-
101 cathare
n. et adj. (gr. katharos "pur") ист. катар (член на средновековна секта XI-XIII век.); adj. катарски. Ќ Hom. catarrhe. -
102 caudé,
e adj. (du lat. cauda "queue") опашат; étoile caudé,e опашата звезда. Ќ Hom. coder. -
103 cellier
m. (lat. cellarium, de cella "chambre а provisions") килер, зимник. Ќ Hom. sellier. -
104 cendre
f. (lat. cinis, cineris) 1. пепел; réduire en cendre превръщам в пепел; le feu couve sous la cendre огънят тлее под пепелта; cendres volcaniques вулканична пепел; 2. pl. прах, тленни останки; mettre les cendres de qqn. dans une urne поставям праха на мъртвец в урна; 3. символ на покаянието. Ќ mercredi des cendres църк. първият ден на великите пости ( у католиците). Ќ Hom. sandre. -
105 cène
f. (lat. cena "repas du soir") рел. Тайната вечеря; причастие. Ќ Hom. saine, scène, seine, sen, senne. -
106 censé,
e adj. (du lat. censere "estimer, juger") считан, смятан за; предположен; il est censé, être а Paris счита се, че той е в Париж. Ќ Hom. sensé. -
107 censément
adv. (de censé) смятан за, сякаш. Ќ Hom. sensément. -
108 censeur
m. (lat. censor au fig. "celui qui blâme") 1. рецензент, критик; цензор; 2. ост. отговорник за дисциплината, главен възпитател (във френски колеж); 3. ист. магистрат, натоварен с преброяването на жителите на Римската империя и надзираващ морала на поданиците. Ќ Ant. adulateur, apologiste. Ќ Hom. senseur. -
109 centon
m. (lat. cento "habit composite") музикално или литературно произведение, съставено от заемки. Ќ Hom. santon. -
110 cession
f. (lat. cessio, de cedere) юр. отстъпване, прехвърляне (на имот или право); cession de créance отстъпване на вземане; cession de biens прехвърляне на имоти от длъжник на кредитора; cession de qqch. а qqn. отстъпване нещо на някого. Ќ Hom. cession. Ќ Ant. achat, acquisition. -
111 chaîne
f. (lat. cadena) 1. верига; les anneaux d'une chaîne брънките, халките на верига; chaîne de montagnes планинска верига; chaîne d'arpentage земемерна верига; chaîne d'un puits верига на кладенец; chaîne de bicyclette верига на велосипед; scie а chaîne дърворезачка, щилка, бензопил; chaîne de magasins верига от магазини; 2. верижка (на часовник); 3. окови, вериги; 4. принудителна работа, каторга; 5. основа; chaîne d'une étoffe основа на плат; 6. pl. верига за гуми на автомобил; 7. поредица от триангулачни точки; 8. телевизионна програма; mettre la troisième chaîne включвам на трета програма; 9. конвейер ( в завод), поточна линия; 10. верига от хора, които пренасят нещо като си го подават един на друг. Ќ chaîne haute fidélité (hi-fi) аудио-уредба с високо качество на звука; chaîne alimentaire хранителна верига (в природата); reàction en chaîne верижна реакция; la chaîne du discours ез. потокът на речта; danse en chaîne танц във вид на хоро ( играещите са хванати за ръце). Ќ Hom. chêne. -
112 chant1
m. (lat. cantus) 1. пеене; l'art du chant1 певческото изкуство; chant1 d'église църковно пеене; chant1 choral хорово пеене; 2. ария, мелодия; le chant1 du violon мелодията на цигулката; 3. песен (в поема); chant1 nuptial сватбена песен, епиталамия; 4. химн; chant1 national национален химн; 5. поет. поезия, поема, стихотворение. Ќ chant1 du cygne лебедова песен; au premier chant1 du coq при първи петли, на разсъмване. Ќ Hom. champ. -
113 châtaignier
m. (de châtaigne) кестен ( дърво), Castanea vesca. Ќ Hom. châtaigner. -
114 chauffard
m. (de chauff(eur) et suff. péj. -ard) разг. слаб шофьор. Ќ Hom. schofar. -
115 chaumage
m. (de chaumer) зем. 1. рязане на стръковете от стърнището след жътва; 2. времето, през което се режат тия стръкове. Ќ Hom. chômage. -
116 chaumer
v.tr. (de chaume) изрязвам сламата от поле след жътва. Ќ Hom. chômer. -
117 chemineau
m. (de chemin) ост. скитник, безделник, просяк. Ќ Hom. cheminot. -
118 cheminée
f. (bas lat. caminata, de caminus "âtre", gr. kaminos) 1. огнище; камина; 2. комин; paquebot а trois cheminées кораб с три комина; 3. шахта за проветряване; 4. алп. комин, тесен вертикален скален коридор. Ќ col cheminée яка на поло, която обгръща долната част на врата; cheminée des fées колона от глинеста пръст, с каменен блок, който я е предпазил от ерозията; cheminée d'un volcan гърло на вулкан (през което излиза лавата на повърхността); cheminée d'équilibre отвор за регулиране на налягането в хидравлична система. Ќ Hom. cheminer. -
119 cheminer
v.intr. (de chemin) 1. вървя, придвижвам се, напредвам; 2. воен. приближавам се бавно до позициите на неприятеля, напредвам постепенно; 3. напредвам бавно; l'eau chemine lentement водата напредва бавно. Ќ Hom. cheminée. -
120 chèque
m. (angl. check, de to check "contrôler") чек; un carnet de chèques чекова книжка; honorer un chèque приемам чек (от банката-издател); payer par chèque плащам с чек; chèque sans provision (en bois) разг. чек без покритие; chèque en blanc подписан чек, без да е написана сума; chèque barré бариран чек; chèque au porteur чек на приносител; chèque de voyage пътнически чек. Ќ donner un chèque en blanc а qqn. давам картбланш на някого. Ќ Hom. cheik.
См. также в других словарях:
hom — hom·age; hom·a·lop·sid; hom·ey; hom·i·nid; hom·i·noid; bon·hom·mie; hom; hom·ax·o·ni·al; hom·ax·on·ic; hom·ey·ness; hom·i·let·i·cal·ly; hom·ish·ness; … English syllables
Höm — DMS … Deutsch Wikipedia
Hom — steht für: Das Kfz Kennzeichen von Homburg (Saar) Higher Order Message ein Programmiertechnik Hom steht für: Homomorphismen in der Mathematik Høm steht für: Høm, ein dänischer Ort in der Gemeinde Ringsted auf der Insel Seeland … Deutsch Wikipedia
hom- — Hom : ↑ homo , Homo . * * * hom , Hom : ↑homo , ↑Homo . ho|mo , Ho|mo , (vor Vokalen gelegtl.:) hom , Hom [griech. homós] <Best. in Zus. mit der Bed.:> gleich, gleichartig, entsprechend: homogen; … Universal-Lexikon
Hom- — Hom : ↑ homo , Homo . * * * hom , Hom : ↑homo , ↑Homo . ho|mo , Ho|mo , (vor Vokalen gelegtl.:) hom , Hom [griech. homós] <Best. in Zus. mit der Bed.:> gleich, gleichartig, entsprechend: homogen; Homoerotik, Homonym … Universal-Lexikon
HOM — steht für: das Kfz Kennzeichen des Saarpfalz Kreises Higher Order Message, ein Programmiertechnik Higher Order Modulation, eine Modulationsart für Mobilfunknetze mit HSPA+ Hom steht für: Homomorphismen in der Mathematik ein persisches Schöpfungs … Deutsch Wikipedia
hom — Hom, C est en ancien langage François ce qu on dit homme, Homo. Dont le pluriel est homs, et avec l article des anciens li homs, nous disons hommes et les hommes, Homines. L opinion d aucuns est qu on en use encores à present en ses phrases, On… … Thresor de la langue françoyse
HOM — can refer to:*House of Milan *HOM Furniture Stores *HOM, a brand of men s underwear distributed by Triumph International *Hall of mirrors effect *Heart of Misery, a song by Finnish rock band The Rasmus *Holland (Amtrak station), Michigan, United… … Wikipedia
HOM — est une marque de lingerie masculine qui appartient au groupe Triumph International. Liens externes Hom Portail des entreprises … Wikipédia en Français
Hom — Publicación Primera edición Serializada en Linus (1975) con recopilación posterior en álbum. N.º páginas 46, en B/N … Wikipedia Español
hôm — ● hôm nom masculin Arbre de vie, souvent encadré symétriquement de deux animaux. (Motif des arts assyrien et perse, transmis à l Occident chrétien par l intermédiaire des étoffes orientales.) ● hôm (homonymes) nom masculin heaume nom masculin… … Encyclopédie Universelle
