-
1 monde
m. (lat. mundus) 1. свят, планета; система от планети; 2. свят; au monde на света; 3. разш. le monde d'art светът на изкуството; 4. континент; планета Земя; 5. светско общество, светски живот; vivre dans le monde живея в обществото; homme du monde човек от висшите кръгове на обществото; le petit monde обикновените среди на обществото; простолюдие; 6. човешки род; човешко общество; хора; 7. посетители, гости; avoir du monde посрещам, имам гости; 8. народ, тълпа; 9. ост. слуги; прислуга. Ќ aller (passer) dans l'autre monde умирам; mettre au monde раждам, давам живот; venir au monde раждам се; tout le monde всички; monsieur Tout-le-monde господин еди-кой си; le Nouveau monde Америка; le monde comme il va обикновеният ход на нещата; de l'autre monde, d'un autre monde невероятен, който не е за вярване; а face du monde открито, пред всички; de par le monde навсякъде, по цялата земя; depuis que le monde est monde откакто свят светува; pour rien au monde за нищо на света; ne plus être de ce monde умрял съм; faire (tout) un monde de qqch. преувеличавам трудностите около дадена дейност; se moquer (se ficher, se foutre) du monde действам без да се интересувам от общественото мнение; se prendre pour le nombril du monde мисля се за център на света; refaire le monde говоря претенциозно; ainsi va le monde! така стоят нещата, животът си тече; c'est le monde а l'envers (renversé) необичайно е, всичко е наопаки; c'est un monde! огромно е, преувеличено е! il y a du monde au balcon големи гърди на жена. -
2 grand,
e adj. et n. (lat. grandis, qui a éliminé magnus) 1. голям, едър, висок; un homme grand, голям, едър човек; un homme grand, et mince висок и слаб човек; un grand F голяма буква F; grand,e foule голяма тълпа; grand, monde много хора; 2. голям, просторен; 3. силен, голям; un grand, bruit голям шум; 4. цял, пълен; une fenêtre grand,e ouverte широко отворен прозорец; des yeux grand,s-ouverts широко отворени очи; deux grand,es heures над два пълни часа; depuis trois grand,s jours от цели три дълги дена; 5. най-важен, капитален; grand,e nouvelle важна новина; avoir grand, besoin имам голяма нужда; 6. многоброен; 7. голям (по степен); nous sommes de grand,s amis ние сме големи приятели; 8. голям, порастнал, възрастен; cette fille est déjà grand,e това момиче е вече голямо, порастнало; les grandes personnes възрастните; être assez grand, pour достатъчно съм възрастен за да; les grand,s възрастните; по-големите деца; 9. дълъг, голям на дължина; marcher а grand,s pas вървя с големи крачки; 10. прен. прочут, велик, голям; un grand, homme велик човек; un grand, artiste прочут артист; grand, seigneur велик владетел; grand, prêtre велик жрец; les grand,s hommes великите хора; Pierre le grand, Петър Велики; 11. надут, важен, бомбастичен, голям; avoir grand, air имам важен вид; 12. великодушен, благороден; un grand, caractère благороден характер; 13. значителен, монументален, важен; un grand, ouvrage монументално дело, творба; 14. m. голям, възрастен човек; les grand,s ne sont pas toujours raisonnables големите не винаги са разумни; 15. loc. adv. en grand, голям мащаб, в големи размери. Ќ de grand, cњur от все сърце; grand, air чист въздух, на открито място; au grand, air на открито, на въздух; grand-faim голям глад; grand, monde висш свят; grand, merci голяма благодарност, много ви благодаря; grand-soif голяма жажда; le Grand Océan Великият (Тихият) океан; le grand Turc, le grand Seigneur султан; les grand,es eaux de Versailles едновременната работа на всички водоскоци във Версай; lever а grand,e eau пера с много вода; grand, blessé сериозно ранен; au grand, complet в пълен състав; La Grande Guerre Втората световна война; Grand d'Espagne Испански гранд; la Grand-rue (Grand'rue) главната улица в град; а grand,-peine с голяма мъка; pas grand,-chose не е голяма работа; voir grand, loc. adv. имам големи проекти; grand ensemble жилищен комплекс. Ќ Ant. petit; exigu; mesquin, bas; modeste. -
3 aveu
m. (des anc. formes de avouer: j'aveue) 1. признание, признаване, самопризнание; 2. съгласие; sans votre aveu без вашето съгласие. Ќ de l'aveu de tout le monde по всеобщо мнение; homme sans aveu човек без съвест; интригант. -
4 esprit
m. (lat. spiritus "souffle") 1. дух, призрак, привидение; croire aux esprits вярвам в духове; 2. ум, разум, разсъдък; avoir qqch. а l'esprit (en esprit) наумил съм си нещо; perdre l'esprit губя разсъдъка си; 3. остроумие; avoir de l'esprit духовит съм; homme d'esprit духовита личност; 4. съзнание, дух; esprit de combat боен дух; présence d'esprit присъствие на духа; esprit philosophique философски дух; l'esprit d'une société духът на дадено общество; 5. смисъл l'esprit du texte смисъла на текста; 6. характер; avoir de l'esprit belliqueux имам войнствен характер; avoir bon (mauvais) esprit добронамерен (недобронамерен) съм; 7. същност, своеобразие; l'esprit d'une constitution същността на дадена конституция; 8. ост. спирт, алкохол; esprit-de-vin етилов; esprit-de-bois метилов; 9. грам. ударение в старогръцкия език; esprit rude спиритус аспер; esprit doux спиритус ленис; 10. pl. ост. съзнание; perdre ses esprits губя съзнание; esprits animaux (vitaux) жизнен принцип в старата физиология (XVI и XVII в.); 11. намерение, цел; avoir le bon esprit de faire qch. имам доброто намерение да направя нещо. Ќ avoir l'esprit mal tourné разг. мнителен съм, взимам всичко от лошата страна; de corps et d'esprit тялом и духом; esprit de parti партийност; esprit de suite последователност; esprit de système систематичност; esprit de monde житейска мъдрост; esprit fort свободомислещ; esprit public обществено мнение; être bien (mal) dans l'esprit de qqn. имам (нямам) благоразположението на някого; faire de l'esprit показвам се остроумен; rende l'esprit издъхвам; sans esprit de retour безвъзвратно; tour d'esprit начин на изразяване; trait d'esprit остроумие, остроумна дума; un bel esprit ост. човек с претенции за духовитост. -
5 figure
f. (lat. figura "forme") 1. външен вид, образ, облик; figure d'homme човешки образ; 2. лице; figure ossease кокалесто лице; 3. личност; les grandes figures de l'histoire великите исторически личности; 4. рисунка, изображение; илюстрация; 5. pl. фигури; figures de style стилни фигури; figures de rhétorique риторични фигури; figures géométriques геометрични фигури; 6. изражение ( на лицето). Ќ faire (bonne) figure dans le monde играя роля в обществото; център съм на внимание; faire triste figure имам печален израз на лицето; играя жалка роля; le chevalier а la triste figure лит. рицарят на печалния образ ( Дон Кихот). -
6 fini,
e adj. (de finir) 1. ограничен, който има граници; univers fini, ограничено пространство; 2. голям, краен; 3. изхабен; un homme fini, изхабен човек; 4. завършен, приготвен изцяло, готов; produits fini,s готови продукти; produits semi-fini,s полуфабрикати; 5. добре изработен; vêtement bien fini, добре изработена дреха; 6. неодобр. пълен, изпечен; c'est un menteur fini, изпечен лъжец; 7. изминал, минал, отминал, изчезнал; c'est un monde fini, отминал свят; 8. m. съвършенство; ограниченото; le fini, et l'infini ограниченото и безграничното. -
7 métier
m. (lat. ministerium, altéré en °misterium, par crois. avec mysterium) 1. занаят, професия; служба, специалност; avoir un bon métier имам добра професия; 2. изкуство, дарба; 3. стан; métier а tisser тъкачен стан; métier Jacquard жакардов стан; métier а tapisserie, а dentelle стан за тъкане на тапицерии, дантели. Ќ chacun son métier les vaches seront bien на вълка вратът му е дебел, защото сам си върши работата; être du métier разбирам си от занаята; faire un vilain métier играя мръсна роля; faire métier de занимавам се с; faire son métier не се бъркам, дето не ми е работа; гледам си работата; homme de tout métier човек, който е готов на всичко, за да се отърве от нещо; le plus vieux métier du monde проституиране, проституция; sur le métier в действие; il n'y a pas de sot métier всяка професия е добра. -
8 petit,
e adj. (bas lat. °pittittus) 1. малък, дребен; un homme petit, дребен човек; tu es encore trop petit, pour sortir seul още си малък, за да излизаш сам; petit, appartement малък апартамент; 2. ситен, дребен (за дъжд); 3. прен. дребен, незначителен, ограничен, глупав; дребнав; 4. мъничък, сладък, приятен; découvre-moi ton petit, cњur открий ми мъничкото си сърце; 5. m., f. дете, детенце, момченце, момиченце; малко (за животни); 6. m. pl. слаби, бедни, кротки, смирени хора; малки същества; 7. loc. adv. en petit, в умален вид; накъсо; petit, а petit, малко по малко, постепенно; un petit, peu мъничко; un tout petit, peu съвсем малко. Ќ au petit, jour (au petit, matin) на разсъмване; au petit, pied в малък мащаб (в карикатура); dans un petit, quart d'heure след малко, завчас; le petit, peuple (le petit, monde) простолюдие; petit, а petit, l'oiseau fait son nid погов. с постоянство човек постига целта си; se faire petit, devant qqn. унижавам се, раболепнича пред някого. -
9 venir
v. (lat. venire) I. v.intr. 1. идвам; пристигам; venez avec moi елате с мен; il va venir той ще дойде; venez près de moi елате до мен; il vint а Genève un homme célèbre в Женева пристигна един прочут човек; venir а qqn. идвам при някого, към някого; 2. идвам, настъпвам, сполетявам; quand vint son tour когато дойде, настъпи неговият ред; 3. идвам, хрумвам; une idée me vient а l'esprit хрумва ми идея; il me vient а l'esprit de идва ми на ума да; 4. никна, раста; le blé vient bien житото расте добре; 5. образувам се, излизам; des boutons lui viennent sur le visage излизат му пъпки по лицето; 6. достигам; votre fils me vient а l'épaule синът ви достига до рамото ми (на ръст); venir а ses fins ост. достигам целите си; 7. излизам, тека (за течност); 8. просъществувам, трая; les vestiges sont venus jusqu'а notre siècle останките са просъществували до наше време; 9. в съчет. с предл.: а venir който трябва да дойде; бъдещ; les générations а venir бъдещите поколения; с нареч. venir а bout справям се, преодолявам; стигам до края; venir а point идвам навреме, на място; venir de идвам, донесен съм от; произхождам от; venir de Sofia идвам от София; venir de la part de qqn. идвам от името на някого; ce mot vient du latin тази дума идва от латински; cela vient de ce que (+ ind.) това идва от факта, че; de là vient que оттам следва, че; d'où vient que ето защо, следователно; venir après следвам след; en venir а достигам до дадена точка, до дадено действие, до даден резултат; en venir aux coups стигаме до юмруци; venir en идвам, съм в; venir en abondance идвам (съм) в изобилие (за реколта и др.); y venir стигам там (до дадена точка, до дадено развитие); vous-y venez? достигате ли до моето мнение? qu'il y vienne нека само да дойде; 10. в съчет. faire venir заръчвам, поръчвам, заставям, нареждам; faire venir un livre поръчвам книга; 11. в съчет. laisser venir, voir venir не бързам да действам, очаквам спокойно; 12. раждам се; venir au monde раждам се; 13. venir bien ставам сполучлив (за отпечатване на нещо); l'épreuve vient bien копието се отпечата добре; II. като спомагателен глагол, следван от инфинитив; 1. venir + inf. дава оттенък в значението на инфинитива и следващите глаголи; venir se placer заставам; on vient vous chercher търсят ви; vous venez prétendre que вие претендирате, че; 2. в предл. констр. venir de + inf. означава близко минало време: току-що, преди малко; je viens de sortir току-що излязох; venir а + inf. при условно изречение със si означава евентуално бъдеще, хипотеза: ако случайно; s'il venait а me perdre ако ме изгубеше, в случай, че ме беше изгубил. Ќ de quel pays venez-vous? d'où venez-vous? от небето ли падате? il vient que случва се че; les maladies viennent а cheval et s'en vont а pied посл. болестите лесно идват, но трудно си отиват; se faire bien venir de qqn. правя някого да ме приеме радушно; venir comme tambourin а noce (comme violon en danse) явявам се тъкмо навреме, на място; venons au fait да дойдем на думата си; venu а point назрял; je ne fais qu'aller et venir разг. връщам се веднага; faire venir qqn. извиквам, привиквам някого; je te vois venir avec tes gros sabots отгатвам намеренията ти; la nuit venue щом настъпи нощта; s'en venir ост., диал. идвам.
См. также в других словарях:
homme du monde — /awm dyuu mawonnd /, pl. hommes du monde /awm dyuu mawonnd /. French. a man of the world; a sophisticate. * * * homme du monde /dü mɔ̃nd/ noun A man of fashion • • • Main Entry: ↑homme * * * homme du monde «M doo mnD», French. a man of the world … Useful english dictionary
homme du monde — /awm dyuu mawonnd /, pl. hommes du monde /awm dyuu mawonnd /. French. a man of the world; a sophisticate. * * * … Universalium
homme du monde — (uhm dü MOHND) [French] A man of the world; a man of wide experience and sophistication. See also femme du monde … Dictionary of foreign words and phrases
L'Homme du Monde — Album par Arthur H Sortie 20 mai 2008 Durée 55 min 20 s Genre(s) Chanson française L’Homme du Monde est un album studio d Arth … Wikipédia en Français
L'Homme du monde — Album par Arthur H Sortie 20 mai 2008 Durée 55 min 20 s Genre Chanson française L Homme du monde est un album studio d Arthur H … Wikipédia en Français
MONDE — Le terme de monde est utilisé dans des contextes très divers pour indiquer, d’une manière ou de l’autre, une totalité d’appartenance. Ainsi on parle du «monde grec» ou du «monde de la Renaissance», pour désigner des ensembles culturels… … Encyclopédie Universelle
HOMME — «UNE CHOSE est certaine: l’homme n’est pas le plus vieux problème ni le plus constant qui se soit posé au savoir humain [...] L’homme est une invention dont l’archéologie de notre pensée montre aisément la date récente. Et peut être la fin… … Encyclopédie Universelle
monde — 1. (mon d ) s. m. 1° Tout ce que nous apercevons d espace, de corps et d êtres, ainsi dénommé à cause de l arrangement et de la régularité qui y règnent. La création du monde. Plusieurs philosophes ont cru que le monde est éternel. • Tout ce… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
L'Homme Invisible (monde imaginaire) — L Homme invisible (roman) Pour les articles homonymes, voir L Homme invisible. Cet article fai … Wikipédia en Français
L'Homme invisible (monde imaginaire) — L Homme invisible (roman) Pour les articles homonymes, voir L Homme invisible. Cet article fai … Wikipédia en Français
homme — (o m ) s. m. 1° Animal raisonnable qui occupe le premier rang parmi les êtres organisés, et qui se distingue des plus élevés d entre eux par l étendue de son intelligence et par la faculté d avoir une histoire, c est à dire la faculté de… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
