-
1 coup
m. (lat. pop. colpus, class. colaphus, gr. kolaphos) 1. удар; coup de pied ритник; coup de soleil слънчев удар; coup violent силен удар; se donner un coup contre un meuble удрям се в мебел; donner un coup удрям; coup de bâton удар с пръчка; coup sur les fesses удар по задника; coup bas удар под пояса (в бокса); coup d'épée удар със сабя; un coup au cњur прен. удар в сърцето; coup du sort удар на съдбата, нещастие; 2. звънтене, удряне; coup de gong звън на гонг; 3. изстрел, гърмеж; coup de canon топовен изстрел; tirer des coups de fusil стрелям с пушка; coup double лов. изстрел, който поваля едновременно две животни; 4. път; du premier coup от пръв път; encore un coup още веднъж; 5. loc. adv. а coup sûr несъмнено, сигурно; а coup de с помощта на; après coup много късно (след като му мине времето); а tous les coups, а tous coups всеки път; coup sur coup едно след друго, последователно; du coup веднага, изведнъж; разг. в последствие, вследствие на което; du même coup едновременно с това, същевременно; pour le coup колкото за това; tout а coup изведнъж, неочаквано; tout d'un coup изведнъж, на един път, наведнъж; au coup par coup едно след друго, последователно; sur le coup незабавно; 6. loc. prép. sous le coup de под напора на, под влиянието на; sur le coup de точно в ( за час). Ќ bon coup добър ход; coup d'air простудяване от течение; coup de bourse голяма печалба; coup de chapeau поздрав със сваляне на шапка; coup d'épingle остра, язвителна подигравка; coup d'essai пръв опит; coup d'Etat държавен преврат; coup de feu изстрел; coup de force насилие; coup de fortune превратност на съдбата; coup de foudre гръм; неочаквано събитие, гръм от ясно небе; внезапно влюбване; coup de frein внезапно забавяне, задържане; внезапна спирачка; coup de gueule нар. наругаване, псувня; coup de grâce последен смъртоносен удар; coup de grisou експлозия на газ гризу; coup de Jarnac удар, който е непредвиден, но честен; вероломен удар; coup de langue злословие; coup de l'étrier последна чашка (при изпращане); coup de main внезапна, неочаквана дръзка атака; coup de maître майсторски похват; coup de mer голяма вълна, която залива кораб; coup d'њil бърз поглед; coup de sang кръвоизлив; coup de téléphone (de fil) обаждане по телефона; coup de tête безразсъдна постъпка; coup de tonnerre гръм, трясък; coup de théвtre неочаквана промяна; coup de vent силен внезапен вятър; coup du ciel неочаквано (щастливо) събитие; coup dur тежко изпитание; coup monté предварително нагласена измама; c'est un coup d'épée dans l'eau това е безсмислена постъпка; donner un coup de brosse изчетквам набързо; donner un coup de balai измитам набързо; donner un coup de peigne сресвам; être aux cent coups не зная какво да правя (много съм разтревожен); faire les quatre cents coups водя разгулен, разпуснат живот; manquer son coup не успявам; mauvais coup престъпно дело; monter le coup а qqn. нар. мамя, залъгвам някого; sans coup férir без съпротива; tenir le coup устоявам, държа се здраво; tirer son coup разг. правя любов много набързо (за мъж); faire un coup double получавам двоен резултат с едно усилие; sur le coup de midi в 12 часа; към обяд; coup d'aile мах с крило; donner un coup de main (d'épaule, de pouce) а qqn. помагам на някого; en ficher un coup разг. работя здраво; coup de fer изглаждане набързо с ютия; coup de chien внезапна морска буря; coup de dés хвърляне на зарове; coup franc свободен удар (във футбола); boire un coup изпивам чаша; être dans le coup участвам в нещо; прен. в течение съм на нещо; в течение съм на това, което е модно; être hors du coup не съм засегнат от нещо, не се интересувам от нещо. Ќ Hom. cou, coût. -
2 état
m. (lat. status, de stare "se tenir debout") 1. състояние, положение; état de santé здравословно състояние; état d'âme душевно състояние; état de guerre военно положение; état de siège обсадно положение; être en état (hors d'état) de съм (не съм) в състояние да; mettre en état подготвям, приготвям; en tout état de cause при всяко положение, независимо как; винаги; état liquide, gazeux течно, газообразно състояние; 2. занятие, професия, звание; état militaire военна професия; 3. списък, формуляр; сметка, ведомост; état des lieux опис на помещенията; état signalitique данни (в паспорт); 4. обществено положение; état civil гражданско състояние; 5. щат на служещите; 6. донесения; 7. Etat държава; l'Etat bulgare българската държава; homme d'Etat държавен мъж, държавник; secret d'Etat държавна тайна; coup d'Etat държавен преврат; affaire d'Etat държавна работа; chef d'Etat държавен глава; dépenses d'Etat държавни разходи; biens de l'Etat държавни имоти; relations entre Etats дипломация; 8. народ, нация; grand, petit état голям, малък народ; 9. pl. ист. щати; les Etats généraux генерални щати; 10. съсловие; le Tiers Etat третото съсловие; 11. ост. форма на политическо управление; l'état démocratique демократично управление. Ќ état des choses обстоятелства, конюнктура; en état в състояние; en tout état de cause във всеки случай, както и да се предполага, каквото и да се случи. -
3 cause
f. (lat. causa "cause" et "procès") 1. причина, повод; agir en connaissance de cause действам съзнателно; il n'y a pas d'effet sans cause нищо не е без причина; 2. дело, кауза, страна; cause civile гражданско дело, cause criminelle наказателно дело; plaider une cause защитавам кауза; soutenir une cause защитавам кауза; 3. loc. prép. а cause de по причина на; а cause que ост. защото; pour cause de поради. Ќ en tout état de cause във всеки случай; faire cause commune avec qqn. действам съвместно с някого; mettre en cause поставям обвинение на разглеждане; et pour cause ясно защо; avocat sans causes адвокат без клиенти; obtenir gain de cause постигам това, което съм искал; la cause est entendue, jugée дебатите са приключени; mettre hors de cause оневинявам; en désespoir de cause като последно средство; en connaissance de cause познавайки добре фактите. Ќ Ant. effet, résultat, conséquence. -
4 prix
m. (lat. pretium) 1. цена, стойност; prix d'une marchandise цена на стока; prix unique твърда цена; prix coûtant, prix de revient себестойност; prix de fabrique фабрична цена; prix de vente продажна цена; prix fob цена франко борда; prix fixe твърда цена; а bas prix, а vil prix, а non prix на безценица; а moitié prix на половин цена; hors de prix много скъп; sans prix безценен; 2. награда, премия; prix d'honneur почетна награда; prix Nobel Нобелова премия; remporter le prix получавам награда; 3. прен. възмездие, отплата за нещо; цена; le prix de la gloire цената на славата; 4. loc. adv. а tout prix на всяка цена; 5. loc. prép. au prix de с цената на. -
5 voix
f. (lat. vox, vocis) 1. глас; voix timbrée, voix sonore звънък глас; voix rauque дрезгав глас; élever la voix повишавам глас; tremblement de la voix трептене, треперене на гласа; voix de stentor мощен, оглушителен глас; voix sourde приглушен глас; voix enrouée прегракнал глас; voix de rogomme разг. пиянски глас; forcer sa voix насилвам гласа си (при пеене); chanter а pleine voix, de toute sa voix пея с пълен глас; а voix basse тихо, ниско; а voix haute високо, на висок глас; а mi-voix, а demi voix с половин глас; полугласно; voix hors champs глас зад кадър (в киното); 2. муз. партия, глас; а deux voix на два гласа; 3. звук; (на предмет или музикален инструмент); la voix du violon звукът на цигулката; 4. вик (на животно, на птица); donner de la voix лов. лая; прен. протестирам; 5. избирателен глас; mettre aux voix поставям на гласуване; donner sa voix гласувам; avoir voix consultative имам съвещателен глас; 6. ост. мнение, възглед, изразяване на позиция; 7. вътрешен глас, съвест; la voix de la raison гласът на разума; 8. грам. залог; voix active действителен залог; voix passive страдателен залог; voix moyenne среден залог. Ќ avoir voix au chapitre чува ми се думата; être en voix гласът ми е в добро състояние; entendre des voix имам слухови халюцинации; voix du peuple, voix de Dieu глас народен, глас божи tout d'une voix единодушно; de vive voix устно; couvrir la voix de qqn. говоря по-силно от някого.
См. также в других словарях:
hors-tout — [ ɔʀtu] adj. invar. ÉTYM. Mil. XXe; de hors, et tout. ❖ ♦ Techn. Se dit de la plus grande longueur d un véhicule, qui se mesure sans que rien dépasse. || Une voiture de 3,50 m hors tout … Encyclopédie Universelle
hors\ tout — [ ɔrtu ] adj. inv. • mil. XXe; de hors et tout ♦ Se dit des plus grandes dimensions d un objet, mesurées sans que rien ne dépasse … Encyclopédie Universelle
Hors tout — ● Hors tout se dit de la plus grande valeur de la dimension d un objet … Encyclopédie Universelle
Longueur Hors-Tout — La longueur hors tout est noté Loa sur ce schéma La longueur hors tout ou longueur d encombrement, en général notée LHT ou LOA pour Length over all, est une mesure d un bateau utilisée en architecture navale. Elle correspond à la distance entre… … Wikipédia en Français
Longueur hors-tout — La longueur hors tout est noté Loa sur ce schéma La longueur hors tout ou longueur d encombrement, en général notée LHT ou LOA pour Length over all, est une mesure d un bateau utilisée en architecture navale. Elle correspond à la distance entre… … Wikipédia en Français
hors — [ ɔr ] adv. et prép. • fin XIe; de dehors I ♦ Adv. de lieu Vx ⇒ dehors. Aller hors. II ♦ Prép. À l extérieur de, au delà de. 1 ♦ Vx À l extérieur de. « On goûtait dans un cabaret hors la ville » (Rousseau) … Encyclopédie Universelle
*hors — ● hors préposition Littéraire. À l exclusion de, hormis, sauf : Ils y sont tous allés, hors deux ou trois. Suivi d un nom sans article, indique l extériorité, la supériorité, l exclusion, l écart : Exemplaires hors commerce. ● hors (difficultés)… … Encyclopédie Universelle
tout — [ tu ] ; toute [ tut ] ; tous [ tu ] (adj.), [ tus ] (pron.) ; toutes [ tut ] adj., pron., adv. et n. • Xe; bas lat. tottus, forme expressive de totus « tout entier, intégral » I ♦ Adj. A ♦ (fin … Encyclopédie Universelle
Hors-Champ — Le hors champ (Out of Screen, O.S., en anglais) désigne tout ce qui ne se voit pas à l écran mais qui est filmé et qui existe . On considère parfois que le hors champ comprend l ensemble de l espace diégétique, c est à dire tout ce qui fait… … Wikipédia en Français
hors-d'œuvre — [ ɔrdɶvr ] n. m. inv. • 1596; de hors et œuvre 1 ♦ Archit. Pièce en saillie détachée du corps d un bâtiment. Littérature, arts Morceau accessoire ou superflu. 2 ♦ (XVIIe) Cour. Petit plat que l on sert au début du repas, avant les entrées ou le… … Encyclopédie Universelle
tout-terrain — [ tuterɛ̃ ] adj. et n. • v. 1970; de tout et terrain ♦ Se dit d un véhicule capable de rouler hors des routes, sur toutes sortes de terrains (sol détrempé, fortes déclivités, etc.). Voitures, véhicules tout terrains. Ellipt Des tout terrains. ⇒… … Encyclopédie Universelle
