се тревожа, безпокои ме; dejar a uno la espina en el dedo прен., разг. не излекувам докрай; estar en espinas в трудно положение съм; estar en la espina прен., разг. приличам на клечка от слабост; la espina cuando nace, la punta lleva delante proverb човек се ражда с наклонностите си; sacar la espina прен. изкоренявам злото, премахвам проблема; sacarse uno la espina прен. най-накрая си показвам рогата, правя или казвам дълго потискано нещо; tener a uno en espinas прен., разг. държа някого като на тръни.

    Diccionario español-búlgaro > espina

  • 10 fe

    f 1) вяра, убеждение, вярване; 2) доверие; 3) обещание, клетва; 4) удостоверяване, свидетелстване; dar fe удостоверявам, потвърждавам; 5) удостоверение (за брак, кръщене); 6) вярност, честност; fe de erratas печат. списък с печатни грешки; fe de vida прен., разг. известие от някой, който е далече; завръщането му; fe púnica; mala fe двуличие, злонамереност; buena fe честност, добронамереност; a buena fe честно, сигурно, безсъмнено; a fe mía, por mi fe честна дума; a la buena fe простодушно, незлобливо; de buena fe искрено, вярно; de mala fe злобно, измамно; hacer fe доказвам; prestar fe приемам, съгласявам се.

    Diccionario español-búlgaro > fe

  • 11 figura

    f 1) фигура; 2) лице; 3) образ, изображение; El caballero de la triste figura Рицарят на печалния образ; 4) символ; 5) разг. превзет човек; 6) смешен човек, голям образ; 7) форма; 8) нотен знак; 9) драматичен персонаж; 10) подреждане при танц; 11) мимика, гримаса; 12) водеща, изтъкната фигура в дадена област; 13) илюстрация в текст; 14) геометрична фигура; 15) грам. писмена или словесна фигура (образ); 16) риторична фигура; figura de bulto статуя (каменна, дървена); figura de delito (penal) юр. състав на престъплението; buena (mala) figura хубаво (лошо) телосложение; hacer figura влиятелен фактор съм; hacer figuras кривя се, правя мимики; hoy figura, mañana sepultura всичко е суета, всичко е преходно; tomar figura de подражавам на, имитирам.

    Diccionario español-búlgaro > figura

  • 12 firma

    f 1) подпис; 2) подписване; 3) книжа за подпис; 4) търговска фирма; refrendar con su firma скрепвам с подписа си; firma en blanco подписан празен лист, свобода на действие; buena (mala) firma сигурен, проверен (несигурен) човек; dar uno firma en blanco a otro прен. давам карт бланш някому; dar la firma a alguien счет. поверявам му отчетността; echar una firma прен., разг. водя счетоводството, управлявам чужда собственост; firma multinacional международна фирма.

    Diccionario español-búlgaro > firma

  • 13 gana

    f желание, охота, апетит (с предл. de, по-често pl)); de buena gana охотно; de mala gana неохотно; me da gana много ми се иска; venir en gana пожелавам; donde hay gana hay maña погов. който иска, може; abrir(se) las ganas de comer събуждам, възбуждам (си) апетита; hacer uno lo que le da la gana разг. правя, каквото си искам, не се съобразявам с никого и нищо; quedarse uno con las ganas оставам си само с желанието да направя нещо; tener gana de fiesta прен., разг. подстрекавам някого към свада; tenerle ganas a uno прен., разг. имам му зъб.

    Diccionario español-búlgaro > gana

  • 14 gente

    f 1) хора; 2) разг. семейство, фамилия; 3) народ, нация; 4) мор. екипаж; 5) група, класа; 6) разг. всички членове на една общност, група; 7) множество; gente baja непристоен (един или множество хора); gente de bien благородни, почтени хора; gente de escalera(s) abajo прен., разг. хора от низините; gente de la calle чужди, странични хора; gente de la garra прен., разг. крадци, джебчии; gente de la vida airada разпуснати хора; gente del bronce прен., разг. решителни, весели хора; gente de mal vivir (de la mala vida) престъпният свят; gente de medio pelo средна класа, средна хубост; gente de paz мирни хора (това е и отговор на въпроса на часовия їquién?); gente de pelo (de pelusa) прен., разг. богаташи, имотни; gente de pluma прен., разг. писатели, творци; gente de trato търговци, делови хора; gente gorda разг. с високо положение; gente maleante шмекери; gente menuda разг. деца, дечурлига; gente non sancta пропаднали хора; gente perdida скитници, престъпници; de gente en gente от поколение на поколение; ser como la gente Арж., Кол., К. Рика, Ч., Ур. като хората, т. е. както трябва, благоприлично, достойно; gente de toda broza хора без определено занятие.

    Diccionario español-búlgaro > gente

  • 15 harina

    f 1) брашно; 2) прен. фин прах; harina en flor пресято, чисто брашно; harina integral непресято брашно; estar metido en harina а) разг. изцяло съм погълнат от някаква работа; б) прен. плувнал съм в тлъстина; hacer (hacerse) harina una cosa разг. разрушавам, ставам на прах; ser una cosa harina de otro costal прен. съвсем друга работа; съвършено друго нещо; hacer buena (mala) harina прен., разг. работя, действам добре (зле); donde no hay harina todo es mohina proverb гладът е и от чумата по-лош.

    Diccionario español-búlgaro > harina

  • 16 hermano,

    a 1. adj братски; 2. m 1) брат; 2) брат (член на организация, религиозна общност); hermano, de leche млечен брат; hermano, político шурей, девер; medio hermano, доведен брат; hermano, bastardo брат от извънбрачна връзка на един от родителите; hermano, carnal роден брат; hermano,s siameses сиамски близнаци; primo hermano, първи братовчед; lenguas hermano,as близкородствени езици.

    Diccionario español-búlgaro > hermano,

  • 17 hierba

    f 1) трева; 2) паша за добитък; 3) pl растителна отрова; 4) разг. трева, дрога, марихуана; 5) година (за животно); finas hierbas подправки; mala hierba а) бурен, плевел; б) непослушно дете; hierba mala nunca muere черен гологан не се губи; ver (sentir) uno crecer la hierba разг. имам будно съзнание, бързо си давам сметка за нещата; hierba del Paraguay; hierba mate парагвайски чай, мате; pisar buena (mala) hierba прен. а) в добро (лошо) настроение съм; б) получавам се добре (зле); comer su trigo en hierba прен. изразходвам на зелено (предварително) придобивките си; de dos (tres, etc.) hierbas двугодишен (тригодишен и т. н., за животно); crecer como la mala hierba разг. израствам бързо, като бурен; en hierba неузрял; (y) otras hierbas и още много ( след изброяване).

    Diccionario español-búlgaro > hierba

  • 18 hijo

    m 1) дете, син; hijo políitico зет; 2) рел. чадо; чедо; 3) дете (ласкаво обръщение); 4) pl деца, наследници (синове и дъщери); 5) прен. издънка, потомък; 6) прен. дело, творба; 7) издънка, филиз; 8) бяло вещество в рогата на животно; hijo de papà син на богат баща; hijo natural извънбрачно дете; cualquier (cada, todo) hijo de vecino разг. всеки човек; hijo adoptivo осиновено дете; hijo bastardo незаконородено (копеле); hijo de leche млечен син (дъщеря); hijo de la calle уличник, скитник; cada uno es hijo de sus obras proverb всеки е рожба на делата си; по делата им ще ги познаете; hijo de Dios теол. Божи Син; Божие чадо; hijo del agua който много обича водата, морето; hijo de la tierra който няма роднини, близки; сам на земята; hijo del diablo дяволско изчадие; hijo de puta кучи син, копеле; hijo reconocido припознато дете; costar màs que un hijo tonto прен., разг. излиза ми прекалено скъпо; echar al hijo подхвърлям дете; tomar a uno por el hijo de la portera прен., разг. отнасям се с пренебрежение към някого, не му обръщам внимание.

    Diccionario español-búlgaro > hijo

  • 19 hora

    f 1) час; їqué hora es? колко е часът?; 2) време за нещо; 3) последните мигове от живота (с гл. llegar); llegó la hora настъпи моментът; дойде времето; es hora de време е да; a la hora dada в уреченото време; 4) pl мит. сезоните, деца Зевс и Темида; 5) Ч. смъртоносна болест; Ўa buenas hora mangas verdes! прен., разг. след дъжд качулка; hora de la modorra точно преди зазоряване, по време на най-дълбокия сън; hora de verano лятно часово време; hora hache точният час за започване на действие; hora punta час пик; пиково време; hora suprema смъртният час; hora tonta лениво, празно време; horas bajas прен. период на обезсърчаване, депресия; hora muertas прен. мъртво време; a buena hora в подходящия момент; a la hora веднага, в момента, точно навреме; a última hora в последния момент; cada hora непрекъснато, винаги; dar hora насрочвам час; dar la hora а) отброявам часовете (за часовник); б) казвам колко е часът; в) прен. по него си сверявам часовника (безупречен е, точен, съвършен); en hora mala ненавреме, в неподходящ момент; en su hora когато му дойде времето; ganar horas прен. печеля време; hacer horas а) запълвам си времето; б) работя извънредно; hacerse hora de una cosa настъпва времето за нещо; la hora de la verdad прен. решителният момент, часът на истината; pedir (tomar) hora a uno моля да ми се определи час за среща; poner en hora сверявам часовник; por hora вж. cada hora; sonar la hora de algo прен., разг. удари часът за нещо; tener uno sus horas contadas прен. дните ми са преброени.

    Diccionario español-búlgaro > hora

  • 20 idea

    f 1) идея; 2) мисъл; 3) образ, понятие, представа; 4) план, намерение; 5) мнение; 6) идея, замисъл; 7) разг. мания; 8) pl убеждения; idea(s) de bombero разг. налудничава идея; idea fija фикс идея, натрапчива мисъл; ideas universales универсални представи; mala idea лоша умисъл; remota idea далечна, неясна представа; con idea de разг. а) с намерение да; б) със задно намерение; dar (una) idea de cierta cosa а) давам представа за нещо; б) нахвърлям представата за нещо; formarse (hacerse) una idea de algo съставям си мнение, разбирам го; представям си го; hacerse a la idea de una cosa приемам идеята, представата за нещо, примирявам се с него; llevar idea de hacer una cosa имам намерение да извърша нещо; no tener ni la màs remota idea de algo нямам ни най-бегла представа за нещо, не го познавам; perseguir a alguien una idea преследва ме, не ми дава мира една мисъл; Ўvaya una idea! що за хрумване!

    Diccionario español-búlgaro > idea

См. также в других словарях:

  • mala leche — ► locución coloquial 1. Mal humor: hoy está de mala leche, mejor será que no hables con él. 2. Mala intención: me ha quitado la silla con mala leche …   Enciclopedia Universal

  • leche — sustantivo femenino 1. (no contable) Líquido orgánico blanco producido por las glándulas mamarias de las hembras de los mamíferos para alimentar a sus crías: leche de cabra, leche materna. café con leche. crema* de leche. 2. (no contable)… …   Diccionario Salamanca de la Lengua Española

  • leche — (Del lat. lac, lactis). 1. f. Líquido blanco que segregan las mamas de las hembras de los mamíferos para alimento de sus crías. 2. leche de algunos animales que se emplea como alimento de las personas. 3. Jugo blanco obtenido de algunas plantas,… …   Diccionario de la lengua española

  • Leche — (Del lat. lac, lactis.) ► sustantivo femenino 1 FISIOLOGÍA Líquido blanco producido y segregado por los pechos de las hembras de los mamíferos para alimentar a sus crías, que se emplea también como alimento corriente. 2 BOTÁNICA Líquido de… …   Enciclopedia Universal

  • Spanish profanity — Joder redirects here. For the community in Nebraska, see Joder, Nebraska. This article is a summary of Spanish profanity, referred to in the Spanish language as lenguaje soez (low language), maldiciones (curse words), malas palabras (bad words),… …   Wikipedia

  • malo — (Del lat. malus.) ► adjetivo 1 Que no es de buena calidad: ■ la tela del vestido que compraste era mala; tiene mala memoria. ANTÓNIMO bueno 2 Que es perjudicial o dañino: ■ el tabaco es malo para la salud . SINÓNIMO nocivo …   Enciclopedia Universal

  • Wikipedia:Consultas/Consultas lingüísticas — Atajo WP:CLWP:CL INSTRUCCIONES Por favor lee detenidamente estas instrucciones …   Wikipedia Español

  • tener — verbo transitivo 1. Poseer (una persona) [una cosa]: Tengo muchos libros. 2. Poseer (una persona o una cosa) [una …   Diccionario Salamanca de la Lengua Española

  • cara — s. desvergüenza, frescura, cinismo. ❙ «Hay que espabilarse, mi capitán, hay que tener arrestos y cara, mucha cara.» C. J. Cela, La colmena. ❙ «Hace falta mucha cara.» Ángel Palomino, Todo incluido. ❙ «¿Cómo iba a tener cara para explicármelo?»… …   Diccionario del Argot "El Sohez"

  • estar — verbo atributivo 1. Encontrarse (una persona o una cosa) en [una situación o una manera determinadas]: Está en paro. Está sentada. 2. Sentir o experimentar (una persona) …   Diccionario Salamanca de la Lengua Española

  • Julieta Venegas — Datos generales Nombre real Julieta Venegas Percevault Nacimient …   Wikipedia Español


Поделиться ссылкой на выделенное

Прямая ссылка:
Нажмите правой клавишей мыши и выберите «Копировать ссылку»

Мы используем куки для наилучшего представления нашего сайта. Продолжая использовать данный сайт, вы соглашаетесь с этим.